Решение по дело №329/2023 на Административен съд - Варна

Настоящото производство е образувано след като с Решение 1017/22.07.2022 г. по КАНД № 1165/2022 г., VII-ми тричленен състав на Административен съд – Варна е отменил Решение № 23/11.03.2022 г. по АНД №20213120200229/2021 г. на Районен съд – Девня и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2102/10.02.2023г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна /с предишно наименование ТД „Северна морска“/ при Агенция „Митници“ срещу Решение № 122/15.11.2022 г. на Районен съд – Девня /ДРС/, постановено по АНД № 20223120200256/2022г., с което е отменено Наказателно постановление № 81/23.07.2021г., издадено от с. д. Директор на ТД „Северна морска“ /понастоящем ТД Митница Варна/ в Агенция „Митници“, с което, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗМ, на „М.Г.Б.“ ЕАД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 531,78 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Твърди се, че при новото разглеждане на делото РС-Девня не е изпълнил указанията на касационната инстанция. Сочи, че неправилно решаващият състав е приел, че назначаването на съдебна експертиза е неотносимо към предмета на делото, въпреки че пробата е предадена в деловодството на ДРС. Посочва се, че предвид Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-571/2012 правилно административнонаказващият орган /АНО/ се е позовал на митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 13_02.02.2021/02.04.2021 г., изготвена въз основа на взета проба от стока, декларирана по друга митническа декларация, доколкото от придружаващите документи се установява идентичност на стоката по двете митнически декларации. Излагат се доводи, че разпоредбите по отношение на проверките и вземането на проби от стоки не са променяни в действащото законодателство на ЕС и тълкуването на чл.78 (отм.) от Регламент № 2913/1992 в Решение № С-571/12, може да се приложи относно разпоредбата на чл. 190, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Оспорват се изводите на районния съд за наличие на несъответствия при вземането на пробите, които изначално компрометират иззетата проба, респ. същата не би могла да послужи за изготвяне на експертизата. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и експертизата на ЦМЛ. В условия на евентуалност моли да се отправи преюдициално запитване пред Съда на ЕС и производството по делото да бъде спряно до постановяване на решението на СЕС. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, а в условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД Митница Варна за четири съдебни инстанции. Възразява се срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Х., която поддържа жалбата, както и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. В пледоария по същество сочи, че основният спорен въпрос по делото е останал неизяснен. Независимо, че дружеството е оттеглило искането си за назначаване на съдебно-химическа експертиза, задължение на съда е било да назначи служебно такава. Независимо че проба от стока по процесната декларация не е вземана, твърди, че такава от идентична стока е налице и в момента се съхранява в Районен съд – Девня. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.

Ответната страна – „М.Г.Б.“ ЕАД, чрез адв. С.Ж. оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Позовава се на разпоредбата на чл. 190, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и сочи, че резултатите от изследването на пробите могат да се отнесат само към останалата част от стоките по съответната митническа декларация, не и към друга декларация, поради което приетото от митницата относно вида на стоката е недоказано. Твърди и че от приложените анализен сертификат и здравен сертификат се установява, че в стоката няма добавяне на сорбитанов естер. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв. Ж., която оспорва касационната жалба и я счита за неоснователна. Сочи, че в Протокол № 11 за вземане на проба не са описани номерата на пломбите, като твърди, че Митница Варна не може да докаже, че извършеният анализ, приложен по делото касае именно процесната стока. Позовава се на решение по адм. дело № 6168/2021 г. на АССГ, с което е отменен административният акт, с който е променен тарифният номер по процесната митническа декларация. Сочи, че в МЛЕ се прави качествен анализ и няма количествено установяване на сорбитанов естер. Излага доводи, че в действителност се касае за една и съща стока, но в анализния сертификат и в сертификата за качество на стоката съставка сорбитанов естер не фигурира. Относно съхраняваната в ДРС проба от стока сочи, че митницата не може да докаже, че това е проба, взета от стоката по протокола за вземане на проби, т.к. никъде не са описани номерата на пломбите. По отношение на искането за преюдициално запитване излага съображения, че в настоящия случай не е необходимо отправянето на такова. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че въззивният съд е следвало да назначи исканите съдебно – химически експертизи.

Административен съд – Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка по чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Районен съд – Варна е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

На 26.10.2019 г. на Пристанище Варна Запад пристигнал контейнер № DFSU1519777, натоварен със стока, бруто тегло 23 407,78 кг.

За част от същата на 12.11.2021 г. в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 19BG002002019415R3. Стоката била декларирана като хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35, бруто тегло 5 165 кг, нето тегло 5 000 кг, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 10.90 %, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 947,14 лв. мито и 1 934,04 лв. ДДС. Получател на стоката бил „М.Г.Б.“ ЕАД.

На 26.01.2021 г. от стока от контейнер № CSLU2066334 била иззета проба, изпратена в ЦМЛ – гр. София, където изготвили експертиза № 13_02.02.2021/02.04.2021 година. Съгласно същата, анализираното представлява твърда, бяла, гладка, без видими кристали маслена маса, която при стайна температура /25°С/ не преминава в пластично състояние, с хомогенна структура и неутрален мирис. Посочено е, че определеният мастно – киселинен състав, както и липсата на ненаситени мастни киселини са индиция, че маслото е подлагано на химическа преработка – хидрогенериране, като сравнение на горното с референтни публикувани данни идентифицират продукта като хидрогенерирано палмистово масло. В продукта е установено наличие /ниско съдържание/ на емулгатор – сорбитанов естер, чиято функция съгласно технологиите е да модифицира кристалната структура.

Въз основа на получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините на глава 15 на КН е направено заключение, че изпитаната проба от стока с описание хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35 представлява хидрогенерирано и текстурирано палмистово /палмоядрено/ масло, чрез добавка на емулгатор.

Директорът на Дирекция „Митническа дейност и методология“ дал становище, че въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики се класира в код 15179099 на КН, различен от декларирания, като предвид състава приложимият ТАРИК код е **********.

Декларираният в митническата декларация код по позиция 1516 на КН не бил коректен, тъй като тази позиция обхващала животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. Анализираната стока обаче била претърпяла по–напреднала от допустимите за тази позиция обработка – смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира.

На 21.04.2021 г. е издаден АУАН, а въз основана него е издадено процесното наказателно постановление, с което административнонаказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

За да отмени наказателното постановление, районният съд приема следното:

Съдът не е допуснал съдебно – химическа експертиза, тъй като е преценил, че същата е неотносима към предмета на спора. Отчел е, че наказателното постановление се основава на изготвената в ЦМЛ експертиза и даденото от Д-МДМ становище, с които е прието, че изследваната стока е претърпяла обработка с емулгатор – сорбитанов естер, модифициращ кристалната структура, т.е. да го текстурира, като е направил извод, че от конкретната процесна стока не е вземана проба, респ. същата не е изследвана. Въззивният съд е приел, че неправилно митническите органи формират становище въз основа на анализ на идентична стока, предмет на друг внос, мотивирайки се с еднакви наименования, износител и вносител и позовавайки се на решението на СЕС по дело С-571/2012, с което се тълкува чл. 78 (отм.) от Регламент № 2913/92 на ЕС, като приема, че тълкуването е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент № 952/2013. Районният съд посочва, че двете норми не са аналогични.

На следващо място, въззивният съд стига до извод, че необосновано митническите органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1516 от КН, като са добавили допълнителен критерий така нареченото „текстуриране“, което не е упоменато никъде в КН и в забележките към нея. Посочено е, че Обяснителните бележки към хармонизираната система не са задължителни, а и съдържанието им трябва да отговаря на разпоредбите на КН и не би могло да променя нейния обхват, като не следва тарифното класиране на стоката да се извършва само и единствено въз основа на Обяснителните записки към Хармонизираната система.

Районният съд приема и че са налице несъответствия във връзка с иззетата проба и същата не би могла да послужи за извършване на експертиза, т.к. има два протокола за вземане на проба от 26.01.2021 г., в които са посочени съответно в единия пет, а в другия четири кутии, пломбирани със знаци VC от едната страна и 3 от другата, а в ЦМЛ са изпратени две кутии, но запечатани с трети вид пломби – № 0040147 и № 0040147.

Предвид големия времеви интервал между вземане на пробата и изготвяне на експертното заключение (няколко месеца), въззивният съд отбелязва, че няма данни къде и как е съхранявана пробата, а продуктът подлежи на бърза развала и е възможно в този период да претърпи изменения. Според въззивния съд не се доказва и дали разработената от ЦМЛ вътрешнолабораторна методология съответства на метода за измерване на консистенцията на мазнини AOCS Cc 16-60, достатъчна ли е да определи дали изследваният продукт е претърпял обработка текстуриране и въобще утвърден ли е този метод като официален, а и в експертизата не е указано количеството на изследваната проба, дали същата е била подготвена правилно за изследване и спазена ли е процедурата за тестването й съгласно метода, който се твърди за официално утвърден.

В заключение Районен съд – Девня приема, че становището за осъществена митническа измама е недоказано и необосновано, като за пълнота е посочено, че стоката се придружава от необходимите документи, вкл. и такива относно състав, в които няма данни тя да съдържа визирания емулгатор, а и че прави впечатление различните наименования на приетия от митническите органи вид на стоката, но съдът намира, че общият смисъл е пределно ясен, а още по–малко се налага по–конкретно индивидуализиране на същата. Съдът е отбелязал, че по делото са приети необходимите доказателства относно методиката, използвана от ЦМЛ, но заключенията на актосъставителя и административнонаказващия орган дали е налице нарушение и кой е авторът му са въз основа на самостоятелни преценки на събраното в хода на производството и не зависят от трети лица, в частност относно промяна на тарифен код.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и законосъобразно и като такова счита, че същото следва да бъде потвърдено.

Неоснователно се явява основното възражение, направено с касационната жалба, за допуснати процесуални нарушения в хода на въззивното производство, с оглед неназначаването на съдебно – химическа експертиза. Касационната инстанция изцяло споделя извода на Районен съд – Девня, че назначаването на съдебно – техническа експертиза е неотносимо към процесния спор. След като категорично по делото се установява, че не е налице проба, взета от процесната стока, то е недопустимо да се изследва такава, взета от друг внос по друга декларация. Споделя се изложеното от въззивната инстанция, че всяко едно изследване на проба, взета от стока, предмет на вноса, дава информация за съдържанието и химическия състав на конкретната стока.

Дори и да се приеме, че Решение № С-571/2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от Регламент № 2913/1992 на ЕС е приложимо и по отношение на разпоредбата на чл. 190, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, административнонаказващият орган не е взел предвид т. 37 от цитираното решение, в която е посочено, че за да се установи идентичност на стоките следва стоките да произлизат от същия производител, да имат същото наименование, същия външен вид и същия състав. В случая по преписката не са представени доказателства, от които да се установят тези обстоятелства с категоричност. Действително стоките са декларирани като „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“ и изпращачът на стоката е един и същ, но придружаващите документи на двете стоки се различават значително. Видно от представените анализни сертификати на стоката по процесния внос и тази, чиято проба е изследвана, се касае за стоки с различни характеристики, а именно съдържание и химически състав. Недопустимо е да се приеме, че тъй като дружеството внася стока с еднакво наименование, то химическият състав и характеристиките на стоката са винаги еднакви. Между двата вноса е налице твърде дълъг период, а именно година и половина, и е логично да има разминаване в характеристиките на внасяната стока, което правилно е отчетено от първостепенни съд.

Споделя се становището на съда и по отношение на големия времеви интервал между вземането на пробата от стоката и извършването на лабораторно изследване, в действителност не са налице данни как и къде е съхранявана стоката, а предвид естеството  е възможно същата да е претърпяла качествени изменения.

Основателно се сочи от процесуалния представител на ответника, че нито в анализния сертификат, нито в сертификата за качество е налична съставка сорбитанов естер.

При извършената от ЦМЛ експертиза е използван качествен хроматографски анализ, който не отчита количеството на сорбитановите естери, а единствено се отчита тяхното наличие, което според касационната инстанция не би могло да бъде категорично доказателство за използването им за допълнителна обработка на продукта, в посока изменение на структурата на маслото.

Освен изложеното следва да се има предвид и факта, че в МЛЕ № 13_02.02.2021 г. предмет на изследване е проба с лаб. код № 771_2002_21 – 2 бр. пластмасови кутии, маркирани с етикети на проба и запечатани с пломби №№ 0040105 и 0040147, но видно от Протокол за вземане на проба рег. № 11/26.01.2021 г. в полето, в което е следвало да бъдат посочени номерата на митническите пломби, е записано само „митнически пломби“ без посочване на номер. Номерата на пломбите не могат да се установят и от Акт № 2149 от 26.01.2021 г. за вземане и разработване на средна проба. Касационната инстанция счита, че по този начин не могат да бъдат проследени пробите и това се явява пречка да се обоснове категоричен извод за относимостта на стоката по декларацията, от която са взети пробите, като в тежест на митническите органи е да докажат относимостта на резултатите от изследването към проверяваната стока, което не е сторено.

С жалбата е поискано отправяне на преюдициално запитване до СЕС, с въпроси, конкретно формулирани в нея, относно класирането на процесната стока по Комбинираната номенклатура.

Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като съгласно чл. 628 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. От начина на формулиране на въпросите може да се направи заключение, че с тях се цели разрешаване на делото по същество и преценка на събраните доказателствени средства в хода на процеса, което е в противоречие с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването съгласно чл. 628 ГПК. Преюдициално запитване се отправя от държава членка до Съда на Европейския съюз тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени въз основа на установените факти, че преюдициалното решение по него е необходимо, за да се постанови правилен краен съдебен акт, какъвто настоящият случай не е.

След като е стигнал до идентични на горните изводи и е отменил издаденото наказателно постановление, Районен съд – Девня е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на делото, съдът намира за основателно и направено в срок от пълномощника на ответната по касация страна искане за присъждане на сторените от довереното му дружество разноски, за касационната инстанция.

Неоснователно е направеното в о.с.з. възражение на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната по касация страна, като се има предвид, че договореното възнаграждение между нея и представляващия я адвокат предвид представената фактура /л. 17 от делото/ е в размер на 480.00 лева. Размерът на адвокатския хонорар е определен съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в предвидения в закона минимум.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТД Митница Варна за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с въпроси, посочени в жалбата.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122/15.11.2022 г. на Районен съд – Девня, постановено по АНД № 20223120200256/2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № 81/23.07.2021 г., издадено от с. д. Директор на ТД „Северна морска“ /понастоящем ТД Митница Варна/ в Агенция „Митници“, с което, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗМ, на „М.Г.Б.“ ЕАД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 531,78 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ към Агенция Митници да заплати на „М.Г.Б.“ ЕАД , ЕИК ***, адрес: гр. София, ул. „Аксад. Методи Попов“ № 22А сума в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: