ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 557
гр. Перник , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК Образувано по частна
жалба подадена
ОТ: "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Б.,
ЧРЕЗ юрисконсулт И. Н. Н.
СРЕЩУ: Разпореждане № 261936 от 25.01.2021 г. по ч.гр.д. 5934/2020 г., 11 с-в на
Районен съд Перник
Жалбоподателят, счита обжалваното разпореждане частта, в която заповедният съд
е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД срещу Х. Х. Т. за сумата от 1 134.35 - вноски за главница с ненастъпил
падеж към дата 25.01.2021 г., а именно - от 20.02.2021 г. до 20.08.2021 г., за неправилно и
незаконосъобразно.
Сочи, че изисквайки да се приложат доказателства относно уведомяването на
длъжника за предсрочна изискуемост съдът приравнявал заповедното производство на
исково производство, като по този начин се обезсмисляло самото заповедно производство.
Целта на заповедното производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК била само да провери
дали вземането е спорно, като било достатъчно заявителят да твърди вземането да
съществува. Въпросът за доказването на факта на предсрочната изискуемост бил въпрос,
който не е в пределите на изследване от съда в заповедното производство по чл. 410 - 416
ГПК. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не следвало да се
доказва нито съществуването на вземането, нито обстоятелствата, на които се основава
претенцията. Достатъчно било да са описани обстоятелствата, от които произтича вземането,
за да се провери дали същото е спорно. В случай че постъпило възражение от страна на
длъжника, то тогава заявителят бил длъжен да предяви иска по чл. 422, ал.1 от ГПК за
1
установяване на съществуването на твърдяното от него вземане, като именно в това исково
производство страните щели да реализират своето право на защита и да установят по исков
ред своите твърдения и заявителят следвало да доказва съществуване на вземането си,
включително и в частта относно прехвърлянето на вземането, с всички допустими
доказателствени средства в хода на образуваното исково производство.
На следващо място сочи, че в чл. 410 не било имплементирано обстоятелството,
кредиторът да е длъжен да представя всички доказателства за обстоятелствата, които ще
доказва с тях. Извършеното едностранно прекратяване на договора за кредит обаче, с оглед
целта и смисъла на закона, бил извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 от ГПК, поради
което непредставянето на доказателства за уведомяването за предсрочната изискуемост не е
нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
В производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съдът не следвало
и не можел да направи преценка дали претендираните вземания са изискуеми и дали
заявените суми са действително дължими. В заповедното производство по чл. 410 от ГПК
качеството на длъжник произтича не от представените документи, а от твърдението на
заявителя. Всички възражения, представляващи обстоятелства изключващи отговорността
на длъжника можело да се направят след издаване на заповедта, с възражението по чл. 414
от ГПК и в исковото производство по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В производството по постъпило
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въпросът за
недължимостта на вземанията не можел да бъде поставен и изследван служебно от съда.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право за да се произнесе, взе
предвид следното:
Първоинстанционното ч.гр.д. № 5934/2020 г. по описа на Районен съд Перник е
образувано по заявление подаден от „„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Х. Х. Т., с ЕГН: **********., с
постоянен и настоящ адрес: ***
В т. 12 на заявлението "Обстоятелства, от които произтича вземането", заявителят
посочва, че: „Претендираните е настоящото заявление вземания произтичат от Договор за
потребителски кредит № ***, вземане което на *** г. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с Уведомително писмо с изх. № *** г.,
изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в
качеството й на пълномощник на цедент. На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2021 г., на 36
броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 152,50 лв., при първа
погасителна вноска 20.09.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит,
в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е *** г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение
на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
2
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо
От приложения към подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – Договор за потребителски кредит № *** се установява, че в него е
договорен и погасителен план (падежни дати на месечни погасителни вноски)
По така подаденото заявление заповедният съд се е произнесъл с разпореждане,
като е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК относно искането за издаване заповед за
изпълнение, в частта по искането за издаване заповед за изпълнение за сумата от 1134.35
лева – вноски за главница с ненастъпил падеж към датата 25.01.2021 г., като е приел, че не е
представил доказателства за предсрочната изискуемост на кредита.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 3 от ГПК заповедният съд е длъжен
служебно, т.е. и без да е налице възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК да извърши
проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или
добрите нрави, както искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В настоящия случай облигационно
правоотношение между страните е породено от Договор за потребителски кредит № *** г.,
въз основа на който се претендира издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение. Съгласно чл.410, ал.3 ГПК, когато вземането произтича от договор сключен с
потребител към заявлението се прилага и договорът, заедно с всичките негови приложения
и изменения, както и приложимите общи условия ако има такива и за да постанови и
заповед за изпълнение за претендираните суми, поради което съдът е длъжен да извърши
проверка дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Във всички случаи предметът на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде изискуемо вземане, т.е. падежът трябва да
е настъпил преди подаване на заявлението в съда. В тази връзка и по силата на чл.410, ал.2
ГПК вр. чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК, заявителят трябва да посочи източника на
претендираното вземане, като посочи фактическите обстоятелства на неговото възникване,
съществуване и изискуемост в степен, осигуряваща яснота за съда относно спорното право и
гарантираща в един по-късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на
възражение срещу заповедта. В тази насока следва да се има предвид, че вземането, предмет
на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК /следва да бъде изискуемо към
момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не
съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. /В този смисъл Решение №123 / 09.11.2015
г. по т.дело № 2561/2014 г. на II т.о. на ВКС/ В случая, районният съд неправилно е дал
указания за отстраняване на нередовност и на искането, като е отбелязал, че така
представените към заявлението документи не удостоверяват подлежащо на изпълнение
вземане срещу лицето, спрямо които се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата
представляваща главница в размер 1 134.35 лв. с ненастъпил падеж към дата 25.01.2021г.
С оглед горното, поради частично несъвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първата инстанция, разпореждането на Районен съд Перник следва да се
отмени в частта, с която е отказано издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата от 1134.35
лева – вноски за главница с ненастъпил падеж към датата 25.01.2021 г., като вместо това се
3
постанови издаване на заповед за изпълнение и за посоченото вземане.
Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК,
съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те
самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива,
след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма
разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат
предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния
спор. Поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение
искането за разноски в настоящото производство / в този смисъл и Определение
№234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на II т.о./
Водим от изложеното, след съвещание СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 25.01.2021г. по ч.гр.д. № 5934 / 2020г. по описа на
Районен съд Перник в обжалваната му част – с която е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед по чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********
срещу Х. Х. Т., с ЕГН: **********. за сумата от 1134.35 лева – вноски за главница с
ненастъпил падеж към датата 25.01.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* срещу Х. Х. Т., с ЕГН:
********** и за сумата от 1134.35 лева – вноски за главница.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4