Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. Плевен, 17.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева
като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело № 4011 по описа за 2019 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от В.А.Ч., ЕГН **********,***,
против Й.П.Б., ЕГН **********,***. В молбата се сочи, че страните са живели на
съпружески начала,като имат родено от съвместното съжителство дете – ***Б., ЕГН
**********. Молителката сочи, че е имало издадена заповед за защита по ЗЗДН
срещу ответника по предходно дело, но след изтичане на срока ,за който е
действала, тормозът се е подновил.Посочва, че на 14.06.2019г. страните по
телефона са се разбрали да говорят за детето и ответникът след 17 часа дошъл на
работното й място в Спешно отделение на УМБАЛ –Плевен , бил е видимо пиян и не
я е оставял да свърши текущата работа.Посочва, че бил заявил, че ще говорят за детето,
но предвид обстоятелството, че молителката е трябвало да се погрижи за тежко
болен , не е могла да му обърне внимание на момента и го е помолила по- късно
да разговарят.Заявява, че е започнал да й говори несвързани неща, че е учил
той ДАНС на оперативна работа, че е
изписал новите линейки и може да я уреди
на работа в правителствена болница.Заявява, й е звъннал по- късно я е заплашил
по телефона, че ще й отнеме лекарските права.Твърди, че с майката на ответника
са се разбрали кога да вземе детето.Посочва, че на другия ден родителите на Й.
са взели детето, а същият по телефона я е обиждал, че не е добра майка, ще я прави танцьорка в ***, ще я убие, удави,
счупи главата.Твърди, че е отишла да вземе детето пред ресторант „***“, тъй като
след тези заплахи, се е притеснила.Посочва, че той отново е започнал да я
обижда и заплашва. Молителката сочи, че се притеснява за живота и здравето си и
моли да се наложат мерките по ЗЗДН.
Ответникът, р.пр., оспорва молбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско
съжителство. Не се спори между страните, че молителката Ч. е съжителствала с
ответника на семейни начала, от което съжителство имат родено едно дете,
следователно молбата се явява допустима - подадена в съответствие с
изискванията относно активната и пасивна процесуална легитимация и при спазване
на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което следва да се
разгледа по същество.
По делото са били разпитани свидетели за двата
инцидента.
Свидетелката
*** посочва, че работят заедно с молителката и често ответникът е идвал и
звънял,като по този начин притеснявал В. на работното място, пречел е да си изпълнява задълженията.Заявява,
че преди месец е дошъл и се е държал неадекватно и е викал пред пациентите и
колегите й, защо не му вдига телефона, но не може да си спомни какво точно са
говорили и какви думи са използвани.
Свид. *** заявява, че е виждал
ответника, който е влизал в шоковата зала,питал е свидетеля грубо, неучтиво:“Къде
е оная?Що си я скрил?“.
Свид. ***, майка на ответника
заявява, че е не е влизала в шоковата зала- на работното място с ответника, а
присъствала на разговора между страните на другия ден, на кръщенето и не е
имало обидно поведение и заплахи от страна на сина й.
Приложена е по делото, като
доказателство, декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е посочено, че спрямо
молителката на 14.06 и 15.06. 2019г. е упражнено психическо насилие, изразяващо
се в заплахи за здравето и живота й.
От служебно изисканото
свидетелство за съдимост на ответника по молбата се установява, че същият е
осъждан, но реабилитиран по право на 16.11.2011г.
От извършена служебна справка се установява,
че срещу ответника има налагани мерки по ЗЗДН.
С оглед на представените по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира от правна страна следното:
От събраните по делото множество
доказателства ,съдът приема, че спрямо молителката е упражнено психическо
насилие, изразяващо се в използване на обидни думи и заплахи.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, психическо и сексуално насилие, както и
опитът за такова, извършено спрямо лица,
които са или са били в семейна или родствена връзка или обитават едно
жилище.Съгласно разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от
същия закон. От приложената като доказателство декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
/чиято доказателствена стойност следва да се отбележи, че не беше оборена от
ответника/, се установява, че
молителката, е била подложена на психическо насилие от страна на
ответника.Още повече, че се касае за изречени заплахи по телефон, на което
рядко присъстват други свидетели.
Поради горното, съдът намира, че на
ответника следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона. С
оглед тежестта на извършените действия на насилие, съдът счита, че подходящи
мерки на закрила са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – да се задължи
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката,
да приближава пострадалата на 50м, както и жилището й, за срок от десет месеца.
Съдът приема, че срокът е достатъчен молителката да преодолее чувството на
страх и да се уредят взаимоотношенията по законен и цивилизован ред.
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да
уведомят прокуратурата за това.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25лева
и глоба в размер на 400,00 лева. Ответникът следва да заплати на молителката и
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от
домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Й.П.Б., ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо В.А.Ч., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на Й.П.Б., ЕГН **********,***, да приближава В.А.Ч., ЕГН **********,***, на по-малко от 50 /петдесет/ метра; жилището,
което обитава В.А.Ч., ЕГН ********** ***; местоработата на В.А.Ч., ЕГН **********
– УМБАЛ „Д-Р Г.Странски“ гр.Плевен, за срок за срок от 10 /десет/ месеца,
считано от влизане на решението в сила.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените
мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските
органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН Й.П.Б., ЕГН **********,***,
че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21,
ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Й.П.Б., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса в размер на 25 лева, както и
глоба в размер на 400,00 лева.
ОСЪЖДА Й.П.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Ч., ЕГН **********,***,
направените деловодни разноски в размер на
150лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок
от получаване на съобщението, че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: