Решение по дело №85/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20217140700085
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

100/01.03.2021 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове: Соня Камарашка

                                                                                                            Бисерка Бойчева

 

при секретаря Александрина Александрова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело 85 по описа на Административен съд - Монтана за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 260092 от 09.11.2020 г. по АНД № 1123 по описа за 2020г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 12-001678 от 30.07.2020 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „М*** П” ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.П.П., за извършено административно нарушение по чл.402, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000.00лева /двадесет хиляди/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.415, ал.2 от КТ.

Касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт С*** К*** в жалбата и по съществото на делото навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Излага доводи, че нарушението е безспорно установено, както и че са изпълнени изискванията за уведомяване на търговското дружество. Акцентира върху доказателствената сила на съставения АУАН. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответника по касационната жалба „М*** П” ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.П.П., чрез надлежно упълномощения адвокат К.Ш. от САК в писмена молба не възразява по нередовното им призоваване, поддържа отговора на касационната жалба, като допълнителни съображения развива в нарочна молба по делото. Моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 1130.00лв. /хиляда сто и тридесет/.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че по повод постъпил сигнал от работещи в „М*** П” ЕООД от инспектори на ДИТ – Монтана на 14.04.2020 г. е извършена проверка на място в предприятие за производство на метални изделия, находящо се в гр. Монтана, ул. „Д*** ” № * , при което не е бил открит представител на дружеството и не са били представени документи необходими за извършване на проверката. Обекта на дружеството е посетен още два пъти, като отново не е бил открит представител. На 16.04.2020 г. от ДИТ – Монтана е изпратено писмо с изх. № 20024361 на адрес по седалище и управление на дружеството, включително и по електронната поща, с което са били изискани необходимите документи -трудови досиета, ведомости, заповеди и др. В писмото е посочено същите да бъдат представени в три дневен срок от получаването му по електронен път на електронната поща, като в него изрично е отразено, че при непредставяне без уведомяване на ДИТ, ще бъде потърсена административно наказателна отговорност. Обратната разписка от изпратеното писмо се е върнала с отбелязване върху нея, че е получена на 23.04.2020 г. Тъй като до 20.05.2020г. не са представени изисканите документи необходими за приключване на проверката е посочено, че дружеството в качеството си на работодател не изпълнява задълженията си и не оказва съдействие на контролния орган при изпълнение на функциите им по осъществяване на контрол по спазване на трудовото законодателство. Нарушението е констатирано с доклад № 17 071/08.06.2020 г. и е съставен АУАН, като за нарушена е посочена правната норма по чл.402, ал.2 от КТ.

РС – Монтана е отменила издаденото НП поради допуснати съществени неотстраними процесуални нарушения на административно производствените правила.

Тези изводи на въззивния съд се споделят от настоящия касационен състав, тъй като безспорно от събраните писмени доказателства се установява, че, връчването на акта за установяване на административно нарушение, на поканата за съставяне на акта, както и на искането за представяне на документи по образуваното административно производство е извършено в нарушение на чл.180 от НПК. По аргумент от чл.180, ал.5 от НПК връчването на ЮЛ става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжа. Съгласно ал.6 и ал.7 на същия член лицето, чрез което става връчването, подписва разписката със задължение да я предаде на лицето, за което са предназначени, като връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени книжата. Видно от обратната разписка, известието за доставка от 23.04.2020г. относно писмо, с което се твърди, че е направено искане за представяне на документи е видно, че същото е получено от лице на име В*** М*** , без отбелязване в какво качество получава писмото и без указание и задължение да го предаде на представител на дружеството.

По делото качеството на това лице не е установено и очевидно е от обратните разписки, че не е поемало задължение да предаде писмото. Същото лице е посочено и в известието за доставка от 26.05.2020г., с което наказващия орган е изпратил поканата за съставяне на акт. За да бъде приложеният способ валиден /изпращане на поканата с известие за доставяне/, тоест - за да породи правни последици, е необходимо връчването чрез него да е в съответствие с правилата, установени за извършване на пощенската услуга – по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/.

Видно от известието за доставка на съставения АУАН, същия вместо да се изпрати по седалището и адреса на управление на търговското дружество е изпратен на адрес в гр.Монтана, където в графа получател е положен подпис, без да е отразено лицето което е приело същият, обратната разписка, изпратена на адреса на управление *** е върната в цялост с отбелязване, че не е потърсено, в тази връзка обоснован и съобразно доказателствата по делото е извода на въззивния съд, че актът не е бил предявен на нарушителя по надлежния ред, поради което наказващият орган е следвало да го върне на актосъставителя, поради нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН.

Преценката за съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство произтича от доказателствата в преписката: АУАН е съставен в нарушение на специалната разпоредба на чл.416, ал.3 от КТ поради което образуването на производството е в отсъствие на законосъобразно съставен акт. Няма данни за спазване на тази специална разпоредба, тъй като ако ЮЛ не бъде намерено на адреса на управление, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет т.е. не са изчерпани всички възможности и действия за намиране на нарушителя. Липсата на лице за връчване на съобщението за представяне на исканите документи и за връчване на АУАН може да се дължи на обективни факти и да не е свързано с преднамерено укриване. Отсъства друга информация за потърсване на юридическото лице за съставяне на АУАН. Действително по аргумент от чл.416, ал.1 изр. второ от КТ, редовно съставените АУАН по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното, но в случая законодателя е имал предвид редовно съставен и връчен АУАН, какъвто не е настоящия случай.

Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е приложил закона. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила.

От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от касационният ответник, то с оглед изхода на спора, по силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН към изм. Дв бр.94/2019г. такива следва да му бъдат присъдени, като се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесното НП, каквато в случая се явява Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София по отношение на поисканото адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1130.00лв. /хиляда сто и тридесет/, съобразно представен договор за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция.

 

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260092 от 09.11.2020 г. постановено по АНД № 1123 по описа за 2020г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 12-001678 от 30.07.2020 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София да заплати на „М*** П” ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.П.П., сумата от 1130.00лв. /хиляда сто и тридесет/, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанции и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: