Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.12.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от
съдията Михайлова в. гр. д. № 504 по описа за две хиляди и денетнадесета година,
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 102 от 23.04.2019 г.
по гр. д. № 792/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград са отхвърлени
предявените от ЗАД „Б. В. И. Г.“ искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК срещу о.Б. за признаване за установено, че о.Б.
дължи на ищеца сумата от 374,49 лв. (триста седемдесет и четири лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща регресна претенция във връзка с
щета № 470417171757862 за възстановяване на изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Б.К.С.“ № 5С073000163 за претърпени вреди при ПТП,
настъпило на 09.11.2017 г. в гр. Б., ведно със законната лихва върху горната
сума главница, считано от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 1455 за изпълнение на парично
задължение от 16.03.2018 г. по ч. гр. д. № 474 по описа на РС – гр. Ботевград
за 2018 година. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника разноските
по делото в размер на 100 лева.
Решението на районния съд е
обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „Б. В.И.Г.“ с
оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. Поддържа, че
обратно на събраните писмени доказателства съдът е приел за установено, че
ищецът е платил на застрахования без наличие на покрит риск. Прави се искане за отмяна на решението и за
постановяване на друго решение по същество, с което исковете да бъдат уважени.
Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът по тази жалба я
оспорва и изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно,
допустимо, но неправилно.
Районният съд погрешно е посочил
и в доклада, и в мотивите към обжалваното решение, че е сезиран с осъдителен
иск. Искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е установителен –
чл. 415, ал. 3 ГПК, а не осъдителен. Доколкото районният съд е разгледал
фактите, относими именно към спорното право по иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, решението не следва да бъде обезсилено, но
подлежи на отмяна като неправилно.
По делото липсва спор, че ч. гр.
дело № 474/2018 г. по
описа на РС– гр.
Ботевград, втори състав, е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.03.2018 г. на ЗАД „Б.В.И.Г.“– ищец, срещу о.Б. за заплащане на сумата от 374. 49 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено от заявителя на трето за процеса лице на 20.11.2017 г. по
силата на застрахователен договор /полица/ № 5С073000163, валиден от 12.03.2017
г. до 12.03.2018 г., за застраховка “Б. К. С.” на лек автомобил „Л.“, модел ”LS 460“, с ДК № СА 6640 МВ, по повод
настъпило на 09.11.2017 г. в гр. Б., при движение от старата църква в града към
ж.к. „В.Л.“, пътнотранспортно произшествие, за законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на заявлението до окончателното изплащане, както и за разноските по производството. На 16.03.2018 г. в полза на ЗАД „Б.В. И.Г.“ била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК за претендираните суми. В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът депозирал възражение
срещу заповедта, поради което с разпореждане от 03.04.2018 год. съдът указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса. Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на
заявителя на 16.04.2018 г., като настоящият иск е предявен в указания срок.
Видно е от застрахователна полица
№ 5С073000163 за застраховка “Б.К.С.” – пълно каско, на МПС, че същата има за
обект лек автомобил „Л.“, модел ”LS 460“, с ДК № СА 6640 МВ, като застраховано било „Т.А.“ ЕООД, а
застраховател – ищецът в настоящето производство. Срокът на застрахователното
покритие бил една година - от 12.03.2017
г. до 12.03.2018 година.
Представени са Общи условия на
ищеца, съгласно които застрахователят покрива пълна загуба и частична щета,
която застрахования би понесъл със застрахованото МПС при реализиране на
застрахователните рискове, сред които пътно –транспортно произшествие.
Съгласно удостоверение изх. № 000
– 4802/15.11.2017 г. на РУП – гр. Ботевград, на 09.11.2017 г. Е.М.В. управлявал
лек автомобил „Л.“, модел ”LS 460“, с ДК № СО 0020 ВТ, движейки се от стара църква в града към ж.к. „В.Л.“,
където попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което се
скъсала задната дясна гума на описания автомобил.
По делото липсва спор, а и от
свидетелство за регистрация, част първа, се установява, че лек автомобил „Л.“,
модел ”LS
460“, с ДК № СА 6640
МВ, е регистриран на името на собственика Е.М. В.
Представени са писмените
документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № 470417171757862,
от които е видно, че уведомление за станалото произшествие било направено до
ищеца на 09.11.2017 година. Били изготвени опис и оценка на щетите. Видно от преводно
нареждане от 20.11.2017 г., ищцовото дружество е изплатило на увредения сумата
от 374. 49 лв. - обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Л.“, модел
”LS 460“, с ДК № СА 6640 МВ, от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.11.2017 г. в гр. Ботевград.
От заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно
и компетентно дадено се установява, че посочените в удостоверение изх. № 000 –
4802/15.11.2017 г. на РУП – гр. Ботевград вреди по автомобила от техническа гледна точка биха
могли да настъпят при така описания механизъм на произшествието - попадането на
автомобила в необезопасена и неозначена дупка на пътното платно; че
необходимите средства за отстраняване на повредите по автомобила по средни
пазарни цени възлизат на 374.49 лева; че и при движение с по - ниска от
установената скорост (между 30 – 40 км/ч) констатираните повреди по автомобила биха могли да настъпят.
От показанията на свидетеля Е.М.В.,
които като безпротиворечиви и правдиви съдът кредитира изцяло, се установява,
че на 09.11.2017 г. в гр. Б. свидетелят В. попаднал с управлявания от него лек автомобил „Л.“,
модел ”LS
460“, с ДК № СА 6640
МВ в необозначена и нобезопасена дупка на пътното платно, широка около 70 см.,
в резултат на което пострадала ходовата част на автомобила, но той бил в
движение.
На 25.01.2018 г. на ответника
била връчена регресна покана за възстановяване на платеното застрахователно
обезщетение, видно от известие за доставяне от същата дата.
Други, относими към спора,
доказателства не са ангажирани.
В настоящия случай искът е насочен срещу о.Б. Според правилото на чл. 19,
ал. 1, т. 2 ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните
общини. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които
стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване.
Съгласно нормата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП
е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва:
ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно -
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в
исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на
ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с
поддържане на пътното платно на територията на гр. Б. и отстраняване на повреди
по него.
Ангажирането на отговорността по
чл. 411 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на
следните кумулативни предпоставки:
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице
и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото
обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са
причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената
работа, причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 от ЗЗД.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените
правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай е доказано, че между
ищеца и „Т.А.“ ЕООД е сключен договор за имуществено
застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност,
която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът
е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно
превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 374.49 лева. Спорният по делото въпрос е дали
ищецът е обезпечил отговорността на водача на МПС от настъпване на вреди върху
гумите на процесния автомобил. Настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, приемайки че ищецът не
е поел задължение да обезпечи застрахователното покритие
"гуми". От
застрахователната полица се установява,
че е уговорено покритие "пълно каско", което обхваща настъпването на
вреди и по гумите на лекия автомобил, а съгласно т. 1 от Общите условия в
раздел „Допълнение "гуми" “- обект на покритие са гумите на МПС, застраховани по
клауза "Б.К.",
клауза "Пълно каско" (какъвто
е настоящият случай), както и клауза "Пожар, природни бедствия, ПТП и
злоумишлени действия".
От представената по делото
застрахователна полица по договор за застраховка "Каско" на процесния
лек автомобил се установява, че същата е сключена при клауза "Пълно
каско" с допълнително покритие "Помощ на пътя", „Доверен сервиз“, но без посочено допълнително покритие
"Гуми". Съгласно Общите условия при клауза "Пълно каско"
застрахователят покрива щети, причинени от събитие, посочено в клауза
"Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия", като съгласно
дефинициите на стр. 5 от ОУ ПТП е събитие,
възникнало в процеса на движение на ППС, и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети, а "гума/и" (стр. 7) са единствено четирите гуми, поставени на
застрахованото МПС, в момента на сключване на застраховката. Съгласно клаузите
на допълнение "Гуми", т. І – Обект на покритие са гумите на МПС,
застраховано по клаузи, сред които и „Пълно
каско“ без подзастраховане, описани в
застрахователната полица/спецификация, като при плащане на допълнително на
застрахователна премия "Гуми", застрахователят плаща щети по гумите,
причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от
дупки или предмети на пътя" – р. ІV, т. 1. 1 /стр. 8 от ОУ/, но не и когато повредата е причинена от ПТП,
пожар или кражба, представляваща изключен риск съгласно р. VІ, т. 8 от ОУ.
Съгласно глава ІII "Изплащане на обезщетение при частични повреди", т. 6. 3, за
щети по гумите, джантите и декоративните тасове на
автомобила в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през
дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или джани и/или тасове. Ето защо въззивният съд намира, че в случаите на увреждане на
застраховано по застраховка "Каско", клауза "Пълно каско",
МПС, причинено от ПТП, включително увреждане на гуми и джанти, е налице покрит
риск по основното покритие без да е необходимо договарянето на допълнително
покритие или заплащането на допълнителна премия.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона), а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на М. на в. р.на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона).
Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети (т. 7), и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди (т. 8).
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, в която са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/. протокол за ПТП с материални щети, и 3/. двустранен констативен протокол за ПТП (чл. 2, ал. 1).
Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от тази наредба е указано, че
не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят
документи за повреди на МПС, които
не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход.
Доколкото по делото няма нито
твърдения, нито данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е
можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е
била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125 ЗДвП, при
които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП,
респективно застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на
документ за щетите по автомобила.
В случая фактът, че е била налице дупка
на пътното платно, в която е попаднал управляваният от свидетеля автомобил,
съдът приема за установен въз основа на събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетел. От показанията
на свидетеля В. и заключението
на съдебно-техническата
експертиза се установява механизмът на произшествието, както и причинените
имуществени щети. Според събраните писмени и гласни
доказателства
и заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са настъпили в
причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно платно.
По делото
недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
водача на лекия автомобил поради несъобразяване с пътните условия. В тежест
на ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този
факт, което не е сторено.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ със заплащане
на застрахователното обезщетение застрахователят по „Автокаско” - застраховка
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на
обезщетението, което се дължи на увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, като по аргумент от цитираната
разпоредба, общината, в която
се намира съответният общински път, е длъжна да го
поддържа в годен за използване вид. Следователно, както бе
посочено по – горе, претенцията на ищеца е за проявено бездействие от
страна на общината относно задължението й да поддържа пътя в годен за
използване вид. При задължение за бездействие законът не придвижда необходимост
да бъде доказвано наличието на виновно поведение на длъжностни лица.
В случая подлежат на
възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на стойността на
ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по средни пазарни цени. В
настоящия случай съгласно заключението на вещото лице това е
сумата от 374. 49 лева, в какъвто размер предявеният иск следва да бъде уважен.
Обезщетението
се следва на увреденото лице, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.03.2018 г. - до окончателното му
заплащане.
За пълнота на изложението
въззивният съд следва да посочи следното. В случаите, в които след депозирано
по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника заповедният съд даде
указания на заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК и в рамките на срока чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят представи
доказателства за образувано исково производство, задължение за исковия съд е
или да приложи към образуваното по исковата молба на заявителя дело заповедното
производство, или да допусне и приеме заверени преписи от онези книжа в
заповедното производство, относими към допустимостта на исковото производство.
Тези действия исковият съд дължи служебно, тъй като касаят допустимостта на
производството, за която съдът следи служебно.
По изложените по-горе съображения
атакуваното решение следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго,
с което предявеният иск да бъде уважен.
Съобразно горния резултат на въззивника
трябва да бъдат присъдени разноските по водене на делото – сумата от 325. 00
лева – разноски в заповедното производство, сумата от 290.00 лева – разноски в
производството пред районния съд, както и сумата от 385. 00 лева – разноски
пред настоящата инстанция.
Воден от горното, Софийски
окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 102 от 23.04.2019 г. по гр.
д. № 792/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. „Б.В.И.Г.“
АД, ***, ЕИК:, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че о.Б. дължи на З. „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 374. 49 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, платено от ищеца на трето за процеса лице по
силата на застрахователен договор /полица/ № 5С073000163, валиден от 12.03.2017
г. до 12.03.2018 г., за застраховка “Б.К.С.” на лек автомобил „Л.“, модел ”LS 460“, с ДК № СА 6640 МВ, по повод
настъпило на 09.11.2017 г. в гр. Б. при движение от старата църква в града към
ж.к. „В.Л.“ пътнотранспортно произшествие, както и законната лихва
върху главницата от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на дълга, за която сума на 16.03.2018 г. е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 474/2018 г. по описа на РС
– гр. Ботевград.
ОСЪЖДА о.Б.
ЕИК:, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК:, сумата от 325. 00 (триста двадесет и пет) лева – разноски в заповедното
производство - ч. гр. д. № 474/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград, сумата
от 290.00 (двеста и
деветдесет) лева–
разноски в исковото производство пред районния съд, както и сумата от 385. 00 (триста осемдесет и пет) лева – разноски пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.