Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.Велико Търново, 13.02.2017г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря А.Ш. и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2048 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.150 от СК за изменение – увеличение на присъдена издръжка на малолетно дете.
Претендираното с ИМ от ищцата А.П.К., в качеството и на майка и законен представител на малолетното и дете К. К. П., чрез пълномощника и адв.М. И. - С. от ВТАК, право на увеличение на определената по гр.д.№955/2014г. по описа на ВТРС месечна издръжка на малолетното дете К. от 90лв. на 200лв. произтича от твърдения, че с влязло в сила съдебно решение по горепосоченото гр.д. е прекратен гражданският брак между ищцата и ответника, по време на който е роден малолетният им син К. и с което съдебно решение ответникът, баща на детето, е осъден да му заплаща месечна издръжка от 90лв., считано от постановяване на решението до настъпване на законни основания за нейното измемение или прекратяване. Исканото увеличение на издръжката се обосновава с твърдения, че определеният размер месечна издръжка на детето е под минималния, визиран в закона размер, както и с твърдения, че присъдената на детето месечна издръжка е крайно недостатъчна за покриване на елементарните му нужди от храна, облекло, такса за детска градина и извънкласни форми. Твърди се, че ответникът работи по трудов договор в чужбина, получава доходи и не заплаща дори присъдената издръжка на детето. Сочи се, че доходите на майката като детска учителка са крайно недостатъчни за задоволяване нуждите на детето. Претендира се увеличение размера на присъдената месечна издръжка на детето К. от 90лв. на 200лв., считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника си адв.М. И. - С. от ВТАК, поддържа изцяло предявения иск.
Ответникът К.К.П. от гр.*, редовно призован по реда на чл.44 ал.1 ал.1 изр. последно от ГПК, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, чрез назначеният му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв. А.Д. - М. от ВТАК, заема становище за процесуална допустимост на предявения иск. Оспорва размера на исканото увеличение на месечната издръжка от 90лв. на 200лв., като моли същата да бъде определена, съгласно чл.142 ал.1 от СК.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в законна сила на 02.12.2014г. по гр.д.№2024/2014г. по описа на ВТРС е прекратен с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК гражданският брак между страните по делото, като ответникът е осъден да заплаща на малолетният си син К. К. П., роден по време на брака му с ищцата, месечна издръжка в размер на 90лв., считано от постановяване на решението, до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.
Видно от изготвеният от ДСП В.Т. социален доклад за положението на детето, малолетният К. се отглежда в семейната среда на майката, като от м.09.2016г. живеят съвместно със съжителя и Д.Д. в негово жилище, находящо се в гр.* Видно от соц. доклад, потребностите на детето са адекватно задоволени от майката, като К. е емоционално привързан и към двамата си родители. Видно от соц. доклад, по данни на майката, контактите на детето с баща му са изключително редки, като последният от тях е бил през м.09.2016г. Изготвеният соц. доклад не съдържа констатации относно възможността на ответника да престира издръжка.
След завеждане на настоящата ИМ, майката на детето, считано от 26.09.2016г. работи по постоянен трудов договор в "Д.С.Д. Д. и у." ЕООД срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 420лв., като до м.08.2016г. е работила като учител детска градина, респ. мл. учител в различни детски градини.
Видно от удостоверение по декларирани данни изх.№**********/06.12.2016г., изд. от Община *, ответникът е изключителен собственик на жилище, находящо се в гр.*, ул."*" №*, ап.*, ет.*. Видно от уведомление по изп. дело №20157260400092 по описа на ЧСИ Б. до К.К.П. е наложена възбрана върху негови собствени недвижими имоти - жилищен недвижим имот /дворно място и ЖС/, находящ се в с.Х. Д., общ.*, върху жилището му в гр.*, ул."*" №*, ап.*, ет.*, и върху три ниви и лозе, всички находящи се в землището на с.Х. Д., общ.*.
Видно от справка изх.№1029-04-20491/06.12.2016г., изд. от НОИ, ТП *, за периода от датата на предявяване на ИМ 01.08.2016г. до настоящия момент на ответника не е изплащано парично обезщетение за безработица.
Видно от справка изх.№635/18.01.2017г. и приложените към нея справки актуално състояние на действащи, респ. на всички трудови договори за ответника, в периода от датата на предявяване на ИМ 01.08.2016г. до 17.01.2017г. за ответника няма подавани данни за осигуряване, респ. същият за този период няма сключени действащи трудови договори в страната, като последният сключен такъв с "Х. В. Т." е прекратен, считано от 24.08.2015г.
От процедурата по призоваване на ответника се установи, че същият, по данни на близките му, е в чужбина, като по делото липсват писмени доказателства престира ли там труд и реализира ли доходи от трудова дейност в чужбина и в какъв размер.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът се явява частично основателен и доказан.
За да уважи искова претенция по чл.150 от СК за увеличаване на издръжка, съдът следва да констатира, че е налице изменение на обстоятелствата, при които същата е присъдена.Съгласно Постановление №5/16.11.1970г. на Пленума на ВС основателността на иска предполага наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Съгласно чл.142 ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, която я дължи, като последните се определят от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.
В процесният случай, доколкото от определяне на първоначалната издръжка на малолетния К. по гр.д.№2024/2014г. по описа на ВТРС е изминал продължителен период от 2г. и почти два месеца към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело, то безспорно е налице съществено изменение на обстоятелствата, изразяващо се в трайно нарастване на нуждите на малолетния К., вече 6 годишен, предвид физическото му израстване, в резултат на което са се увеличи нуждите му от храна, облекло, лекарства, предвид и факта, че посещава и детска градина, за която е дължима месечна такса, т.е. за физическото и духовното му развитие. Основателността на предявения иск предполага наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки за уважаването на иска. В процесният случай, трайното нарастване на нуждите на лицето, имащо право на издръжка, предвид физическото израстване на К., води до извода, че предявеният иск с правно основание чл.150 от СК е доказан по основание.
На основание чл.142 ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. На основание чл.142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на МРЗ, или, доколкото, съгласно Постановление №372/22.12.2016г. на МС, считано от 01.01.2017г. МРЗ за страната е в размер на 460лв., то минималната по закон издръжка е в размер на 115лв. В случая присъдената на К. месечна издръжка от 90лв. е под законоустановения минимум от 115лв., което съставлява основание за допускане изменението и - увеличаване на същата.
В процесният случай малолетният К. е на 6г., посещава ЦДГ "Р. К." гр.* и безспорно се нуждае от средства за издръжка, необходими за задоволяване на потребностите му от храна, облекло, образование, развлечения и т.н. Ответникът е баща на малолетния К. и по силата на чл.143 ал.2 от СК му дължи издръжка безусловно, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Възможностите на дължащия издръжка се определят от неговите доходи, имущество и квалификация. В процесният случай ответникът, дължащ издръжка, е млад, на 34г., в активна трудоспособна възраст, по делото няма данни да дължи издръжка по закон на други низходящи. От справките актуално състояние за действащи трудови договори, респ. за всички трудови договори на името на ответника за периода от датата на предявяване на ИМ до 17.01.2017г., изд. от ТД на НАП гр.*, се установи, че ответникът няма сключени действащи трудови договори за този период, за който няма данни за осигуряването му, т.е. същият не престира труд по ТПО, респ. не реализира доходи от ТПО в страната. Липсват и доказателства същият да реализира доходи от граждански договори или от наеми и други в страната. От данните по призоваването му се установи, че ответникът пребивава в чужбина, но по делото не са ангажирани никакви писмени доказателства, които да удостоверяват дали същият работи в чужбина, респ. точно в коя държава, както и липсват каквито и да било писмени доказателства реализира ли П. доходи от труд в чужбина и в какъв размер, т.е. не се доказва ищцовото твърдение, че ответникът е във възможност да заплаща претендираният размер месечна издръжка от 200лв. При липсата на доказателства за получавани доходи от ответника, съдът следва да допусне изменение - увеличение на издръжката на детето, при доказаност на иска по основание и доколкото определената първоначална издръжка е под минималния, визиран в чл.142 ал.2 от СК размер, като присъди такава малко над минималния размер издръжка от 115лв. Съобразявайки установения по делото факт, че ответникът притежава имущество - два жилищни имота в с.Х. Д., общ.* и в гр.* и земеделски земи /ниви и лозе/ в землището на с.Х. Д., общ.*, от които може да се издържа и да реализира граждански плодове, и след преценка на нуждите на детето и обсъдените възможности на ответника, съдът счита, че следва да увеличи месечната издръжка на детето от 90лв. на 130лв., която ответникът би могъл да заплаща без особено затруднение, поради което искът по чл.150 от СК се явява доказан в размер на 130лв., в който следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 70лв. над уважения до пълния предявен размер от 200лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с уважената част от иска, в доказан размер от 109,09лв.
Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът - осъдена страна следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 57,60лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът - осъдена страна следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, направените по делото съдебни разноски за адв. възнаграждение на назначеният му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.150 СК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА размера на определената месечна
издръжка по Гр.д.№2024/2014г. по описа
на ВТРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
следното:
ОСЪЖДА К.К.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си син К. К. П., роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.П.К., с ЕГН **********, двамата от гр.*, ул."*" *, вх.*, ет.*, ап.*, ежемесечна издръжка занапред по 130 лв. /сто и тридесет лева/ или увеличение на досегашния размер на издръжката от 90 лева на 130лв., считано от датата на предявяване на исковата молба 01.08.2016г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.К., в качеството и на майка и
законен представител на малолетния и син К.
К. П., против К.К.П. иск с правно основание чл.150
от СК за увеличаване размера на присъдена издръжка в останалата му част за
разликата от 70лв. над уважения до пълния предявен размер от 200лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
На
основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА К.К.П. с
постоянен адрес ***, с ЕГН ********** ,
ДА ЗАПЛАТИ на А.П.К., с ЕГН **********, в качеството и на майка и законен
представител на малолетният и син К. К.
П., роден на ***г., с ЕГН **********, двамата от гр.*, ул."*" *,
вх.*, ет.*, ап.*, сума в размер на 109,09лв.
/сто и девет лева и девет стотинки/, представляваща направените по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.К.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сума в размер на 57,60 лв. /петдесет и седем лева и шейсет стотинки/, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.К.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски за възнаграждение на назначения му особен представител, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от посочената от съда дата на обявяването му - 14.02.2017г., пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………