РЕШЕНИЕ
№260076 26.03.2021
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 24 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.”
АД, ЕИК ......., представлявано от Ж.К. и Б.И., против С.Н.У., ЛНЧ **********,***.
Твърди се, че на 04.10.2018 г., на главен път Е87, по вина на ответницата било
допуснато ПТП между МПС, марка „Мерцедес“ с peг. № ......, управлявано от У., и
МПС, марка „Хюндай“ с peг. № А ....НВ, собственост на Д.С.Ж.. За настъпилото
застрахователно събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с № 1616193 от
04.10.2018 г., в който било отразено от компетентните длъжностни лица по надлежните
форма и ред, че ответницата, в качеството си на виновен водач, напуснала
мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата.
Сочи се, че посещението на органите на МВР било задължително поради липса на
съгласие между участниците в произшествието. Заявява се, че автомобилът с рег.№
XX9024 бил застрахован по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, в дружеството- ищец, със застрахователна
полица № BG/30/118001244420, валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Сочи се, че била заведена щета под №
РС08-000181/2019-01, по която било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 2565,32 лв. Това пораждало правото на регресен иск против У. за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, включително лихви и
разноски. За тази сума, ведно с мораторната лихва за периода от 18.02.2019 г.
до 26.08.2019 г., било подадено заявление и била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 840/2019 г. по описа на РС- Несебър. С оглед
постъпилото възражение се моли да бъде прието за установено съществуването на
вземане за сумата от 2700,72 лв., от които главница в размер на 2565,32 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по ликвидационна преписка
по ще га № РС08-000181/2019-01, мораторна лихва в размер на 135,40 лв. за
периода от 18.02.2019 г. до 26.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението- 30.08.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
В срокът по
чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответницата, с който се оспорва
претенцията. Твърди се, че ответницата не била виновна за настъпилото
произшествие, като не е напускала мястото на ПТП, нито е причинявала вреди на
посоченото МПС. Сочи се, че протоколът не носи подпис на У., тъй като същата
била отказала да стори това. Заявява се, че щетите, описани в протокола, не
съвпадат с тези, посочени в опис- заключението по образуваната щета- задна лята
джанта била подменена, каквато щета не била описана в протокола. Оспорва се и
размера на щетата, като се сочи, че стойността на извършения ремонт не отговаря
на установените с протокола от ПТП вреди за МПС на ищеца. Твърди се и че не
били налице основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител
на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по силата на сключения
договор за застраховка "ГО", тъй като не били налице обстоятелства по
чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите за
контрол на МВР на мястото на инцидента. Твърди се, че никой от участниците не е
поискал да бъде съставен двустранен протокол. Заявява се, че действия от страна
на другия водач за изразено желание за съставяне на протокол не били
предприети, което мотивирало ответницата да потегли с автомобила си.
С протоколно
определение от 31.08.2020 г., по повод нарочно искане от страна на ищеца, бе
привлечено като трето лице- помагач „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК .....,
което изрази становище за основателност на претенциите.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявените претенции са с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.86 ЗЗД.
Не се спори по делото, че на 04.10.2018 г., на главен път Е87, е
настъпило ПТП между МПС, марка „Мерцедес“ с peг. № ......, собственост на У., и
МПС, марка „Хюндай“ с peг. № А ....НВ, управлявано от Д.С.Ж.. От представената
по делото комбинирана застрахователна полица № 440118021003285, с валидност
25.01.2018 г.- 24.01.2019 г., е видно, че лекия автомобил марка „Хюндай“ е бил
със сключена застраховка към третото лице- помагач. По повод отправено от Д.Ж. искане
е била образувана щета № 44010211806867, по която „ДЗИ- Общо застраховане“ е
изплатило сумата от 2550.32 лв.- щети. Безспорно е по делото, че лек автомобил
с рег.№ ХХ9204 е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца. Прието е и за безспорно обстоятелството, че третото
лице- помагач е предявило претенция към ищеца в процесния размер, която е била
заплатена.
Спорните по делото въпроси са дали лекия автомобил марка „Мерцедес“ е
бил управляван от У.; чия е вината за настъпилото ПТП; в какъв вид и с какъв
размер на нанесените на автомобила, управляван от Д.Ж., щети; напуснала ли е
произшествието ответницата.
От показанията на разпитаните свидетели Д. и Н. се установява, че лекия
автомобил „Мерцедес“ е бил управляван от ответницата. Следва да се посочи, че
този факт не е бил отричан от У. до последното съдебно заседание, в което бе
разпитан свидетеля Ж., който заяви, че според него лицето, управлявало
автомобила, и лицето, явило се РУ- Несебър /за което няма спор, че е С.У./, не
са едно и също лице. Едва в пледоариите си, след приключване събирането на
доказателствата, бе застъпена тезата от ответницата, че не тя е управлява
автомобила. Към този момент, обаче, нови твърдения е недопустимо да бъдат
навеждани. В тази връзка и доколкото от страна на ответницата се твърдят
неизгодни за нея факти, съдът счита, че следва да приеме за доказано, че именно
тя е управлявала автомобила си по време на ПТП. Това обстоятелството се
потвърждава и от показанията на св. Д., който заяви, че установявайки
автомобила в с. Равда, У. не оспорила, че именно тя го е управлявала. Св. Н.
също сочи, че е бил в автомобила като пасажер по време на управлението на У. и
допускането на ПТП. Не без значение и като индиция за вярност на това
обстоятелство е и факта, че спрямо ответницата е било издадено НП №
18-0304-003310/09.10.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, за извършено
административно нарушение, изразяващо се в това, че управлявайки автомобила си
е допуснала процесното ПТП. Соченото наказателно постановление е било връчено
лично на У. и същата не се е възползвала от правото си да го обжалва. Макар и
влязлото в сила наказателно постановление да не предполага приложението на
чл.300 от ГПК, съдът счита, че необжалването му е индикация, че лицето,
посочено като нарушител, не оспорва изложените в него факти. Видно от описанието
на нарушението, административно- наказващият орган е приел, че У., управлявайки
собствения си лек автомобил, е извършила маневра за навлизане в кръгово
кръстовище, като не е пропуснала движещото се отдясно на нея превозно средство,
управлявано от Д.Ж., вследствие на което е допуснала ПТП с материални щети. Санкция
е била наложена и за това, че е напуснала произшествието без да уведоми и
изчака контролните органи. Така приетата от наказващият орган фактическа
обстановка се потвърждава и от показанията на св. Ж. и св. Н.. И двамата
заявиха, че лекият автомобил марка „Хюндай“ се е движел в дясно от лекия
автомобил на У., като, макар и да стана ясно, че е нямало пътна маркировка,
разделяща платното на две ленти, то възприятията и на двамата свидетели са
били, че лентите за движение в посока на двата автомобила са били две. Ето защо
съдът счита, че вината за настъпилото ПТП е изцяло в действията на С.У., която
е навлязла в лентата на другия автомобил, който е бил дясно стоящ, и допуснала
произшествието. Този механизъм на настъпване е бил приет и от вещото лице по
изготвената съдебно- автотехническа експертиза. Изложените в съдебното
заседание обяснения от страна на експертът, с който същия променя диаметрално
позицията си, съдът не ги приема. Същите не почиват на събраните по делото и
описани по- горе доказателства.
От показанията на св.Д. и св. Н. се установява също и че ответницата е
напуснала произшествието. Няма спор по делото, че почти непосредствено след
съприкосновението на двата автомобила, У. е спряла и е установила охлузвания по
своята кола. Това налага извода, че същата е разбрала, че е било допуснато
произшествие. Въпреки това, обаче, и независимо, че е видяла че и св. Ж. е
спрял автомобила си и го оглежда, е преценила, че щетите по нейния автомобил са
леки, и потеглила към с. Равда. Св. Ж. заяви, че се е опитал да привлече
вниманието на ответницата, но същата е потеглила. Независимо от
обстоятелството, обаче, дали У. е видяла или не махването на св. Ж., същата
след като е установила, че между двата автомобила е било налице съприкосновение,
на основание чл.127, ал.1, т.3, б. „В“ от Закона за движение по пътищата е
следвало да не напуска местопроизшествието и да изчака указанията на органите
на МВР. Липсата на възможност за осъществяване на контакт между двамата
участници поради потеглянето на У., следва да се приравни на липса на съгласие
относно обстоятелствата, при които е възникнало произшествието, поради което е
следвало и двамата да останат на място, да уведомят контролните органи и да
изпълнят техните указания. В случая това е било сторено единствено от страна на
св. Д.Ж..
Що се касае до вида и размера на щетите, видно от заключението по
автотехническата експертиза посочените от ищеца щети на лекия автомобил
„Хюндай“ съответствали на констатациите в протокола за ПТП, приложен към
делото. Св. Д. заяви, че каквото е установил на място, го е описал в протокола
за ПТП, като поддържа, че изложените в него факти, включително и досежно вида
на щетите. Стойността на ремонта на автомобила съвпада с търсената от ищеца
сума в размер на 2550.32 лв. съобразно заключението на вещото лице. Настоящата
инстанция счита, че няма основание да се съмнява в некомпетентността на
експерта, като изложената в съдебното заседание противоположна позиция отдава
на показанията на свидетелите, разпитани в заседанието в нейно присъствие.
Обясненията в залата на вещото лице са със степен на вероятност и съдът не ги
кредитира, за разлика от писменото заключение.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че предявената главна претенция
следва да бъде уважена за сумата от 2550.32 лв. по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието
от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му
бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този
случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Съдът намира, че от събраните доказателства по делото се установява
наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически
състав. От писмените и гласни доказателства, събрани в хода на делото, се
доказа съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", а и това обстоятелство е безспорно
между страните. Ищецът, в изпълнение на задължението си по застрахователния
договор, е заплатил на увреденото лице обезщетение за причинените от
възникналото на 04.10.2018 ПТП вреди на автомобила му. Стана ясно, че У. е
напуснала произшествието, въпреки че е разбрала, че е участник в него. В чл. 4
от Наредба № IЗ-41 от 12 януари 2009г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на
вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, е
посочено, че при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП- приложение №
2. Такъв протокол по настоящото дело е представен и от него е видно, че е
съставен на 04.10.2018 г. в 19.30 часа /при все, че произшествието е настъпило
към 16.00- 16.30 ч./, обстоятелство, което напълно кореспондира със заявеното
от свидетеля Д., че на място не е била установена У., а същата е било открита в
с. Равда. От свидетелските показания се установи, че ответницата е напуснала
без изобщо да провери състоянието на увреденото от нея МПС и на водача му, а
задължението за съставяне на протокол за ПТП предполага оставането й на мястото
на произшествието до пристигане на органите за контрол.
Ето защо съдът намира, че всички предпоставки по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ са налице, поради което предявеният иск е основателен и като такъв следва да
се уважи.
Що се касае до размера, в който следва да бъде уважена
претенцията, същата е основателна само до сумата от 2550.32 лв., съставляваща
стойността на ремонта. В останалата му част до претендираните 2565.32 лв.
следва да бъде отхвърлена. Сумата от 15 лв., представляваща направени
ликвидационни разходи от страна на третото лице- помагач, която също е била
изплатена от ищеца, не следва да бъде присъждана. По делото не се ангажираха
доказателства, от които да се следва извода, че такива разноски действително са
били извършвани, още по- малко се установява техния размер, като не без
значение е и обстоятелството, че такива суми не се включват в регресния иск на
застрахователя. В тази връзка ищецът не е следвало да заплаща същите, като
заплащането им не може да бъде поставено във вина на ответницата.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва за забава, съдът не споделя твърдението на ищеца, че в случая следва да
намери приложение нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Правото на застрахователното
дружество да предяви иска си против причинителя на вредата възниква от момента
на плащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата, не е
достатъчно само да е извършено плащане. При неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора. В чл. 86 от ЗЗД е посочено, че при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият
тъй като вземането на застрахователя произтича от закона, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора по аргумент на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Такава покана не се твърди да е изпращана до ответницата преди подаване на
заявлението за издаване на заповед по ч.гр.д. № 840/2019 г. на РС- Несебър.
Предвид на това тази претенция следва да бъде отхвърлена. Основателна се явява
единствено присъдената законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 30.08.2019 г, до окончателното изплащане, и то върху
дължимата главница.
В обобщение на така изложеното по- горе следва да
бъдат уважени единствено главната претенция за сумата от 2550.32 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 30.08.2019 г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат
присъдени на ищеца направените в производството съдебно- деловодни разноски
съобразно уважените части. Заплатената сума от 300 лв.- възнаграждение за вещо
лице, следва да бъде присъдена в цялост на ищеца предвид основателността на
иска, касаещ стойността на ремонта на автомобила. Сумата от 20 лв., внесена за
свидетеля Ж., следва да бъде върната на ищеца предвид непретендирането на
разноски от страна на свидетеля. На основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следва да бъде
присъдена и сумата от 22 лв.- заплатена държавна такса.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде уважено
искането на ответницата да й бъдат присъдени сторените по делото разноски
съобразно отхвърлената част. Видно от представеният по делото списък претендира
се единствено сумата от 450 лв.- адвокатско възнаграждение. Предвид на това, че
са предявени две претенции и с оглед отхвърлянето на иска за присъждане на мораторна
лихва, на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 225 лв.
По отношение сторените по заповедното производство
разноски и като съобрази изхода на настоящото производство, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, и 22 лв.- държавна такса.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО съществуването на вземане
в полза на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК .......,
представлявано от Ж.К. и Б.И., против С.Н.У., ЛНЧ **********,***, за сумата от 2550.32 лв., представляваща регресно
заплащане на ищеца в полза на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ....., покриващо
имуществени вреди от настъпило по вина на ответницата ПТП на 04.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед № 479/28.10.2019
г. по ч.гр.д. № 840/2019 г. по описа на РС- Несебър, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 2550.32 лв. до
претендираните 2565.32 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и иска за сумата от 135.40 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 18.02.2019 г. до 26.08.2018 г.
ОСЪЖДА С.Н.У., ЛНЧ **********,***, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ......., представлявано
от Ж.К. и Б.И., сумата от 422 лв.,
представляващи разноски по настоящото производство, и сумата от 72 лв., представляващи разноски по
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.” АД,
ЕИК ......., представлявано от Ж.К. и Б.И., да заплати на С.Н.У., ЛНЧ **********,***,
сумата от 226 лв., представляваща
разноски в настоящото производство.
Заплатената сума в размер на 20 лв.- депозит за
разпита на свидетеля Ж., следва да бъде върната на ищеца на посочена от него
банкова сметка, ***, че ако в 1- годишен срок не бъде потърсена, същата ще бъде
отнета в полза на Държавата.
Решението е постановено при участието на трето лице-
помагач „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ......
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок,
пред Окръжен съд- Бургас, считано от уведомяването на страните за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: