Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Христинка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15082 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Д.Р.Р. твърди, че на 29.11.2017 г. около 9:30 часа в гр. Варна,
в района на ул. „Вилите“ № 25 в кв. Аспарухово използвала услугите на таксиметрова
компания „Триумф такси“, ЕИК *********, за да се придвижи до аптека, от където
да закупи лекарства за болните си деца. Докато таксиметровият автомобил, управляван
от Я.А., се придвижвал към аптека, находяща се на посочения по-горе адрес,
същият бил ударен отдясно от лек автомобил марка „Рено“, рег. № В 5189 РС.
Последният бил управляван от жена, която останала на мястото на произшествието.
Докато двамата водачи разговаряли със служителите на МВР, ищцата влязла в аптеката,
за да набави необходимите за детето ѝ лекарства. В това време бил оформен
протокол за ПТП, в който не било отразено, че Д.Р. се намирала в блъснатия автомобил
и че са ѝ причинени физически травми. Ищцата поддържа, че вследствие на
инцидента почувствала силни болки в главата, съпроводени от гадене и
световъртеж, както и болки в дясната ръка. Поради това на 30.11.2017 г.
посетила Спешно отделение към МБАЛ „Св. Анна – Варна“. При проведения преглед
било констатирано мозъчно сътресение, травматичен оток в окосмената част на
главата и контузия на дясната предмишница. От случилото
се пострадалата се почувствала силно потисната и тревожна, поради което
посетила Амбулатория за индивидуална специализирана медицинска помощ и на
17.01.2018 г. била прегледна от д-р Р.Б.. Последната констатирала, че Д.Р. е
преживяла остра психотравма, вследствие на която често изпитвала тревожност,
пристъпи на световъртеж, хипертонични кризи с главоболие и повръщане, отказвала
да излиза извън дома си и да се среща с хора. Това довело до намаляване на
социалните ѝ контакти, прояви на интровертно
поведение и невъзможност да преодолее преживяната психична травма. В
продължение на месеци след инцидента ищцата имала смущения в съня – не можела
да заспи поради натрапчиви мисли и спомени за катастрофата, сънят ѝ бил
неспокоен поради кошмари, свързани с преживяното. И в ежедневието си Д.Р.
изпитвала безпокойство и тревожност – изпитвала страх за своето здраве и за
здравето на децата си, които са изцяло зависими от нея, тъй като е техен
социален асистент. Ищцата отказвала да пътува с автомобил и изпитвала панически
страх при пътувания, дори на кратно разстояние. След консултация с лекар
ѝ били изписани антихипертензивни и
успокоителни медикаменти. Поставена ѝ била окончателна диагноза - реакция на тежък стрес със разстройство на
адаптацията; фобийно-тревожно разстройство, състояние
на черепно-мозъчна травма с комоция церебри. Назначено ѝ било медикаментозно лечение,
вкл. с антидепресант „Тритико“. Ищцата посетила и офталмолог, д-р Елисавета
Попова, поради влошеното си зрение след удара, при което лекарят установил, че
е необходимо да ѝ се поставят и постоянно да носи диоптрични очила. При
преглед от невролог било установено, че Д.Р. получила мозъчно сътресение, което
има остатъчно влияние и понастоящем – същата страда от хронично посттравматично
главоболие. В тази връзка ѝ била назначена медикаментозна терапия с „Ноотропил“ и „Габапентин“. Тъй
като здравословното ѝ състояние не се възстановило, ищцата посетила д-р
Стефан Станков на 25.06.2018 г., поради което терапията ѝ с горепосочените
лекарства била продължена за нов тримесечен период. Д.Р. заявява, че и към
настоящия момент не се е възстановила напълно – изпитва силно главоболие и
дразнене в очите от слънчева или силна изкуствена светлина, приема лекарства за
отключилата се вследствие на инцидента хипертония. Често изпитва болки и умора
при извършване на обичайни ежедневно дейности, а същевременно ѝ се налага
да се грижи за двете си деца, родени с висока степен на увреждане на зрението.
До момента не е преодоляла и психичните травми и не е възстановила старите си
контакти. Излага, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди вследствие
на ПТП, причинено по вина на водача на таксиметров автомобил № 677 на „Триумф
такси“, ЕИК *********, а именно – л. а. „Ш.О.“, рег. № ОВ9441ВА, за който е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество „З.Л.И.“ АД.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответното дружество да ѝ заплати сумата от
1250.00 лева, частичен иск от сума в общ размер от 9000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените
травматични увреждания вследствие на ПТП, причинено на 29.11.2017 г. в гр.
Варна, в района на ул. „Вилите“ № 25, кв. Аспарухово, от водача на лек
автомобил „Ш.О.“, рег. № ОВ9441ВА, за който е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 09.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 12.38 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /за
закупуване на лекарствен продукт „Тритико“/, причинени вследствие на същото
ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/03.10.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „З.Л.И.“
АД, който оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда доводи за
липсва на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и телесните
увреждания на ищцата. Изтъква, че в съставения двустранен констативен протокол
е посочено, че от ПТП няма пострадали лица и името на ищцата не фигурира.
Счита, че не е изяснен механизмът на ПТП и причините за настъпването му.
Оспорва същото да е причинено единствено поради виновното поведение на водача
на таксиметровия автомобил. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
ищцата, тъй като същата е била без предпазен колан. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения относно характера, интензитета и продължителността на
претърпените болки и страдания и намира размера на предявената претенция за
завишен.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Алтернативно – да бъде намалено обезщетението
за неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада
по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че на 29.11.2017 г. в гр. Варна, в района
на ул. „Вилите“ № 25, кв. Аспарухово, е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„Рено“, рег. № В 5189 РС и таксиметров автомобил № 677 на „Триумф такси“, ЕИК
*********, а именно – л. а. „Ш.О.“, рег. № ОВ9441ВА, за който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Горното се
потвърждава от приложения на л. 10 от делото двустранен констативен протокол № 39631/29.11.2017
г., съставен от участниците в ПТП Я.А., управлявал лекия автомобил „Ш.О.“ и М.И.,
управлявала лекия автомобил „Рено“. В констативния протокол е отразено, че ПТП
е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Ш.О.“, който не спазил знак
за предимство. Отбелязано е, че при ПТП са причинени имуществени щети по двете
МПС.
От приобщените като писмените доказателства по делото
медицински документи се изясняват следните обстоятелства:
На 30.11.2017 г. Д.Р. е посетила спешно отделение в МБАЛ
„Св. Анна - Варна“ АД, за което е съставен лист за преглед от същата дата /л.
80-81/. В последния е отразена диагноза комоцио церебри. Видно от медицинско
удостоверение № 1238/2017 г. /л. 13/, след извършен преглед на 07.12.2017 г. д-р
Д.Д.е констатирал, че ищцата е претърпяла увреждания,
обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, както следва: мозъчно сътресение, травматичен оток по окосмената част
на главата, контузия на дясна предмишница – лека
степен. Отразено е, че тези травми са резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети и биха могли да са причинени вследствие на ПТП, претърпяно на
29.11.2017 г.
Съгласно медицинско удостоверение № 39/17.01.2018 г. /л. 14/,
издадено от д-р Р.Б., психиатър, при ищцата е констатирано фобийно-тревожно
разстройство, реакция на тежък стрес с разстройство на адаптация. След прегледа
ѝ е изписано медикаментозно лечение, видно от приложената на л. 15
рецептурна бланка.
От съдържанието на приложените към исковата молба амбулаторен
лист № 000095/09.02.2018 г. и етапна епикриза от
09.02.2018 г. става ясно, че на ищцата е извършен преглед от д-р Стефан
Станков, невролог. Във връзка с поставената диагноза, а именно – мозъчно
сътресение и хронично посттравматично главоболие, ѝ е назначено
медикаментозно лечение, за което свидетелства и представената рецептурна бланка
на л. 20 от делото.
С исковата молба са представени и амбулаторен лист № 000003/05.02.2018
г. /л. 21/ за преглед при офталмолог и амбулаторен лист № 000402/25.06.2018 г.
за преглед при невролог, ведно с етапна епикриза от
същата дата /л. 23-24/. При последния е продължена медикаментозната терапия на
ищцата.
Видно от лист за преглед на пациент в Спешно отделение МБАЛ
„Св.Анна“ АД от 05.05.2018 г. /л. 79/ на същата дата
ищцата е постъпила в Спешно отделение с оплаквания за болки в областта на
сърцето, като при прегледа не е установен кардиологичен проблем.
Представено е доказателство за заплащане на сумата от 12.38
лева за медикамента „Тритико“, а именно – фискален бон от 13.09.2018 г.
На л. 30-38 по делото е приложена писмената кореспонденция,
разменена между ищцата и ответното дружество по повод процесното ПТП. От
нейното съдържание става ясно, че на 22.02.2018 г. Д.Р., чрез своя пълномощник,
е отправила покана по поща до „З.Л.И.“ АД за изплащане на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. На 15.03.2018 г. същата е предоставила,
отново чрез пощенска пратка, допълнително изискания от застрахователя
констативен протокол за ПТП. С писмо с изх. № 9301/22.08.2018 г. ответникът е
отказал изплащане на претендираното обезщетение.
Ищцата е представила експертни решения на ТЕЛК /л. 27-28/,
от които е видно, че и двете ѝ деца са незрящи с установена 100 % степен
на увреждане. От съдържанието на Трудов договор № 6/31.01.2018 г. се
установява, че Д.Р. е техен личен асистент, считано от 01.02.2018 г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства,
преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установява следното:
От показанията на свидетелите Я. Д.А. и М.И.И. – водачи на двата автомобила, участвали в процесното
ПТП, се изяснява механизмът на същото, и се потвърждава, че Д.Р. се е намирала
в таксиметровия автомобил при настъпването му.
Св. А. е категоричен, че на 29.11.2017 г. е превозвал ищцата
Д.Р., която се качила в неговия автомобил от центъра на квартал Аспарухово.
Свидетелят заявява, че я познава, тъй като е редовна клиентка на таксиметровата
фирма и често ползва услугите му. Същият посочва, че ударът настъпил, след като
решил да изпревари намиращ се пред него камион и навлязъл в кръстовището на ул.
„Вилите“, без да спре на знака „Стоп“ и без да се увери, че от дясно не идва
автомобил. Съгласно неговите показания непосредствено след удара Д.Р. напуснала
мястото на произшествието, като по нея нямало видими следи от катастрофата.
След това с водача на другия автомобил се свързали със спешния телефон 112 и на
място дошъл полицейски патрул, който им помогнал да попълнят двустранния
констативен протокол за ПТП.
Св. И. възпроизвежда обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП, по идентичен начин. Заявява, че след удара от задната дясна седалка на таксито
излязла жена, която малко след това си тръгнала.
Като свидетел по делото е разпитана и Д.Т.Н., съседка на Д.Р..
Същата посочва, че на 29.11.2017 г. се намирала в близост до мястото на
процесното произшествие и след удара видяла ищцата да излиза от задната врата
на таксиметровия автомобил. Свидетелката заявява, че двете разговаряли за
кратко, след което ищцата се насочила към дома си. При разговора ѝ
направило впечатление, че Д.Р. била много объркана и притеснена и залитала.
Впоследствие ищцата споделяла, че не се чувства добре, изпитвала главоболие и
ходела на лекар.
От показанията на свидетеля Д.Н.Н.,
син на ищцата, става ясно какво е било състоянието на последната след
инцидента. Непосредствено след процесното ПТП тя имала главоболие и повръщала,
дразнела я светлината, като тези проблеми продължили няколко седмици. Поради
това посетила спешно отделение, ходила на прегледи и при невролог, психолог и
психиатър. Св. Николов заявява, че понастоящем майка му няма други здравословни
проблеми, свързани с инцидента.
По делото са ангажирани специални знания посредством
проведените комплексна съдебномедицинска и автотехническа и комплексна
психиатрична и психологична експертиза, заключенията по които съдът кредитира
като компетентно изготвени, подробни и обосновани.
В заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза механизмът на процесното ПТП е описан по следния
начин:
При управление на лекия автомобил „Ш.О.“ водачът решава да изпревари
намиращия се пред него камион, при което навлиза в кръстовището на ул. „Вилите“
и отнема предимството на идващия отдясно в кръстовището лек автомобил „Р.Т.“.
Вещите лица са констатирали, че ударът е настъпил в кръстовището, приблизително
в платното за движение на лекия автомобил „ Р.Т.“. В съдебно заседание вещото
лице Л.М. пояснява, че ударът е засегнал предната дясна част за лекия автомобил
„Ш.О.“, съответно – предната лява на другия автомобил. Като причини за
възникване на ПТП са посочени неправилата преценка на водача на лекия автомобил
„Ш.О.“ спрямо пътната обстановка, предприетото от него неправилно изпреварване,
както и това, че същият не е зачел знака стоп и е отнел предимството на другия
участник в инцидента.
Съгласно заключението вследствие на инцидента ищцата е
претърпяла следните увреждания: травматичен оток в окосмената част на главата и
контузия на дясна предмишница, които са ѝ причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите са отшумели в
рамките на 2-3 седмици. Вещите лица са достигнали до извода, че независимо дали
ищцата е била с поставен предпазен колан или не, това не би се отразило на
причинените увреждания. Изрично в съдебно заседание вещото лице д-р П.Т.
потвърждава, че е възможно е травмите да са причинени при констатирания от
експертизата механизъм на ПТП.
Въз основа на представените по делото доказателства и
проведеното изследване на ищцата комплексната психиатрична и психологична експертиза
достига до заключението, че описаните симптоми при Д.Р. в първите дни и часове
след процесното ПТП имат характеристиката на посткомоционен синдром.
Церебрастенните прояви постепенно са отзвучали от проведеното лечение, но с
продължаващи да персистират симптоми на разстройство в адаптацията със смесена
тревожно-депресивна реакция. Според вещите лица състоянието на ищцата се
подобрило, като към момента на изследването психичното ѝ състояние
отговаря на критериите за диагноза смесено тревожно разстройство със тревожно-хиподепресивен-фобиен синдром. Съгласно
заключението описаните симптоми и състояния са променили и влошили качеството
на живот на ищцата.
Вещите лица са констатирали, че след претърпяното ПТП Д.Р. е
неустойчива, емоционално нестабилна и изключително тревожна, изпитва страх при
предвижване по улиците, като описаните ситуационно обусловени страхове,
свързани с ПТП-то, са с характеристика на специфична фобия. Изразяват
становище, че инцидентът е изиграл ролята на психотравма. Считат, че
констатираните при нея смущения в психичната сфера са повлияни от преморбидната
личностова характеристика /преди ПТП-то/ на ищцата – инцидентът е изиграл
ролята на нов психотравмен фактор, като е обострил съществуващи вече особености
и симптоми.
В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението.
Вещото лице д-р А. уточнява, че още преди инцидента Д.Р. е била по-лабилна и
по-емоционална, вследствие на тежкото ѝ семейно положение и в частност –
на обстоятелството, че сама отглежда две болни деца. Последното е довело до
задълбочаване на проявилите се вследствие на ПТП симптоми. Наблюдаваните при
ищцата остатъчни симптоми са на базата на нейните личностови
особености и в частност – на съществувалата още преди инцидента повишена тревожност.
Изразява становище, че понастоящем ищцата функционира сравнително добре
психически, като може да ѝ се помогне с допълнителна терапия и
медикаменти, като с времето психотравмата ще отзвучи и тя ще се възстанови
напълно. Вещото лице д-р Рогашка посочва, че при нея все още се установяват
промени в настроението и тревожност, както и трудности при заспиване.
По отношение на медикамента „Тритико“ вещото лице д-р А.
посочва, че в ниски дози /до 150 мг/ намалява тревожността и безпокойството, има
успокояващ, сънотворен ефект, ако се приеме вечер. При дози над 150 мг има
ролята на антидепресант в групата на серотониновите реъртейк инхибитори. В
случа посочва, че ищцата е приемала дози под 150 мг.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“; 2) настъпило застрахователно събитие, причинено по
вина на застрахования делинквент; 3) претърпени вреди, които да са в пряка
причинна-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.
Наличието на първата от горепосочените материалноправни предпоставки е
безспорно между страните. Към момента на процесния инцидент по отношение на лекия
автомобил „Ш.О.“, рег. № ОВ9441ВА, е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество. Между страните не е спорно и
обстоятелството, че на 29.11.2017 г. в гр. Варна, в района на ул. „Вилите“ №
25, кв. Аспарухово, е настъпило ПТП между горния автомобил и лек автомобил
марка „Рено“, рег. № В 5189 РС. Спорни са въпросите относно механизма на
настъпването на произшествието и участието на ищцата в него.
Както от
събраните по делото гласни доказателствени средства /в частност – показанията
на св. А. и св. И./, така и от заключението на комплексната съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза по категоричен начин се установява механизмът на
ПТП и в частност – че вина за настъпването му има водачът на таксиметровия
автомобил. Последният не е спазил предимството на другия автомобил и именно
поради това се е стигнало до удара.
По отношение
на втория спорен момент показания на разпитаните по делото свидетели са
еднопосочни. Както шофьорите на двата автомобила, така и св. Ненчева – очевидец
на инцидента, потвърждават, че ищцата Д.Р. се е намирала в таксиметровия
автомобил при настъпване на удара. Следователно е налице и второто условие за
ангажиране отговорността на застрахователя.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото
ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението“. В процесния казус при определяне
размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна, видът и
тежестта на претърпяното физическо увреждане, приложеното лечение и
продължителността на възстановителния период, а от друга страна – интензитета и
продължителността на преживените психически страдания.
По безспорен начин, както от приложената по
делото медицинска документация, така и от заключението на съдебномедицинската
експертиза, се установява, че вследствие
на претърпяното ПТП ищцата е получила травматичен оток в окосмената част на главата и контузия на
дясна предмишница, които са ѝ причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният период
при подобни травми според вещото лице – невролог е с продължителност 2-3
седмици. Последното кореспондира и с показанията на сина на ищцата, който
заявява, че оплакванията ѝ отшумели в рамките на няколко седмици. От събраните гласни доказателствени
средства става ясно, че вследствие на физическите травми ищцата е изпитвала
главоболие, гадене и световъртеж, което несъмнено е довело до затруднения в
нейното ежедневие в посочения период. Недоказани обаче останаха твърденията на ищцата, че и понастоящем
има здравословни проблеми вследствие на настъпилото ПТП.
Що се отнася до преживените психически страдания, от заключението по
комплексната психиатрична и психологичната експертиза, се установява, че
вследствие претърпяното ПТП е изиграло ролята на психотравма за ищцата, като при
нея са констатирани нервност, тревожност, страх от придвижване по улиците и
проблеми със съня. Изяснява се обаче, че тези смущения в психичната сфера,
макар да са свързани с преживения стрес от ПТП-то, са обусловени от особеностите
в личността на ищцата. Още преди инцидента същата се е характеризирала с
повишена лабилност и емоционалност поради тежкото ѝ семейно положение.
Последното е довело до задълбочаване на психичните страдания и по-трудно
възстановяване от преживяната психична травма. Независимо от това, при прегледа
вещите лица са констатирали подобрение при Д.Р., като считат, че с времето тя
ще се възстанови напълно.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът съобрази, че установените физически увреждания на ищцата имат
характер на леки телесни повреди и са отшумели за по-малко от месец. Колкото до претърпените психически страдания, не би
могло да се пренебрегне обстоятелството, че задълбочаването им е обусловено от
съществували преди инцидента смущения в психичната сфера на ищцата. При
съобразяване на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и
страдания възлиза на 3000 лв.
Неоснователно се явява възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата предвид изразеното от вещите лица становище,
че характерът и степента на причинените увреждания не би се повлиял от
обстоятелството дали ищцата е била с поставен предпазен колан или не.
Исковата претенция е предявена за сумата от 1250 лв. – частичен иск от сума
в общ размер на 9000 лв., като ищецът не е изменил иска по реда на чл. 214 ГПК
чрез увеличаване на неговия размер. С оглед на изложеното и предвид принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, въпреки
че настоящият съдебен състав определя дължимото обезщетение в по-голям от
претендирания размер, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
посочената от последния сума в размер на 1250 лв.
В съответствие с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
106, ал. 3 КЗ на ищцата следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва
върху обезщетението, считано от 09.04.2018 г., доколкото към тази дата е
изтекъл предвиденият от закона срок от 15 работни дни от предоставянето на
изискваните от застрахователя писмени доказателства във връзка с предявената
претенция.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
От представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява,
че вследствие на процесното ПТП ищцата е направила разходи за закупуване на медикамента
„Тритико“ в размер на 12.38 лева. Както се установява от изложеното от вещото
лице, Д.Р. е приемала медикамента именно във връзка с преживените вследствие на
инцидента психически страдания. Предвид изложеното предявеният иск за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е изцяло основателен
и следва да бъде уважен.
По разноските:
С Определение № 11488/10.10.2018 г. ищцата е
освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Предвид изхода
на спора и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВРС държавната такса по предявените искове в
размер на 100 лева, както и извършените по делото разноски за експертизи в общ
размер от 785.60 лева
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата дължимото
адвокатско възнаграждение в размер от 620 лв. /който е минималният, определен
по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА ОТ 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, частичен иск от сума в общ размер от 9000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените травматични увреждания вследствие на ПТП, причинено на 29.11.2017
г. в гр. Варна, в района на ул. „Вилите“ № 25, кв. Аспарухово, от водача на лек
автомобил „Ш.О.“, рег. № ОВ9441ВА, за който е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА ОТ 12.38
лева /дванадесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на гореописаното ПТП, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.10.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненския районен съд СУМАТА ОТ 885.60 лева /осемстотин осемдесет
и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М.Т.Т.от АК-Варна, ЕГН **********,
с адрес: ***, СУМАТА ОТ 620 /шестстотин и двадесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: