О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, V въззивен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева в.н.ч.д. № 4177 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XXII от НПК.
Образувано е по частна жалба от
подсъдимия М.М.Н. чрез защитника му адв. Ю.Д.срещу определение № 227030 от 25.09.2019
г., постановено
по н.о.х.д. № 3196/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 105-ти състав,
с което, на основание чл. 66 от НПК, взетата на досъдебното производство мярка
за неотклонение „подписка“ е изменена в „задържане под стража“.
В частната жалба са изложени доводи
за неправилност на обжалваното определение, в подкрепа на което се твърди, че отбелязването
в призовката на подсъдимия е некоректно и нередовно, както и че още на
досъдебното производство са били налице затруднения при откриването на
подсъдимия, въпреки че той не е променил адреса, на който живее. Излага, че
здравословното състояние на подсъдимия е влошено и то е станало причина за
неговото неявяване в съдебното заседание, като това се обосновава и със
заключението на вещите лице по назначената СМЕ, според които евентуалното
участие на Н. в съдебното производство е високо рисково и поради това
неоправдано. В допълнение се излагат доводи, че подсъдимият не разполага със
средства за транспорт с оглед липсата на доходи и предстояща процедура по
освидетелстване пред ТЕЛК. С оглед изложеното моли атакуваното определение да
бъде отменено.
По делото е постъпила и молба от подсъдимия
М.М.Н., изпратена по пощата на 25.09.2019 г., в която прави искане за отмяна на
мярка за неотклонение „задържане под стража“. В молбата сочи, че към настоящия
момент пребивава на адреса на майка си в гр. Видин, а към датата на съдебното
заседание е бил във влошено здравословно състояние, което не му е позволило да
пътува до гр. София. Твърди, че заключението на вещите лица по СМЕ, че
актуалното му здравословно състояние е съществено нарушено и се отразява
негативно върху способността му да се явява и участва в наказателния процес го
е мотивирало да не се яви пред съда. Освен това излага, че няма средства да
заплати превоза си до гр. София. Заявява готовност да се яви в следващото
съдебно заседание.
Софийският градски съд, след като се
запозна с доводите, отразени в частната жалба и материалите по делото, имащи
отношение към въпроса за мярката за неотклонение на подсъдимия, намира от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М.М.Н. е обвинен в
извършване на престъпления по чл. 149, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК; чл. 151, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; и по чл. 150,
ал. 1 от НК, като въз основа на внесения на 16.02.2018 г. обвинителен акт е
образувано н.о.х.д. № 3196/2018 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав.
С постановление за привличане, връчено
лично и в присъствието на адв. Ю.Д., на 27.07.2017 г. М.М.Н. е привлечен в
качеството му на обвиняем и с него е проведен разпит.
В хода на досъдебното производство по
отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение „подписка“, потвърдена с
определение от 04.07.2018 г., постановено по н.о.х.д. № 3196/2018 г. по описа
на СРС, НО, 105-ти състав.
До настоящия момент по делото са проведени
десет съдебни заседания, в шест от които подсъдимият се е явявал лично, а за
едно от тях (това на 05.03.2019 г.) е призоваван от посочения на досъдебното
производство адрес в гр. София, кв. „Казичене“, кв. „Видните“, ул. „*****чрез М.Г.–
фактически съжител. По делото са налице данни, че подсъдимият е във влошено
здравословно състояние – прекарани два исхемични мозъчни инсулта, съответно на
09.01.2019 г. и на 20.04.2019 г., което е станало причина за неявяването му в
съдебните заседания, насрочени за 15.01.2019 г., както и за 08.05.2019 г., след
които (на 25.05.2019 г.) е диагностициран с левостранна централна хемипареза.
При тези данни, в открито съдебно заседание, проведено на 18.06.2019 г.,
Софийският районен съд е допуснал и назначил комплексна съдебно-медицинска
експертиза, която след запознаване с медицинската документация и личен преглед
на лицето, да отговори на въпросите какво е актуалното здравословно състояние
на подсъдимия и позволява ли то неговото по-нататъшно участие в наказателното
производство, след което е отложил делото за 25.09.2019 г. Заключението на
вещите лица е изготвено след личен преглед на подсъдимия, проведен на
09.09.2019 г. във ВМА, депозирано е в съда на 17.09.2019 г. и в него е
отразено, че подсъдимият е с увредено общо състояние, високи стойности на
артериално кръвно налягане на фона на несистемно лечение, невъзможност за
самостоятелна походка и изявени последици от наскоро преживян исхемичен мозъчен
инсулт и психоорганичен синдром, като вещите лица са изразили писмено
становище, че от медицинска гледна точка участието на подсъдимия в процеса е
високо рисково.
В съдебното заседание от 25.09.2019 г.
ход на делото не е даден, поради неявяването на подсъдимия. Същият е бил
нередовно призован, тъй като призовката, изпратена до него на посочения на
досъдебното производство адрес в гр. София, кв. „Казичене“, кв. „Видните“, ул.
„*****, е върната с отбелязване, че по сведение на Тодор Тодоров – полски пазач,
на посочения адрес няма такова лице. При позвъняване на посочения по делото
телефонен номер, подсъдимият не е отговорил. С оглед изложеното и в
присъствието на служебния защитник, който е направил изявление, че подсъдимият
не разполага с парични средства да се яви в съдебно заседание и не се чувства
добре, първоинстанционният съд не е дал ход на делото, изменил е мярката за
неотклонение на подсъдимия от „подписка“ в „задържане под стража“ и го е обявил
за общодържавно издирване. Съображенията на първоинстанционния съд, изложени в
атакуваното определение са, че от върнатата призовка се установява, че
подсъдимият е променил адреса си без да уведоми съда, както и че същият не
отговаря на известния по делото мобилен телефон, което съобразно чл. 66, ал. 1
от НПК е основание за изменени на взетата му мярка в по-тежка такава. По
отношение на данните за влошено здравословно състояние, съдът е изложил
аргументи, че заключението на вещите лица, депозирано на 17.09.2019 г., все още
не е прието, а от предходното такова, прието на 20.11.2018 г., се установява,
че самият подсъдим не спазва назначените му терапии, поради което е приел, че
при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ същият следва
да бъде приведен в болницата на затвора или друго лечебно заведение, където по
отношение на него да бъдат предприети необходимите медицински грижи.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Настоящият състав на въззивната инстанция намери, че
разгледана по същество частната жалба е основателна.
Съгласно
чл. 66, ал. 1 от НПК, когато обвиняемият, респективно подсъдимият не се яви
пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без
да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за
неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда, предвиден в този
кодекс. Престъпленията, за които е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия, са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което и на
основание чл. 269, ал. 1 от НПК присъствието му в съдебното заседание е
задължително, а неявяването му без уважителна причина е основание за приложение
на нормата на чл. 66, ал. 1 от НПК.
В
настоящия случай, подсъдимият е нередовно призован от известния по делото адрес
за насрочено съдебно заседание, а от върната призовка не може да се установи
категорично, че са налице достатъчно сведения, че подсъдимият е променил адреса
си. За наличието на това обстоятелство сочи заявлението на самия подсъдим в
депозираната до съда молба, че същият вече не се намира на адреса за
призоваване, тъй като понастоящем пребивава в дома на своята майка в гр. Видин,
ул. „*****, бл. „*****. В този смисъл по делото са налице данни, че същият е
променил местоживеенето си без да уведоми съда, който разглежда делото.
Въпреки
това по делото се установява, че неявяването на подсъдимия е било мотивирано от
изготвеното, но неприето заключение на вещите лица по назначената съдебномедицинска
и психиатрична експертиза, според което при регистрираните у подсъдимия
сърдечно-съдови заболявания самостоятелно и в комбинация с мозъчно-съдовата
болести и преживените след 20.11.2018 г. мозъчни инсулти, дори и при
осъществено лечение и без провокиране, е налице висок риск от настъпване на
фатален сърдечно-съдов или мозъчно-съдов инцидент, с оглед което участието му в
процеса е високо рисково, поради което неоправдано. При наличието на тези данни
не могат да бъдат правени изводи във вреда на подсъдимия, а именно, че
здравословното състояние на същия му е позволявало той да се яви в съдебно
заседание, да участва в него и да се защитава адекватно по повдигнатите му
обвинения, особено обосновани с прието по делото заключение на вещи лица, по
съдебномедицинска експертиза, която очевидно не отразява актуалния му физически
статус. Още повече, че от данните по делото се установява, че подсъдимият не е злоупотребявал
със здравословното си състояние и не е правил необосновани искания за отлагане
на делото въз основа на него, а действително за периода от приемане на
предходната съдебномедицинска експертиза, на която първоинстанционният съд е
основал изводите си, до момента здравословното състояние на подсъдимия се е
влошило чувствително и към настоящия момент животът му е поставен в риск,
независимо дали се подлага на предписаното лечение или не. Изложените
хуманитарни обстоятелства следва да имат приоритет и според настоящия състав се
явяват уважителни причини по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НПК, освен това
установяването на наличието им по надлежния процесуален ред и евентуално
преценка за наличие на основание за приложение на нормата на чл. 25, ал. 1, т.
1 от НПК е било възможно. Независимо от гореизложеното и при наличие на
необходимост с оглед бъдещото процесуално поведение на лицето, спрямо него може
да бъде приложена мярката за процесуална принуда по чл. 71 от НПК.
По гореизложените причини въззивният съд
намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а по отношение на
подсъдимия да продължи да се прилага взетата до момента мярка за неотклонение
„подписка“.
Така мотивиран и на основание чл. 345,
вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 227030 от
25.09.2019 г., постановено по н.о.х.д. № 3196/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 105-ти състав, с което на основание чл. 66, ал. 1 НПК е
изменена мярката за неотклонение на подсъдимия М.М.Н. от „подписка“ в
„задържане под стража“.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.