Р
Е Ш Е Н И Е
№317
гр.
Велико Търново, 6.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
шести състав, в публично заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М.
разгледа докладваното от председателя
Адм. дело № 516/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.144 във връзка с чл.156 от ДОПК
Жалбоподателката
И.Б.Ц., в качеството и на частен съдебен изпълнител с рег.№896 и район на
действие Окръжен съд – Велико Търново, е обжалвала като незаконосъобразен
потвърдения с решение №136 от 14.08.2020 година на директора на ТД на НАП –
Велико Търново отказ за предоставяне на информация на орган по приходите при ТД
на НАП – Велико Търново. Жалбоподателката поддържа в жалбата си, че потвърдения
от ответника по делото отказ е незаконосъобразен, тъй като противоречи на
разпоредбата на чл.431, ал.3 от ГПК в релевантната за спора редакция. Счита, че
поисканата от него информация от органи по приходите при ТД на НАП съставлява
данни за имуществени права на длъжника, като в това число попадат и такива
права, които са наследени, както и които са част от съпружеска имуществена
общност и всякаква информация, която служи на съдебния изпълнител с оглед
функциите му. Намира, че разпоредбата на чл.431,ал.3 от ГПК следва да се
тълкува систематично при съобразяване на последните изменения на ГПК, при което
следва извод, че не съдебният изпълнител може да поиска информация не само по
отношение на длъжникът по изпълнението, като е достатъчно исканата от данъчната
администрация да е свързана с изпълнението. С тези и други аргументи моли за
отмяна на отказа и задължаване на органа по приходите да издаде искания документ.
В открито заседание поддържа оплакванията си, като претендира сторените по
делото разноски.
Ответната страна -
директорът на ТД на НАП - Велико Търново, чрез представителя си, отрича
основателността на жалбата. Всъщност тази страна поддържа, че поисканата от
жалбоподателя справка/информация касае наследодател на длъжник по изпълнението,
при което е трето неучастващо в изпълнителното производство лице и затова
досежно неговите имуществени права не може да де предоставя поисканата от
жалбоподателя информация. И тази страна претендира разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е допустима. Видно е от разписката /лист 5 от делото/ решението на ответника е
връчено на 17.08.2020 година, като жалбата е подадена чрез директора на ТД на
НАП – Велико Търново на 21.08.2020 година. Отказът на публичният изпълнител е
неблагоприятен за жалбоподателката и я легитимира да го оспори, като е спазена
процедурата по оспорване, изискваща задължителен административен контрол –
чл.144 от ДОПК.
По
същество жалбата е неоснователна.
След като съобрази
наведените оплаквания в жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено следното от фактическа страна:
На
22.06.2020 година в ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен е постъпило писмо
от настоящата жалбоподателка в качеството и на частен съдебен изпълнител, видно
от което е, че тя на основание чл.431, ал.3 от ГПК и чл.16 от ЗЧСИ, във връзка
с чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК е поискала да бъде уведомена относно Е.Ф.К.с адрес
Община Плевен, село Буковлък, ул.Буря №2 в качеството и на наследодател на
длъжника Д.Г.К. за движимата и недвижима собственост на това лице /очевидно на
наследодателя/. Към посоченото писмо не са представени доказателства, но е
очевидно, че е поискана информация за целите на вписаното в него изпълнително
дело №20208960400235/2020 година по описа на този съдебен изпълнител.
С
писмо, №8296#1 от
26.06.2020 година, директорът на офис Плевен при ТД на НАП – Велико Търново сочи,
че според разпоредбата на чл.431, ал.3 от ГПК, във връзка с разпоредбата на
ал.1, съдебният изпълнител може да прави справки само за длъжника /очевидно по
изпълнението/. Посочено е и, че нормата на чл.16, ал.1 от ЗЧСИ се отнасяла за
достъп до данни за длъжника. Освен това е отбелязано в това писмо, че според
нормата на ЗЧСИ ЧСИ имал достъп до лични данни на длъжника, като е описано
каква дефиниция е дадена на понятието на ниво Общностно право. В контекста на
тази дефиниция органът е приел в писмото, че имуществото на наследодател не се
определя като лични данни. Цитирана е и нормата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, като е
акцентирано на това, че и според нея ЧСИ може да проучи имуществено състояние,
но само на длъжника. Най – сетне в писмото е отбелязано, че в конкретният
случай посоченото от жалбоподателя като наследодател лице не е длъжник по
изпълнението, конституиран в изпълнителното производство и е трето лице и
информация за неговите имуществени права не следвало да се предоставя.
