№ 7361
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В..
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110108212 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че всяка от ищците Т. Г. Н., и Б.
Г. Н. не дължи на ответника „Т. сумата от по 529,15 лева, представляваща половината
от задължение в общ размер на 1058,30 лева по фактура № ., издадена през м.09.2021 г.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., по
договорна сметка ., инсталация № ., за топлоснабден имот, находящ се в гр. С..
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Г., при дял за всяка една от тях от по ½
ид. ч., като наследодателят им имал открита партида за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С.. Твърдят, че ищцата Т. Н. поискала да бъде открита партида на нейно име, като през 2022
г. същата установила, че по партидата на имота се прибавят задължения за топлинна
енергия, след като вече била извършила плащания. Твърдят, че за изясняване на размера на
задълженията за периода от 2020 г. до датата на исковата молба, са подали жалба с рег.№ . г.
и получили отговор рег.№ . от 01.02.2023 г., в който се посочвало, че по партидата било
извършено префактуриране на стари задължения, както и че размерът на непогасените чрез
плащане задължения е бил в размер на 1888,49 лева, в това число 1 646,20 лева главница за
периода от март 2020 г. до декември 2022 г. Посочват, че съгласно индивидуална справка за
отопление и топла вода от 30.06.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
разходът за процесния недвижим имот за топлинна енергия, БГВ и сградна инсталация е бил
в общ размер на 353,12 лева без ДДС, т.е. 423,74 лв. Твърдят, че на 11.11.2021 г. са платили
общата фактура от м. 07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., като
платената сума в размер на 683,93 лева била за погасяване на главница, която сума
надхвърляла размера на реално доставената топлинна енергия съобразно индивидуалната
справка за отопление и имот от 30.06.2021 г. Твърдят, че впоследствие, ответното дружество
е издало фактура от м. 09.2021 г. за сумата от 1058,30 лева. Считат, че с това действие
ответното дружество е извършило префактуриране на стари задължения. Сочат, че с вляло в
сила решение, постановено между същите страни, е бил отхвърлен предявеният от „Т. иск за
сумата от 2 377,16 лева - цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019
г., поради което следвало да се приеме, че претендираната от ответника сума от 1058,30 лева
1
по фактура № . от м.09.2021 г. представлява префактурирани задължения за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2020 г. Твърдят, че са изчерпали способите за разрешаване на спора по
извънсъдебен ред, поради което имат правен интерес да предявят настоящите искове. Молят
за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който прави възражение за недопустимост на предявените искове поради липсва правен
интерес от воденето им. В случай че исковата претенция се приеме за допустима, заявява, че
признава исковете, не оспорва че се касае за погасено по давност вземане, като счита, че не е
станал повод за завеждане на делото и моли поради това разноските да се възложат върху
ищците.
Ищците обосновава правния си интерес от търсената защита с обстоятелството, че
въпреки че процесните вземания са погасени по давност, ответникът претендира
заплащането им, като префактурира същите и издава нова фактура за тях (фактура № . от
м.09.2021 г.), както и с оглед факта, че с изрично писмо-жалба са поискали от ответника да
коригира вписванията във фактурите и системата си, като изрично са заявили, че не дължат
посочените суми, но ответникът им е отговорил, че след проверка е установил коректност на
вписванията в системата си. Посочените твърдения са подкрепени от приложените писмени
доказателства, като е представена и процесната фактура от м.09.2021г., която съдът приема,
че има характер на покана за плащане на вземането, представлява ново действие, с което
ответникът кани ищците да платят, а не е просто счетоводно отразяване на стари
задължения, както твърди ответникът. Независимо от изложеното, следва да се отбележи и
че ищците са се позовали на недължимостта на процесното вземане в нарочна жалба от
20.12.2022г., получена от ответника, като са поискали коригиране на фигуриращите като
дължими погасени по давност суми, но ответникът изрично е възразил срещу коригирането
в писмен отговор (също приложен към исковата молба), от което следва несъмнения интерес
на ищците да установяват, че не дължат вземането като погасено по давност в съдебен
процес,
В съдебно заседание, проведено на 02.11.2023г. ищците са направили искане за
постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид признанието на иска, направено от страна на ответника и
заявеното от ищците искане съдът да постанови решение при признание на иска, и като взе
предвид липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са налице предпоставките на чл.
237 ал. 1 от ГПК за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
уважени, при признание на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се присъдят разноски в размер на
450 лв., от които сумата от 50 лв. – държавна такса и сумата от 400 лв. – платено по банков
път адвокатско възнаграждение, което е уговорено в минимален размер, определен по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ. Не са налице основания за възлагане на разноските върху
ищците, тъй като макар ответникът да е признал исковете, не е налице втората предпоставка
от хипотезиса на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно кумулативно да не е дал повод за
завеждане на делото, доколкото се установи, че ответникът е поканил ищците да му заплатят
процесното вземане чрез издаване на нова фактура за същото вземане, както и предвид
изричния му извънсъдебен отказ да признае последиците от настъпване на погасителната
давност при направено изрично позоваване на давността от ищците.
Предвид изложеното и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Г. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С.“, офис на партерен етаж, срещу „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. Г. Н., ЕГН
********** не дължи на „Т., ЕИК ., сумата от 529,15 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., по договорна сметка № ., инсталация № .,
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., за който е издадена фактура № . от м.09.2021г.
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Г. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С.“, офис на партерен етаж, срещу „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. Г. Н., ЕГН
********** не дължи на „Т., ЕИК ., сумата от 529,15 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., по договорна сметка № ., инсталация № .,
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., за който е издадена фактура № . от м.09.2021г.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Т. Г.
Н., ЕГН ********** и Б. Г. Н., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: гр. С.“, офис на
партерен етаж, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв., представляваща разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3