Р
Е Ш Е Н И Е
№
1029
гр.
Пловдив, 07.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА-ВЪЛЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Златанова КАНД № 955 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Аква
Дом“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,бул. „Независимост“
№ 158,ап.22, представлявано от управителя В.С.М., чрез адвокатско дружество „С.
и Ц.“, против Решение № 332/14.02.2022
г., постановено по АНД № 8342/2021 г. по опис на Районен съд Пловдив, I н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №
612950-F619454/23.11.2021., издадено от Началник на Отдел "Оперативни
дейности"Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности" в ГД
"Фискален контрол" към ЦУ на НАП, с което на АКВА ДОМ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.
185, ал. 2 ЗДДС.
Жалбоподателят „Аква Дом“ЕООД моли да се
отмени решението на РС - Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие
с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, и вместо
това да се постанови отмяна на НП. В касационната жалба твърди да не е
собственик на вендинг-кафе машината, и дружеството не е работило с тези
машини,нито е генерирало приходи от тях. Възразява,че от страна на въззивния
съд неправилно са преценени събраните гласни доказателствени средства. Позавава
се и на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба – ЦУ на
НАП, оспорва жалбата, като в писмен отговор
излага доводи за неоснователност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на
жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на ПРС,
като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд –
Пловдив се е развило по жалба против Наказателно постановление №
612950-F619454/23.11.2021., издадено от Началник на Отдел "Оперативни
дейности"Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности" в ГД
"Фискален контрол" към ЦУ на НАП, с което на АКВА ДОМ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.
185, ал. 2 ЗДДС.
От фактическа страна е установено, че в
гр.Пловдив, ул.“Нестор Абаджиев“ № 57, "Аква дом" ЕООД стопанисва
обект, представляващ вендинг- кафе машина, като от датата на начало на осъществяване
на търговска дейност - 02.06.2021 г., не
е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално
устройство /ФУ/. След извършването на контролна покупка е прието извършването
на нарушение на чл.7,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС.
За липсата на монтирано ФУ не се спори.
Спорът се е развил относно това кой е
собственик на машината и съответно кой е нарушителят.
Районният съд е приел, че несъмнено
собственик е жалбоподателят,като се е позовал на приложеното по преписката
двустранно споразумение за ползване на оборудване № 01.06.2021 г. В същото
изрично е описано, че АКВА ДОМ ЕООД инсталира на територията на Робъртшоу ЕООД
оборудване - -вендинг кафе автомати за топли напитки -5 броя; -вендинг спирали
за пакетирани храни и напитки -2 броя; -вендинг машина за сандвичи-1 брой,
както и, че оборудването е собственост на Аква Дом ЕООД, като същото дружество
се задължава да поддържа оборудването в състояние, което отговаря на
уговореното предназначение.
Мотивирано е от районния съд, че това
споразумение е представено на контролните органи именно с цел установяване на
собствеността върху процесната вендинг машина още по времето и на мястото на
извършване на проверката. Позовал се е и на свидетелските показания на
актосъставителя, според които при проверката не са направени възражения относно
собствеността и стопанисването на машината. Не е кредитирал показанията на
другия разпитан свидетел с аргумент, че същия е заинтересован от изхода на
спора, според които показания машините са занесени и инсталирани от дружеството,но
то не е техен собственик.
Като е преценил,че не са налице
допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, за което са изложени подробни мотиви, районният съд
е приел,че нарушение е налице, квалифицирано е правилно, а размерът на
наказанието е съобразен със закона, като наложената санкция е в минималния
предвиден в закона размер, поради което и по-нататъшни съображения по този
въпрос не са дължими. Съответно, въз основа на това е потвърдил обжалваното НП.
Решението е правилно.
Районният съд е изложил подробни мотиви,
които се споделят от касационната инстанция. По основният спорен въпрос относно
това дали вендинг машината е собственост или не на жалбоподателя следва да се
отбележи,че всъщност това няма никакво значение, тъй като тук водещото е не на
кого е собственост машината, а кой извършва продажбите. За последното няма
никакви възражения. Несъмнено е установено в хода на
административнонаказателното производство, че именно дружеството жалбоподател е
лицето по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и съответно е и
субект на установеното нарушение. Не е генериран спор и относно това, че се
касае за търговски обект по смисъла на т. 41 от ДР на ЗДДС и автомат за
самообслужване по смисъла на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18, за който безусловно
се дължи използването на фискално устройство и то от датата на започване на
дейността. Налице е, с оглед на така установеното начало на дейността, което
впрочем е декларирано от самия управител на дружеството, едно продължително противоправно
състояние, както правилно е отчетено в обжалваното решение.
Така, след като е установено,че към
момента на проверката именно дружеството
жалбоподател е извършвало продажби чрез автомат на самообслужване или поне
представляващия го е потвърдил това пред контролните органи, без съмнение
същото се явява и задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредбата да регистрира
и отчита всяка продажба. Всякакви последващи действия по прехвърляне на
дейността или регистриране на фискални устройства от трети лица са без значение
за обстоятелствата към момента на проверката и за факта на извършване на
нарушението.
Според чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата
по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани
в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Между страните няма
спор, че дружеството е стартирало дейността си по продажби от автомата на
проверения адрес от дата 02.06.2021г., като към датата на проверката – 10.06.2021г.,
не е регистрирало фискално устройство за отчитане на приходите от продажбите. При
това положение безспорно е реализиран съставът на нарушение по чл. 7, ал. 1 от
Наредбата, даващ основание за налагане на санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Същата е определена от наказващия орган в минимален размер без да се явява
прекомерна за преследваната от закона цел, поради което не са налице основания
за намаляването й.
Не са налице обстоятелства, които да
обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и това подробно е обосновано от
районния съд. Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се
обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на
"маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Нарушението е довело до неотразяване на приходи в бюджета и разкрива поведение
от страна на нарушителя, явяващо се в разрез с установения ред на държавно
управление, целящ защита на особено важни обществени интереси.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото претенцията на ответника
за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултска защита се явява основателно.
По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 332/14.02.2022 г., постановено по АНД № 8342/2021 г. по опис
на Районен съд Пловдив, I
н.с.
ОСЪЖДА
„Аква Дом“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,бул.
„Независимост“ № 158,ап.22, представлявано от управителя В.С.М., да заплати на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80/осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.