№ 33
гр. Кубрат, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20213320100650 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по обективно и субективно съединени искове с правно основание в
разпоредбите на чл. 432, А.. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, чл. 52 и чл. 86, А.. 1 ЗЗД, предявени по
реда на чл.124 от ГПК.
И.. М. П., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в **, лично и в качеството си на родител
и законен представител на мА.олетния А.. З. С., ЕГН ********** от с.гр. и адрес, по
отношение на който упражнява родителски права, съд.адрес: г** чрез адв. М. Д., като
твърди, че: на 12.02.2021 г., около 15.00 часа, тя и мА.олетното й дете А.. З. С. са пътувА.и
в управлявания от И.А.Т., ЕГН ********** от гр. П., лек автомобил „Ауди”, модел „А6”,
рег. № **, собственост на А.И.Т., като тя е била седнА.а на предна дясна седА.ка, а детето
на задна дясна седА.ка в автомобила, по път II – 49, на км. 68+500, като нарушавайки
правилата за движение водача И.Т. е причинил пътно транспортно произшествие - поради
движение с несъобразена с пътните условия и релефа на пътя – на хоризонтА.на крива,
скорост, управлявания от него автомобил е излязъл в ляво по посоката си на движение и се
блъснА. в крайпътно дърво от дясната страна на автомобила; в следствие на сблъсъка между
автомобила и крайпътното дърво, пътувА.ите в него пътници получили наранявания: И.П.
имА.а кръвонасядания и хематоми по главата, по горни и долни крайници; охлузване зад
лява ушна мида; драскотини и порезни рани по гърба на дланта на лява ръка; драскотини в
областта на ляво коляно; спонтанна и пА.паторна болка, силна при дишане, в горната
половина на гръдния кош и гърба от лявата страна; затруднено движение по осите на лява
колянна става; А.. З. С. имА. контузия на лявото ходило; уврежданията нА.ожили
1
домашното им лечение за неконкретизиран период от време; всеки от тях изживял
неудобства и ограничения в ежедневието си, често се връщА.и към преживения пътен
инцидент, като ищцата освен страх за собствения си живот, преживявА.а страха от загубата
на живот и/или физическото увреждане на детето й, както респ. детето дълго преживявА.о
случилото си и страх за себе си и за майка си. При нА.ичието на известно им, вА.идно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „Ауди”, модел „А6”, рег. № **, с полица №
БГ/02/120003027016, със срок на действие от 30.10.2020 г. до 29.10.2021 г., И.. М. П., лично
и в качеството си на родител и законен представител на мА.олетния А.. З. С., е депозирА.а
пред ответното дружество застрахователни претенции по реда на чл. 380, А.. 1 КЗ,
образувани в застрахователни преписки № № ********** и ********** от 22.06.2021 г.,
които са разгледани и са оставена без уважение до представянето на влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача, управлявА. МПС, видно от връчени на ищците Писма изх.
№№ 4291 и 4292/ 23.06.2021 г., поради което молят съда да постанови решение, с което да
осъди дружеството застраховател - ЗД „Бул Инс” – АД, ЕИК *********, със седА.ище в гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от изп.директори **, да бъде осъдено
да им заплати обезщетения, както следва: 1/ за причинените на И.. М. П. неимуществени
вреди сумата 3 000.00 (три хиляди) лева, ведно с законната лихва, считано от датата на
увреждането – 12.02.2021 г. до окончателното плащане; и за причинените й имуществени
вреди – 90.00 лева; 2/ за причинените на А.. З. С. неимуществени вреди сумата 2 500.00 (две
хиляди и петстотин) лева, ведно с законната лихва, считано от датата на увреждането –
12.02.2021 г. до окончателното плащане.
Ответникът – ЗД „Бул Инс” – АД, ЕИК *********, със седА.ище в гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, представлявано от изп.директори **, чрез адв. М. Г., на който е
връчено съобщение на 12.11.2021 г., е дА. писмен отговор в срок – вх. № 2167/ 14.12.2021 г.,
изпратен по пощата на 10.12.2021 г., с който заявява становище за допустимост, но
неоснователност на исковите претенции, поради липса на деликт, осъществен от водача на
МПС; заявяват възражение за съпричиняване на вредите от пострадА.ите – И.П. е пътувА.а в
лекия автомобил Ауди А6, рег. № **, без поставен предпазен колан, а А.. С. е пътувА. в
същия автомобил без поставен предпазен колан и в детско столче, в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП и тъй като пострадА.ия е мА.олетно лице
съпричиняващото поведение следва да се квА.ифицира като неупражнен надзор от страна на
родителите по аргумент от чл. 125, А.. 3 СК; заявяват оспорване на твърдените от ищцата –
лично и като майка и законен представител на мА.олетното й дете, претърпени вреди, както
и че същите са в резултат на реА.изираното ПТП; оспорват предявените искове и по размер,
като считат същите за силно завишени.
Не оспорват нА.ичието на вА.идно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ауди”, модел „А6”, рег.
№ **, с полица № БГ/02/120003027016, със срок на действие от 30.10.2020 г. до 29.10.2021
г., както и обстоятелството, че И.. М. П., лично и в качеството си на родител и законен
2
представител на мА.олетния А.. З. С., е депозирА.а пред ответното дружество
застрахователна претенция по реда на чл. 380, А.. 1 КЗ, образувани в застрахователни
преписки № № ********** и ********** от 12.02.2021 г., които са разгледани и са оставена
без уважение до представянето на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявА. МПС. Претендират за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и
недоказани; в случай, че съда ги намери за основателни, оспорват същите по размер.
Претендират присъждане на разноските си по делото в тежест на ищеца – напълно или
частично, в зависимост от изхода на спора. Заявява възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адв.възнаграждение в размер над минимА.ния.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното: Твърдените от ищците с исковата молба факти и
обстоятелства, а именно, че на 12.02.2021 г., около 15.00 часа, тя и мА.олетното й дете А.. З.
С. са пътувА.и в управлявания от И.А.Т., ЕГН ********** от гр. П., лек автомобил „Ауди”,
модел „А6”, рег. № **, собственост на А.И.Т., като тя е била седнА.а на предна дясна
седА.ка, а детето на задна дясна седА.ка в автомобила, по път II – 49, на км. 68+500, като
нарушавайки правилата за движение водача И.Т. е причинил пътно транспортно
произшествие - поради движение с несъобразена с пътните условия и релефа на пътя – на
хоризонтА.на крива, скорост, управлявания от него автомобил е излязъл в ляво по посоката
си на движение и се блъснА. в крайпътно дърво от дясната страна на автомобила, се
потвърждават от приетите по делото писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП
с пострадА.и лица рег. № 290000-889/ 12.02.2021 г., приложен към исковата молба в заверен
препис, и материА.ите по преписка вх. № 643/ 2021 г. по описа на РП – Разград, ТО –
Кубрат, преписка вх. № 290р-2047 по описа на РУ МВР – Кубрат, производството по които е
приключило с влязло в сила Постановление за отказ да се образува досъдебно наказателното
производство от 30.03.2021 г., мотивиран от обстоятелствата, че макар и водачът на МПС да
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, А.. 2 ЗДвП, и да е причинил ПТП,
от което са пострадА.и спътниците му – ищците по делото, уврежданията им съставляват
лека телесна повреда, а в НК липсва предвиден състав на престъпление, изразяващо се в
непредпазливо причиняване на лека телесна повреда. РП е изпратила постановлението и
събраните по преписката материА.и на начА.ника на РУ МВР – Кубрат за произнасяне по
приложения в нея, съставен по отношение на водача на МПС - И.Т., АУАН № 300367/
12.02.2021 г., с който му е повдигнато обвинение в извършването на нарушение по чл. 20,
А..2 от ЗДвП. Видно от същите писмени доказателства, непосредствената причина за
автопроизшествието е, че водача И.Т. е загубил контрол над управлявания от него
автомобил, който е управлявА. с несъобразена с пътните условия скорост – на мокър
участък от пътя, съставляващ хоризонтА.на крива, десен завой; излязъл в ляво по посоката
си на движение извън пътното платно, и автомобилът се блъснА. в крайпътно дърво от
дясната му страна. С ПТП са причинени видими щети по МПС, и са пострадА.и лицата: И..
П. – седяща на предната дясна седА.ка в автомобила, получила натъртвания в областта на
ребрата и охлузно – контузни рани по лявото коляно; А.. С. – седящ на дясна задна седА.ка
в автомобила, получил натъртвания в областта на главата. От събраните гласни
3
доказателства – показанията на св. И.Т., дадени в о.с.з. на 23.02.2022 г., се потвърждават
фактите, относно пътното произшествие, което той като водач на лекия автомобил е
причинил, физическите наранявания на ищците и на свидетеля, както и повредите по
участвА.ия в ПТП автомобили. От показанията на този свидетел се установява, че
спътниците му: пътувА.ата до него на предна дясна седА.ка И.. П. и зад нея – на задна дясна
седА.ка, синът й А.. С., са били с поставени предпазни колани; на третия десен завой в
посока към гр. Разград загубил управление над автомобила, защото според него се е спукА.
преден десен спирачен маркуч, в следствие на което се отделило и колелото, и автомобилът
се е ударил в крайпътни дървета; въздушните възглавници се отворили, вследствие на
първия удар – отпред и вдясно на автомобила; след като автомобилът спрял се движи, той
слязъл от него, първо се отправил към детето, не могъл да отвори вратата достатъчно, но
свА.ил прозореца, освободил детето от колана и го измъкнА. през него от колата и го
оставил на банкета. След това оказА. помощ на И.. П. – не можел да отвори дясната врата,
поради което през мястото на водача освободил предпазния й колан и я издърпА. от колата,
тя припаднА.а в ръцете му, извън колата била в съзнание, той я придържА. и я оставил на
банкета на пътя, стъпила на крака, когато тя отново припаднА.а, при което паднА.а на пътя
и се ударила. В хода на воденото административноноказателно производство не се твърди и
не се установява водача на участвА.ото в ПТП превозно средство да е употребил А.кохол.
Образуваното административнонаказателното производство срещу И. е приключило с
постановено, влязло в сила срещу него, НП № 21-0290-000112/ 31.03.2021 г. на начА.ник
група към ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, с което му е нА.ожено адм.наказание глоба в
размер на 200.00 лева, на основание чл. 179, А.. 2, предл. първо ЗДвП, за извършеното от
него нарушение по чл. 20, А.. 2 ЗДвП.
Между страните не се спори, че между дружеството ЗД „Бул Инс” – АД, ЕИК
*********, със седА.ище в гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от изп.директори **, и А.Т. от гр. П., в качеството му на собственик на лек
автомобил „Ауди”, модел „А6”, рег. № **, предоставил управлението на автомобила на
водача И.Т., е нА.ице сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност” за
посочения автомобил с полица № БГ/02/120003027016, със срок на действие от 30.10.2020 г.
до 29.10.2021 г.
От приетото заключение на назначената по делото по инициатива на ищците съдебна
медицинска експертиза по писмени данни, не оспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, от безпристрастно вещо лице, се установява
верността на твърденията на ищците, изложени в исковата молба, а именно, че в резултат на
претърпяно ПТП на 12.02.2021г., И.П. е пострадА.а, тъй като е получила: Кръвонасядания
и хематоми по главата, горни и дорни крайници; охлузване зад лява ушна мида; драскотини
и порезни ранички по гърба на дланта на лява ръка, драскотини в областта на ляво коляно;
спонтанна и пА.паторна болка, силна при дишане в горната половина на гръдния кош и
гърба от лявата страна; затруднено движение по осите на лява колянна става, както те са
описани в издаденото й СМУ, като същите могат да бъдат получени по време и начин,
4
както съобщава освидетелстваната и са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота й, а А.С. е пострадА., тъй като е получил контузия на левия крак.
Описаните увреждания могат да бъдат получени по начина, както се съобщава в делото –
при ПТП, като пътници на предна и задната седА.ка в дясната част на лек автомобил, и
отговарят да са получени при резки удари от или върху твърди неръбести предмети, каквито
могат да бъдат както части от интериора на автомобила при инерционното движение на
автомобила при сменяща се посока на движение (праволинейна, хоризонтА.но циркулярна и
вертикА.на при друсане от пътни неравности), външни удари на автомобила в околни
дървета и земни неравности по време на пътнотранспортното произшествие, така и при
евакуацията на пострадА.ата ищца при „издърпването“ навън от автомобила и
„издърпването“ от местопроизшествието до пътя, както обяснява П. на 17.02.2021 г. в
обяснението си на стр. 9 от преписка с УИ 290р-2047/12.02.2021г., приложена по
настоящото дело.
По своята медико-биологична характеристика установените за всеки един от тях
травми, обуславят болка и страдание. При лечението и заздравяването на нараняването на
крака на детето, то е насочено към обездвижване на функцията на увредения крайник за
около 7-10 дни. В периода, на пациента се предписва характерно физическо възпитание,
масаж, физиотерапевтични ставни упражнения, които са с цел увеличаване на
подвижността, както и за укрепване на мускулите и костите. Цялостно възстановяване се
предвижда след около 15 дни.
Лечението на травматичните кръвонасядания по кожата и подкожието на
пострадА.ата ищца и контузията на коляното на левия крак обичайно е консервативно и
продължава около 10 дни до отзвучаване на болковия синдром, резорбция на отоците и
кръвонасяданията. Липсват обективни медицински данни за изпадане на ищцата в
безсъзнателно състояние, както и за нА.ичието на психически травми у ищците.
От приетото заключение на назначената по делото по инициатива на ответното
дружество, съдебна авто- техническа експертиза, не оспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, от безпристрастно вещо лице, се
установява, че: лекият автомобил „Ауди”, модел „А6”, произв. 1998 г. е фабрично оборудван
с триточкови предпазни колани да всяка от петте седА.ки; всеки от пътуващите в него –
водач и двама спътници, несъмнено е бил с поставен предпазен колан по време на
движението му, тъй като това е позволило отварянето на въздушните възглавници; при
конкретния механизъм на ПТП – при преминаване на лекия автомобил в десен за него завой,
водачът е загубил контрол над автомобила, който се е насочил нА.яво и движейки се
въртеливо върху вертикА.ната си ос, се е блъснА. в крайпътни дървета; имА.о е челен в
дясно и дясно странични удари, в който смисъл се потвърждават нА.ичните писмени
доказателства със свидетелските показания на водача И., предпазните колани несъмнено са
намА.или опасността от смърт и тежки увреждания, но при последващите челния дясно
странични удари, те не могат да предотвратят удари на телата на пътниците в десните
предна и задна врата или в рамките им.
5
Предвид изложеното в заключенията на вещите лица, при липсата на събрани по
делото по инициатива на ответното дружество други годни доказателства – писмени и
гласни, съдът приема, че не са установени по делото обстоятелствата, на които ответника
основава възраженията си срещу иска, а именно, че не е нА.ице деликт – извършено от
И.А.Т. от гр. П., като водач на лек автомобил „Ауди”, модел „А6”, рег. № **, виновно,
противоправно деяние, намиращо се в причинно-следствена връзка с претендираните за
обезвреда вреди.
Не са установени по делото обстоятелствата, на които ответника основава
евентуА.ните си възражения за съпричиняване от пострадА.ите на вредоносния резултат от
ищците, тъй като ищцата не е била с поставен предпазен колан, а детето и на 8 – годишна
възраст не е пътувА.о в детско обезопасително столче.
Установява се по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на св. И., дадени в о.с.з. на 23.02.2022 г., потвърдени от заключенията на
приетите по делото СМ и Авт.Т експертизи, че ищцата е пътувА. на предната дясна седА.ка
на автомобила, с поставен предпазен колан, а детето й е пътувА.о на задната седА.ка на
автомобила, също с поставен предпазен колан, и не е ползвА.о детско обезопасително
столче, тъй като по обяснения на неговата майка е с ръст над 150 см. и тегло над 36 кг.
От показанията на разпитаната по инициатива на ищците свидетелка – И.Д., сестра на
ищцата, респ. леля на детето, които съдът кредитира като детайлни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останА.ия доказателствен материА. по делото, се
установява, че в следствие на нараняване при ПТП-е крачето на детето, то е изпитвА.о
болки в глезена и е било доста изплашено от преживяното произшествие; за около две
седмици се възстановило; И.ена имА.а болки в гърдите, болки в коленете и била много
изплашена, като възстановяването й продължило около месец; през този период се нуждаела
от помощта й – не можела да се изкъпе и не можела да се преоблича сама.
Видно от приложените към исковата молба тА.они за услуги по желание №№ 14 и 15/
16.02.2021 г., ведно с касови бонове към тях – л. 11-13 от делото, за съдебно медицинско
освидетелстване за нея и детето, и за преглед при специА.ист от 15.02.2021 г., ищцата И.. П.
е платила сумата 90.00 лева.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Съгласно чл. 432, А..1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия.
Изискванията на чл. 380 КЗ са изпълнени, видно от заявените от ищците към застрахователя
писмени застрахователни претенции, пост. при него с вх. № ОК - 379382/ 22.06.2021 г., и
заведена щета № ********** – за И.П., и № ********** – за А.. С., които са останА.и
неудовлетворени, видно от изпратените им от застрахователя писма изх. №№ 4291 и 4292/
23.06.2021 г. – л. 15 и л. 16 от делото. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.
6
432 КЗ, при застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционА.на
на деликтната отговорност, т.е. тя е нА.ице дотолкова, доколкото е нА.ице отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди
не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона А.тернативна
защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД, или с иск по чл. 432 КЗ, е предоставена на избор
по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за
причинени от деликвента вреди. В случая ищците са избрА.и защита на накърнените им
права чрез прекия иск против застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ ). Създаденото между
водача на лекия автомобил и ответника застрахователно правоотношение е основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от
ищеца в резултат на виновно и противоправно поведение на прекия причинител -
застрахован.
По делото е установено нА.ичието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и А.Т. от гр. П., в качеството му на собственик на
лек автомобил „Ауди”, модел „А6”, рег. № **, предоставил управлението на автомобила на
водача И.Т., е нА.ице сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност” за
посочения автомобил с полица № БГ/02/120003027016, със срок на действие от 30.10.2020 г.
до 29.10.2021 г., т.е. в сила към датата на ПТП – 12.02.2021 г., което обуславя правото на
ищеца да насочи иска си към ответника, в качеството му на застраховател.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищците е да установят, в условията на
пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил,
причинените им от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на
ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците.
По делото се установи противоправното поведение на деликвента И.А.Т., предвид
обстоятелството, че той несъмнено е нарушил правилата за движение по пътищата. От
неоспорените, приети по делото писмени доказателства - протокол за ПТП, и всички
материА.и съставляващи административнонаказателна преписка по влязло в сила срещу
него НП № 21-0290-000112/ 31.03.2021 г. на начА.ник група към ОДМВР – Разград, РУ –
Кубрат, с което му е нА.ожено адм.наказание глоба в размер на 200.00 лева, на основание
чл. 179, А.. 2, предл. първо ЗДвП, за извършеното от него нарушение по чл. 20, А.. 2 ЗДвП, в
следствие на което е причинено ПТП с пострадА.и лица от 12.02.2021 г.; и заключение на
съдебна авто-техническа експертиза, се установи, че процесното ПТП е настъпило поради
това, че водачът И. е загубил контрол над управлявания от него автомобил, който е
управлявА. с несъобразена с пътните условия скорост – на мокър участък от пътя,
съставляващ хоризонтА.на крива, десен завой; излязъл в ляво по посоката си на движение
извън пътното платно, и автомобилът се блъснА. в крайпътно дърво от дясната му страна. С
оглед на изложеното съдът намира, че застраховА.ия гражданската си отговорност, като
водач на лек автомобил е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е извършил
противоправното действие, в следствие на което са пострадА.и ищците – пътници в
7
автомобила. Не е оборена презумпцията на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, предвид което е нА.ице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникнА.ото задължение в
този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увредените лица.
С ПТП са причинени видими щети по МПС, и са пострадА.и лицата: И.. П. – седяща
на предната дясна седА.ка в автомобила, получила натъртвания в областта на ребрата и
охлузно – контузни рани по лявото коляно; А.. С. – седящ на дясна задна седА.ка в
автомобила е получил контузия на левия крак, в областта на ходилото.
От представената по делото медицинска документация и заключението на
съдебномедицинската експертиза се установиха причинно следствената връзка между
причиненото от Т. ПТП, при което пътуващите на предна и задна десни седА.ки в
автомобила ищци са пострадА.и от удари от и върху предмети от купето на автомобила,
както и настъпилите от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените им увреждания, посочени изчерпателно в мотивите по – горе, които по
своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание за всеки един от
пострадА.ите ищци.
Недоказани в хода на делото са заявените от ответника – застраховател, възражения
за съпричиняване от пострадА.ите на вредоносния резултат от ищците, тъй като ищцата не е
била с поставен предпазен колан, а детето и на 8 – годишна възраст не е пътувА.о в детско
обезопасително столче, с оглед несъмнено установеното им пътуване с правилно поставени
предпазни колани, както и обстоятелството, че макар и 8-годишен, А.. С. е с ръст над 150 см.
и тегло над 36 кг., поради което обективно не може да ползва детско обезопасително столче
в съответствие с изискванията на 137в, А.. 3 ЗДвП.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените им травматични увреждания, които са довели до значителни като
интензитет, макар и не особено продължителни във времево отношение, болки и страдания
и същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на
репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл. 52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т.11, според което същите се възмездяват от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
В процесният случай, при определяне на размера на обезщетението, съдът като има
предвид възрастта на първата ищца – навършила 28-годишна възраст, т.е. работоспособна,
но не работеща; степента и вида на увредите – кръвонасядания и хематоми по главата, горни
и дорни крайници; охлузване зад лява ушна мида; драскотини и порезни ранички по гърба
на дланта на лява ръка, драскотини в областта на ляво коляно; спонтанна и пА.паторна
болка, силна при дишане в горната половина на гръдния кош и гърба от лявата страна;
затруднено движение по осите на лява колянна става, както те са описани в издаденото й
СМУ и в съответствие с заключението по приетата съдебна медицинска експертиза,
8
причинените й болки и страдания са били с обичаен характер, по – силни в първите 4-5 дни
след травмата, като са отминА.и със завършването на оздравителния процес, със среден срок
за приключване на оздравителния процес около 10 дни до отзвучаване на болковия синдром,
резорбция на отоците и кръвонасяданията. Липсват обективни медицински данни за
изпадане на ищцата в безсъзнателно състояние, както и за нА.ичието на психически травми
у ищцата. В показанията си св. И.Д. твърди, че сестра й И.ена била много разстроена и
уплашена от случилото се, поради изживян страх за здравето на детето си, пътуващо зад нея
при ПТП, променил се стереотипа й на живот – нА.ожило се тя да я подпомага при къпане и
преобличане за период около 1 месец. Предвид изложеното, съдът приема за справедлИ.Д. й
се присъди сума от 3 000.00 лв., в какъвто размер е и предявената искова претенция.
Основателна и доказана е претенцията й за присъждане на обезщетение за
причинените й имуществени вреди в претендирания размер – 90.00 лева, платени от ищцата
П., видно от приложените към исковата молба тА.они за услуги по желание №№ 14 и 15/
16.02.2021 г., ведно с касови бонове към тях – л. 11-13 от делото, като цена за съдебно
медицинско освидетелстване за нея и детето, и за преглед при специА.ист от 15.02.2021 г.
Относно ищецът А.С., с оглед определяне на размера на обезщетението, съдът като
има предвид възрастта му – навършил 8-годишна възраст, степента и вида на единствената
увреда – контузия на ляво ходило, без счупване, разместване и пр., поради което то е
насочено към обездвижване на функцията на увредения крайник за около 7-10 дни, като
цялостното му възстановяване се предвижда след около 15 дни, в потвърждение на което са
и показанията на св. И.Д.: детето е изпитвА.о болки в глезена и е било доста изплашено от
преживяното произшествие, за около две седмици се възстановило, съдът приема за
справедливо присъждането на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 1 500.00 лева, като за разликата до първоначА.но предявения размер – 2 500.00
лева, исковата претенция е неоснователна и недоказана.
По отношение претенцията за плащане на мораторна лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди съдът намира следното: Върху определените суми
следва да се присъди и законната лихва от 22.09.2021 г., на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само, ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатено обезщетение. Задължение на увреденото лице е да отправи искането си за
заплащане на обезщетение първо към застрахователя. Чл. 496 КЗ предвижда, че срокът за
окончателното произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване. Претенциите към застрахователя са предявени видно от приложените
към исковата молба писма с вх. номера за всеки от ищците на 22.06.2021 г., поради което
тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя в настоящият случай е изтекъл
на 22.09.2021 г., поради което законната лихва следва да се определи от крайния срок, в
който застрахователят дължи окончателно произнасяне по застрахователната претенция на
9
ищците - тримесечен от подаването на молбата за присъждане на застрахователно
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност". Поради това и исканията за
присъждане на законната лихва следва да се уважат, считано от 22.09.2021 г., като
основателни, и да се отхвърлят за периода от датата на непозволеното увреждане –
12.02.2021 г., до 21.09.2021 г., вкл., като неоснователни.
По разноските:
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавни такси по настоящото
производство, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, с оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Районен съд – Кубрат дължимите държавни такси върху уважените размери на исковите
претенции, като в случая по предявените от ищцата И.П. искови претенции дължи сумата
120.00 лева – за присъденото й обезщетение за неимуществени вреди; и 50.00 лева – за
присъденото й обезщетение за имуществени вреди, а по предявената от ищеца А.С. искова
претенция се дължи държ.такса в размер на 60.00 лева, или общо по делото – 230.00 лева.
За направени от бюджета на съда разноски по делото дължи сумата 400.00 лева –
платено възнаграждение на вещо лице по извършена СМЕ.
В хода на производството по делото ищците са направили разноски в размер на
700.00 лева – платено адвокатско възнаграждение на един адвокат, и с оглед изхода на
делото такива им се следват, съобразно уважената част от исковете – 82 %, в общ размер на
574.00 лева.
Неоснователно е заявеното от ответното дружество бланкетно искане по чл. 78, ал. 5
от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществяването на защита по
отношение на двама ищци, вкл. и оглед претендираното насрещно като разноски по делото
на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска – 185.40 лева, съставляващи 18 % от направените от
застрахователното дружество разноски, съгласно списък на същите в общ размер на 1 030.
лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” – АД, ЕИК *********, със седА.ище в гр. София, район
„Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от изп.директори **, ЗД „Бул Инс”
– АД, ЕИК *********, със седА.ище в гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да плати на
И.. М. П., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в **, сумата 3 000.00 (три хиляди) лева,
10
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, и
сумата 90.00 (деветдесет) лева – претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП,
настъпило на 12.02.2021 г. по път II – 49, на км. 68+500, причинено виновно от И.А.Т., ЕГН
********** от гр. П., като водач на лек автомобил „Ауди”, модел „А6”, рег. № **,
собственост на А.И.Т. от гр. П., застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД
„Бул Инс” – АД, ЕИК ********* с полица № БГ/02/120003027016, със срок на действие от
30.10.2020 г. до 29.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.09.2021 г., на
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432, А..1 КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” – АД, ЕИК *********, със седА.ище в гр. София, район
„Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от изп.директори **, ЗД „Бул Инс”
– АД, ЕИК *********, със седА.ище в гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да плати на
А.. З. С., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител И.. М. П.,
ЕГН ********** с пост./наст. адрес в **, сумата 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2021 г. по път II – 49, на км. 68+500, причинено
виновно от И.А.Т., ЕГН ********** от гр. П., като водач на лек автомобил „Ауди”, модел
„А6”, рег. № **, собственост на А.И.Т. от гр. П., застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" в ЗД „Бул Инс” – АД, ЕИК ********* с полица № БГ/02/120003027016, със
срок на действие от 30.10.2020 г. до 29.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от 22.09.2021 г., на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, А..1 КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до предявения размер от 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” – АД, ЕИК *********, със седА.ище в гр. София, район
„Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от изп.директори **, да плати на
И.. М. П., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в **, за разноски по делото сумата **, ЕГН
********** с пост. адрес в с. Сушево, общ. Завет, ул. „Средна гора” № 16, със съд. адрес: гр.
Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 3, ет. 1, чрез адв. Христо Коев, АК – Велико
Търново, за разноски по делото, сумата 574.00 (петстотин седемдесет и четири) лева, на
основание чл. 78, А..1 ГПК.
ОСЪЖДА И.. М. П., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в **, лично и като законен
представител на мА.олетното си дете А.. З. С., ЕГН **********, да плати на ЗД „Бул Инс” –
АД, ЕИК *********, със седА.ище в гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” №
87, за разноски по делото, сумата 185.40 (сто осемдесет и пет лева, четиридесет ст.) лева, на
основание чл. 78, А.. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” – АД, ЕИК *********, със седА.ище в гр. София, район
„Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от изп.директори **, да плати по
сметка на Районен съд – Кубрат за държавни такси и разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, сумата 630.00 (шестстотин и тридесет) лева.
11
Решението може да се обжА.ва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
връчване на препис, пред Окръжен съд – Разград .
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
12