Решение по дело №1140/2020 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 89

26.03.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1140 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „Димитрови 2008“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Р.“ №.., вх…, ет…, ап…, представлявано от управителя Х. Д. Д., подадена чрез пълномощник – адв.М.Ф., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-600-0075078/08.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят считал, че оспорената Заповед, в частта ѝ за продължителността на срока, за който се налага принудителна административна мярка (ПАМ), била немотивирана. Твърди, че от същата не ставало ясно кои са конкретните факти и обстоятелства, които в случая били взети предвид при преценка тежестта на конкретното нарушение, с цел правилното обосноваване на определения в заповедта срок за запечатване на обекта. Оспорващият не считал, че посочените в заповедта обстоятелства, а именно – вида на обекта, неговата големина, разположението му, както и естеството и цената на предлаганите стоки, обосновавали точно и ясно тежестта на конкретното извършено нарушение, и били показателни за степента на засягане на държавния и обществен интерес от конкретно констатираното по време на проверката нарушение неиздаване на касова бележка за извършена контролна покупка на обща стойност 1,90 лв. Налагането на ПАМ задължавало административния орган да издаде заповед, в която да определи продължителността на срока, като в тази част същият следвало да мотивира това свое решение с конкретни обективни данни, а не с теоретични положения, както било в конкретния случай. Твърди се, че по отношение на констатираната в момента на проверката касова разлика, неправилно и без всякакви доказателства в тази връзка, било предположено, че тя се дължи и на други неотчетени продажби на стоки от обекта, т.е. че се касае за едно трайно установено поведение на търговеца да не се маркира на наличното в обекта ФУ извършените продажби. Нарушението се явявало първо за дружеството и неправилно било прието, че от страна на последното е налице едно трайно антифискално поведение. Освен, че не била обоснована тежестта на конкретното нарушение, в Заповедта не били посочени и какви са конкретните последици от това нарушение, които са взети предвид при определяне продължителността на наложената ПАМ. Твърди се, че със затварянето на обекта, чрез прилагането на ПАМ, нямало как да се предотврати извършеното нарушение – извършената продажба от обекта и след затваряне на същия щяла да си остане неотчетена с издаването на ФКБ. В случая при запечатването на търговския обект и невъзможността от същия да се извършва търговска дейност, труднопоправимите вреди щели да са повече за дружеството жалбоподател. Излагат се доводи, че макар в случая формално да били налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, то обжалваната Заповед била необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност. Твърди се, че налагането на ПАМ преди издаването на Наказателно постановление, какъвто бил случаят, обосновавало извод за нарушение на целта на този вид административна принуда, тъй като с това лицето, по отношение на което е приложена мярката, се лишавало от признатото му от закона право да иска прекратяване на мярката при наличие на предпоставките по чл.187, ал.4 от ЗДДС.

Претендира се обжалваната Заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмено становище, навежда съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Протокол за извършена проверка в обект (ПИП) сер.АА №0075078, на 30.09.2020 г. в 16.25 часа в гр.С., на адрес ж.к.„И.“, длъжностни лица в ЦУ на НАП София, ГДФК, ОД Пловдив, са извършили проверка на търговски обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от „Димитрови 2008“ ЕООД, гр.С.. Проверката с цел спазване на разпоредбите на данъчното законодателство, е извършена в присъствието на Х. Д. Д., на длъжност управител на дружеството. Според вписаното в протокола, обектът се ползвал под наем, съгласно договор за наем, магазинът бил локализиран в краен квартал на гр.С., на междублоково пространство, бил с обща площ от около 40 кв.м. В обекта имало 1 брой ФУ, изброен е предлагания асортимент на хранителни и нехранителни стоки по видове и с граници на цени. Посочено е, че в обекта е заето 1 бр. лице самоосигуряващо се, което работи с личен труд, работното време на обекта е от понеделник до неделя от 06:30 ч. до 22:00, с обедна почивка от 14:00 ч. до 16:00 ч.

В протокола е попълнено, че при направена от проверяващия С. Ч., преди легитимацията, контролна покупка на 1 бр. минерална вода (бутилка) и 1 бр. кроасан,   на обща стойност 1,90 лв., платени в брой на 30.09.2020 г. в 16:15 м. на Х. Д. Д. – управител, за нея не била издадена ФКБ от наличното и въведено в експлоатация в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 на МС.

В протокола са изброени събраните и приложени към него доказателства – Х отчет;   КЛЕН, периодичен отчет, въпросен лист и декларации. Отразено е, че по данни от ФУ касовата наличност е 4,40 лв., а фактическата наличност на парични средства е 167,70 лв., като при въвеждане на пари в касата 80,00 лв., разликата в касовата наличност е 83,30 лв. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице, което е вписало в същия текст „нямам възражения“.  

За констатираното при извършената проверка срещу „Димитрови 2008“ ЕООД е съставен и Акт за установяване на административно нарушение сер.AN №F574418, в който извършеното неиздаване на фискален касов бон за направената контролна покупка, за която е следвало да бъде издаден фискален бон, е прието за нарушение разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. АУАН е връчен на управителя на дружеството жалбоподател срещу подпис на 09.10.2020 г.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-600-0075078/08.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в   ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „Димитрови 2008“ ЕООД, гр.С., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – Магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.С., ж.к.„И.“, стопанисван от „Димитрови 2008“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Видно от представената Разписка, Заповедта е връчена срещу подпис на представляващия дружеството Х. Д. Д. на 16.10.2020 г.

Под вх.№70-00-10892/29.10.2020 г. в ТД на НАП – Пловдив е постъпила жалба от „Димитрови 2008“ ЕООД, гр.С., до Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-600-0075078/08.10.2020 г.

С Решение №ГДФК-158/05.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, жалба с вх.№70-00-10892/29.10.2020 г. е разгледана в производство по реда на чл.81 – чл.98 от АПК и отхвърлена като неоснователна.

Съгласно попълнената разписка, Решението е връчено срещу подпис на представляващ дружеството на 24.11.2020 г.

Жалбата на „Димитрови 2008“ ЕООД срещу Заповедта е подадена на 01.12.2020 г., видно от товарителницата (л.6) на куриерска фирма Speedу, чрез която пощенската пратка е постъпила в ТД на НАП – Пловдив, където е регистрирана под вх.№26-Д-983/02.12.2020 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на предвидения в чл.149, ал.3, вр. ал.1 от АПК 14-дневен срок за обжалване, насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и от изхожда от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3 от Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.

В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ.

Приложената правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, съгласно която разпоредба, в приложимата ѝ редакция (ДВ бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за „издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“.

Като фактическо основание в заповедта е посочено, че при извършена на 30.09.2020 г. в 16:25 часа проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – Магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.С., ж.к.„И.“, стопанисван от „Димитрови 2008“ ЕООД, е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата Наредба. За извършената по време на проверката контролна покупка на стоки на обща стойност 1,90 лева, платени в брой от проверяващия С. Б. Ч. на Х. Д. Д. – управител, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) модел „Datecs DP-150 с индивидуален номер на ФУ №DT828644 и индивидуален номер на ФП №02828644, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ. Посочено е, че нарушението се доказва и от установената положителна разлика в касовата наличност в размер на 83,30 лв., при установена фактическа наличност в размер на 167,70 лв., а по данни от ФУ 84,40 лв., видно от генериран КЛЕН от ФУ за деня на проверката, което сочи за неотчитане на продажби, и че нарушението води до неотразяване на приходи. От констатациите следва, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, което изпълнява състава на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Изложени са и мотиви относно продължителността на срока за запечатване на търговския обект.

Във връзка с регламентираното в чл.168, ал.1 от АПК задължение на съда да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, съдът излага съображения относно съответствието на обжалвания акт с материалния закон.

Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с Наредба, издавана от Министъра на финансите.

Такава е Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (по нататък само Наредбата), издадена от министъра на финансите, обн.ДВ бр.106 от 27.12.2006 г.

Според чл.3, ал.1 от същата Наредба, в приложимата редакция (ДВ бр.68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че за извършената на 30.09.2020 г. покупка на стоки на обща стойност 1,90 лв. не е била издадена касова бележка от наличното в търговския обект на жалбоподателя ФУ. Самият жалбоподател не оспорва този факт, който несъмнено представлява неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, респективно осъществяването му е предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната.

Трайно в съдебната практика, въз основа на използваната в чл.186, ал.1 от ЗДДС формулировка „се прилага“, е застъпено становището, че при издаване на акт за запечатване на обект органът действа в условия на обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение е длъжен да наложи принудителната административна мярка.

 

При установеното по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажба чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган законосъобразно е наложил на „Димитрови 2008“ ЕООД принудителна административна мярка „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ спрямо обекта, където е извършено и установено нарушението.

Противно на развитите в жалбата съображения, настоящият съдебен състав намира, че административният орган коректно е изпълнил задължението си да изложи в акта  съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок, а именно тежестта на извършеното нарушение и последиците от него – невъзможността да се установи реалния оборот на търговеца, големината и местонахождението на търговския обект, асортимента на стоките, защитата на обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения. Взето е предвид обстоятелството, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина на извършване на дейността в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на документите и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска.

Не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че изложените от органа обстоятелства като мотиви относно продължителността на срока, не представлявали конкретни обективни данни, а били теоретични положения. В оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната административна мярка, който срок се определя по целесъобразност от органа, а в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.

Съгласно регламентацията на чл.22 от ЗАНН, принудителни административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая целта на предвидената в чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС принудителна мярка е да предотврати и преустанови нарушения, свързани със задълженията на лицата по отчитане на извършените в търговския обект продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е именно с превантивен характер, и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Ето защо от значение за мярката е да бъде установена именно възможността за извършване на други подобни нарушения, а не и конкретното им извършване. В мотивите на обжалваната заповед е визирано и безспорно установеното обстоятелство, че при извършената проверка в обекта е установена положителна касова разлика в размер на 83,30 лв., между фактически наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Това обстоятелство е отразено и в Протокола за извършена проверка в обекта, подписан без възражения от присъствалото на проверката лице – управител на дружеството жалбоподател. Така констатираното е също индиция за практиката на дружеството, стопанисващо обекта, да не маркира във фискалното устройство в обекта всички извършени продажби и оказва влияние върху решението на административния орган относно срока за запечатване на търговския обект.

Мотивите в заповедта са изчерпателни и достатъчни за извършване проверката на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за съответствието ѝ с целта на закона, която е да не се допускат от страна на жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина.

 

Съобразен е и принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, изискващ административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. В случая целта, за която е издадена оспорената заповед, е съобразена с целта на закона – да се преустанови извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неотчитане на приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на дружеството, като е препятствана възможността да се извършва търговска дейност в конкретния търговски обект за срок от 14 дни, е съответно и необходимо, за да се организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона. От друга страна, 14-дневният срок е определен в среден размер спрямо специалния максимум от 30 дни, предвиден в чл.186, ал.1 от ЗДДС.

Неоснователни са и възраженията в жалбата за несъответствие на Заповедта с целта на закона поради издаването ѝ преди издаване на Наказателно постановление за констатираното нарушение. Този факт е ирелевантен, доколкото в чл.186, ал.1 от ЗДДС законодателят изрично е предвидил, че за изброените в разпоредбата нарушения принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага независимо от предвидените за тях глоби или имуществени санкции, като не е регламентирана и някаква последователност в издаването на тези актове. До друг извод не води и разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието ѝ.

Констатира се, че принудителната административна мярка е наложена при наличие на законовите предпоставки. Оспорваната заповед е в съответствие с материалния закон и неговата цел, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл.143, ал.3 от АПК (изм.ДВ бр.15 от 19.02.2021 г.) основателна е своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъдят разноски, платими от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Димитрови 2008“ ЕООД, гр.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-600-0075078/08.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Димитрови 2008“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Р.“ №.., вх…, ет…, ап…, да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                                                                                             

                                                                                          

                                                                                                   СЪДИЯ: