Решение по дело №4299/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260491

 

гр.Бургас, 23.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4299 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на К.Г.Я. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № НП-1974/24.07.2020г., издадено от Красимир Стойчев – Зам.Кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т. 8 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. На първо място се застъпва, че не е бил изпълнен съставът на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като процесното МПС не е било паркирано на по-малко от 5 метра преди пешеходната пътека. В тази връзка се посочва, че не е било извършено измерване, с което да се докаже, че действително е нарушена материалната разпоредба на ЗДвП. На второ място се акцентира, че нарушението не е извършено от жалбоподателя, доколкото той не е имал качеството „водач“. Посочва се, че Я. е представител на лизингополучателя, а самият автомобил е собственост на лизингово дружеството. Застъпва, че не е бил питан дали той е управлявал МПС-то, а му е било обяснено, че трябва да подпише АУАН, за да може да си го получи от наказателния паркинг. На последно място се развиват подробни доводи за липса на виновно деяние, което пък се обвързва с поведението на Община Бургас по експлоатиране на „Синя зона“ в близост. Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв. Марио Златарев-БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – Община-Бургас се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, като от събраните доказателства се установява и авторството му в лицето на жалбоподателя. Пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложеното известие за доставяне НП е връчено на жалбоподателя на 09.09.2020 г., а жалбата е депозирана на 15.09.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 18.07.2020г. около 08.30 часа Ж.А. – инспектор в ОП „Транспорт“ към Община Бургас, изпълнявал служебните си задължения на територията на града. На кръстовището на улиците „***“ и „***“ той констатирал, че преди пешеходната пътека е паркиран лек автомобил „***“ с рег. № ***. А. преценил, че така паркираното МПС създава пречка за останалите участници в движението, поради което и съставил протокол (л. 11), в който отразил констатациите си, направил 12 броя снимки, неразделна част от протокола, след което репатрирал автомобила със специализирана техника – т. нар. „паяк“. Автомобилът бил откаран на „наказателен“ паркинг на Община Бургас. Там на 19.07.2020г. на смяна била св. В.Й. – гл. специалист в Дирекция „УКОРС“ към Община Бургас. При нея се явил жалбоподателят, който поискал да вземе автомобила, доколкото той бил представляващ на дружеството-лизингополучател. На база на констативния протокол и изготвените снимки св. Й. преценила, че срещу жалбоподателя следва да се състави АУАН с бл. № 0099232/19.07.2020г. в който тя посочила, че Я. е паркирал преди пешеходната пътека, находяща се между ул. „***“ и ул. „Княз Борис“, с което е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Свидетелката не дала на жалбоподателя да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него, а в графата за възражения посочил, че не е съгласен с отразеното в протокола и няма нарушение по ЗДвП. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН-а, на 24.07.2020г. било издадено и процесното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка от АУАН.  Административнонаказващият орган счел, че горните факти, представляват нарушение по чл. 98, ал.1, т.5 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.4, т. 8 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно накзание „глоба” в размер на 50 лева. 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, за чието кредитиране съдът ще изложи мотиви по-долу.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 1453/15.06.2015г. и Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай са допуснати съществени нарушения на закона, които са довели до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. Същевременно с нормите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН е въведено като задължително изискване за валидност на АУАН и НП да бъде направено описание на нарушението и да се посочат нарушените правни норми. В конкретния случай е налице съществено разминаване с тези изисквания. Както в АУАН, така и в НП от правна страна е посочено, че е осъществено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, която забранява престой и паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. От фактическа страна обаче и в двата процесуални документа е записано единствено, че автомобилът е бил паркиран: „преди пешеходната пътека“, без да е направено каквото и да е уточнение дали това е било сторена на по-малко от 5 метра или не. Законът не забранява паркирането преди пешеходна пътека въобще, а само въздига като условие за законосъобразност – това да е сторено на пет или повече метра от тях. В случая такива факти в АУАН и НП не са въведени – т.е. налице е от една страна разминаване между фактическото описание и правната квалификация на деянието, а от друга страна – така поднесените факти въобще не изпълват състав на административно нарушение по ЗДвП. Съдът няма как в производството по обжалване на НП да гадае каква е волята на АНО, нито пък е допустимо едва в съдебната фаза да се посочват съставомерни обстоятелства, които не са били въведени с АУАН и срещу които жалбоподателят не е имал възможност да се защити. Всичко това води до извод за допуснати съществени нарушения на закона при ангажиране на отговорността на жалбоподателя, които са опорочили цялото производство и са довели до издаването на незаконосъобразен санкционен акт, който само на това основание следва да бъде отменен.

Между другото не може да не се отбележи, че в констативния протокол изрично е отбелязано, че автомобилът се репатрира, защото начинът му на паркиране създава пречка за останалите участници в движението (чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП), а фактът, че е паркиран преди пешеходната пътека, е отразен само, за да се илюстрира точното му местоположение. Длъжностното лице, констатирало паркирането, въобще не се е ангажирало в протокола с твърдението, че автомобилът се е намирал на по-малко от пет метра преди пешеходната пътека, поради което и необосновано на базата на този протокол в последствие св. Й. е преценила, че се касае за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

С оглед всичко изложено по-горе съдът счита, че в конкретния случай издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени без да е необходимо да се обсъждат другите доводи за порочност.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им и е представила доказателства за техния размер. В конкретния случай принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им, но не е ангажирал нито едно доказателство за реално сторени такива и техния размер. При това положение съдът няма как да удовлетвори искането му и да му присъди разноски.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-1974/24.07.2020г., издадено от Красимир Стойчев – Зам.Кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т. 8 ЗДвП на К.Г.Я. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Г.Я. с ЕГН: ********** за присъждане на разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.