С
жалба от 20.07.2020 година /лист 16 от делото/ настоящият жалбоподател е
обжалвал посоченото писмо пред директора на ТД на НАП – Велико Търново. На
практика в жалбата са релевирани оплаквания, които са идентични с релевираните
до съда. С решение №114/13.07.2020 година настоящият ответник е отменил посочeният
отказ, обективиран в цитираното писмо, като изпраща преписката на орган по
приходите в офис град Плевен на ТД на НАП – Велико Търново. Аргументирано е, че
директорът на офис не е орган по приходите по разума на ДОПК.
На
20.07.2020 година е постановен процесния понастоящем отказ, като видно от
изразената в него аргументация, искането на ЧСИ е прието за неоснователно, тъй
като информацията не касае длъжника по изпълнението, макар и искането да е
отправено от надлежно легитимирано лице по чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК. На
практика са преповторени мотивите, посочени в писмото на директора на офис
Плевен при ТД на НАП – Велико Търново.
Видно
е от материалите по делото, че този вече изричен отказ, е връчен на 27.07.2020
година на частния съдебен изпълнител /л.15 от делото/.
Жалбоподателката
обжалва този изричен отказ с жалба,
която е входирана на 10.08.2020 година в ТД на НАП – Велико Търново, офис
Плевен.
По
тази жалба е издадено решение №136 от 14.08.2020 година на директора на ТД на
НАП – Велико Търново. Видно е от изложеното в него, че разпоредбата на чл.431,
ал.3 от ГПК регламентира правото на достъп на съдебния изпълнител до
информация, която касае само длъжника по изпълнението. Освен това, според
ответника с оглед позоваването на чл.16 от ЗЧСИ, приложим е института на
личните данни, дефиниран в §1, ал.1 от ЗЗЛД, препращащ към Регламент /ЕС/
2016/679, като в обхвата на дефиницията не попадат имуществените права на
определено лице. Коментирано е и позоваването от страна на жалбоподателя на
разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, даващ възможност да се възлагат от
взискателя действия в изпълнителното производство на ЧСИ, като е посочено, че и
това правомощие на ЧСИ касае само длъжника по изпълнителното дело.
Отказът
е валиден акт, издаден от орган, посочен в чл.7 от ДОПК с оглед на изпращането
му от настоящият ответник чрез решение №114/13.07.2020 г. Съдът приема и, че е
спазена формата на отказа, като са изложени и допълнени чрез решението
фактическите и правните основания за издаването му.
Що
се касае до съответствието на отказа с материалният закон, то следва изводът на
органа по приходите и на ответника да се
сподели, като се прецизира анализът на приложимите правни норми.
Според
действащата разпоредба на чл.431, ал.1 от ГПК „Съдебният изпълнител, ако това е
необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и
да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.“. Съответно, приложената
от ответника разпоредба на чл.431, ал.3 от ГПК в съответната към момента на
издаването на отказа редакция гласи следното: „Съдебният изпълнител има право
на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч.
органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния
осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от
Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата,
водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри
за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави
справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия
и извлечения от документи.“.
Всъщност
тези разпоредби са обединени от едно наименование на уредената чрез тях
материя, което гласи Правомощия на съдебния изпълнител. При това положение
обоснован е извода, че описаните права и правни възможности са елемент от
правомощията на съдебния изпълнител, които той винаги реализира във връзка с
конкретно изпълнително дело, което от своя страна се характеризира с наличието
на длъжник по изпълнението или други лица, отговарящи за дълга, и оттам обхванати
от субективните пределите на изпълнителният титул - аргумент от чл.429 от ГПК.
От
друга страна, посочената в чл.431, ал.3 от ГПК информация е общо формулирано
понятие, като точните и параметри не са обхванати от този процесуален закон. В
изречение второ от разпоредбата са посочени правнотехническите способи за
получаването на необходимата на изпълнителя информация, съхранявана и
администрирана от институциите, посочени непосредствено по-горе. При това
положение второто изречение на нормата не разширява обхвата на информацията,
която има предвид основната хипотеза на закона. След като в чл.431, ал.3, е
използван израза „данни за неговото имущество“, то очевидно е с оглед
както систематическото, така и с оглед граматическото тълкуване на
разпоредбата, че информацията следва да засяга имуществени права на длъжника
или на лицата, обхванати от разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 от ГПК, по
отношение на които се разпростират субективните предели на изпълнителния титул.
Дотук изложеното обосновава споделимост на извода на ответника, че при
упражняването на правомощията си по чл.431, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител
няма правомощието да иска под формата на справки или под формата на сведения
информация, която не засяга длъжника по изпълнението или лицата, които са
обхванати от разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3, като всички останали лица, за
които се иска информацията се явяват трети лица, които нямат връзка с
изпълнителното производство.
Извън
горното и независимо от него обаче следва да бъде изтъкната още една причина,
наличието на която обуславя законосъобразността на процесния отказ, и която
нито органът, издал отказа, нито ответникът са изтъкнали. Когато се иска предоставяне на информация от
органите на НАП, следва да се съобрази специалният закон, уреждащ информацията,
която тази конкретно администрация съхранява и администрира. Всъщност
данъчноосигурителното досие на всеки дееспособен субект съдържа по необходимост
данъчноосигурителна информация, обемът и съдържанието на която се определя от
разпоредбите на ДОПК, които не подлежат на разширително тълкуване – аргумент от
чл.78 във връзка с чл.72 от ДОПК. Въпреки, че в този кодекс на практика е
възпроизведено правомощието на съдебният изпълнител да иска сведения, които
съставляват данъчно-осигурителан информация – аргумент от разпоредбата на
чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК, то информацията, която съдебният изпълнител има
правото да получи е само обхванатата от разпоредбите на чл.72 от ДОПК.
В
конкретният случай – извън констатираното от съда дотук - съдебният изпълнител е поискал
сведения/информация само относно движима/недвижима собственост на посоченото в
писмото му физическо лице. Вещните права върху движими и недвижими имоти, както
и вещните тежести върху такива вещи и имоти не попадат в обхвата на чл.72,
ал.1, т.1-4 от ДОПК, тъй като не се иска информация за движение по сметките на
лицето, не се иска информация за размера на доходите му, не се иска информация
за размера на
начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни
вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера
на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, нито се иска информация
за данни от търговска дейност или стойност на активи, пасиви и имущества,
свързани с такава дейност. Не представлява данъчно-осигурителна
информация и по смисъла на чл.74, ал.1, т.5 от ДОПК поисканата такава от
частния съдебен изпълнител. Другите данни, които следва да са получени,
събрани, обработени или удостоверени и прочие от приходен органи или служител
на НАП според разпоредбата, следва да съдържат информацията, изчерпателно
посочена в разпоредбите на чл.74, ал.1, т.1-4, които не квалифицират като
такава информация вещните права и тежести за движими и недвижими вещи.
По
очевидни причини поисканата от публичният изпълнител информация от органите на
НАП не се вписва в хипотезите на чл.72, ал.3 и 4 от ДОПК.
До
други изводи не води анализа и на посочената в писмото на съдебния изпълнител
разпоредба на чл.16 от ЗЧСИ, тъй като тази разпоредба касае правомощието за достъп
до лични данни но само досежно длъжника, каквото очевидно не е лицето, посочено
в писмото на жалбоподателката.
Дотук
изложеното обосновава извод за законосъобразност на потвърдения от ответника
отказ.
При този
изход на спора следва да се уважи претенцията на ответника за юрисконсултско
възнаграждение в цялост въпреки възражението за прекомерност с аргумент от
разпоредбата на чл.161, ал.1, изречение второ от ДОПК във връзка с чл.8, ал.3
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, шести състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Б.Ц., в качеството и на частен съдебен изпълнител с рег.№896 и
район на действие Окръжен съд – Велико Търново против решение за отказ за
предоставяне на информация изх.№ 150182002357088/20.07.2020 година на орган по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение №136 от
14.08.2020 година на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА И.Б.Ц., в качеството и на частен съдебен
изпълнител с рег.№896 и район на действие Окръжен съд – Велико Търново, да
заплати на Националната агенция за приходите разноски по делото в размер от 500
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: