№ 3660
гр. С., 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110141851 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу С. Ц. К. - П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че С. Ц. К. - П. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД
следните суми: 3817,31 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.10.2023 г.
до изплащане на вземането; 635,15 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г.; 46,08 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2022 г., ведно
със законна лихва от 23.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и 10,80 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
31.10.2023г. по ч.гр.д. № 58058/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. на ответника топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 3, ап. 21, която
потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД на страната на ищеца не е взело
1
становище по съществото на спора.
Третите лица – помагачи С. Д. К. и С. Х. К. на страната на ответника са изразили
становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45, том
****, дело № *** от ДАТА г., се установява, че на посочената дата МИ. С.П. дарила на
внучката си С. Ц. К. собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Н.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 3, ап. 21, като дарителката МИ. С.П. запазила за себе си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Същевременно, от
представените по делото писмени доказателства се установява, че дарителката МИ. С.П.,
която си запазила правото на ползване върху процесния недвижим имот, е починала на
26.01.2022 г. След като МИ. С.П. е била титуляр на вещното право на ползване върху
процесния имот до 26.01.2022г., то настоящият съдебен състав приема, че на основание чл.
153, ал. 1 ЗЕ и съобразно нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС между нея и ищеца е възникнало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, което е
съществувало до 26.01.2022 г. Вещното право на ползване дава изключително право на
титуляра да владее и ползва имота, като Ю.дически лишава от същите правомощия
собственика, който остава притежател само на т. нар. гола собственост, поради което не е
Ю.дически оправдано в тази хипотеза той да бъде потребител на топлинна енергия. Отделно
от гореизложеното, от представената от ищеца молба-декларация от 13.02.1996 г. (л.17-18 от
делото), се установява, че на посочената дата МИ. С.П. отправила искане до ищеца за
открИ.не на партида на нейно име за процесния имот, като е декларирала, че ще го използва
за жилищни нужди, както и че домакинството й се състои от 1 член. Това изявление
представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг.
чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел
отправеното към него през 1996 г. предложение на МИ. С.П., входирал го е, продължил е да
доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в
заявлението абонатен номер на името на МИ. С.П., то следва да се приеме, че е бил сключен
2
с МИ. С.П. облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за
жилището. Това договорно правоотношение е продължило да съществува до 26.01.2022 г.,
поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано (в
този смисъл е константната практика на СГС - Решение № 386 от 17.01.2018 г. на СГС по в.
гр. д. № 5717/2017 г., Решение № 3172 от 18.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 13819/2017 г.,
Решение № 52 от 11.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9833/2020 г., Решение № 261855 от
18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 5072/2022 г., Решение № 1185 от 29.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5841/2023 г.).
При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че за по –
голямата част от исковия период, а именно от 01.05.2020 г. до 26.01.2022 г. ответницата С. Ц.
К. нe е била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца, поради
което не следва да отговаря за претендираните от „Топлофикация С.“ ЕАД суми за топлинна
енергия за този период.
Неоснователни са доводите на ответницата С. Ц. К., че и за останалата част от периода,
а именно от 27.01.2022 г. до 30.04.2022 г. не следва да отговаря за доставената топлинна
енергия, тъй като не била ползвала процесния имот през този период. С проекта за доклад
по делото, обективиран в определение от 11.12.2024г. и приет за окончателен без възражения
от страните в проведеното открито съдебно заседание на 20.02.2025 г., на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че през исковия период ответникът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в
гр. С., ж.к. „Н.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 3, ап. 21. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. За периода от
27.01.2022 г. до 30.04.2022 г. е ирелевантно обстоятелството дали ответницата фактически е
ползвала имота или не, тъй като законът свързва качеството на потребител, респективно
клиент с правото на собственост или с ограниченото вещно право на ползване (в този
смисъл Решение № 3714 от 05.05.2016 г. по в.гр.д. № 1093/2016 г. по описа на СГС). Ето
защо, за периода от 27.01.2022 г. до 30.04.2022 г. ответницата в качеството й на собственик
на топлоснабдения имот има качеството на потребител на топлинна енергия на основание
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следователно е легитимирана да отговаря по предявените искове.
Ответницата отговаря спрямо доставчика по договора като потребител на топлинна енергия
в качеството й собственик, а отношенията между нея и посочените трети лица-помагачи
относно ползването на вещта и разходите за нея, следва да се уредят между тях по правилата
на неоснователното обогатяване (в този смисъл Решение № 263383 от 25.05.2021 г. по в.гр.д.
№ 9052/2019 г. по описа на СГС и др.). При това положение, въз основа на доказателствата
по делото следва да се приеме, че за периода от 27.01.2022 г. до 30.04.2022 г. ответницата С.
Ц. К. - П. e била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца. В
този смисъл за този период е доказано основанието (източниците) на вземанията, предмет на
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че за периода от 27.01.2022 г. до
30.04.2022 г. между ищеца и ответницата С. Ц. К. - П. са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.
3
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: за двата отчетни периода има служебно
изчислена ТЕ; през процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е
изчислявана по формула, приложена в съответната наредба върху пълната отопляема
кубатура 146 куб.м., съгласно списък с разпределение на кубатурите в сградата; за исковия
период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището
са били демонтирани на 22.11.2001г.; в процесния имот има поставен един брой водомер за
топла вода, който е отчетен на 06.06.2021 г. и 06.06.2022г., като отчетните формуляри с
подпис на потребител са представени на вещото лице; технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от топлофикационното дружество.
На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за
топлинна енергия, касаещи исковия период не са били погасявани.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за периода от 27.01.2022 г. до 30.04.2022 г. настоящият съдебен състав съобразява
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, като определя същия и по реда на чл.
4
162 ГПК на сумата от 488,49 лв., както и сумата от 7,39 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 27.01.2022 г. до 30.09.2022
г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. За разликата над сумата от 488,49 лв.
до пълния претендиран размер от 3817,31 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 26.01.2022 г., както и за разликата
над сумата от 7,39 лв. до пълния предявен размер от 46,08 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 26.01.2022 г.
предявенияте искове за главници са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 23.10.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. За процесния период са приложими Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая, както се изясни, за периода от 01.05.2020 до
26.01.2022 г. ответницата С. Ц. К. нe е била потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца, поради което не следва да отговаря за претендираните от
„Топлофикация С.“ ЕАД суми за топлинна енергия за този период, а за останалата част от
периода от 27.01.2022 г. до 30.04.2022 г., при съобразяване на датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2023 г., давността за посочените вземания не е изтекла.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения размер от
488,49 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 64,54 лв. за
периода от 15.09.2022 г. до 17.10.2023 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 635,15 лв. и за периода
15.09.2021 г. – 15.09.2022 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
5
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 140,19 лв. – за държавна такса и възнаграждение за Ю.сконсулт в заповедното
производство, 212,50 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за
СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и Ю.сконсултско възнаграждение в
исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв., т.е. общо 1152,69 лв. за
заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 143,25 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, като съобразно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
частност, ответникът е представил доказателства за сторени разноски за депозит за СТЕ в
размер на 150 лв. Намалени съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 131,35 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Ц. К. - П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„Г.М.“, ул. „Г.“ № **, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, следните суми: 488,49 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 27.01.2022 г. до
30.04.2022 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. С., ж.к.
„Н.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 3; 64,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.10.2023 г., както и 7,39 лв.
– главница, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
27.01.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2023 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2023г. по ч.гр.д. № 58058/2023 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
488,49 лв. до пълния предявен размер от 3817,31 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 26.01.2022
г.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 64,54 лв. до пълния предявен размер от 635,15
лв. за периода от 15.09.2021 г. до 14.09.2022 г., за установяване на вземане за главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 7,39 лв. до пълния предявен размер от 46,08 лв. за периода от 01.09.2020
г. до 26.01.2022 г. и изцяло за сумата от 10,80 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г.
ОСЪЖДА С. Ц. К. - П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Г.М.“, ул. „Г.“ № **, да
заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 143,25 лв. – разноски
за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
6
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, да заплати на С. Ц. К. - П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „Г.М.“, ул. „Г.“ № **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 131,35 лв.,
представляваща разноски за производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД.
Решението е постановено при участието на привлечени от ответника трети лица-
помагачи С. Д. К., ЕГН **********, и С. Х. К., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7