Решение по дело №5378/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260222
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20204520105378
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                 

                                                        __

 

                                          гр. Русе, 04.03.2021 г.

 

                          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…ХII граждански състав…в публично заседание на 16 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                      Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора………….като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5378 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:

Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България твърди, че на 30.01.2020 г. между дружеството като кредитор и ответницата В.К.Г. като кредитополучател бил сключен Договор за кредит № CREX-17638079 за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.02.2021 г., съгласно погасителен план. След сключване на договора, сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски представител, като кредитополучателя следвало да заплати на кредитора 12 месечните погасителни вноски всяка в размер на 60,93 лева. Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора Надбавката (възнаградителна лихва) се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. На основание на чл. 1 във връзка с чл. 2 от договора, ответника следвало да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 60.93 лева, като в чл. 3 от него било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода на забавата. На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Ответницата преустановила обслужването на стоковия потребителски кредит на 01.03.2020 година, към която дата не били заплатени никакви погасителни вноски. На 01.04.2020 г., вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което било изпратено уведомление до длъжника на 21.05.2020 г. Било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.дело № 4351/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 652,91 лева –  главница; 78,25 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.02.2021 г.; 22,03 лева – мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева – разноски за производството, но ответницата била призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което предявили настоящия иск.

Искат да бъде признато за установено, че ответника им дължи сумата от 652,91 лева – главница по договора за кредит, 78,25 лева – възнаградителна лихва и 22,03 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответницата В.К.Г. е не представила отговор на исковата молба и не взема становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от правна страна следното:

Предвид неявяването на ответника в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването на отговор на исковата молба и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира искането основателно – налице са предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е вероятно основателен. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид изхода на спора  ответникът дължи на ищеца сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство.

На основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от  225 лв. разноски в настоящото производство, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 100 лв.

Мотивиран така, съдът

                                                  

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, В.К.Г., ЕГН ********** ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА”, Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА”, клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, сумата 652,91 лева –  главница; 78,25 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.02.2021 г.; 22,03 лева – мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.09.2020 г. по гр. д. № 4351/2020 г. по описа на РРС .

ОСЪЖДА  В.К.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА”, Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА”, клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14 сумата 75 лв. – разноски, за които е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.09.2020 г. по гр. д. № 4351/2020 г. по описа на РРС, както и сумата от 225 лв. – разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на въззивно обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

                                                                

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: