№ 512
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Елена Св. Шипковенска
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело
№ 20221100510376 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по жалба на Я. М. А., срещу Постановление от 08.06.2022г., с
което съдебният изпълнител е прекратил на основание чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК производството по изп. дело № 202183804012409 съгласно описа на ЧСИ
М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ.
Жалбоподателят, в качеството на взискател в изпълнителното
производство, поддържа твърдение, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно и фактически необосновано, тъй като в действителност не
били налице предвидените в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производство. Постановлението
накърнявало правата и законните интереси на жалбоподателя, в качеството му
на взискател По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на
Постановлението на съдебния изпълнител от 08.06.2022г., и да бъде задължен
съдебния изпълнител да изпрати преписката по изпълнителното дело на ДСИ
при СРС.
Насрещната страна по жалбата – С.Н.В. - легитимиран в качеството на
длъжник по изпълнението в изп. дело № 202183804012409 по описа на ЧСИ
1
М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ не изразява становище по релевираните в
жалбата доводи.
В предоставеното пред съда писмено становище, съдебният изпълнител
ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд
–поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Поддържа тезата, че обжалваното постановление било напълно съобразено с
нормативно установените изисквания на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и със
задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение №2/2013г.
по т.д. №282013г. на ОСГТК на ВКС.
Сочи, че прекратеното изпълнително дело не е било образувано през
2021г., както се твърди в жалбата, но било прехвърлено при него на
27.10.2021г., след като по искане на взискателите е било преобразувано едно
по- старо изпълнително дело с № 20077790400217 съгласно описа на ЧСИ В.
И..
В мотивите на писменото си становище, съдебният изпълнител посочва,
че на 29.03.2013г. било предприета фактически последната насочена към
реализиране на принудително изпълнение инициатива на взискателите в
изпълнително дело с № 20077790400217 съгласно описа на ЧСИ В. И..
Инициативата била осъществена от взискателя К.З., която поискала
продължаване на изпълнителните действия чрез опис на движимо имущество.
При това обаче, изпратената на 29.04.2013г. призовка от съдебния
изпълнител, която била адресирана до длъжника по изпълнение, с цел да бъде
уведомен за насрочения на 28.05.2013г. опис, останала останала фактически
невръчена и опис не е бил реализиран. Според становището на съдебния
изпълнител, срокът на перемпцията е изтекъл, като се отчита момента на
извършване на последното валидно изпълнително действие, а в обжалваното
постановление само били прогласени правните последици на настъпилото по
силата на закона прекратяване на изпълнението. Срокът на перемпцията не
следвало да се счита нито продължен, нито прекъснат, само поради факта, че
изпълнителното дело е било прехвърлено от загубилата правоспособност
ЧСИ В. И. – на ЧСИ М.Б., въз основа Заповед № СД-04-51/11.10.2021г. на
Министъра на правосъдието.
При прекратяване поради настъпила перемпция, взискателят имал право
по собствена инициатива да получи своя изпълнителен лист, както и да
2
поиска образуване на ново изпълнително дело, въз основа на същия
изпълнителен лист поради което било недопустимо искането в жалбата – да
бъде задължен частният съдебен изпълнител да изпраща вече прекратеното
изпълнително дело на държавен съдебен изпълнител.
Като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително
дело № 202183804012409 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е било образувано първоначално като
изпълнително дело с № 20077790400217 съгласно описа на ЧСИ В. И. с рег.
№ 779 при КЧСИ, по молба на взискателя К.М.З..
На 29.03.2013г. до длъжника по изпълнението е била адресирана
Призовка за принудително изпълнение с изх. № 344 /на стр. 79-80 от
изпълнителното дело/, от чието съдържание се установява, че до длъжникът
по изпълнение е изпратено известие за реализиране на принудително
изпълнение за притезание на няколко взискатели, сред които е и
жалбоподателя в настоящия процес Я. М. А.. Известието не е връчено
фактически, поради факта, че адресатът не е установен на адреса.
С протокол № 3/27.10.2021г. /на стр. 123-125 от делото/, изпълнително
дело с № 20077790400217 съгласно описа на ЧСИ В. И. е било прехвърлено на
ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ , получавайки нов номер 202183804012409.
С обжалваното Постановление от 08.06.2022г., съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Споменатото постановление е връчено на длъжника и обжалвано от него
в предвидения от чл. 436, ал.1 от ГПК срок.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид изложените доводи и
съобрази представените доказателства, достигна до следните правни изводи:
Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на
установения от ГПК срок, срещу подлежащо на обжалване постановление на
съдебен изпълнител.
Разгледана по същество, подадената жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
3
Предмет на повдигнатия правен спор е наличието на основание за
прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК.
Според задължителните указания, съдържащи се в т.10 от Тълкувателно
решение №2/2013г. по т.д. №282013г. на ОСГТК на ВКС – прекъсването на
давността е правна последица от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността обаче действията
по образуване на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В конкретния случай, внимателният преглед на изпратените на съда
материали по изпълнителното дело в действителност мотивират извод,
подкрепящ тезата на частния съдебен изпълнител, че хронологически
последното валидно извършено изпълнително действие от категорията на
онези, с чиито правни последици може да се свърже прекъсването на срока на
перемпцията е било осъществено на 29.03.2013г.
При това положение, изпълнителното дело се перемира на 29.03.2015г., а
в постановлението си, съдебният изпълнител само констатира и формално
установява правните последици на настъпилото по силата на закона
прекратяване.
При това, съдът напълно споделя изводите на съдебния изпълнител, че
срокът на перемпцията не следва да се счита прекъснат, само поради факта,
4
че изпълнителното дело на ЧСИ В. И. е било прехвърлено при него въз
основа Заповед № СД-04-51/11.10.2021г. на Министъра на правосъдието.
По отношение на съдържащото се в жалбата искане, да бъде задължен
съдебния изпълнител да изпрати изпълнителното дело на държавен съдебен
изпълнител -настоящият състав на съда не дължи произнасяне, доколкото
извършването или неизвършването на исканото правно- техническо действие
е извън установения от процесуалния закон обхват на съдебния контрол.
По всички изложени съображения, съдът счита, че обжалваното
постановление е законосъобразно и че жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на спора, съдебни разноски не следва да се присъждат,
тъй като такива не са били поискани от насрещната страна по жалбата.
На основание чл. 77 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметката на Софийски градски съд сумата от 25 лева,
представляваща разноски за невнесена държавна такса за разглеждане на
жалбата, за които той е останал задължен.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Я. М. А., с ЕГН
********** с адрес –гр. София, кв. „******* срещу Постановление от
08.06.2022г., с което съдебният изпълнител е прекратил на основание чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК производството по изп. дело № 202183804012409 съгласно
описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ.
ОСЪЖДА Я. М. А., с ЕГН ********** с адрес –гр. София, кв. „*******
на основание чл. 77 от ГПК да заплати по сметката на Софийски градски съд
сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща разноски за невнесена
държавна такса за разглеждане на жалбата, за които той е останал задължен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6