№ 41
гр. Свиленград , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200466 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-002352 от
11.05.2020 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОДМВР - Хасково, с което на Ю.И.И. с ЕГН ********** от град
**************************, със съдебен адрес: град Кърджали, ул.
„Тутракан” № 10, чрез адвокат М.Б. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят Ю.И.И. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен, неправилен и необоснован – постановен в противоречие с
материалните и процесуалните норми, обстоятелствената част на Акта за
1
установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП била неясна,
неточна и многозначителна, липсвал субективният елемент от състава на
нарушението и НП било издадено извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Претендират се разноски по делото под формата на адвокатско
възнаграждение.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ю.И.И., не се
явява и не се представлява. С Писмено становище процесуалният му
представител – адвокат Милен Бузов сочи, че обжалваният акт следва да бъде
отменен, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 16.08.2019 година около 14.50 часа екип на автопатрул от Група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали”
(„КПДГПАМ”) в състав свидетелите Ж. Хр. Ж. и Т.Б. В. (служители в Група
„КПДГПАМ” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково) при изпълнение на
служебните си задължения (дневна смяна) се намират на Автомагистрала
(АМ) „Марица” с № 4, при км. 103 + 700, където спират за проверка
движещия се в посока към ГКПП „Капитан Андреево” лек автомобил марка
2
„Форд”, модел „Галакси” с държавен регистрационен номер *******,
управляван и собственост от/на жалбоподателя И. (в същия смисъл е и
Справката, приложена в кориците на делото, представена с Писмо с вх.рег.№
3052/29.06.2021 година и изявлението на жалбоподателя, направено в
Жалбата), при която установяват след справка в РСОД че автомобилът няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, а след справка с ОДЧ при
ОДМВР – Хасково – че е с прекратена регистрация поради несключена
застраховка „Гражданска отговорност”, считано от 12.08.2019 година.
На посочената дата и в кръга на службата си, Ж. Хр. Ж. – Младши
автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР
– Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя
против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН със серия GA и с
бланков № 17955. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН,
той е подписан от актосъставителя Ж., от свидетеля Т. Б. В. и от нарушителя
И.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано управление на МПС с прекратена
регистрация (т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140,
ал. 1, предложение първо от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е
запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е. Сочи, че няма
възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната
графа. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя.
За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля Ж..
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
На 19.08.2019 година жалбоподателят сключва застраховка „Гражданска
отговорност”.
Прекратено е административнонаказателното производство, образувано
въз основа на АУАН серия GA и с бланков № 17955 на основание чл. 33, ал. 2
от ЗАНН. В тази връзка е изготвена и Докладна записка с рег.№ 1253р-4335
от 08.04.2020 година. Административнонаказателната преписка (АНП) е
изпратена с Писмо с рег.№ 125300-5648 от 08.04.2020 година на Районна
3
прокуратура – Свиленград.
Образувана е преписка с вх.№ 394/2020 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград), за престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК. С Постановление от 24.04.2020 година, Стефка Стоянова -
Прокурор в Районна прокуратура – Свиленград, отказва да образува
Досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не
съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че обществената
опасност на деянието е явно незначителна. Постановлението от дата
24.04.2020 година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от
Районна прокуратура – Свиленград на ОДМВР - Хасково по компетентност
за вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя Ю.И., с Писмо № 394/2020г. от 24.04.2020 година. На
30.04.2020 година в ОДМВР – Хасково е регистрирано с вх.№ 272000-7221
горепосоченото Писмо на Районна прокуратура – Свиленград.
След получаване на посочените Постановление на Районна прокуратура –
Свиленград и преписка, Началникът на Група в Сектор „ПП” при ОДМВР –
Хасково, издава процесното НП № 20-1253-002352 от 11.05.2020 година на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В издадения санкционен акт, АНО излага
подробно описание на фактическото нарушение, свързано управление на
МПС с прекратена регистрация (т.е. не е регистрирано по надлежния ред),
както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена и налага на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо от ЗДвП на жалбоподателя И. административни
наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя,
на 03.06.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ
и надлежно оформена – датирана и подписана (касае се за Разписката в
надлежно завереното копие на НП, приложено към Жалбата). В същия смисъл
е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
4
Материалната компетентност на Началника на Група в Сектор „ПП” към
ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР и предвид факта, че Здравко Тончев Иванов заема длъжността
„Началник на Група в Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково” (, което
обстоятелство е служебно известно на настоящия Съдебен състав), т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че И. има множество наложени санкция с влезли в сила НП и
Фишове за нарушение на ЗДвП, както и че не са му налагани принудителни
административни мерки.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, проведено на 06.07.2021 година свидетели – Ж. Хр. Ж. и Т. Б. В..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха
от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ж. Хр. Ж. и Т. Б.
В., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Основания
за критика по отношение на свидетелските показания на посочените
свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
5
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на
двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези двама
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените
и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че управлява
МПС с прекратена регистрация (, т.е. което не е регистрирано по надлежния
ред). Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на ОДМВР - Хасково, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично от нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
6
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите
са категорични, че именно И. е бил водач на процесното пътно превозно
средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него са състави
АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
привежда следващите правни съображения:
При издаване на НП Съдът констатира процесуално нарушение от
категорията на съществените, което налага неговата отмяна. Съдът намира
за основателно възражението на жалбоподателя за изтекъл давностен срок
на органа да издаде НП. Не се спори, че АУАН е съставен на 16.08.2019
година, както и че образуваната преписката по съставения АУАН е
прекратена и същата е изпратена на Районна прокуратура – Свиленград, във
връзка с което с Постановление от 24.04.2020 година на Прокурор в Районна
прокуратура - Свиленград е отказано образуването на досъдебно
производство по случая и е прекратена образуваната по случая прокурорски
преписка с вх.№ 394/2020 г. Със същото Постановление преписката е
изпратена на Началника на Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково
за реализиране на административнонаказателната отговорност. В тази
връзка е издадено и оспореното НП от 11.05.2020 година, с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е предвидено
административноказателното производство да се прекрати, ако в шестмесечен
срок от съставянето на Акта не е издадено НП. В случая, обаче, не може да се
приеме, че този шестмесечен срок към момента на издаване на обжалваното
НП не е изтекъл, тъй като е била налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
както е приел АНО. Съгласно принципът, установен в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказателното производство се образува със съставяне на
7
АУАН и без такъв АУАН такова производство не може да се
започне. Изключение от този принцип предвижда нормата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, съгласно която „без приложен Акт АНП не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от Съда или Прокурора или
Прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено
на наказващия орган”. В случая хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е
неприложима, тъй като АНП е изпратена на Районна прокуратура –
Свиленград след изтичане на шестмесечия срок за издаване на НП,
прекратяването на производството също е станало след изтичане на този срок
(видно от Докладна записка с рег.№ 1253р-4335 от 08.04.2020 година). Затова
не може да се приеме, че НП е издадено в шестмесечен срок от получаването
на Прокурорското постановление. Изложеното налага извода, че е следвало
да се издаде НП в шестмесечния срок от съставяне на АУАН. В конкретния
случай АУАН е съставен на 16.08.2019 година и НП е следвало да бъде
издадено най-късно до 16.02.2020 година. Санкционният акт обаче е издаден
едва на 11.05.2020 година, и следователно срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не
е спазен.
Неспазването на императивното правило на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е
самостоятелно и напълно достатъчно основание за отмяна на издаденото НП
като незаконосъобразно.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представеня Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
8
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
Дирекцията, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо
лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да
заплати сторените в настоящото производство разноски.
По делото се констатираха разноски в размер на 19.48 лв. – пътни
разходи на свидетеля Ж.Ж., платени от бюджетните средства на Районен съд
– Свиленград.
Производството по обжалване на НП е особен вид наказателно
производство, разноските по което се определят по правилата на НПК, с
оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Следователно при уважаване на
Жалбата (както е в процесния случай), разноските по делото остават за
сметка на Държавата. В тази връзка е и Тълкувателно решение (ТР) № 3 от
08.04.1985 година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила),
което предвижда: „По делата от административнонаказателен характер за
призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително
разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните
възлага разноските по делото.”. Приложима в случая е третата от описаните в
ТР хипотеза, съгласно която: „ако НП бъде отменено, разноските остават за
сметка на Държавата”.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна
инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните
съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
9
процедура.
Съдът би приел, че НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Деянието е
извършено в зоната на отговорност на ОДМВР - Хасково.
Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред, както
санкционният акт би имал необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушени
Съдът би приел, че е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация, т.е. наведените възражения в Жалбата относно
неяснота, неточност и многозначителност на обстоятелствената част на
АУАН и на НП биха били неоснователни.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не би
приел, че квалификацията на деянието е непълна, тъй като при
квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва хипотезата
на изречение първо, предложение първо от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Действително такова посочване липсва, но фактическата обстановка е
описана пълно и точно, посочени са всички изискуеми от закона
обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира датата, мястото и
механизмът на извършеното нарушение, поради което Съдът не би приел, че е
налице процесуално нарушение.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение (както вече бе посочено).
Условията и реда за регистрация на автомобилите се уреждат в нарочна
Наредба съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000
година на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС. В посочената Наредба са уредени видовете
регистрации, първоначалната регистрация, промените в регистрацията и
10
прекратяването й. В процесното НП е посочено, че жалбоподателят е
управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Без правно
значение в случая е чия собственост е процесния автомобил, тъй като анализа
на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко лице,
което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, следва
преди да предприеме управлението, да се увери, че ППС е регистрирано.
Съдът би приел, че като не е сторил това, жалбоподателят Ю.И. е допуснал
нарушение на цитираната правна норма, тъй като е превел в движение и
управлявал автомобила.
По делото е установено, че регистрацията на процесния лек автомобил –
собственост на жалбоподателя, е прекратена служебно на 12.08.2019
година във връзка с получено по електронен път Уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ) за
това, че ППС не е застраховано. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 11 от
ЗДвП, служебното прекратяване на регистрация на ППС в относимата за
спора хипотеза по чл. 143, ал. 10 от закона, се извършва с отбелязване в АИС-
КАТ и се уведомява собственика. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18, т.
2 от цитираната по-горе Наредба № I-45 от 24.03.2000 година - регистрацията
на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да
стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената
Наредба задължително следва да бъде уведомен собственика на ПС от
съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази
прекратена регистрация. Съдът би приел, че е налице непредпазлива форма на
виновно поведение на водача И. и по аргумент от чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН деянието му би било съставомерно и наказуемо. Наличието на
регистрационни табели и на Свидетелство за регистрация (СР) на МПС не
биха оневинили нарушителят. Както се посочи, при служебно прекратена
регистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, се извърша само
отбелязване в АИС-КАТ без да се отнемат регистрационните табели и част
втора на СР. Нарушителят като водач на ППС е длъжен да се увери, преди да
управлява автомобила, че същият има сключена и валидна застраховка
11
„Гражданска отговорност”. Тази проверка лесно може да бъде извършена в
интернет-страницата на Гаранционния фонд (, която е публично достъпна),
както бе сторено и от настоящия Съдебен състав. Съдът би приел, че
очевидно горната проверка в случая не е извършена, което би било основание
да се квалифицира поведението на нарушителя като виновно под формата на
непредпазливост. Без значение за административнонаказателната
отговорност на водача би било дали е изпълнено задължението за
уведомяване на собственика на автомобила за прекратената регистрация,
доколкото в административнонаказателното производство по оспорване на
НП, е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС.
Ето защо Съдът не би приел, че липсва субективният елемент от състава на
нарушението.
Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се наказва се с Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с Глоба от 200 лв. до 500 лв.
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Административните наказания биха били правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
минималните предвидени от закона такива, което би наложило извод за
невъзможност за намалянето им.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би
съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на
НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен
случай.
12
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
би намерил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административните наказания.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно
биха били отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, е предвидено да се отнемат контролни
точки.
Действително в НП не е конкретизирано по коя нормативна разпоредба се
налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не би
представлявало съществено процесуално нарушение. В НП ясно е описано
извършеното в случая нарушение, а именно управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, както и точно е посочена санкционната
разпоредба – чл. 175, ал. 3, предложение първо, а в чл. 6, ал. 1 от посочената
Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат контролни точки, както следва: т. 5 - за управление на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред (чл. 175, ал. 3 от ЗДвП) – 10 контролни
точки.
По разноските:
При този вариант на разсъждение разноски не биха се дължали на
жалбоподателя, както и същият би следвало да бъде осъден да заплати
разноските за пътни на свидетеля Ж..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-1253-002352 от 11.05.2020 година на Началник Група
в Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, с което на Ю.И.И. с ЕГН **********
от град **************************, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
13
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.И.И. с ЕГН
********** от град **************************, сумата от 400 лв.,
представляваща извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 466/2021 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски за пътни на свидетел в
размер на 19.48 лв. (деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) да
останат за сметка на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14