Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
гр. София,
09.01.2017
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO
OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря С.А., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9296 по
описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.
79, ал. 1 ЗЗД, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът А.з.п.р. „Е.“ ЕООД твърди, че между него и ответника М.НА
Т. и С.П. бил сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG EIF 2009/01
– 03.02, по силата на който ответникът, в качеството на договарящ орган се е
задължил на предостави на ищеца, в качеството на бенифициент безвъзмездна
финансова помощ за изпълнение на проект с наименование „обучение за
приобщаване“, въз основа на одобрено проектно предложение, подадено за
компонент № 3: подкрепа за осъществяване на курсове за имигранти, допринасящи за
успешната им интеграция в българското общество от Годишна програма 2009 –
Насоки за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ чрез открита процедура с конкурентен подбор на проектни предложения.
Твърди уговореният размер на безвъзмездната финансова помощ да не надхвърля
общата сума на допуснатите разходи за изпълнение на проекта, която е в размер
на 136 476 лв., като окончателната сума на безвъзмездната финансова помощ
следва да бъде определена на база на действително извършените разходи. Сочи, че
с предложение за промяна на посоченото разпределение на групите за обучение с
изх.№ А – 008/21.03.2011 г. е направено предложение за промяна на целевите
групи на обучение, като устно от ръководителя на отговорния орган по
Европейския интеграционен фонд /ОтО по ЕИФ/ е дадено разрешение в целевата
група на обучението, предмет на сключения договор да бъдат включени лица с
хуманитарен статут, като е недопустимо включването на лица със статут на
бежанци, с разрешение за продължително пребиваване и намиращи се в производство
за предоставяне на особена закрила. Сочи, че е изпълнявал задълженията за визуална
идентификация относно факта, че обучението се финансира от Европейския фонд за
интеграция на гражданите от трети страни, както и е налице разгласяване на този
факт, чрез устно информиране на обучаемите по време на провеждане на курсовете;
изписването върху всички документи и материали, свързани с изпълнение на
проекта; изработване на 5 000 флаери и дипляни и тяхното разпространение и др.
Предвид изложеното, счита, че при предоставяне на обучения на
лица с хуманитарен статут е спазено изискването за целева група, а оттам – че е
налице изпълнение на договора, съгласно поетите задължения, както и
задължението за визуална идентификация, поради което счита, че има право на
получаване на целия размер на безвъзмездна финансова помощ, в рамките на
извършените разходи, поради което претендира неизплатения след авансовото плащане
част в размер на 62 858,99 лв. Счита, че има право на обезщетение за забава за
времето от датата на забавата – 17.01.2012 г. до датата на подаване на исковата
молба.
По горните съображения моли съда да осъди ответника, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да му заплати сумата от 62 858,99 лв., както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 979,67 лв. – мораторна лихва за периода
17.01.2012 г. -02.07.2012 г., начислена върху главницата по главния иск.
Претендира разноски.
Ответникът М.НА Т. и С.П. оспорва исковете. Поддържа, че не е
налице изменение в предмета на сключения между страните договор, чрез
разширяване на целевата група, подлежаща на обучение и включване на лица, чието
обучение може да е обект на безвъзмездна финансова помощ, а оттам – тези лица
да са целева група по дейности, финансирани със средства от Европейския
бежански фонд, а не от Европейския интеграционен фонд. Сочи, че не е налице от
страна на ищеца и изпълнение на задължението за огласяване на факта на извършване
на възложената дейност със средства от фондове на Европейската общност. Поради
посочените неизпълнения на договора намира, че не е налице изискуемост на
вземането за неизплатения остатък на безвъзмездната финансова помощ. По тези
съображения моли съда да отхвърли предявените исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка
на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че между ответника М.НА Т. и С.П., в качеството на
договарящ орган и ищеца А.з.п.р. „Е.“ ЕООД, в качеството на бенефициент е
сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № BC EIF 2009/01 – 03.02 за
изпълнение на проект с наименование „Обучение за приобщаване“ по Годишна
програма 2009 на Европейския фонд за интеграция на гражданите на трети държави
/ЕИФ/. Конкретизация на предмета на договора е извършена в чл. 1.2. от същия,
чрез препращане към приложенията на договора, които да се считат неразделна
част от неговото съдържание и по – конкретно Приложение I Общи условия и
Приложение II Описание на проектното приложение. Видно от проектното
приложение, същото е подадено по компонент 3: подкрепа на осъществяване на
курсове за имигранти, допринасящи за успешното им интегриране в българското
общество, като посочената в проекта целева група е 180 лица: имигранти и
представители на приемащото общество. Поетите за изпълнение от ищеца бенифициент
дейности са по извършване на подбор и сформиране на групи от обучаеми,
впоследствие – извършване на обучение на 64 лица, които следва да бъдат
обучени. Видно от наименованието на самия договор, както и посочването в чл.
3.3., раздел „Финансиране на проекта“, средствата, предоставяни като безвъзмездна
финансова помощ по договора са средства от фонд, създаден с Решение на Съвета №
2007/435/ЕС от 25.06.2007 г. Отделно, в договора е посочено, че се сключва по
схема BG EIF 2009/01, процедура „Интегрирана схема за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за реализиране на дейности, целящи внедряване в
практиката на общите основни принципи а политика за интегранция на имигранти в
ЕС и постоянно изграждане на капацитет за реализиране на тези дейности, като
видно от посочването насоките за кандидатстване по тази процедура, средствата,
предоставени от Годишната програма 2009 са финансирани от Европейския фонд за
интеграция.
Европейският фонд за интеграция на гражданите на трети страни за
периода 2007 – 2013 г. е създаден с Решение № 2007/435/ЕО на Съвета от
25.06.2007 г. /л.110 от делото/. С Решение № 573/2007/ЕО на Съвета от
23.05.2007 г. е създаден Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013
г. /л. 564 от делото/. И двете решения са част от Общата програма „Солидарност
и управление на миграционните потоци“, но с тях се създават два отделни фонда –
съответно Европейски фонд за интеграция на гражданите на трети страни /ЕИФ/ и
Европейски фонд за бежанците /ЕБФ/. Видно от Глава I, чл. 1, § 3 Решение № 2007/435/ЕО от 25.06.2007 г. за
създаване на ЕИФ гражданите на трети страни, които са подали молба за убежище,
за които все още не е взето окончателно решение, или се ползват със статут на
бежанец или допълнителна закрила, или отговарят на критериите за бежанци или за
допълнителна закрила по Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., или
лица без гражданство като бежанци, или лица, които по други причини се нуждаят
от международна закрила се изключват от
приложеното поле на това решение. Отделно, съгласно чл. 6 от Решение № 573/2007/ЕО
на Съвета от 23.05.2007 г. за създаването на ЕБФ целева група по това решение
са всички граждани на трети страни или лица без гражданство, притежаващи статут,
определен в Женевската конвенция и на които е разрешено да пребивават в
качеството на бежанци в една от държавите – членки; лица, които се ползват със
субсидиарна закрила съгласно Директива 2004/83/ЕО; всички граждани на трети
страни или без гражданство, които са кандидатствали за една от формите на
закрила, посочени по – горе и всички, ползващи се с временна закрила по
Директива 2001/55/ЕО. При съпоставяне на двете целеви групи по посочените
решения за създаване на два отделни фонда става ясно, че дейностите, насочени
да въздействат върху целевата група на един от двата фонда не отговарят на
условията за финансиране от другия фонд и обратно. Съгласно Закона за убежището
и бежанците предоставяната от Република България закрила на чужденци по смисъла
на закона включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна
закрила. Хуманитарният статут е субсидиарна закрила по смисъла на Директива
2004/83/ЕО и тези, получили такъв статут, както и статут на бежанец са целева
група само за дейностите, финансирани от Европейския бежански фонд, не и от
Европейски интеграционен фонд, независимо, че двата фонда са част от общата
програма по управление на миграционните процеси. Видно и от приетата по делото
годишна програма 2009 за дейности, финансирани от Европейския бежански фонд е
предназначена за схема BG ERF/2009/01-C4.01, различна от схема BG EIF 2009/01,
по която е сключен процесния договор за финансиране от средства от Европейски
интеграционен фонд. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
едни същи дейности, респ. лица могат да
са целева група и по двата фонда, доколкото, от една страна – последното следва
от изричното взаимно изключване в двата акт за създаване на фондовете на
целевите групи, а от друга – от принципа за изключване на двойното финансиране
от фондове на ЕО, което следва е предвидено и в насоките за кандидатстване по
процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Предвид изложеното, съдът намира, че предмет на процесния
договор е обучаването само на целевите групи, посочени в Европейския
интеграционен фонд, което изключва от приложеното поле финансиране на дейността
по обучение на лица с хуманитарен статут или бежанци.
Ответникът релевира възражение за изменение на процесния
договор, включително относно неговия предмет, чрез включване в целевата група и
лица със статут на бежанци и с хуманитарен статут, вкл. посредством
допълнително споразумение № 2 към процесния договор. Поддържа, че с известие за
изпращане на документи № А – 004/28.02.2011 г . на ответника са изпратени
преписи от 5 отделни документа за самоличност на чужденци, като е поискано
даване на указания за допустимостта на лицата по компонент 3 на проекта. Това
твърдение не следва от представените писмени доказателства, доколкото в
последното е посочено единствено, че се изпраща уведомително писмо. Твърди се,
че към известие с изх. № А -
008/21.03.2011 г. са били приложени документи за самоличност на кандидати за
обучение, чакащи за такова, след съгласуване с договарящия орган за
подходящността на кандидатите за обучение и поради приемане на това предложение
се е стигнало до сключването на допълнителното споразумение № 2 към договора. Последното
твърдение също не се доказва, доколкото в документа е посочено единствено, че
се изпраща уведомително писмо. Самото допълнително споразумение № 2 установява,
че постигнатото с него съглашение е относно увеличаване на броя на обучаемите
групи за София и намаляване на броя за Пловдив и Бургас, както и
преразпределяне на средствата от проекта. Не се съдържа съглашение в
споразумението относно промяна на целевата група на обучаемите лица. Фактът, че
споразумението не променя предмета на договора следва и от обстоятелството, че
споразумението е сключено след като всички обучения, с изключение на
провежданото в гр. Пловдив вече са били започнали, видно от заключенията на
техническия доклад/. Отделно, следва да се посочи, че ищецът поддържа, че с
горните известия е поискал становище /в смисъл направил запитване/ от
договарящия орган относно допустимостта на кандидатите за обучение, чрез
изпращане на преписи от документите им за самоличност, т.е. ищецът твърди да е
отправил запитване, а не да е направил предложение за включване на такива лица
в курсовете за обучение, за да се приеме, че горните документи с изх. № А –
004/28.02.2011 г. и А – 008/21.03.2011 г. имат характера на предложение за
изменение на вече постигнато съглашение по смисъла на чл. 13 ЗЗД. Отделно, дори
да имаха характер на такова /обстоятелство, което не е доказано/ приложение
следва да намери същата разпоредба на чл. 13 ЗЗД, предвиждаща, че при липса на срок за приемане, предложението, отправено до
неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е
обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането, т.е. би се
приело, че предложението е загубило сила поради неприемането му след
получаването му. По делото не се установява и от събраните гласни доказателства
да е постигнато устно съглашение за изменение на предмета на договора, чрез
промяна на целевите групи за обучение. Свидетелят К. не потвърждава да е
постигнато устно съглашение в този смисъл, а свидетелката Г. посочва, че
потвърждение за включване на лица с хуманитарен статут в целевата група за
обучение е направено от колеги при договарящия орган, без да се установява кои
са тези лица, за да се приеме, че същите са упълномощени за постигане
съглашение за сключване на договора от името на тази орган. Предвид това,
недоказано по делото остава съглашението за изменение на договора между
страните.
Следва да
се посочи, че е ирелевантно обстоятелството дали по време на мониторовите
проверки договарящият орган е установил неотговаряне на лицата на критерии за
обучение. Такова установяване не би имало характера нито на изменение на
предмета на договора, нито на приемане на извършената работа, доколкото
междинни приемания не са уговорени между страните, а тези проверки имат
техническо – координационен характер, не и естеството на одобряване на
изпълнението, именното поради липса на уговорка за поетапно приемане на
работата. Отделен е въпросът, че по делото не се доказа проверяващите
представители на договарящия орган да са установили вида на обучаващите се
лица, доколкото свидетелят Г. не установява документи за самоличност на кои
конкретни лица са били предоставени на проверяващите лица, за да се прецени
дали същите не са отговаряли на критериите за целева група. От значение е
обстоятелството, че и към датата на проверката на 06.04.2011 г, подборът вече е
бил приключил и обученията са се провеждали. Не се и доказва към приетите по
делото месечни справки да е предоставяна от ищеца информация за статута на
обучаваните лица.
От
заключението, изготвено от вещото лице И.Б., което има за обект на изследване 80
лица, посочени от ищеца като обучавани лица по процесния договор се установява,
че 65 от тези лица са с хуманитарен статут, 5 – със статут на бежанец, 9 – със
статут на постоянно пребиваване, предоставен от дирекция „Миграция“. Следва
изводът, че никое от обучаваните по процесния договор лица не попада в целевата
група на Европейския интеграционен фонд, поради което и всички действия в
изпълнение на договора, извършени от ищеца са към недопустима целева група.
Предвид това, съдът намира, че процесният договор е изцяло неизпълнен.
Направените разходи за тази целева група са недопустими, тъй като противоречат
на Решение 2008/457/ЕО от 05.03.2008 г. за определяне на правилата за
изпълнение на Решение 2007/435/ЕО и не отговарят на насоките за кандидатстване.
Съгласно чл. 14.4. от Общите условия към договора функциите на контролиращите и
одитиращите органи включват и проверка с цел недопускане накърняването на
финансовите интереси на Европейската общност и изборът на недопустима целева
група представлява именно такова нарушение. Одитиращият орган по Европейският фонд за интеграция на гражданите
на трети страни – Дирекция „Вътрешен одит“ в МТСП е констатирал в доклада от
м.05.2011 г. недопустимост на обучената целева група. Разпоредбата на чл. 4.6.,
вр. чл. 14.4. от Общите условия предвижда, че ако извършени и верифицирани
разходи от бенифициента в последствие в 5 – годишен срок от приключване на
проекта бъдат признати за недопустими от сертифициращ, одитиращ или контролиращ
орган подлежат на възстановяване, поради което е неоснователно възражението на
ищеца – беницифициер за преклудиране на правото на ответника за възражение по
допустимостта на разходите поради изтичане на 60 – дневения срок от получаване
на окончателен доклад.
По изложените съображения искове следва да бъдат отхвърлени за
пълните предявени размери.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Такива следва да бъдат присъдени на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
размер на 1 766,77 лв. за юрисконсултско възнагражцение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.п.р. „Е.“ ЕООД, ЕИК ******** против М.НА Т. и С.П. искове, както следва:
- иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 62 858,99
лв. – окончателен размер на безвъзмездна финансова помощ, представляващ
разликата между общата сума на направените по проект „Обучение за приобщаване“ разходи и авансово
заплатена сума по договор за безвъзмездна финансова помощ с рег. № BG
EIF 2009/01-03.02;
- иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 979,67 лв. –
мораторна лихва върху горната главница, начислена за периода 17.01.2012 г. –
02.07.2012 г.
ОСЪЖДА „А.з.п.р. „Е.“
ЕООД, ЕИК ******** да
заплати на М.НА Т. и С.П., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
1 766,77 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: