Определение по гр. дело №1859/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 5284
Дата: 21 ноември 2025 г. (в сила от 21 ноември 2025 г.)
Съдия: Антония Якимова
Дело: 20253100101859
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5284
гр. Варна, 21.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антония Якимова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело №
20253100101859 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16.12.2025 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се
призоват страните.

КОНСТИТУИРА в качеството на контролираща страна в
производството по делото Окръжна прокуратура - Варна, на основание чл.
336, ал. 2 от ГПК.

ПРЕПИС от исковата молба и отговора на исковата молба да се
изпратят на Окръжна прокуратура – Варна.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на Окръжна прокуратура – Варна да
изрази становище по иска в срок до датата на откритото съдебно заседание.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО:

Предмет на разглеждане е предявен от Х. С. Л. срещу Е. Д. П. иск с
правно основание чл. 5 от ЗЛС за поставяне на ответницата под запрещение.

В исковата молба ищецът твърди, че е син на ответницата, която страда
от параноидна шизофрения от преди повече от 35 години, като заболяването й
е съпроводено с афективни колебания с голям диапазон, дезорганизирано
поведение, агресивни прояви и параноидни налудности. Лекувана е
1
многократно в стационарни условия и от 2004 г. е на поддържащо
медикаментозно лечение. С решение по ЧНД № 2568/2007 г. на РС-Варна е
била настанена за задължително лечение в ДПБ Карвуна за срок от три месеца,
което впоследствие е прекратено с решение по ЧНХД № 90/2008 г. на РС-
Балчик. Твърди, че майка му живее в многофамилна къща в с. Тополи заедно с
неговото семейство, семействата на двамата му братовчеди и родителите й,
като всяко домакинство е отделно - на отделен етаж със самостоятелен вход.
Сочи, че от години ответницата не заплаща сметките си за ел. енергия и вода,
които се покриват от неговото семейството, а при получаване на пенсията си
почти всеки път прави подаръци на служителката, която й я дава, и се обажда
от пощата на жена от турски произход в Шуменско, представяща се за
лечителка, която й бае по телефона срещу заплащане. Преди години
ответницата дори е искала да прехвърли на тази жена имота, в който всички
живеят, като така и не спира да се свързва с нея и да й изпраща пари, понеже
смята, че тя я лекува. Твърди, че в последно време ответницата отказва да
приема предписаните й хапчета, както и да се храни и къпе, като всичко това е
довело до влошаване на физическото и психично й здраве и е станала опасна
за околните. В тази връзка ищецът твърди, че преди време е ударила леля му
отзад по главата; че излиза на терасата и кълне, което прави и по улиците с
всички срещнати хора. Отделно при излизане навън винаги носи със себе си
оригиналите на документите за собственост на имота, в който живеят. Спряла
е да се интересува и от семейството си, вкл. родители, деца и внуци. Затова и
ищецът твърди, че я е помолил да си направи обстойни медицински
изследвания и да посети психиатър, но тя категорично е отказа със скандал.
При това положение той сам е посетил Психиатричното отделение при
УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-Варна, за да потърси психиатъра на майка му -
доктор Александър Попов и да го помоли за помощ. Твърди, че последният е
отсъствал, но от другите медицински лица е разбрал, че майка му е спряла да
ходи да й бият инжекциите, поради което състоянието й за пореден път се е
влошило. От лечебното заведение решили да я хоспитализират и лекуват,
докато се върне д-р Попов. Така на 08.08.2025 г. ответницата е била откарана в
Психиатричното отделение с бърза помощ и съдействие от полицията, тъй
като е отказала доброволно да бъде прегледана. По данни на медицинските
служители трябвало да бъде задържана там за около 10 дни, за да може да се
овладее поведението й чрез прием на лекарства. За престоя й в болницата
разходите отново били поети от ищеца.
По изложените съображения ищецът счита, че състоянието на
ответницата не й позволява да се грижи за себе си и за своите интереси,
поради което са налице критериите (медицински и юридически) за
поставянето й под запрещение. По същество моли да бъде поставена под
пълно, евентуално - под ограничено запрещение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира писмен отговор на
исковата молба, с който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че страда от параноидна
шизофрения, както и че неколкократно е провеждала поддържащо лечение в
Психиатрична клиника към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна,
последното от които е приключило на 17.09.2025 г. Поддържа, че приема
предписаните й лекарства и евентуалните пропуски са били по изключение; че
2
осъзнава състоянието си и търси помощ, което доказва запазена критичност. В
тази връзка излага, че разходите за последната й хоспитализация са поети от
сина й, но впоследствие тя му ги е възстановила. Счита, че заболяването й не е
в тежка форма, която да налага поставянето й под запрещение. Оспорва
твърденията, че не може да се грижи за своите лични и имуществени работи.
По повод изложеното за раздавани пари за непознати сочи, че поддържа
договорни отношения и изпълнява паричните си задължения по тях, вкл.
винаги заплаща за предоставените й адвокатски услуги. Твърди, че всеки
месец дава на сина си по 100 лв. като подарък за внучката и по 50 лв. за
консумираните от нея ел. енергия и ВиК услуги, които синът й заплаща на
операторите, понеже живеят заедно и потреблението се отчита общо. Намира,
че твърденията за подаръци на служителка от пощата са неконкретизирани и
неясни и не предпоставят ограничаването на гражданските й права. Излага, че
е възможно някога да е направила малък подарък или да е помогнала на
приятелка с малка сума пари, но намира, че това е в рамките на нормалните
човешки отношения и не доказва неспособност за управление на финансите й.
Твърди, че отдавна е прехвърлила на сина си правото на собственост върху
жилището, в което живеят, запазвайки за себе си пожизнено право на
ползване, поради което счита, че липсва твърдения имотен риск. Твърди още,
че поддържа добра лична хигиена и се храни адекватно, респ. оспорва
твърденията в обратна насока. Признава, че поддържа телефонен контакт с
приятелка, но оспорва тя да й бае по телефона. Твърди, че се касае до
осъществяване на нормален социален контакт със значим за нея човек и
поддържане на приятелство, което й носи позитивни емоции и усещане за
пълноценен живот. Оспорва твърденията за агресивните й прояви. Поддържа,
че рядко влиза в пререкания със съседи и то само с такива, които разхождат
по-големи кучета без намордник, понеже се страхува за кученцето на снаха й,
което тя разхожда. Счита, че страхът й е рационален, а не проява на психично
отклонение. Сочи, че не изпитва агресия или афект към семейството на сина й.
По същество моли за отхвърляне на иска.

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, следните обстоятелства:
че ищецът Х. С. Л. е син на ответницата Е. Д. П..

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване
факти, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, се разпределя между
страните по следния начин:

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи следните обстоятелства: че са
налице предпоставките за поставяне на ответницата под пълно запрещение, а
именно: че ответницата страда от слабоумие или душевна болест, в следствие
на които не е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и
управлява волята си за постигане на определени цели, както и сама да се
грижи за своите интереси и дела и да ги защитава.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу предявения иск.

УКАЗВА на страните възможността им в съдебното заседание да
3
изложат становище във връзка с доклада по делото и дадените им указания,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.


● ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени средства
по делото приложените към исковата молба документи.

● УКАЗВА на ответницата, на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК, в срок
до датата на о.с.з. да завери за вярност приложеното към отговора копие от
епикриза ИЗ № 37015/270 или да представи документа в оригинал, като я
предупреждава, че при неизпълнение съдът няма да приеме като
доказателство по делото представеното незаверено копие от документа.

● ДА СЕ ИЗИСКА от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна заверено
за вярност копие от медицинското досие, водено във връзка с лечението на
ответницата по делото Е. Д. П. с ЕГН ********** с адрес: с. Тополи, обл.
Варна, ул. „Коми“ № 16, в Психиатрична клиника към лечебното заведение, на
основание чл. 186 от ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА ответницата Е. Д. П. да се яви лично в насроченото
открито съдебно заседание за провеждане на личен разпит, на основание чл.
337, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответницата, че ако не изпълни задължението и не
се яви в съдебно заседание, ще бъде принудително доведена.

● ДОПУСКА провеждането на съдебно-психиатрична експертиза,
вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, извършване
на необходимите справки с медицинската документация и медицинското
досие, водено при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, и освидетелстване
на ответницата Е. Д. П., да отговори на следните въпроси:

1.) Страда ли ответницата от психично заболяване? Заболяването
създава ли пречка тя правилно за възприема заобикалящата я
обстановка/действителност и да предприема съответните действия или да
се въздържа от такива?
2.) Може ли ответницата да ръководи своите действия и постъпки,
както и да разбира тяхното значение?
3.) Провежда ли се лечение и какъв е предполагаемият изход от него?
4.) Налице ли са медицинските критерии за поставянето на
ответницата под запрещение?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице
в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок страната
следва да представи и доказателства за внесения депозит по банкова сметка на
4
Окръжен съд – Варна за депозити и гаранции, IBAN BG 32 CECB 9790 33C8
7843 00.

НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице д-р Костадинка Крумова,
която да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си най-
късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно
разпоредбата на чл. 199 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на
възнаграждението е необходимо да представи към заключението си справка –
декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 14 февруари
2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат нужното съдействие на
определеното от съда вещо лице във връзка с изпълнението на поставените му
задачи, като ги предупреждава, че при неизпълнение на тези указания, съдът
може да приеме за доказани фактите, за установяването на които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства, на основание чл. 161
ГПК.

● ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства по делото
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на
ищеца, за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.


УКАЗВА на страните, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ГПК, че
страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато задължените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 41, ал.1 и ал. 2 ГПК, че
страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната
е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията към
него.
5
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

6