Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 11.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Димитринка Иванова като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 1235 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за
разглеждане и решаване, по реда на чл.
415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, искове за установяване на вземания с правно основание
съответно чл. 79, ал. 1от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
С първоначалната си искова молба по делото ищецът „Т.Р.“
АД е изложил твърдения, че „Г.Х.Р.“ ООД е купувач на доставяна от ищцовото
дружество топлинна енергия в имот в гр. Русе, хотелски комплекс „Рига“, бул.“********с
абонатен № 05000000260. За периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г. в имота
ищецът е доставил и на ответника е била предадена топлинна енергия на обща
стойност 76 964. 88 лева по девет броя фактури, която енергия не е била
заплатена. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка
фактура - 30 дни след периода на
доставката, до 18.10.2018г., в размер на 12 650. 51 лева. За събиране на
вземанията ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. №
68893/2018г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав. Съдът е дал указания
да се предяви иск относно вземанията и за ищеца е възникнал правен интерес от
завеждане на производството за установяване на вземанията.
Ищецът иска да бъде признато за установено, че
ответниците „Г.Х.Р.“ ООД и „Р.П.“ АД дължат солидарно сумата от 76 964. 88 лева главница за продадена и
доставена топлинна енергия за периода от
01.08.2016г. до 30.04.2017г. по девет броя фактури по договор №
606/16.09.2005г., лихва за забава в размер на 12 650. 51 лева, дължима за
периода от 01.06.2017г. до 18.10.2018г. и
законна лихва върху главницата от 26.10.2018г. до окончателното плащане,
с присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.
С първоначалната искова молба ответниците оспорват
исковете и също искат присъждане на направените по делото разноски.
По-конкретно се
оспорва, че за периода по исковата молба ищецът е доставял посочените във
фактурите количества топлинна енергия и че ответниците дължат плащането им, че
е дължима лихва за забава, както и че вторият ответник е страна по договорно
или друго правоотношение с ищеца. Оспорват се издадените от ищеца фактури като
частни свидетелстващи документи и се сочи, че доказателствената тежест за
доказване на верността на съдържанието на фактурите в оспорената част е на
ищеца, в какъвто смисъл и съдът следва да разпредели доказателствената тежест.
Частни удостоверителни документи са и представените от ищеца справки. Ответниците оспорват верността на съдържанието им относно
вписаните количества доставена топлинна енергия, загуба и подлежащи на плащане
суми, както и верността на цифрите относно показания на топломера, енергия по
топломер, топлинна енергия за абонатна станция, технологични разходи и работни
часове, при същите съображения относно доказателствената тежест на документите.
Ответниците оспорват и верността на справката за дължими суми към 18.12.2017г.
Конкретно се описват други представени от ищеца документи като неотносими.
Ответниците оспорват представения констативен протокол от 06.06.2017 в частта,
в която са отчетени текущи показания на топломера, като се възразява, че той е
с невярно съдържание. Документът е частен свидетелстващ и е лишен от материална
доказателствена сила. Тежестта на доказване е върху ищеца, което също да му се
укаже.
С допълнителната си искова молба ищецът е уточнил, че
вземането срещу втория ответник произтича от ТЗ, съобразно който при
прехвърляне на предприятие отчуждителят отговаря солидарно с правоприемника. По
тази причина правоприемникът е приел както изпълнението по договора за доставка
на топлинна енергия, така и задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Прехвърлянето на търговско предприятие е вписано в търговския
регистър и не подлежи на доказване.
С допълнителния си отговор ответниците оспорват
обстоятелството, че „Г.Х.Р.“ ООД е прехвърлило на втория ответник търговското
си предприятие. Първото дружество е учредило второто чрез непарична вноска,
представляваща част от търговското му предприятие. В предмета на тази вноска не са били включени
задълженията на ищеца по процесните фактури. По тази причина те не са преминали
в имуществото на „Р.П.“ АД и то не е солидарно задължено с „Г.Х.Р.“ ООД.
Допустимостта да бъде извършена разпоредителна сделка с част от търговско
предприятие, каквато е апорта, е призната от правната теория и задължителна
практика на ВКС.
По
предявените искове
Съдът като
съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
възприема от фактическа страна по делото следното:
Ответникът „Г.Х.Р.“ ООД, с предходно наименование „Топ
Бел Ауто“ ЕООД, е бил собственик, след извършено на 17.11.2004г. прехвърляне на търговско предприятие от „Р.Х.“
АД, на Хотел-Ресторант „Рига“ в гр. Русе -
сграда, състояща се от високо тяло с хотелски етажи със стаи,
мецанин, административни помещения и панорамен ресторант с бар, както и от ниско тяло от два блока с ресторанти,
банкетна зала, летен ресторант, фоайета.
На 25.08.2005г. ответникът е потвърдил заявление
от 24.03.2004г. на предходния собственик
до ищеца за включване на хотелския комплекс към системата за централизирано
топлоснабдяване за използване на топлинна енергия за отопление и/или топла
вода.
Сградата хотелски комплекс е била присъединена към
топлоснабдителната мрежа въз основа на Договор от 14.09.2005г., като е била
изградена абонатна станция с прибори за измерване на ползваната топлинна
енергия (средство за търговско измерване на топлинната енергия) и вътрешна инсталация.
На 16.09.2005г. ищецът и ответникът са сключили и
Договор № 606/16.09.2005г. за доставка на топлоенергия с топлоносител гореща
вода. На ответника, като потребител, е бил определен абонатен номер
05000000260. Започнало е използването
на топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване.
Съгласно договора от 16.09.2005г. ищецът, доставчик, е доставял в абонатната станция на
обекта на ответника – потребител топлинна енергия съгласно заявените от него
топлинни товари (чл. 4). Измерването на доставените количества топлоенергия се
е извършвало непрекъснато през периода на действие на договора, чрез система за
търговско мерене, одобрена и пломбирана от доставчика, а уредите са се отчитали
само при валидна държавна проверка (чл. 13). Отчитането на консумираната
топлоенергия се е извършвало ежемесечно
от доставчика (чл.16), като потребителят
е имал право да участва чрез свой представител при отчитане на уредите или при
поискване да му бъде предоставена информация (чл. 17).
Също съгласно договора потребителят е бил длъжен да
заплаща дължимите суми за топлоенергия (чл. 24), като рекламации за начислена
топлоенергия, предявени 6 месеца след датата на издаване на фактурата, не са се
разглеждали и са се считали неоснователни. Заплащането на консумираната
топлоенергия се е извършвало в 30-дневен срок след датата на издаване на
фактурата (чл. 27). При просрочие на плащането повече от 30 дни след датата на
издаване на фактурата потребителят е дължал лихви за забавено плащане съгласно
ЗЗД (чл. 29). Цената на топлоенергията и топлоносителя се е определяла от
доставчика на основата на пълните производствени разходи и предвиден процент
рентабилност. Цената на енергията се е определяла по две компоненти – цена на
енергия и сума за инсталирана мощност, с начисляване на ДДС (чл. 32).
В договора са били уредени случаи на прекратяване на
топлоснабдяването от страна на ищеца, включително при неплатени задължения
повече от 60 дни след датата на издаване на фактура.
Договорите между страните са представени по делото, а
сключването и съдържанието им не е спорно.
Спиране на топлоподаването до ответника е било
извършено съгласно Заповед за спиране доставката на топлоенергия №
140/05.06.2017г. на изпълнителния директор на ищцовото дружество поради
неплатени задължения от ответника повече от 60 дни, от които включително по
девет данъчни фактури, издадени за времето от 31.08.2016г. до
30.04.2017г., за сума от общо 76 964. 88
лева (133. 32 лева по фактура № ********** от 31.08.2016г., 1 093. 78 лева по фактура № ********** от
30.09.2016г., 2 881. 19 лева по фактура № ********** от 31.10.2016г., 6 526.
91 лева по фактура № ********** от
30.11.2016г., 11 847. 86 лева по фактура № ********** от 31.12.2016г., 19 548. 85 лева по фактура №
********** от 31.01.2017г., 19 511. 88 лева по фактура № ********** от
28.02.2017г., 9 994. 52 лева по фактура № ********** от 31.03.2017г. и 5 426. 57 лева по фактура № ********** от
30.04.2017г.).
За конкретните обстоятелства по спирането по делото е
свидетелствал Р.Е.П., отговорник на район „Център“, гр. Русе, при ищеца. При
спирането са били отразени данни по
топломера, като съставеният протокол е бил подписан и от управителя на „Г.Х.Р.“
ООД.
Рекламации относно начислената топлинна енергия по
фактурите не са били правени, а те са били осчетоводени при „Г.Х.Р.“ ООД (с/ка
401 „Доставчици“ в Кт, за периода от 08.2016г. до 04.2017г.). В този смисъл
е основното заключение на изслушаната по
делото съдебна счетоводна експертиза. Получаването на фактурите и
осчетоводяването им не е било и оспорвано от ответника „Г.Х.Р.“ ООД по делото.
Същевременно за част от сумите по фактурите, със
законната лихва за забава от датата на падежа,
дължими до 03.11.2016г., ведно с дължими суми и за предходен
период, между ищеца и „Г.Х.Р.“ ООД
е било подписано споразумение за плащане на просрочени
задължения № 10 от 03.11.2016г. Съгласно
споразумението от ответника е било
потвърдено, че ще плати сумите до 28.02.2017г.
На 14.06.2017г., след спиране на топлоподаването, от ответника е било изпратено писмо до ищеца
с изявление, че няма възможност да заплати наведнъж пълния размер на дължимата
за топлоенергия сума, но изразява готовност веднага да погаси една съществена
част от нея. Писмото на ответника, както и споразумението от 03.11.2016г. са
представени по делото.
Съгласно заключението по изслушаната по делото съдебна
техническа експертиза (основно и допълнително), сумите за топлинна енергия
(928. 319 Мвтч) за хотелски комплекс „Рила“ са били начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Изчислените топлинни
загуби от преноса по присъединителния топлопровод са отговаряли на действащата
нормативна уредба, а топломерът е преминал периодични метрологични проверки в
съответствие на изискванията на ДАМНТ. За времето на липса на уред за търговско
мерене (топломер) определянето на
топлинна енергия се е извършвало в съответствие с чл. 44, ал. 1 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването – на база средни стойности на клиента,
измерени при аналогични климатични условия и в съответствие с режима на
потребление на топлинна енергия.
Съгласно
вписванията, заличаванията и обявяванията в търговския регистър при Агенция по вписванията, на 09.10.2017г. е било вписано новоучреденото
еднолично акционерно дружество „Р.П.“ ЕАД с едноличен собственик на
капитала „Г.Х.Р.“ ООД.
От „Г.Х.Р.“ ООД е била извършена непарична вноска,
представляваща обособена част от търговското предприятие на дружеството (като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения), а именно комплекс
Хотел-Ресторант Рига с адрес гр. Русе, ул.“********действащ като самостоятелно
обособено търговско предприятие, включващо в себе си активи, съгласно конкретно
посочени сметки, съставляващи Приложение
№ 1 към Устава, и пасиви, съгласно
конкретно посочени сметки, съставляващи Приложение № 2 към Устава, както и
право на собственост върху конкретно посочени недвижими имоти – сградите, съставляващи
хотелския комплекс.
Едната от посочените сметки по пасива, съгласно
съгласието по чл. 73, ал. 1 от ТЗ и Устава (учредителния акт), част от
търговското предприятие, предмет на апорта, е била 4012 и е касаела задължения
към ищеца, посочени в размер на 79 990. 64 лева.
Преди вписването в търговския регистър е била
извършена оценка на непарична вноска по
чл. 72, ал. 2 от ТЗ съгласно акт за назначаване на вещи лица от
31.08.2017г.
Посочените обстоятелства се установяват от представените при вписването съгласие по чл.
73, ал. 1 от ТЗ от името на „Г.Х.Р.“ ООД, Уставът на новоучреденото еднолично акционерно дружество и оценка по
чл. 72, ал. 2 от ТЗ. Документите са
представени и по делото.
Според заключението на
изслушаната по делото съдебна счетоводна експертиза, задълженията по
деветте издадени фактури са били включени в сумата от 79 990. 64 лева по сметка 4012, съответно са били предмет на оценката, на съгласието по чл. 73, ал. 1 от ТЗ, както и
Устава (учредителния акт), на база Аналитична
оборотна ведомост в натрупване към 31.07.2017г. на с/ка 4012“Доставчици на
материали и услуги“.
В допълнителното си заключение вещото лице е изследвало конкретно начина, по който
вещите лица от оценителната експертиза по чл. 72, ал. 2 от ТЗ са оценили
обособената част от търговското предприятие, апортирана в капитала на
новоучреденото дружество. Било е посочено, че има процент от 28. 47% разлика
между активи и привлечен капитал (задължения)
на цялото предприятие и на обособената част. Също от вещото лице е било установено, че в оборотната ведомост
на „Р.П.“ АД в последствие не е имало направен запис с контрагент „Т.Р.“
АД.
Също съгласно основното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза върху сумата по издадените девет фактури (
76 964. 88 лева), за времето от 01.06.2017г. до 18.10.2018г. е изтекла лихва за забава в
размер на 10 796. 46 лева съответно на промените в основания лихвен процент за
периода.
Не се установя по делото по отношение на посочените
девет фактури, до размера от 76 964. 88 лева, да е било извършено плащане
или задълженията да са били погасявани
по друг начин. Такива възражения от ответниците в сроковете за отговор и
допълнителен отговор на исковата молба по делото не са били и правени.
Не се установява към договора между ищеца и „Г.Х.Р.“
ООД да са били приложими общи условия. За първи път общи условия на
ищцовото дружество са били одобрени от ДКЕВР през 2012г. – Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители от системата на
„Т.Р.“ ЕАД, и след това дружеството е установило отнапред общи условия за
сключваните от него договори. Липсва установено съгласие от страна на ответника
за приложимост на тези общи условия в отношенията между страните.
За събиране на вземанията си по издадените девет
фактури на 26.10.2018г. ищецът е подал
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу „Г.Х.Р.“ ООД и „Р.П.“
ЕАД при условията на солидарност.
Въз основа на заявлението е било образувано гр.д. № 68893/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 142 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение – за
сумата от 76 964. 88 лева главница
за продадена и доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2016г. до 30.04.2017г. по договор № 606/16.09.2005г., лихва за забава в размер на 12 650. 51 лева,
дължима за периода от 01.06.2017г. до 18.10.2018г. и законна лихва върху главницата от
26.10.2018г. до окончателното плащане, с присъждане на разноските в
заповедното производство – 1792. 31 лева
платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, при
солидарна отговорност на ответниците.
Срещу заповедта в срок са постъпили възражения по чл.
414 от ГПК и от ищеца е била подадена искова молба за установяване на
вземанията пред Окръжен съд – гр. Русе, изпратена на Софийски градски съд по
компетентност.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна въззивният съд намира следното:
Предявените по делото установителни
искове са допустими, а по същество -
частично основателни.
Между ищеца и „Г.Х.Р.“ ООД
е възникнало облигационно
отношение във връзка с доставянето и потреблението на топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване в
собствен на ответника недвижим имот -
хотелски комплекс „Рига“, бул.“********гр. Русе, нормативно уредено в
процесния период от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107, 09.12.2003г.),
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, издадена на основание
чл. 125, ал. 3 от ЗЕ (отм.), и Наредба №
5 от 23.01.2014г. за регулиране на
цените на топлинната енергия (обн. ДВ, бр. 10 от 04.02.2014г.), приета на основание
чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Съгласието за възникване на
правоотношението е било постигнато изрично – със сключването на Договор № 606
от 16.09.2005г. по реда на чл. 149 от ЗЕ.
Ответникът е бил потребител на енергия за стопански нужди по смисъла на
т. 43 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, съответно небитов клиент по смисъла
на т. 33а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила
от 17.07.2012г. и през процесния период), който купува топлинна енергия за
небитови нужди. Без значение е липсата на приложими към договора между страните
общи условия, така както те са били установени от ищеца след 16.09.2005г.
Въз основа на договора от 16.09.2005г.
ищецът, топлопреносно предприятие, е снабдявал с топлинна енергия отопляемия имот и ответникът „Г.Х.Р.“
ООД е дължал цена на потребената
топлинна енергия, включително в процесния период (чл. 155 от ЗЕ).
Съгласно възприетото от фактическа
страна, стойността на доставената и неплатена топлинна енергия, въз основа на
данните на средството за търговско измерване по чл. 156, ал. 1 от ЗЕ, съответно
нормативно установения ред за определянето й,
е била 76 964. 88 лева, за което
са били издадени и деветте данъчни фактури с начислен ДДС.
Неоснователно е възражението на
ответниците, че липсват доказателства за доставената в отопляемия имот топлинна
енергия и нейната стойност. Доставеното количество топлинна енергия е било
измерено с топломер, отговарящ на изискванията на Закона за измерванията и
данните от тези измервания са съхранени при ищеца и остойностени. Данните не се
опровергават, а се потвърждават от изслушаната съдебна техническа експертиза,
включително възможността на начисляване на топлинната енергия в съответствие с
чл. 44, ал. 1 от Наредба № 16-334.
По тези данни, съответно остойностената
топлинна енергия, от ответника не е било
възразено по установения в
договора от 16.09.2005г. ред (не са правени рекламации в шестмесечен
срок), а напротив – сумите, за които са били издадени деветте фактури, са били
осчетоводени при „Г.Х.Р.“ ООД с характер
на признание за направените доставки. Липсата на възражения от страна на
ответника е индикация за надлежно
получена и ползвана от ответника в неговия хотелски комплекс топлинна енергия, съответно че е било
изпълнено задължението на ищеца да снабдява ответника с топлинна енергия, както
и да поддържа обектите и съоръженията на топлинната мрежа в съответствие с
техническите правила и нормативните изисквания.
Дължимостта на плащането е било
потвърдено частично в споразумението от 03.11.2016г., както и в писмото на
ответника „Г.Х.Р.“ ООД от 14.06.2017г.
Въпреки изразената готовност за плащане, сумите не са били погасени, а са
останали неплатени 76 964. 88 лева с
ДДС.
След вписването в търговския регистър на
ответника „Р.П.“ АД на 09.10.2017г., той е придобил обособена част от
търговското предприятие на „Г.Х.Р.“ ООД (като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения) - комплекс Хотел-Ресторант Рига с адрес гр. Русе, ул.“********апортирано
в капитала му. Изрично като част от пасивите на предприятието в съгласието по
чл. 73, ал. 1 от ТЗ и в Устава (учредителния акт) на новоучреденото дружество,
единствено относими относно
инидвидиуализацията на имуществото, предмет на апорта, са били посочени задължения към ищеца по
сметка 4012 в размер на 79 990. 64 лева,
включвали и задълженията по деветте
фактури. С оглед извършения апорт като разпоредително действие задължен за
прехвърленото задължение е станал ответникът „Р.П.“ АД, а
при предвиждането на чл. 15, ал. 3 от ТЗ, че при прехвърляне на
търговско предприятие, ако няма друго споразумение с кредитора отчуждителят
отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените
права, солидарно отговорен е бил и „Г.Х.Р.“ ООД като отчуждител.
Твърдението на ищеца да солидарна
отговорност на ответниците за сумата от
76 964. 88 лева е основателно и
сумата по главницата по издадената заповед за изпълнение следва да бъде
потвърдена. Неоснователно е възражението на ответниците, че няма основание за
отговорност на „Р.П.“ АД.
Без значение е извършената от вещите
лица оценка по чл. 72, ал. 2 от ТЗ относно обособената част от търговското
предприятие и използваната там методика. Заключението е било с оглед вписването
на новоучреденото дружество „Р.П.“ АД,
направената непарична вноска и съответствието й със записаните акции в
едностранното охранително производство пред търговския регистър при Агенция по
вписванията. Съществените са, както се
посочи, съгласието по чл. 73, ал. 1 от ТЗ и съдържанието на Устава
(учредителния акт), където е описана непаричната вноска. Поради това няма основание за редуциране на задължението
с 28. 48%, само до които да бъде носена отговорност от „Р.П.“ АД.
Също поради установеното прехвърляне на
предприятие е без значение дали и как при „Р.П.“ АД са били осчетоводени
задълженията към ищеца за доставена топлинна енергия.
Основанието, на което „Р.П.“ АД носи
отговорност по отношение на главницата, е договорът от 16.09.2005г. Няма
различно посочено основание в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Възражението на ответниците в този смисъл също е неоснователно.
Не се установява погашение на
главницата, за което в подадените по делото отговори не е имало и възражения.
Дължими са били лихви върху сумите по фактурите в срока, уговорен в
клаузата на чл. 27 от Договора от 16.09.2005г. (в 30-дневен срок след датата на
издаване на съответната фактура) - поне от 01.06.2017г. За времето от 01.02.2017г. до 18.10.2018г. претенцията за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде потвърдена, като по
размер - за сумата от 10 796. 46
лева, съгласно възприетото от фактическа страна. Дължима е и лихва от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК до окончателното плащане. В останалата част до пълния претендиран
размер на изтеклата лихва от 12 650. 51 лева предявените установителни искове
по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да бъдат отхвърлени.
Отговорността на „Г.Х.Р.“ ООД за
лихвите за забава следва от разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ, а на „Р.П.“ АД - поради обстоятелството, че
главното задължение е било част от прехвърленото търговско предприятие.
По
разноските
Присъдените в полза на ищеца в
заповедното производство разноски са за
държавна такса от 1 792. 31 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение
по Тарифата за таксите, събирани от
съдилищата по ГПК и чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 26 от
Наредба № 1 за плащане на правната помощ. С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца са дължими 1 804. 19 лева от разноските в
заповедното производство (уважени искове за 87 761. 34 лева при предявени 89
615. 39 лева).
В първоинстанционното исково
производство ищецът установява разноски за платена държавна такса от 1792. 31
лева, 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба № 1 за
плащане на правната помощ, 850 лева разноски за експертизи и 20 лева разноски
за свидетел, общо 2 962. 31 лева, от
които с оглед изхода на делото са дължими
2 901. 02 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответниците също са поискали присъждане на
направените разноски. Установяват разноски за вещи лица от 1 450 лева и 3 862.
14 лева разноски за платено адвокатско
възнаграждение, общо 5 312. 14 лева, от които с оглед изхода на делото са
дължими 109. 90 лева, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено,
по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, по искове на „Т.Р.” АД, с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление ***, срещу „Г.Х.Р.“ ООД, с ЕИК ********и
със седалище и адрес на управление ***, и „Р.П.“ АД, с ЕИК ******** и
със седалище и адрес на управление ***,
че „Г.Х.Р.“ ООД и „Р.П.“ АД дължат солидарно сума
от 76 964. 88 лева (седемдесет и шест хиляди
деветстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот хотелски комплекс „Рига“, бул.“********гр.
Русе, по договор № 606/16.09.2005г., със законната лихва от 26.10.2018г. до
окончателното плащане, както и 10 796. 46 лева (десет хиляди
седемстотин деветдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки) лихва за
периода от 01.06.2017г. до 18.10.2018г.,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.11.2019г. на Софийския районен съд, 142 състав, по ч.гр.д. № 68893/2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за изтекли лихви в
останалата част до пълния предявен размер от 12 650. 51 лева.
ОСЪЖДА „Г.Х.Р.“ ООД,
с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, и „Р.П.“ АД, с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление ***, да
заплатят на „Т.Р.” АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 1 804. 19 лева (хиляда
осемстотин и четири лева и деветнадесет стотинки) разноски в заповедното производство, както и
2 901. 02 лева (две хиляди деветстотин и един лева и две стотинки)
разноски в исковото първоинстанционно
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а „Т.Р.” АД да заплати на „Г.Х.Р.“ ООД и „Р.П.“ АД сумата от 109. 90 лева (сто и девет лева и деветдесет
стотинки) разноски в исковото първоинстанционно производство, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: