№ 2254
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110207461 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-008536/
24.04.2024 г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, Отдел Пътна
полиция СДВР, с което на П. О. П., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 20лв на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70
ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат твърдения, че НП е издадено преди изтичане на срока по
чл.43, ал.5 от ЗАНН, като не са обсъдени депозираните срещу АУАН възражения.
Прави оплаквания, че служителите на МВР не били изследвали защо автомобилът е
без включени светлини и дали това не се дължи на техническа неизправност и не била
вписана в АУАН свидетелката П.а, пътувала в автомобила. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, поддържа
жалбата по аргументи, че нарушението е маловажно, както и че не били
санкционирани неправилно пресичащи пешеходци по време на проверката на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М., която пледира за
потвърждаване на НП. Намира, че не е налице основание за приложение на чл.28 от
ЗАНН, а нарушението е доказано и не са допуснати процесуални нарушения при
1
ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
На 14.04.2024 г. около 15:49 часа жалбоподателят П. управлявал лек автомобил
ЛЕКСУС ГС 450 X с рег.номер СВ****АЕ, собственост на "Адвокатско дружество П.
и Цветкова" с БУЛСТАТ №********* в гр. София по бул. Ал. Стамболийски с посока
на движение от ул. Средна гора към бул. Хр. Ботев. В автомобила като пътник се
намирала и свидетелката Е. П.а. Автомобилът бил без включени дневни или къси
светлини в светлата част на денонощието. На бул. Ал. Стамболийски срещу № 57
контрол на движението извършвали свидетелите Т. и М. – служители на 03 РУ СДВР.
Двамата забелязали, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя П., се движи
през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси
светлини, съответно не били включени никакви светлини в предната част на
автомобила. Решили да извършват проверка на МПС и на пътниците във връзка с така
констатираното нарушение. Свидетелят М. подал сигнал за спиране, като
жалбоподателят отбил автомобила на посоченото от служителя на МВР място, който
му обяснил причината за проверката и му заявил, че ще му бъде съставен фиш за
нарушението. П. отказал да подпише фиш и поради това му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № GA1201105, от 14.04.2024 г.
Въз основа на АУАН при същата възприета фактическа обстановка и правна
квалификация на нарушението било издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 24-4332-008536/ 24.04.2024 г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност
началник сектор към СДВР, Отдел Пътна полиция СДВР, с което на П. О. П., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70 ал. 3 от ЗДвП
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели П.а, Т. и М., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и М., доколкото същите са
логични, вътрешно непротиворечиви, а свидетелите са незаинтересовани от изхода на
делото. Същите не се оборват от показанията на П.а, а намират и подкрепа в тях.
Макар и свидетелят Т. да не възстанови спомен по отношение на извършената
проверка, от показанията му се установява, че мястото на проверката е установъчни
пункт и там често се контролира движението, както и че той е подписал АУАН като
2
свидетел. От своя страна свидетелят М. има ясен спомен за проверката, като във
връзка с нея признава да е завършвана проверка на дейността му от органите на МВР,
бил му съставен АУАН и НП, което заплатил, което логично обяснява и подробностите
по отношение на неговите показания. Видно от показанията му, действително
жалбоподателят не е имал включени нито къси, нито дневни светлини към момента на
проверката – в светлата част на денонощието към момента на приближаване на
контролните органи. Поради тези съображения съдът намира нарушението за
доказано, също както и неговото авторство.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката П.а, които не са в противоречие с
тези, дадени от служителите на МВР. Същата обаче не е възприела обстоятелството
дали дневните или късите светлини са били включени към момента на проверката,
което лишава показанията от съществено значение по отношение на фактическата
обстановка и изводите на съда касателно нарушението. Същата признава, че именно
нейният съпруг – жалбоподателят, е управлявал процесното МПС, както и че проверка
на посоченото в АУАН място действително е извършвана. По отношение на наличието
на техническа неизправност обаче показанията са лаконични – не се обяснява в какво
се изразява тя, как се е отразила на възможността автомобилът да има включени
задължителни светлини. Същата не знае и дали жалбоподателят е успял или не да
включи светлините след съставяне на АУАН и приключване на проверката, не са
представени и доказателства за последваща проверка в сервиз или данни за
отстраняване на такава. Тези обстоятелства следва да се посочи, че са без значение по
отношение на съставомерността на нарушението и неговата доказаност, доколкото не е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за управление на технически неизправно
МПС, а за движение без включени дневни или къси светлини през деня.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от
НПК, които допълват гласните доказателствени средства и установяват
компетентността на актосъствителя и наказващия орган да съставят съответните
документи с процесуално значение.
По изложените доводи съдът намира нарушението за доказано.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срок въпреки възражението в придружителното писмо на
ОПП СДВР. Видно от НП, същото не е връчено на жалбоподателя, а е приложен чл.58,
ал.2 от ЗАНН, като обаче видно от докладна записка от 13.11.2024г., адресът е посетен
само веднъж и въпреки осъществен контакт с жалбоподателя по телефон,
допълнителни усилия за връчване на НП не са правени, което изключва възможността
връчването да се осъществи по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Ето защо жалбата съдът намира за
3
подадена в срок.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира,
че не допуснато съществено нарушение на материалния закон или процесуално
нарушение при издаване на НП, което да е основание за неговата отмяна.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган.
АУАН и НП отговарят на всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът не констатира и липса на описани данни за самото нарушение в
обстоятелствената част на АУАН и НП. Напротив, всички елементи от обективната
съставомерност на нарушението са намерили своето отражение в АУАН и НП,
включително датата и мястото на нарушението, кое е привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, за какво нарушение, описано
фактически.
По отношение на възраженията за издаване на НП преди изтичане на срока по
чл.43, ал.5 от ЗАНН, съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото законодателят не е предвидил срок от съставяне на
АУАН, в който НП не може да бъде издавано. Сключването на споразумение е правна
възможност и става и по волята на наказващия орган, респективно жалбоподателят
няма гарантирано право да се ползва от подобна процедура. Нещо повече, видно от
събраните свидетелски показания същият е желаел да оспори нарушението и е отказал
издаването на фиш за констатираното нарушение, което очевидно свидетелства за
желанието му да оспорва издадените санкционни актове. Процесуалните му права и
правото му на защита не са били нарушени с издаване на НП десет дни след съставяне
на АУАН. Спазен е срокът за подаване на възражения срещу АУАН, като наличието на
такива и тяхното необсъждане в НП не е процесуално нарушение, лишаващо
жалбоподателя от защита. Същият е навел своите доводи в съдебното производство и
същите са обсъдени от съда. Съгласно чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е
длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от
получаването й. Видно е, че няма забрана за произнасяне преди изтичане на определен
срок, поради което това възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Не е допуснато процесуално нарушение поради невписване на свидетелката П.а в
АУАН. Последният е съставен при вписване на Г. Т. като свидетел, като същият е
разписал АУАН. Няма отклонение в практиката на съдилищата, че вписването в АУАН
на един свидетел е достатъчно, за да е надлежно съставен актът. Няма пречка
свидетелката П.а да бъде разпитана впоследствие и да изложи възприетото, както е и
4
сторено, поради което съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на жалбоподателя не е налице.
Съгласно чл.70, ал.3 от ЗДвП през деня моторните превозни средства се движат
с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Въз основа събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи,
че на посочените в АУАН и НП време и място, управлявайки лек автомобил, ЛЕКСУС
ГС 450 X с рег.номер СВ****АЕ, жалбоподателят П. не е включил и не е използвал
светлините за движение през деня или късите светлини на управляваното МПС. С това
обективната съставомерност на нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП е изпълнена.
Доколкото по делото се установи, че жалбоподателят не е ползвал при
движението си с управляваното МПС нито къси, нито светлини за движение през деня,
същият е осъществил състава на административно нарушение.
Нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП е извършено при непредпазлива форма на
вината, тъй като при привеждане на автомобила в движение и управлението му П. е
могъл и е следвало да включи светлините за движение през деня, или къси светлини, в
съответствие с изискването на чл. 70, ал. 3 ЗДвП, но е пропуснал да го направи, видно
от показанията на П.а. Същият като правоспособен водач на МПС е могъл да установи
това като провери контролните уреди за управление на МПС (светлинни индикатори
на таблото) и най-вече като физически се увери, че необходимите светлини са
включени като визуално го възприеме при проверка на МПС отвън. В тази връзка
доводите за техническа неизправност (недоказана и неустановена) не биха могли да го
освободят от административнонаказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.
7 от ЗАНН наказуеми са и непредпазливите деяния.Съдът намира, че субективният
елемент е налице по изложените съображения.
Следва съдът да посочи, че жалбоподателя е санкциониран за липса на включени
дневни или къси светлини, а не за управление на технически неизправно МПС, което е
отделно административно нарушение (чл. 179, ал. 6 от ЗДвП). Органите по контрол не
са имали задължение да извършват проверка на техническата изправност на МПС,
доколкото не са ангажирали отговорността на жалбоподателя за такова по вид
нарушение. Самият факт, че е установено МПС да се движи без включени
задължителни светлини през деня е достатъчно, за да бъде наказано лицето по
посочената в НП законова разпоредба.
На жалбоподателя следва да бъде обърнато внимание, че не актосъставителят
преценява маловажността на нарушението, а наказващият орган. Актосъставителят е
длъжен да състави АУАН за всяко констатирано от него административно нарушение.
Дори едно нарушение да е маловажно, това не заличава характера му на нарушение
въобще, ето защо само наказващия орган в предсъдебната фаза има възможност на
5
основание чл. 28, ал.1 от ЗАНН да квалифицира нарушението като такова - за
маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Ето защо възраженията
на жалбоподателя са неоснователни.
В случая съдът намира, че нарушението е формално и обществената му опасност
е типична за този вид нарушения. Няма смекчаващи отговорността обстоятелства,
даже напротив, жалбоподателят, видно от справка-картон на водача, има общо 27
издадени фиша и 12 наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. Същият
системно не спазва правилата за движение по пътищата и е напълно оправдано
понасянето на административнонаказателна отговорност в случая. Следва да бъде
взето под внимание и обстоятелството, че движението без задължителни светлини
през деня е пречка за ранното, ясно и адекватно възприемане на МПС от другите
участници в движението, създава опасност от възникване на ПТП, а в конкретния
случай МПС се е движело по натоварен път и видно от свидетелките показания е
приближавало пешеходна пътека. Липсата на включени светлини е пречка уязвими
участници в движението да възприемат своевременно МПС. Всичко това мотивира
съда да приеме, че не е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
На последно място, напълно ирелевантно за настоящето производство е дали
пешеходец, пресичащ неправилно, е бил санкциониран от служителите на МВР или не
при положение, че свидетелите Т. и М. са били ангажирани с проверката на
жалбоподателя като водач на МПС и създалия се спор по отношение на нея. Подобни
обстоятелства не влияят на отговорността на жалбоподателя като водач на МПС и
законът в случая е приложен правилно.
Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв. Доколкото законът не предвижда друга изрична санкция за
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, именно по този ред правилно АНО е санкционирал
жалбоподателя. Наказанието е в абсолютен размер и съдът не би могъл да измени
санкцията. Ето защо НП следва да бъде потвърдено.
Разноски страните не претендират и не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-008536/24.04.2024
г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, Отдел Пътна полиция
СДВР, с което на П. О. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 20лв на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70 ал. 3 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7