Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.
Велико Търново , 3.05.2018 г.
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,
в публично заседание на 5.04.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Д.Бабекова , като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. № 84 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство за прекратяване на брака с
развод по реда на чл. 49 от СК.
Ищцата Р.Б.Г. твърди, че с ответника
са съпрузи от 18.02.2004 г. От брака няма родени деца. Излага,
че с течение на времето между тях се проявили несходства в характерите,
отчуждили се, отношенията им се влошили. Твърди, че са във фактическа раздяла и
че няма възможност бракът да бъде заздравен. Заявява , че брака е дълбоко и
непоправимо разстроен и моли съда да го прекрати, без са се произнася съда по
въпроса за вината. Желае да носи предбрачното си
фамилно име. В съдебно заседание се явява лично и с адв.П.
от ВТАК. Поддържа иска.
Ответникът Я.Г. в срока и по реда
на чл.131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява, не изпраща
представител.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен
граждански брак, страните са сключили граждански брак на 18.02.2004 г. , за което е съставен акт за граждански брак № 0024/18.02.2004
г. на Община Велико Търново . От брака страните нямат родени деца. По делото
са събрани гласни доказателства. Св. Румяна Недялкова заявява, че познава страните, с ищцата е в
приятелски отношения , а ответника познава от 15 години. От м.април 2016 година
съпрузите живеят разделено, ищцата при родителите си , а ответникът в жилище в
кв. "Бузлуджа". Свидетелката твърди, че съпрузите нямат никакви
контакти помежду си, всеки има отделен живот , живеят самостоятелно. Според нея
двамата не могат да живеят като семейство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се доказа по делото, че страните са
законни съпрузи от 18.02.2004 г. От брака няма родени деца. От събраните по
делото доказателства, чрез разпита на св. Недялкова се установи, че страните
живеят при условията на фактическа раздяла от две години. Всякакви контакти
между тях са прекъснати, а бракът им не може да бъде заздравен. Съдът кредитира
показанията на свидетелката, които подкрепят твърденията на ищцата изложени в
исковата молба. От своя страна ответникът не е депозирал в срок отговор на
исковата молба, не се яви в съдебно заседание без да е посочил уважителни
причини , с което демонстрира отношението си към съществуването на брака и
косвено също подкрепя изложеното относно пълното отчуждение на двамата съпрузи
и невъзможността да живеят заедно. Фактическата раздяла между страните
продължаваща повече от две години води до невъзможност бракът да осъществява
основните си социални функции. Липсва взаимност , подкрепа и разбирателство в
отношенията между страните , които очевидно не желаят брачната връзка да
продължи. Бракът се явява изпразнен от съдържание, поради което, като дълбоко и
непоправимо разстроен следва да се прекрати с развод. По искане на ищцата,
съдът не следва да се произнася по въпроса за вината. По отношение на искането
на ищцата да носи предбрачното
си фамилно име същото е основателно и
следва да се уважи. Няма други обективно
съединени не брачни искове с иска за развод, по които съдът да дължи
произнасяне. Тъй като бракът е прекратен без съдът да се произнася по
въпроса за вината, на основание чл. 329, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да
носи разноските си така, както ги е
направила. При завеждане на делото
първоначалната ДТ в размер на 25 лева е платена от ищцата. Допълнителната ДТ по
допускане на развода, която съдът
определя на 25 лева, следва да се възложи върху ответника , който да я плати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС , ведно с 5 лева такса
при служебно издаване на изп.лист.
Водим от
горното и на основание чл. 49 ,ал.1 от СК съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт № 0024/18.02.2004 г. на Община
Велико Търново между Я.Г. с ЕГН ********** *** и Р.Б.Г. с ЕГН **********
***, ул. "Й.Бдински" № 5, като дълбоко и непоправимо разстроен,
без да се произнася по въпроса за вината.
ЖЕНАТА след прекратяването на брака ще носи предбрачното си фамилно име- МАРИНОВА .
ОСЪЖДА Я.Г. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС допълнителна държавна такса по допускане на развода в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изп.лист .
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред
Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………