Решение по дело №426/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./.....11.2016 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

 

при секретар М.П.,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 426 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх. №8671/23.03.2016г. по описа на ВОС, РГТО, на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК срещу ответника Г.Ц.М., ЕГН **********,***, са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №16072/2015г. на Варненски районен съд, 26 състав, заповед за изпълнение №8230/17.12.2015г., за сумата 14 631,85 евро, представляваща дължима главница по договор за кредит от 14.03.2013г., допълнително споразумение от 30.06.20114г. и договор за поръчителство от 14.03.2013г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 15.12.2015г., до окончателното й плащане; както и за сумата 1 872,09 евро, представляваща дължима и неплатена редовна лихва, начислена за периода от 20.07.2014г. до 15.12.2015г.; както и за сумата 182,43 евро, представляваща дължима и неплатена лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 21.08.2014г. до 15.12.2015г., както и за сумата 60 евро, представляваща дължими дължими такси и разноски към 15.12.2015г.

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, което искане намира своето правно основание в чл.78, ал.1 ГПК.

 

Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото, направен в открито съдебно заседание на 27.10.2016г.

 

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът взе предвид следното:

Предмет на предявените искове е установяване по реда на чл.415 от ГПК, съществуването на вземанията на банката – кредитор срещу ответника Г.Ц.М., произтичащи от сключени с кредитополучателя Г. *** и ответника Г. М., договор за кредит от 14.03.2013г., допълнително споразумение от 30.06.2014г. и договор за поръчителство от 14.03.2013г. към него.

Тези вземания на ищеца са снабдени на основание чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Ответникът по иска е страна по материалното правоотношение, предмет на заповедта за изпълнение, в качеството си на поръчител, и в това си качество е заявен при условията на солидарност с кредитополучателя Г. И. И., ЕГН ********** от гр.Варна, като платец по вземането, допуснато до принудително изпълнение с издадената заповед за незабавно изпълнение.

В срока по чл.414 от ГПК ответникът Г.Ц.М. е възразил срещу заповедта за изпълнение – положение, служещо в основание на настоящия иск.

Съдът, като съобрази тези положения и спазването на срока по чл.415, ал.1 от ГПК за предявяване на установителния иск, намира същия за допустим.

 

Твърди се от ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, че кредитополучателят е допуснал просрочие в плащането на уговорените и дължими погасителни вноски по кредита, като последното доброволно плащане е направено на 19.08.2014г., с което е погасено частично задължението към дата на падеж 20.07.2014г. На следващите дати на падеж от 20.08.2014г. до 20.07.2015г. нито кредитополучателят Г. Иванов, нито поръчителят Г.Ц.М. са заплатили дължимите към банката месечни вноски.

Изискуемостта се твърди като настъпила в хипотезата на чл.19.2. от приложимите към договора Общи условия, поради допуснатата забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни.

Същата е била обявена на длъжниците с отправени писма изх. №06-20-02780/28.07.2015г. - до Г. И. И. (кредитополучател) и изх. №06-20-02781 /28.07.2015г. - до Г.Ц.М. (поръчител), надлежно връчени им с нотариални покани както следва: на 28.09.2015г. с връчена в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК на кредитополучателя Г. Иванов нотариална покана рег. №5124, том 2, акт 44 на нотариус Илияна Маджунова, рег. №195 в НК, съответно на 13.08.2015г. с връчена лично на ответника – поръчител Г.М. нотариална покана рег. №5137, том 2, акт 56 на нотариус Илияна Маджунова, рег. №195 в НК.

 

Ответникът Г.М. не оспорва твърдението на ищеца, че страните са в облигационна обвързаност по повод договор за кредит от 14.03.2013г., допълнително споразумение от 30.06.20114г. и договор за поръчителство от 14.03.2013г. към него, сключени с кредитополучателя Г. И. И., ЕГН **********, и поръчителя Г.Ц.М., ЕГН **********,***.

Основното оспорване, което прави, е по отношение на твърдението на банката – ищец за настъпила изискуемост на претендираните вземания в хипотезата на чл.19.2. от приложимите към договора Общи условия. Ответникът - поръчител счита, че не е настъпила предсрочната изискуемост на главното задължение, тъй като кредиторът „БАНКА ДСК“ ЕАД не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до главния длъжник - кредитополучател Г. И. И. преди подаване на заявлението за издаване на заповед незабавно изпълнение. Оспорва в тази връзка законосъобразността и редовността при връчването на нотариалната покана на кредитополучателя по договора за кредит, обосновавайки конкретни пороци на нотариалното удостоверяване за извършеното  връчване чрез залепване на уведомление.

 

С оглед на това оспорване е видно, че основният въпрос по същество на правния спор е свързан с настъпването на предсрочна изискуемост на процесния банков кредит.

 

По този въпрос е налице трайно установена, непротиворечива съдебна практика, намерила израз както в постановеното ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, така и в редица решения на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК, задължителни за съдилищата (например - Решение № 23 от 24.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 132 от 2.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1907/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2602/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 205 от 6.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2703/2014 г., I т. о., ТК и др.). Приема се от съда, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.

 

В заявлението за издаване за заповед за изпълнение, както и в исковата молба по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, кредиторът – ищец „БАНКА ДСК” ЕАД се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита след неплащане от страна на кредитополучателя на вноски с дати на падеж от 20.08.2014г. до 20.07.2015г., както и на обявяването на предсрочната изискуемост от кредитора съгласно чл.19.2. от приложимите към договора Общи условия.

 

Във връзка с твърдението на ищеца, че кредитът е обявен на длъжника - кредитополучател и ответника - поръчител за предсрочно изискуем, с отправени до всеки един от тях писма - нотариални покани, следва да се има предвид следното:

По делото са представени писмо изх.№06-20-02780/28.07.2015г., адресирано до кредитополучателя Г. И. И. и писмо изх.№06-20-02781/28.07.2015г., адресирано до поръчителя Г.Ц.М.. С поканите солидарните длъжници общо и бланкетно са уведомени, че „поради допусната забава в погасяване на задълженията по сключен договор за банков кредит от 14.03.2013г. …и на основание предвидените в него условия банката обявява кредита за предсрочно изискуем кредита“. В писмата - покани липсват надлежни твърдения за конкретното договорно или законово основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съответно за размера на дължимите задължения. Не е посочена и конкретна дата, от която банката счита кредита за предсрочно изискуем, а е съобщено, че това ще бъде „датата на получаване на това писмо“, към който именно момент ще бъде определен дълга – непогасената главница по договора, ведно с начислени върху нея лихви „в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава“.

 

Ответникът Г.Ц.М. е получил писмото - нотариална покана рег. №5137, том 2, акт 56 на нотариус И. Маджунова, на 13.08.2015г., като e отразено лично връчване на адресата (л.55). Ищецът е представил и заверено копие от протокола на нотариуса (л.56), удостоверяващ надлежно извършените действия по връчване чрез положен подпис от адресата – получател.

 

В нотариалното удостоверяване върху нотариалната покана рег. №5124, том 2, акт 56 на нотариус И. Маджунова, с която е изпратено писмото до длъжника – кредитополучател Г. Иванов е отбелязано, че екземпляр от нотариалната покана е връчен на адресата по реда на чл.47 от ГПК на 28.09.2015г. Допълнително е представен протокол (без регистрационен номер и дата), в който, след като синтезирано са посочени извършените действия по връчването, е направено удостоверително изявление, че „двуседмичният срок по чл.47, ал.5 от ГПК от залепване на уведомлението“ е изтекъл на 28.09.2015г. като в рамките на този срок адресатът не се е явил в кантората за получаване на поканата.

 

Според разпоредбата на чл.50 от ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл.37 – 58 от ГПК. В конкретния случай, видно от удостовереното в самата покана, същата е връчена по реда на чл.47 от ГПК. За да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК е необходимо да бъде изпълнена процедурата по чл.47, ал.1 и 3 от ГПК (така Определение №479/20.06.2011г. по ч.т.д.№444/2011г. на ВКС). Видно от самата нотариална покана, същата е изпратена за връчване на длъжника на адреса, посочен в договора за кредит - гр. Варна, ул. „Беласица” №34, ет.4, ап.7, но липсва надлежно удостоверяване както на извършено от нотариуса посещение на адреса, така и на факта, че същият съставлява регистриран към този момент настоящ или постоянен адрес на лицето. За да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК, следва да се установи, че уведомлението е залепено на един от двата вписани адреса на длъжника (настоящ или постоянен), с приложение на разпоредбите на чл.47, ал.3 и/или ал.4 от ГПК. В конкретния случай данни за това, че нотариусът е установил надлежно факта, че посочения в нотариалната покана адрес на кредитополучателя -длъжник съвпада с вписан негов постоянен или настоящ адрес с оглед извода за редовност на връчването липсват. Ирелевантен за тази преценка е последващото (в рамките вече на развитото заповедно производство) установяване на вписаните адреси на длъжника в НБН. Липсват и данни както за обстоятелствата по чл.47, ал.1 ГПК, обусловили нуждата от залепване на уведомление, така и за начина и мястото, по които е сторено това.

 

Не може в тази връзка да се зачете представения от ищеца с допълнителната искова молба протокол за извършени действия относно връчване на нотариална покана №44, том II, рег. №5124/07.08.2015г., изготвен от Благовеста Христова - помощник нотариус при нотариус Илияна Маджунова, рег.№ 195 в НК.

Видно от съдържанието му, действията по връчването на нотариалната покана (посещение на адреса, търсене на адресата, залепването на уведомление, в т.ч. ден, място и начин, по който е сторено това) са извършени от служител на нотариалната кантора (а не лично от помощник нотариуса). С оглед на това обосновано следва да се приеме, че този протокол не удостоверява конкретни факти – дати и време на посещения, събрана информация дали лицето пребивава на адреса, съответно може ли да се открие друго лице, което е съгласно да получи пратката, конкретните обстоятелства, обусловили преценката за залепване на уведомление, времето, мястото и начина, по който е сторено това, а по-скоро съдържа твърдения на издателя за факти.

При това положение и като се съобразят относимите законови разпоредби – чл.592, чл.593 ГПК, обосновано следва да се приеме, че протокола за извършени действия относно връчване на нотариална покана не е официален документ и не съставлява доказателство за съдържащите се в него изявления на издателя - помощник нотариуса.

 

При развито от ответника изрично оспорване на редовността на връчването на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на длъжника – кредитополучател надлежното установяване на всички относими към този факт обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца, извличащ от същия благоприятни за себе си последици. Въпреки нарочно дадените в тази насока указания до ищеца с доклада по делото, проведеното от него доказване на този факт е останало непълно.

 

С оглед на това съдът приема, че осъщественото връчване на нотариалната покана на длъжника – кредитополучател не може да се приеме за редовно извършено, при спазване на процесуалните правила, установени в чл.47 от ГПК, което от своя страна обуславя извода, че не е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора.

 

След като волеизявлението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника - търговско дружество, предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК, поради което отговорността на поръчителя не може да бъде ангажирана за исковата сума, включваща главницата, неплатена редовна лихва за периода от 20.07.2014г. до 15.12.2015г., санкционна лихва за периода от 21.08.2014г. до 15.12.2015г. и дължими към 15.12.2015г. такси и разноски. Отговорността на поръчителя има акцесорен характер и това я отличава от солидарните задължения. От поръчителя не може да се иска изпълнение, преди главният дълг да стане изискуем. Ето защо предявеният иск се преценява като неоснователен и се отхвърля.

 

При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК претенцията на ответника за осъждане на ищеца да му възстанови сторените за производството по делото разноски се цени като основателна. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК същите са в размер на 2 820 лева с основание платено адвокатско възнаграждение. Представено е и доказателство за направата на този разход – договор за правна защита и съдействие №8/10.06.2016г., включващ и изявление за плащане на уговорената сума (л.89).

 

Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, изготвени и депозирани по делото са обстоятелствени отговори на исковата молба (първоначален и допълнителен), пълномощникът на ответника се е явил в съдебно заседание, осъществявайки защита на доверения му интерес, поради което заплатено адвокатско възнаграждение, макар и да надвишава с около 1 307 лева минималния размер на дължимото в тези случаи адвокатско  възнаграждение, определен по правилата на  чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения (ред., ДВ, бр.28/2014г.), не е прекомерно.

 

Отделно от това съдът намира за необходимо да отбележи, че липсва както конкретно правно основание, така и нормална житейска логика да се приеме, че във всички случаи на осъществяване на процесуално представителство от адвокат (без да се прави разлика в квалификацията, знанията, уменията, професионален опит, стаж на отделните адвокати) дължимото му и платено от страната адвокатско възнаграждение следва да е в минималния (или близък до него) размер, посочен в Наредбата на Висшия адвокатски съвет.

 

Ето защо съдът не намира основание за приложението на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, претендирания от ответника разход се възлага изцяло в тежест на ищеца.

 

Въз основа на изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, срещу ответника Г.Ц.М., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за установяване в отношенията между страните съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №16072/2015г. на Варненски районен съд, 26 състав, заповед за изпълнение №8230/17.12.2015г., за сумата 14 631,85 евро, представляваща дължима главница по договор за кредит от 14.03.2013г., допълнително споразумение от 30.06.20114г. и договор за поръчителство от 14.03.2013г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 15.12.2015г., до окончателното й плащане; както и за сумата 1 872,09 евро, представляваща дължима и неплатена редовна лихва, начислена за периода от 20.07.2014г. до 15.12.2015г.; както и за сумата 182,43 евро, представляваща дължима и неплатена лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 21.08.2014г. до 15.12.2015г., както и за сумата 60 евро, представляваща дължими дължими такси и разноски към 15.12.2015г.

 

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.М., ЕГН **********,***, сумата 2 820 лева (две хиляди осемстотин и двадесет лева), представляваща общия размер на сторените разноски по делото, дължими за възстановяване на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

                       

                                 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: