Р Е Ш Е Н И Е
№ 846 16.07.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет
и пети юни, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния
състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Вяра Стоянова
прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАД дело № 846 по описа за
Производството
е по реда на чл.208 от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,
чрез пълномощника юрисконсулт Т. Ч., против решение № 203 от 10.02.2020г. по адм. дело № 2472/2019г. на Административен
съд – Бургас в частта, с която се ОСЪЖДА ГДИН - София да заплати на И.С.Р.
сумата 60.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на бездействие на началника на затвора Бургас да издаде
заповед за продължаване изтърпяване на наказанието при специален режим, за
период от 12 /дванадесет/ дни - 31.07.2019г. – 12.08.2019г. /от изтичане на
едногодишния срок на специалния режим, определен със заповед № 226 от
31.07.2018г. до издаване на заповед № 149/12.08.2019г., с която този срок е
продължен с още една година/.
В
касационната жалба са изложени възражения за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение в осъдителната му част поради нарушение на материалния
закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил
правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до
формулирането на необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическият
състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на съдебното решение в
обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира допълнително доказателства.
Ответникът
по касация И.С.Р., редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. Не взема отношение по жалбата.
Представителят
на ОП - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на първоинстанционния съд да бъда оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана
по същество същата се явява основателна
поради следните съображения:
Първоинстанционното
производство пред Административен съд - Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във
вр. с чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на И.С.Р., против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София, с която бил предявен
иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на бездействие на началника на затвора Бургас
да издаде заповед за продължаване изтърпяване на наказанието при специален
режим за период от 12 дни - от
31.07.2019г. до 12.08.2019г. /от изтичане на едногодишния срок на специалния
режим, определен със заповед № 226/31.07.2018г. до издаване на заповед №
149/12.08.2019г., с която този срок е продължен с още една година/, в размер на
2 500.00 лева
За
да постанови решението съдът приел, че в процесния период от 31.07.2019г. до 12.08.2019г. ищецът е
продължил да пребивава в помещение № 230, в зоната с повишена сигурност, при
засилен надзор и охрана, при изтекъл едногодишен срок на специалния режим,
определен със заповед № 226/31.07.2018г. и без издадена заповед, като този
срок впоследствие е бил продължен с още една година с издаване на заповед №
149/12.08.2019г.
Съдът
е приел, че от установете по делото факти се доказва презумптивната
предпоставка по чл.284, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС, а именно нарушение на
чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, от което се налага изводът, че за ищеца са
настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в зоната за повишена сигурност, при
засилен надзор и охрана, в корпуса на затвора в Бургас, без издаден
административен акт за продължаване срока на специалния режим.
Първоинстанционният съд е приел, че поставянето на ищеца при тези условия за
посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него
са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, със степен
над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Съдът е
приел, че са налице незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията
при осъществяване на административна дейност.
Съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд е определил за справедливо
обезщетение в размер на 60.00 лева, като е отхвърлил исковата претенцията в
останалата й част до претендирания размер.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от
АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната инстанция намира, че
при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В хода на
съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил, като е
достигнал до правни изводи, които не се споделят от настоящата съдебна
инстанция, поради което е постановил решение, което не съответства на
материалния закон, касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.
Действително в конкретния случай
е налице е незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата
администрация, изразяващо се в несвоевременно издаване на заповед по чл.198,
ал.3 от ЗИНЗС от началника на затвора в Бургас.
Същевременно
съдът намира, че по отношения на ищеца не е осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили
неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, със степен над неизбежното
ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, както неправилно е приел първоинстанционният
съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в
своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Предявеният
иск се основава на твърдяно бездействие на началника на затвора Бургас да издаде
заповед за продължаване изтърпяване на наказанието при специален режим за
период от 12 дни - от 31.07.2019г. до
12.08.2019г. /от изтичане на едногодишния срок на специалния режим, определен
със заповед № 226/31.07.2018г. до издаване на заповед № 149/12.08.2019г., с
която този срок е продължен с още една година/, което се установява по
безспорен начин от установените по делото факти.
Според настоящия съдебен състав посоченото бездействие
на началника на затвора Бургас да издаде цитираната заповед не може
да се квалифицира като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение
спрямо ищеца. Това бездействие не може да се квалифицира и като някое от
следните нарушения изброени в чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС, а именно - поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства. Следва да се прецени дали
неиздаването на процесната заповед в определения за това срок от началника на
затвора Бургас, може да се квалифицира като бездействие, което е довело до
уронване на човешкото достойнство на ищеца или е породило у него чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Съдът счита, че с оглед характера на
допуснатото бездействие от административния орган и неговите последици, не може
да се приеме, че това е довело до уронване на човешкото достойнство на лишения
от свобода И.С.Р., защото същият е продължил да изтърпява наказанието си при
същите условия, при които се е намирал, които са нормативно установени и това
обстоятелство не означава, че затворническата администрация е уронила човешката
му достойнство по този начин. Не може да се приеме също така, че несвоевременното
издаване на заповед за продължаване срока на престоя му при специален режим би
могло да породи у него чувство на страх, незащитеност или малоценност, тъй като
той е бил запознат с характера и особеностите на изтърпяване наказанието
лишаване от свобода при специален режим и не е имало никакво основание да се
страхува, че спрямо него ще бъде приложена някакво предполагаема репресия или
че по такъв начин ще бъде подложен на нечовешко или унизително отношение.
Доколкото
в настоящото производство ищецът е посочил, че правното основание за
предявяване на исковата претенция е чл.284 от ЗИНЗС, а такива са и фактическите
му твърдения, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като искът не е предявен по този текст и не се
сочат фактически основания, респ. представят доказателства в този смисъл.
В
този смисъл съдът приема, че последиците от неиздаването за процесния период от
12 дни на заповед да продължаване срока на изтърпяване наказанието от ищеца при
специален режим по своя характер и интензитет не могат да се квалифицират като
нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, поради което исковата претенция на
лишеният от свобода Р. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е
неправилно и са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК,
поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона
за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът
на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 203 от
10.02.2020г. по адм. дело № 2472/2019г. на Административен съд –
Бургас в частта, с
която се ОСЪЖДА ГДИН - София да заплати на И.С.Р. сумата 60.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
бездействие на началника на затвора Бургас да издаде заповед за продължаване
изтърпяване на наказанието при специален режим, за период от 12 /дванадесет/
дни - 31.07.2019г. – 12.08.2019г. /от изтичане на едногодишния срок на
специалния режим, определен със заповед № 226 от 31.07.2018г. до издаване на
заповед № 149/12.08.2019г., с която този срок е продължен с още една година/ И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.Р. за сумата от 60.00 лева,
представляваща част от претендираното обезщетение от 2 500.00 лева срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София, за претърпени неимуществени вреди в следствие на бездействие на началника на
затвора Бургас да издаде заповед за продължаване изтърпяване на наказанието при
специален режим за период от 12 дни - от
31.07.2019г. до 12.08.2019г. /от изтичане на едногодишния срок на специалния
режим, определен със заповед № 226/31.07.2018г. до издаване на заповед №
149/12.08.2019г., с която този срок е продължен с още една година/.
ОСЪЖДА
И.С.Р. да заплати на ГДИН – София разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 100.00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.