Решение по дело №14862/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5769
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20171100114862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, ……….2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                         

и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14862 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Предявен е от А.И.К. против Г. Ф. иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 1 от КЗ /отм./.

Ищецът твърди, че на 05.07.2014г., около 18.00 часа, в гр.София  на паркинг пред магазин „Пени маркет“, находящ се на бул. “******е бил блъснат от неидентифицирано моторно превозно  средство, което предприело неосигурена маневра “движение на заден ход“. С действията си водачът нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.2, т.1 от ЗдВп. В резултат на произшествието на ищеца била причинена телесна повреда: контузия на гръдния кош и счупване на 7- мо ребро вляво, от които претърпял болки и страдания. К. предявил застрахователна претенция пред ответното дружество с вх.№ 24.01.597/14.09.2015г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. Ответникът с писмо изх.№ 24-01-597/10.12.2015г. отказал да заплати претендираната сума. Поради изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2015г. до окончателното изплащане.

Ответникът Г. Ф. оспорва исковете, като прави следните възражения: поведението на водача не било противоправно; оспорва механизма на настъпване на ПТП;  оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и твърдяните от ищеца вреди; оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.288, ал.1,т.1 от КЗ/отм/:

За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф. по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.

            Съгласно чл.288, ал.1 от КЗ/отм/, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако Гаранционният Ф. не се произнесе по подадената молба в срока по чл.288, ал.7 или откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.

В настоящия случай по делото са представени доказателства, установяващи предявяване на щетата пред ответника, с оглед, на което са спазени изискванията на чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./.

Видно от писмо с вх.№ 24-01-597/14.09.2015г.  Гаранционният Ф. е уведомен от ищеца за настъпилото на 05.07.2014г. пътно-транспортно произшествие, извършено от неизвестен водач, и претенцията  за репариране на вредите.

С писмо изх.№ 24-01-597/10.12.2015г. Гаранционният Ф. е отказал да изплати обезщетение на ищеца, тъй като е приел, че не е доказан механизмът на причиняване на вредите.

Спорен въпрос по делото е дали е настъпило пътно-транспортно произшествие на 05.07.2014г. и ако това се е случило, какъв е бил конкретният механизъм на настъпване на произшествието.

Видно от констативен протокол № К -724 от 06.07.2014г. същият е съставен по данни на пострадалия А.И.К.. В протокола е посочено, че К.  е бил блъснат на 05.07.2014г. в гр.София от водач на неидентифицирано МПС при извършване на неподсигурена маневра “заден ход“ в района на паркинга на магазин „Пени маркет“, находящ се на бул.“********. След произшествито водачът е напуснал мястото, без да изчака органите на МВР. Пътният полицай, съставил протокола, е отразил, че пострадалият е с работна диагноза – фрактура на 7-мо ребро в ляво, поставена в УМБАЛСМ „Пирогов“.

Представено е Сведение К -724/06.07.2014г., подадено от самия К., в което е посочил, че на 05.07.2014г. на паркинга на „Пени“ в кв.“Красна поляна“ е бил блъснат от излизащ на заден ход от паркинга автомобил – тъмен на цвят, чийто номер и марка не може да посочи. Произшествието е настъпило около 18.00 часа. В сведението е заявил, че на  06.07.2014г./следващия ден/ е отишъл в  „Пирогов“ на преглед.

Видно от представената амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ищецът е прегледан на 06.07.2014г. в 08.20 часа, като му е поставена диагноза „контузия на гръден кош и счупване на 7-мо ребро в ляво“.

Според автотехническата експертиза, при нараняванията, които е получил ищецът, автомобилът, който го е ударил, би следвало да се е движел на заден ход със скорост от 5 км/час.  Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието. Пешеходецът се е намирал зад автомобила, който е потеглил на заден ход в района на паркинг. Вещото лице е посочило, че ударът е настъпил или до 1 м. зад автомобила  или на около 6 м. от мястото на потеглянето, ако водачът е извършвал назад „ляв завой“. При втория вариант, ако водачът е извършвал назад „ляв завой“, при широчина на автомобила до 1.8 метра, пешеходецът е могъл да излезе от коридора на движение на автомобила, стига да се ориентира правилно за посоката на движение на превозното средство.

От назначената по делото медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил следните увреждания: контузия на гръден кош и счупване на 7-мо ребро вляво. Медикобиологичният характер на увреждането е „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Според вещото лице, претърпените телесни повреди са във връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. Получените травми са причинили на ищеца болки и страдания за срок от около 45 дни, като първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет. Възможно е описаните увреждания да са получени при падане от собствен ръст, както и при директна травма с твърд тъп предмет с ограничена повърхност на действие.

Тъй като няма очевидци на пътно-транспортното произшествие, единствено от телесните повреди по ищеца и следите на мястото на произшествието може да бъде направен извод за механизма на настъпване на уврежданията на пострадалия.

К. поддържа тезата, че е бил ударен в 18.00 часа  на паркинг от автомобил,  който се движел на заден ход, и получил контузия на гръдния кош, както и счупване на 7- мо ребро в ляво.

Тъй като самият ищец твърди, че е бил ударен от автомобил, който според вещото лице се е движел със скорост от 5 км/час, остава открит въпросът защо при така описания механизъм на настъпване на ПТП не са установени никакви наранявания в долната част на тялото на пострадалия, където би следвало да е настъпил ударът с лекия автомобил.

Съдът не приема заключението на медицинската експертиза в частта, в която  е посочено, че телесните повреди са настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие, тъй като при сблъсък между лек автомобил, движещ се със скорост от 5 км./час, и човешко тяло, обективно не е възможно да няма никакви телесни повреди, дори охлузване или кръвоносядания, или поне драскотина, на мястото на съприкосновение между тежкото физическо тяло  на автомобила и човешкото тяло. Произшествието е настъпило през лятото, когато се носят тънки дрехи, поради което евентуален удар от автомобил би оставил следи по тялото на ищеца. От друга страна, в случай, че телесните повреди са настъпили при падането на К. на земята, същият би следвало да е получил наранявания по крайниците, каквито не са установени при прегледа в УМБАЛСМ “Пирогов“, поради което по делото не е доказана  причинно-следствена връзка между телесните повреди на ищеца и удар от моторно превозно средство.

При така събраните доказателства, не бе установено в процеса, че е настъпило пътно транспортно произшествие на 05.07.2014г., нито че телесните повреди по ищеца са в причинно-следствена връзка с описания от него механизъм на причиняването им.

Липсват основни елементи от ФС на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По разноските:

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.К., ЕГН **********,*** против Г. Ф., ЕИК ********седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за сумата от  сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни повреди: контузия на гръден кош и счупване на 7-мо ребро в ляво, причинени при пътно – транспортно произшествие, реализирано на 05.07.2014г., в гр. София на паркинг  на магазин „Пени маркет“, намиращ се на бул.“********, в следствие на удар от неидентифицирано моторно превозно средство с неизвестен водач, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2015 г.  до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А.И.К. да заплати на Г. Ф., на основание чл.78, ал.3 от ГПК,  направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: