Р Е Ш Е Н И Е
№. . . . . . . . . /. . . . . . .
. . 2020 г.
В името на народа
Административен съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ДАРИНА РАЧЕВА
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева
касационно административно наказателно дело
№ 917 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Образувано е по касационна жалба
от на Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра срещу Решение № 231 от 10.02.2020
г., постановено по НАХД № 5592/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, с което
е отменено Наказателно постановление (НП) № В-0050478/11.11.2019 г., издадено
от директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра при КЗП. С отмененото НП за нарушение на чл.113 ал.1 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 222а от ЗЗП на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева.
Първоинстанционното решение се
атакува с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон и в
противоречие със събраните доказателства. Изразено е становище, че описаното в
НП административно нарушение е категорично доказано. Иска се от касационната
инстанция да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да
потвърди наказателното постановление. В писмено становище се поддържа жалбата и
се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация - „Българска
телекомуникационна компания“, не е изразил становище по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна изразява становище за основателност на касационната жалба по
изложените в нея съображения.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че
на 18.06.2019 г., в гр*****, ул. "*****" № ***, бл.**, в обект-
магазин ***** „******", във връзка с постъпила потребителска жалба,
относно рекламация на мобилен телефон „Samsung Galaxy“, закупен от А. А. с
договор на лизинг от „БТК" ЕАД на 28.04.2018 г., от служители на КЗП била
извършена проверка. В хода на проверката било установено, че за устройството
били направени пред продавача две рекламации, като при първата е извършен ремонт
на устройството, отразен в сервизна поръчка № SO12260269/19.10.2018 г. На
28.05.2019 г. А. предявила пред продавача втора рекламация, описана в Сервизна
карта № **********/28.05.2019 г. със забележки по външния вид: „Добро
състояние" и описание на повредата: „Дисплея не работи". Телефонът
бил насочен към оторизиран сервиз „Сръчко сервиз“ ЕООД, където на 03.06.2019 г.
бил обект на експертно изследване. Комисия в състав от трима сервизни
специалисти излязла със становище, че апаратът е физически повреден - „счупен
дисплей“. В сервизното заключение било вписано, че дефектите са причинени от
неправилна употреба (претоварване, механична повреда, удар или други фактори).
Становището било обективирано в протокол за отказ от гаранционен ремонт № OGS009033028/03.06.2019
г., в който били посочени повредата и начинът на получаването, като се
предлагал извънгаранционен ремонт на стойност 200 лв. с ДДС и труд - смяна на
дисплей. За горното А. била известена, като на 13.06.2019 г. същата подала
жалба в КЗП. По подадената жалба от страна на проверяващите било изискано
становище от търговеца и му била дадено нареждане да представи писмени
доказателства. На 24.06.2019 г. търговецът изготвил становище до КЗП. На
14.08.2019 г. телефонът бил върнат на А. с отбелязване за отказан гаранционен
ремонт поради извънгаранционен дефект. От така описаните факти е направен
извод, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗЗП, за което
служители на КЗП – РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра съставили срещу него АУАН, с който е открито производство по ЗАНН.
Писмени възражения срещу съставения АУАН не били депозирани, поради
което АНО приел, че липсват спорни обстоятелства и че не следва да бъде
провеждано разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. По-късно въз основа на
акта е издадено и процесното НП. В него изцяло са възприети констатациите на
актосъставителя така, както са отразени в АУАН. Доколкото е установено, че за
същото нарушение срещу търговеца има издадено и влязло в сила друго наказателно
постановление, предвидената в чл.222а от ЗЗП административна санкция е наложена
в размер над минималния – 1000 (хиляда) лева.
При така установеното от
фактическа страна решаващият състав приел, че обжалваното НП е издадено от
компетентен за това орган, в предвидените в ЗАНН срокове, но в хода на АНП са
допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно е бил приложен
материалният закон. Съдът е изложил в мотивите си, че в АУАН и НП липсват
основни факти, обосноваващи обективната страна на административното нарушение,
като описание на клаузите в договора за продажба и между кои страни е сключен той,
за да може да се прецени както авторството на нарушението, така и неговата
съставомерност. На следващо място съдът е приел, че датата и мястото на
извършване на нарушението са неправилно определени, тъй като от страна на дружество
не са били извършвани каквито и да било действия на 03.06.2019 г., още по-малко
в гр. ***** (на тази дата е бил съставен сервизен протокол от трима специалисти
в гр. ******). На следващо място съдът е приел, че едномесечният срок на търговеца
по чл.113 ал.2 от ЗЗП да приведе стоката в съответствие с договора за продажба към
03.06.2019 г. не е бил изтекъл, а от страна на търговеца на тази дата не е
обективиран отказ. При тези съображения, въззивният съд е приел, че без да са
били събрани безспорни доказателства е била ангажирана обективната отговорност
на санкционираното дружество за извършено нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП,
поради което е отменил НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението
– предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
правилно. При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело. Не се установяват допуснати от решаващия състав
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При правилно установена
фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован извод за
незаконосъобразност на оспореното пред него НП.
Неоснователни са възраженията на
касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона. Правилно въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, районният съд
е достигнал до извода за недоказаност на нарушението, за което е наложена
имуществена санкция на „БТК“ ЕАД. Съгласно чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗЗП, когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с него в срок от един месец, считано от
предявяване на рекламацията от потребителя. Изпълнителното деяние на
нарушението по чл.113 от ЗЗП се осъществява чрез бездействие и изпълнението му
започва от момента на изтичане на един месец, считано от предявяване на
рекламацията. Безспорно установено е, че в настоящият случай рекламацията е
предявена на 28.05.2019 г. Следователно срокът, в който продавачът е длъжен да
извърши гаранционното обслужване изтича на 28.06.2019 г. При неизвършване на
такова, след тази дата търговецът започва да осъществява състава на нарушението
по чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че
нарушението, за което е санкциониран ответника е извършено на 03.06.2019 г. в
гр. *****.. Към този момент, обаче все още не е изтекъл срокът, който законът
предоставя на продавача, за да осъществи гаранционно сервизно обслужване на
потребителска стока. По тази причина извършването на нарушението по чл.113 ал.1
от ЗЗП е било обективно невъзможно. Обстоятелството, че в протокол за отказ от
гаранционен ремонт № OGS*********/03.06.2019
г. е отразена констатация, че апаратът е физически повреден („счупен дисплей“),
дефектите са причинени от неправилна употреба и не е извършен ремонт на
телефонния апарат, не обосновава извод за субсимиране на състава на
нарушението, за което е наложена имуществена санкция. Неоснователен е доводът
на касатора, че съгласно чл.113 ал.2 от ЗЗП по предявената рекламация се дължи
произнасяне в едномесечен срок и с отказа да бъде извършен ремонт на 03.06.2019
г. такова произнасяне е сторено, поради което именно тази е датата на
извършване на нарушението. Чл.113 ал.1 от ЗЗП въвежда задължение за търговеца
да извърши гаранционно обслужване, а ал.2 определя срока, в който то следва да
бъде изпълнено. Следователно ал.2 на чл.113 от ЗЗП не урежда задължение,
различно от посоченото в ал.1, а определя срока за предоставяне на
гаранционното обслужване. По тази причина нарушението ще бъде осъществено, ако
продавачът не е привел стоката, за която е постъпила рекламация, в съответствие
с договора за продажба и срокът по чл.113 ал.2 от ЗЗП е изтекъл. В настоящия
случай тези обективни признаци от състава на нарушението не са налице, тъй като
към 03.06.2019 г., когато АНО е приел, че е извършено нарушението, не е изтекъл
едномесечният срок от предявяване на рекламацията. Посочената дата не може да
бъде приета за дата на извършване на нарушението и поради причината, че както
правилно е посочил районният съд, на тази дата от страна на санкционираното дружество не са
били извършвани каквито и да било действия, още по-малко в гр. Варна, тъй като
по това време телефонният апарат е бил в оторизиран сервиз в гр. София.
Настоящият касационен състав споделя
и останалите фактически констатации и правни изводи, формирани от
първоинстанционния съд, като на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК не
намира за необходимо да ги преповтаря. Въззивният съд е съобразил в пълнота
представените по делото писмени и гласни доказателства, и е направил обосновани
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
С оглед така изложеното, съдът
намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Варна
за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
При този изход на спора, претенцията
на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно, а касационният ответник не е направил искане за разноски.
Водим от горните съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231/10.02.2020 г. по НАХД № 5592/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна, ХХVІІ състав, с което е отменено Наказателно
постановление № В-0050478/11.11.2019 г., издадено от директора на РД за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при КЗП, с което за
нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП и на основание чл. 222а от ЗЗП на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: