Р
Е Ш Е
Н И Е
№320
гр. Добрич, 28.10.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя административно дело № 188 от 2021 г. по описа на
АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във
връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 52, т. 1 от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ) и чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.К.В.
срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗ – 107 - 384/
12.02.2021 г. (съгласно уточнителна молба от 18.05.2021 г., л. 22), издаден от
старши инспектор МДТ при Община град Добрич, ****, в частта в която не е
отменен с Решение № 94В – 00 – 190/ 16.03.2021 г. на Директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община град Добрич, а именно за установените
задължения в общ размер от 760.58 лв., от които данък превозно средство –
609.44 лв. и лихви върху неплатения данък – 151.14 лв. за периода 01.01.2016 г.
до 08.02.2021 г. относно лек автомобил марка Пежо, модел 406, с рег. № ***.
В жалбата се поддържат доводи за
неправилност на оспорения административен акт. Оспорващият сочи, че автомобилът
е конфискуван от Румънските власти съгласно Решение от 15.09.2014 г. на ТСМ
Наказателна служба, поради което от същата дата той не е собственик на
превозното средство. Позовава се на чл. 53 от ЗМДТ, съгласно който данъкът за
превозните средства се заплаща от собствениците на същите. Настоява, че след
като собствеността му е отнета чрез конфискация, то това е правопогасяващият
факт, с осъществяването на който е прекратена собствеността му върху превозното
средство (ПС), от което черпи довод, че не дължи и данък върху същото. В този
смисъл претендира противоречие на оспорения акт с материалния закон. Иска
отмяна на АУЗ в частта, в която е установено и съответно потвърдено с Решението
задължението му за процесното МПС. Не отрича, че за посочения в акта период
данъкът не е заплатен, като не оспорва и неговия размер, но счита, че същият е
недължим. Прилага като доказателство Решението на ТСМ Национална служба,
Румъния (л. 31).
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. -****, която поддържа
жалбата.
Ответникът, Директор на Дирекция
„МДТ“ при Община град Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, се
представлява от старши експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
град Добрич, Г.К., който оспорва жалбата като неоснователна и претендира
юрисконсултско възнаграждение. Представя Писмени бележки с вх. № 3109/
18.10.2021 г., в които развива тезата за неоснователност на жалбата.
По делото са допуснати и приети
писмени доказателства относно компетентността на издателя на оспорения акт –
Заповед № 435 от 06.04.2020 г. (л. 37), Декларация № **********/ 01.08.2012 г.
по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, подадена от В.К.В., решение на ТЕЛК и договор за
покупко – продажба на МПС (л. 38 - 40), Свидетелство за регистрация Част I с отразяване върху него, че
регистрацията на МПС е прекратена поради конфискуване на МПС в друга държава на
20.04.2021 г. (36). С писмо вх. № 3010 от 08.10.2021 г. (л. 57) ответникът
уведомява съда, че данъчната партида на жалбоподателя е закрита на 22.04.2021
г., с облагане до 30.04.2021 г., въз основа на служебно постъпила информация от
функциониращата автоматизирана връзка между Министерство на вътрешните работи и
Община град Добрич по реда на чл. 54, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, като посоченото
основание за прекратяване регистрацията в Сектор „Пътна полиция“ е „конфискация
поради отнемане в полза на Държавата“. С писмо вх. № 3088/ 15.10.2021 г. са
постъпили доказателства от Сектор „Пътна полиция“ – справка за прекратяване
регистрацията на ПС, заверени копия на заявление, квитанция за платена такса,
решение № 171/ 15.09.2014 г. на румънски
език с превод на български език, декларация по чл. 313 НК, СРМПС Първа
част (л. 58 – 62).
Административен съд - Добрич, І
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящото
съдебно производство е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК
рег. № АУЗ – 107 - 384/ 12.02.2021 г. (№ 30331 – 1/ 08.02.2021 г.), издаден от
старши инспектор МДТ при Община град Добрич, **** в частта, в която не е
отменен с Решение № 94В – 00 – 190/ 16.03.2021 г. на Директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община град Добрич.
С процесния АУЗ са установени
задължения за данък върху превозни средства – лек автомобил, марка ПЕЖО, модел 406,
с рег. № **** за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2020 г. и лихви за просрочие
до 08.02.2021 г. по Декларация с вх. № **********/ 01.08.2012 г., отнасяща се
за процесния автомобил, подадена от жалбоподателя в размер на 1495.04 лв. общо,
в това число 1046.03 лв. главница общо за всичките години и дължима лихва в
размер на 449.01 лв. В АУЗ са посочени дължимите суми конкретно по години (л. 5
– 7).
Не е спорно по делото, че размерът
на данъка е определен по правилото на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ.
Актът за установяване на
задължения (АУЗ) е оспорен от жалбоподателя по административен ред, видно от
отразяването в Решението, пред Директора на Дирекция "МДТ", който с
Решение № 94В - 00 - 190/ 16.03.2021 (л. 12 – 16) е изменил АУЗ. Административният
орган е отразил в Решението, че задълженото лице не е заплащало данък върху
превозните средства (ДПС) от 01.07.2012 г. до 31.12.2020 г., като във
възражението си лицето се е позовало на изтекла в негова полза погасителна давност,
вкл. и на Решение на румънския съд с № 169983/ 2014, ведно с официален превод.
Директорът на Дирекция „МДТ“ е разгледал възражението и е счел същото за
основателно относно периода на дължимост на данъка от 01.07.2012 г. до
31.12.2015 г., като е счел за недължими суми в общ размер на 734.46 лв., от
които 436.59 лв. главница и 297.87 лв. лихви към 08.02.2021 г. С оглед
сторените изводи е изменил АУЗ и е приел за установени задължения за процесното
МПС в размер общо от 760.58 лв., от които 609.44 лв. главница и 151.14 лв.
лихви към 08.02.2021 г. Не е обсъдил представеното Решение на румънския съд за
конфискация на превозното средство.
Решението на ответника е получено
от жалбоподателя на 20.04.2021 г., видно от приложената по делото Разписка.
АУЗ е обжалван чрез
административния орган до съда с жалба вх. № 94В – 00 - 311/ 22.04.2021 г. (л.
3)
По делото няма доказателства
оспорващият да е подал декларация по чл. 54, ал. 6 ЗМДТ, съответно да му е
постановен отказ, нито пък да е обжалван такъв. Няма и твърдения в тази насока.
Няма спор по делото, че МПС е с
прекратена регистрация едва от 20.04.2021 г. В Молба вх. № 1872 от 14.06.2021
г. жалбоподателят заявява, че многократно е посещавал Сектор „Пътна полиция“ с
искане да бъде прекратена регистрацията на автомобила, но му било отказвано с
мотива, че не представя регистрационните табели на ПС. Не представя
доказателства за твърденията си, нито за постановен отказ за прекратяване на
регистрацията. Не поддържа искане за събиране на доказателства в подкрепа на
тези твърдения. Тези твърдения се опровергават от факта, че с подаване на
Заявление № 210851005836 от 20.04.2021 г. с приложено към него решение на
румънския съд, е прекратена незабавно регистрацията на автомобила, съответно в
резлутат на служебно получената информация е прекратена и партидата за този
автомобил в Община град Добрич.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка и на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, от надлежна страна - задължен по административния акт субект и срещу
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, след обжалването му по
административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган - старши инспектор в Дирекция "МДТ" при Община град
Добрич, ****, имащ качеството на орган по приходите по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, след
надлежно оправомощаване по чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ
със Заповед № 435/ 06.04.2020 г. на Кмета на Община град Добрич (л. 37). Същият
е постановен в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактическото
и правно основание за издаването му и при спазване на материалноправните
разпоредби.
АУЗ е обжалван по реда на чл.
152, ал. 2 ДОПК пред Директора на Дирекция "МДТ" при Община град
Добрич, който с посоченото по – горе Решение го е изменил, като е уважил
възражението за погасяване по давност на задълженията преди 01.01.2016 г. Произнасянето
по реда на чл. 156, ал. 2 ДОПК е условие за съдебно обжалване на АУЗ, като
предмет на повдигнатия спор е първоначално издаденият акт в неотменената му
част, в каквато насока е и уточнителната молба от жалбоподателя.
Фактите по делото не са спорни,
като не е спорен и размерът на задължението и лихвата.
Спорът между страните е правен и
се свежда до отговора на въпроса дължим ли е данъкът за процесното превозно
средство, което е било конфискувано със съдебно решение през 2014 г.
При така очертания правен спор,
съдът съобрази следното:
За процесния период МПС
продължава да се води в собственост на жалбоподателя. Не е спряно надлежно от
движение. Не е снето от отчет в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич. Не е
освободено от данък или дерегистрирано в Община град Добрич. Регистрацията в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Добрич е прекратена едва на 20.04.2021 г.
след надлежно представени заявление и документи към него от собственика, което
се е случило след издаване на Решението за изменение на АУЗ.
С оглед горното и събраните по
делото доказателства определянето на задълженията е извършено при правилно
приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗМДТ с
данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България, като задължен за заплащането му
е собственикът на превозното средство по аргумент от чл. 53 ЗМДТ. Съгласно чл.
143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия
собственик по поставения от производителя идентификационен номер. Тази норма
няма изменение в годините. Съгласно чл. 143, ал. 6 ЗДвП, актуална и към
момента, и към датата на конфискация, прекратяването на регистрацията на пътно
превозно средство (снемането от отчет) се извършва с отбелязване в
свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и
представяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът
представя документ, че превозното средство е представено за разкомплектоване,
или декларация за съхранението му в частен имот. Съобразно нормата на чл. 58,
ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък
не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяването на регистрацията. Същевременно
конкретната процедура обаче за прекратяване на регистрацията е разписана в чл.
18 и сл. от Наредба № І-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства. Според чл.
18, т. 1 от Наредбата регистрацията на превозно средство се прекратява с
писмено заявление от собственика или според т. 2 – служебно. С разпоредбата на
чл. 18а от Наредбата е разписано, че при прекратяване на регистрацията по чл.
18, т. 1 собственикът представя писмено заявление, издадено по служебен път; документ
за самоличност - за физическите лица; единен идентификационен код - за
стопанските субекти, а за тези, които не притежават ЕИК - документ за създаване
и за код БУЛСТАТ; документ, удостоверяващ правото за представляване на
стопанския субект - собственик на ПС; свидетелство за регистрация на ПС.
Съобразно чл. 18а, ал. 2, т. 7 от Наредбата към документите по т. 1 се прилага
(в случая) документ, удостоверяващ, че ПС е конфискувано или отнето в полза на
държавата. Това е действащата към момента на конфискация на ПС норма. Разгледана
във взаимовръзка с чл. 143, ал. 6 от ЗДвП, очевидно нормата представя различен
режим за прекратяване регистрацията на конфискувани средства, от който
жалбоподателят не се е възползвал след получаване решението на румънския съд, а
и впоследствие, до издаване на АУЗ.
Законодателят е обвързал
дължимостта на ДПС до прекратяване на регистрацията според нормата на чл. 58,
ал. 4 ЗМДТ. Актуалната към датата на конфискация редакция на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ
гласи, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не
се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение. В тази част нормата няма изменение и към настоящия момент. Следователно,
вярно е, че правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата
на чл. 52 ЗМДТ, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка,
поради което, легитимирайки се като негов собственик, до прекратяване на
регистрацията, за жалбоподателя в качеството му на данъчно задължено лице
по смисъла на чл. 53 ЗМДТ е възникнало задължението за заплащане в законоустановения
срок, съобразно разписаното в чл. 60 ЗМДТ правило, на ДПС за процесния данъчен
период. Видно от представените по делото доказателства, в случая регистрацията
на автомобила е била прекратена едва на 20.04.2021 г., като това е и
релевантният момент, от който следва да се приложи нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.
По делото не са представени
доказателства, че жалбоподателят е подал Заявление до Сектор „Пътна полиция“,
придружено от съдебното решение за конфискация, към датата на последната –
15.09.2014 г., за да бъде извършена процедурата по прекратяване, а оттам и
дерегистрацията на ПС от партидата в Община град Добрич. Безспорно е по делото,
че Заявлението е подадено едва на 20.04.2021 г. В този смисъл твърденията в
Молбата от 14.06.2021 г. са голословни. След получаване на информация за
прекратената регистрация на ПС административният орган е изпълнил задълженията
си, видно от полученото писмо с вх. № 3010/ 08.10.2021 г. и е прекратил
(закрил) данъчната партида на автомобила на 22.04.2021 г. с облагане до
30.04.2021 г.
С оглед горното АУЗ, в частта в
която не е отменен, е правилен и законосъобразен.
Правилно е определена и дължимата
сума като главница, съответно дължимата за забава лихва, съобразно падежа на
всяка една от дължимите вноски, при отсъствие на спор относно определения
размер, която като акцесорно задължение следва главното задължение, което не е
изпълнено.
По изложените съображения жалбата
е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК,
основателна е претенцията на пълномощника на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Община град Добрич юрисконсултско възнаграждение, определено по
размер, съобразно материалния интерес по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 300 лв. (триста
лева).
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и във връзка
с чл. 161, ал. 2 ДОПК, Административен съд – Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.В. срещу
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗ – 107 - 384/
12.02.2021 г., издаден от старши инспектор МДТ при Община град Добрич, ****, в
частта в която не е отменен с Решение № 94В – 00 – 190/ 16.03.2021 г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич, а именно
за установените задължения в общ размер от 760.58 лв., от които данък превозно
средство – 609.44 лв. и лихви върху неплатения данък – 151.14 лв. за периода от
01.01.2016 г. до 08.02.2021 г. относно лек автомобил марка Пежо, модел 406, с
рег. № ***.
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН ********** ***
сумата от 300.00 лв. (триста лева) съдебно – деловодни разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението на основание чл. 160,
ал. 7 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: