Р Е Ш
Е Н И Е
№ 373/10.07.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти
състав, в открито заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм.д. № 185 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл АПК
във вр. с чл. 93, ал.3 от
Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.
Образувано е по жалба на "Е*** К2"
ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.Белоградчик, ул.Д*** Б*** №
* , представлявано от управителя Н.И.Б., „ против решение № МО2-ПР/2018г. от 07.02.2018
г. на директора на РИОСВ Монтана за преценяване на необходимостта от извършване
на оценка на въздействието върху околната среда, с което се разпорежда да се
извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно
предложение "Сграда за отглеждане на 400 кози и свързани с тях
допълнителни постройки” в поземлен имот с № 023007, местност Н*** , землище на
с.Ч*** с ЕКАТТЕ 81459, общ.Белоградчик", което има вероятност да окаже
значително отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда и създаде
потенциален риск за човешкото здраве. Решението е обжалвано по административен
ред и е потвърдено с решение № 38/19.03.2018 г. на министъра на околната среда
и водите.
В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради нарушения на материалния закон, като
основните доводи са изложени искания за сравнение с други ферми за отглеждане
на животни- крави в с.Б*** , общ.Белоградчик
и овце в с.Д*** , общ.Руженци. Оспорващата страна претендира отмяна на
решението, но не се явява в с.з. и въпреки изричните указания на съда не
представя доказателства за твърденията в жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител юрк.Н., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Развива подробни съображения в
подкрепа на оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски.
След като съобрази събраните по делото доказателства,
релевираните от страните правни доводи и след проверка на акта на основание чл. 168 АПК
във вр. с чл. 146 АПК,
административният съд приема за установено следното:
Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт. Не се спори, че оспореното решение е обжалвано по административен ред и решението на министъра на околната среда и водите № 38 от 19.03.2018 г., а жалбата до съда е вх.№ 1426/02.04.2018 г., т.е. спазен е законоустановеният 14-дневен срок за оспорване. Актът подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 99, ал.6 ЗООС и чл. 145 и сл. АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Началото на административното производство е поставено с уведомление
за инвестиционно предложение вх.№ 5163 от 16.11.2016 г. в РИОСВ Монтана, с
приложения към него/ л.130 и сл. от делото/. След преценка на гл.експерт в
направление „БРЗТЗ” в РИОСВ Монтана/л.128 -129 от делото/, с писмо изх.№ 3681/22.11.2016 г., директорът
на РИОСВ Монтана е уведомил и разяснил
на дружеството- жалбоподател изискванията по глава шеста от ЗООС и по чл.31 от
Закона за биологично разнообразие /ЗБР/ и подробна информация по чл. 5, ал.1 от
Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху
околната среда
/НУРИОВОС/. Указано е какви действия следва да се предприемат съгласно действащото законодателство / л.126-127 от делото/. Копие от съобщението е изпратено на община Белоградчик и кметството в с.Ч*** .
С искане вх. № 5024/13.12.2017 г. до директора на РИОСВ
Монтана оспорващата страна е поискала издаване на решение за преценяване на
необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/,
с описани и приложени към него
документи/л.96 -124 от делото/.
След постъпване на искането, с писмо изх.№ 3362/15.12.2017
г. е изпратено на директора на ОБДХ
Видин за становище, съобразно изискванията на Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти или други относими
към инвестиционното предложение нормативни актове/ л.95 от делото/. С писмо
изх.№ 3363/15.12.2017 г. на основание чл. 7, ал.2,
б."б" НУРИОВОС директорът на РИОСВ е изискал мотивирано
становище от РЗИ Видин относно инвестиционното предложение /л.94 от делото/. За
което директорът на РИОСВ Монтана надлежно уведомил и дружество „Е*** К2”ЕООД/л.93
от делото/. С писмо изх. № 1073/20.12.2017 г. директорът на ОБДХ Видин е уведомил директора на РИОСВ Монтана, че
изпратената документация е непълна, поради което отказва становище/л.92 от
делото/, за което веднага е уведомено дружеството – изх.№ 3440/28.12.2017
г./л.91 от делото/. С писмо изх.№ 113/02.01.2018 г. от директора на РЗИ Видин също е поискана
допълнителна информация/л.90 от делото/,
за което също е уведомено
дружеството – изх.№ 0047/05.01.2018 г./л.89 от делото/. С писмо изх.№
6594-/1/03.01.2018 г., кметът на община Белоградчик е уведомил директора на
РИОСВ Монтана за изпълнение във връзка с изискванията на чл.6, ал.10у т.2 от
НУРИОВОС, като приложил и постъпилите три броя възражения от заинтересовани лица/л.81-88 от
делото/. С писмо изх.№ 0115/ 10.01.2018
г. директорът на РИОСВ Монтана на
основание чл.7, ал.2, т.4 от НУРИОВОС е поискал становище от кмета на община
Белоградчик/л.80 от делото/.
С писмо от 12.01.2018 г. от
управителя на „Е*** К2” ЕООД е предоставена допълнителна информация -
приложения, във връзка с цитираните по-горе писма от ОБДХ Видин и РЗИ Видин
/л.33-79 от делото/. Допълнителната
информация е предоставена на РЗИ Видин – писмо
изх.№ 175/17.01.2018 г./л.32 от делото/ и на ОБДХ Видин – писмо изх.№ 176/17.01.2018
г./л.31 от делото/.
С писмо изх.№ 222-/1//19.01.2018 г.
е депозирано становище от кмета на община Белоградчик/л.29 и 30 от
делото/. С писмо изх.№ 89/25.01.2018 г.
директорът на ОБДХ Видин е изразил положително становище за инвестиционното
предложение/л.28 от делото/. С писмо изх.№ 04/29.01.2018 г. директорът на РЗИ
Видин е посочил, че „предвид потенциалния риск за човешкото здраве от
реализирането инвестиционно предложение, считам, че е необходимо изготвяне на
доклад за оценка за въздействието върху околната среда..”/л.27 от делото/.
След подробно посочените съгласувания и
становища, директорът на РИОСВ Монтана постановил своето решение № МО2-ПР/2018г.
от 07.02.2018 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда, с което се разпорежда да се извърши оценка
на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "Сграда
за отглеждане на 400 кози и свързани с тях допълнителни постройки” в поземлен
имат с № 023007, местност Н*** , землище на с.Ч*** , общ.Белоградчик./ л.7 – 9
от делото/. Същото е надлежно съобщено на община Белоградчик – изх.№
0328/07.02.2018 г./л.26 от делото/ и дружеството-заявител – писмо изх.№
0329/07.02.2018 г./л. 24 от делото/, в са дадени и указания за действията за продължаване на процедурата по
ОВОС/л.24 и известие за доставка на л.25 от делото/. Решението е поставено и на
информационното табло на РИОСВ Монтана
/протокол на л.23 от делото/.
На 22.02.2018 г. чрез директора на
РИОСВ Монтана е подадена жалба до министъра на околната среда и водите – вх.№
858/22.02.2018 г./л.22 от делото/. С писмо изх.№ 558/27.02.2018 г., директорът
на РИОСВ Монтана като изразил становище по постъпилата жалба я изпратил,
ведно с административната преписка до директора на дирекция „Правна” на
МОСВ/л.16-21 от делото/. Министърът на
околната среда и видите със свое решение
№ 38/19.03.2018 г., отхвърлил жалбата и потвърдил оспореното
решение № МО2-ПР/2018г. от 07.02.2018 г.
на директора на РИОСВ Монтана за преценяване на необходимостта от извършване на
оценка на въздействието върху околната среда, с което се разпорежда да се
извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно
предложение "Сграда за отглеждане на 400 кози и свързани с тях
допълнителни постройки” в поземлен имат с № 023007, местност Н*** , землище на
с.Ч*** , общ.Белоградчик.
С оглед изясняване на всички факти относно
на инвестиционното намерение, предвид изложените в жалбата възражения, съдът
неколкократно указа на страните за кои твърдения и обстоятелства следва да
ангажират доказателства. От страна на дружеството-жалбоподател, редовно
призовани за с.з., е изпратена писмена молба по факса за даване на ход в тяхно
отсъствие и с множество искания за издаване на съдебни удостоверения и назначаване на комплексна биолого-химична
експертиза, която обаче да установява съпоставими факти и обстоятелства по
отношение на посочени в молбата ферми в селата Б*** и с.Д*** , както и съдебна
експертиза, като вещото лице- животновъд да отговори дали проектът е за
интензивно животновъдство, както и съдебно-техническа експертиза със същите
въпроси/л.159 от делото/. Съдът в с.з. на 16.05.2018 г., отново е указал на
дружеството-жалбоподател, че следва конкретно да посочи в какво се състои
незаконосъобразността на оспореното решение№ МО2-ПР/2018г. от 07.02.2018 г. на директора
на РИОСВ Монтана, т.к. съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
оспореното решение, а не следва да разглежда и прави сравнения на показатели
относно други ферми и инвестиционни предложения. Съдът приел част от
направените искания и отхвърлил друга част, като неотносими към производството.
Дал указания и разпределил доказателствената тежест и дал време и възможност на
страните да представят допълнителни доказателства /виж протокол на л.160-161 от
делото/.
В изпълнение на указанията с
писмено становище изх.№1535/04.06.2018 г. директорът на РИОСВ Монтана е уточнил
и представил доказателства, с които допълнително подкрепил кое го е мотивирало
и защо е определил животновъдството като интензивно и попада в обхвата на т.1,
б”д” от Приложение 2 на ЗООС, като се
съобразил с Ръководството на ЕК относно обхвата на Анекс I и Анекс II
на Директивата за ОВОС- 2015 г.”Тълкуване на дифиниции и категории
проекти в приложение защо приема,
че инвестиционното предложение I и II на Директивата за
ОВОС”/л.162-185 от делото/, конкретно за интензивно животновъдство на л.178 от
делото. Във връзка с дадените от съда указания, директорът на РИОСВ Монтана,
съобразно разпоредбата на чл.8, ал.4, т.2 от НУРИОВОС, е поискал от директора
на РЗИ Видин подробно да посочи основанията на които е приел, че сградите
подлежат на здравна защита и предпоставките за неблагоприятното въздействие на
инвестиционното предложение върху околната
и жилищна среда/ л.186 от делото/. С писмо изх.№ 42/31.05.2018 г.
директорът на РЗИ Видин подробно обосновал становището си за неблагоприятно
въздействие на бъдещето инвестиционно предложение върху околната и жилищна
среда/л.191 от делото/. Депозирано е и допълнително становище от кмета на
община Белоградчик/л.193 от делото/.
От дружеството, т.к. не са издадени
поисканите удостоверения от Басейнова дирекция за управление на видите –
Дунавски район и от ОБДХ Видин, е поискано да бъде дадена възможност да ги
представи за следващи съдебно заседание/л.189 от делото/. Делото отложено за друга дата, след което
дружеството по факса е представило отговор от ОБДХ Видин/л.198 от делото/
и уведомило съда, че от Басейнова
дирекция за управление на горите/ очевидно на водите/ не са им изготвили
удостоверение/л.197 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При постановяване на решение по чл. 93 от ЗООС
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, т.
е. при предоставена възможност за всеки конкретен случай да прецени дали да
бъде извършена ОВОС, като целесъобразността на взетото решение /правилността на
преценката/ не подлежи на контрол от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК,
при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност,
съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове. Следователно, съдебният контрол върху актове от
категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на
оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност
на административните актове по чл. 146 и обхваща проверката дали са издадени
при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт
и спазването на изискванията по чл. 4, ал. 2
и чл. 6 от АПК.
В случая, обжалваното решение е постановено в рамките на предоставената на
административния орган възможност да прецени въз основа на фактически
установеното необходимостта от извършване на ОВОС, т.е. при упражняване
оперативна самостоятелност и при спазване на изискванията за законосъобразност
на административните актове.
Решението е издадено от компетентен орган. Според чл. 93, ал.3 ЗООС,
компетентен да извърши преценка на необходимостта от извършване на ОВОС за
предложения по чл. 93, ал.1, т.1-3 ЗООС
е директорът на съответната РИОСВ. Предвид местонахождението на имотите и
териториалния обхват на инвестиционното
предложение с.Ч*** , община Белоградчик, компетентен да издаде акта е
директорът на РИОСВ Монтана. Съдът приема, че административният акт е издаден
от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на териториалната му компетентност.
Решението е издадено при спазване изискванията за писмена
форма. То съдържа всички реквизити, съгласно общата норма на чл. 59, ал.2 от АПК и специалната норма на чл. 8, ал.1 от Наредбата, вкл. фактически
и правни основания за издаването му.
При издаване на оспорения акт са спазени
административнопроцесуалните норми.
Административният акт е подробно мотивиран с позоваване на
доказателства и приложима нормативна уредба. Изложените в решението мотиви
дават възможност, както за извършването на съдебен контрол за законосъобразност
на административния акт на посочените в чл. 146 от АПК
основания, така и за защита правата и законните интереси на засегнатите лица. В
хода на протеклото административно производство не са нарушени правата на
жалбоподателя и на обществеността, като са осигурени в достатъчна степен
публичност и достъп до информация за инвестиционното предложение съгласно
предписанията на нормативните актове.
Условията и редът за извършване на преценка на
необходимостта от ОВОС са уредени детайлно в НУРИОВОС. От представените по
делото подробно и последователно описани по-горе писмени доказателства се установява,
че процедурата по чл. 4, ал.1
и ал.2, чл. 5, ал.1
и ал.2, и
чл. 6 от НУРИОВОС
е спазена и съдът не установява нарушения. Впрочем, липсват оплаквания в
жалбата в тази насока.
Спазени са нормите на чл. 7 от НУРИОВОС, във вр. с чл. 93, ал.4 ЗООС. Компетентният орган е преценил необходимостта от извършване на ОВОС като е определил степента на значимост на въздействието върху околната среда въз основа на: представената от възложителя информация; критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС; получени становища /чл. 7, ал.1 НУРИОВОС/. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2, б."б" от НУРИОВОС административният орган е провел консултации със специализираните компетентни органи на МЗ във връзка с определяне на необходимостта от извършване на ОВОС по отношение на степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве, а именно до РЗИ Видин е изпратена депозираната от възложителя документация с искане за представяне на мотивирано становище и такова е получено.
Съгласно чл. 93, ал.5 ЗООС
компетентният орган се произнася по необходимостта от извършване на ОВОС в срок
един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 81,
ал.1, т.2, като публично обявява мотивите за своята преценка. Искането за
преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС заедно с необходимите
приложения е подадено от възложителя на 13.12.2017 г., а решението е
постановено на 07.02.18 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по закон.
Съдът намира, че срокът е инструктивен и произнасянето след него не влияе на
законосъобразността на решението.
Представени са доказателства за надлежно публично
оповестяване на инвестиционното предложение, с което се изпълняват нормативните
изисквания, насочени към осигуряване на публичност и достъпност до информация
за инвестиционното намерение в най-ранен етап, уредени чл. 4 и
чл. 6 от НУРИОВОС.
При постановяване на оспореното решение не са допуснати
нарушения на материалноправни разпоредби. Компетентният орган е преценил
необходимостта от извършване на ОВОС като е определил степента на значимост на
въздействието върху околната среда въз основа на представената от възложителя
информация, критериите по чл. 93, ал. 4 от
ЗООС и получените становища от помощните органи по чл. 7 от НУРИОВОС.
Правилно е приложил относимите
материалноправни норми към установената от него фактическа обстановка.
Преценен е видът на инвестиционното предложение с оглед
квалифицирането му в хипотезата по чл. 93, ал.1, т.1 ЗООС.
Административният орган правилно е решил, че същото попада в обхвата на т.1,
б”д” – интензивно животновъдство/ инвестиционни предложения, невключени в приложение 1/ от приложение № 2 от ЗООС,
като се е съобразил с Ръководството на ЕК относно обхвата на Анекс I и Анекс II
на Директивата за ОВОС- 2015 г.”Тълкуване на дифиниции и категории
проекти в приложение защо приема,
че инвестиционното предложение I и II на Директивата за
ОВОС”/л.162-185 от делото/, конкретно за интензивно животновъдство на л.178 от
делото и съгласно чл. 93, ал. 1, т.1
от ЗООС подлежи на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС.
При наличие на подадена изискуема документация съгласно Приложение № 2 от НУРИОВОС и за публичното оповестяване на инвестиционното предложение, административният орган е изследвал необходимостта от извършване на ОВОС въз основа на всеки от показателите по чл. 93, ал.4 ЗООС. Аргументите по отделните критерии са изложени в мотивите от т.I до т.V. Решението на административния орган се основава на съображения: част от мотивите са свързани със становището на РЗИ в т.IV, а останалите изразяват преценката на ответника, направена в рамките на неговата материална компетентност и в упражняване на предоставената му от закона дискреционна власт.
Депозираното становище на специализирания орган - РЗИ Видин
изследва подробно и въз основа на предоставената от възложителя информация,
възможното влияние на инвестиционното предложение върху човешкото здраве.
Становището на РЗИ Видин, вкючително допълнителното такова съдържа мотивирано
предположение в какви насоки е възможно да има вредно въздействие; от кои
фактори би се породило то; какви са евентуалните рискове за хората и се дава
предложение неяснотите и предположенията да се отстранят чрез изготвяне на доклад
по ОВОС. В становището е мотивирано предположение за значително въздействие и
възникване на риск за човешкото здраве при осъществяването на инвестиционното
предложение. Съгласно чл. 8, ал.3, т.2
от НУРИОВОС при преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС,
независимо от заключенията по останалите критерии по чл. 93, ал. 4 от
ЗООС, компетентният орган задължително се произнася с решение да се
извърши ОВОС, когато със становището си по чл. 7, ал. 2, т. 2, б."б"
съответният специализиран орган - в случая РЗИ Видин - мотивира предположение
за значително въздействие и възникване на риск за човешкото здраве от
осъществяване на инвестиционното предложение въз основа на критерии, одобрени
със заповед от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на
околната среда и водите. Именно в такава хипотеза е издадено обжалваното
решение.
Останалите мотиви на административния орган по всеки от
изследваните показатели по чл. 93, ал.4 ЗООС
се основават на релевантни факти и обстоятелства от значение за определяне на
степента на значимост на въздействието върху околната среда и съответно за
преценка на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционното предложение
и в този смисъл, същите са обосновани. В оспорения акт в необходимата и
достатъчна степен е обоснован изборът на предвидената в закона алтернатива при
упражняване на дискреционна власт, като същият е издаден при спазване на
специалните нормативни изисквания за неговото съдържание.
Обжалваният акт е постановен в съответствие с целите на
закона, свързани с опазване на околната среда от замърсяване, грижа за здравето
на хората, контрол и ограничаване на вредните въздействия върху отделните
компоненти на околната среда- арг.чл. 81, ал.5 ЗООС
във вр. с чл. 2 и
чл. 3 ЗООС.
Същият е обжалван по административен ред и в решението на министъра на околната
среда и водите подробно са обсъдени възраженията на дружеството и горестоящият
административен орган подробно е аргументирал защо отхвърля жалбата и потвърждава
решението на директора на РИОСВ Монтана. Посочено е, че основателно съгласно
чл.8, ал.2, т.4 от НУРИОВОС при преценяване на необходимостта от извършване на
ОВОС, независимо от заключенията по останалите критерии по чл.93, ал.4 от ЗООС,
компетентният орган задължително се произнася с решение да се извърши
ОВОС, когато със становището си по чл.7, ал.2, т.2 от НУРИОВОС съответната РЗИ
изрази необходимост от извършване на
ОВОС.
Предвид всички представени в производството факти и като обсъди всички относими възражения, съдът намира възраженията на оспорващата страна за неоснователни и недоказани. Изложените доводи за сравнение с други инвестиционни проекти са ирелевантни за спора. Мотивите, че
решението за извършване на оценка на въздействието върху
околната среда по всеки от критериите по чл. 93, ал.4 ЗООС,
е неподкрепено от събраните доказателства са необосновани, общи и декларативни.
Изложените от административния орган мотиви се основават и предлагат анализ на конкретните характеристики на инвестиционното предложение, както и обосновка на изводи за това, че от осъществяването му могат да настъпят последици, които да засегнат негативно компонентите на околната среда и/или човешкото здраве.
Незаконосъобразност на
решението и неправилно приложение на чл. 93, ал.1, т.1
ЗООС не се основава на конкретни доводи и доказателства, а видно от
становището на компетентния орган същият е обосновал защо от информацията, предоставена
в искането е приел, че предложението попада в обхвата на т.1, б”д” от
Приложение № 2 от ЗООС, паради което
следва да се приложи и разпоредбата на чл.93, ал.1, т.2 ЗООС.
Следва да се посочи, че нормата не изисква категоричност, пълна увереност за проява на отрицателно въздействие, а съществуване на вероятност за значително отрицателно въздействие. Това разбиране следва от основните принципи в областта на опазване на околната среда, уредени в европейското законодателство, по-конкретно, в чл. 191 (2) от Договора за функциониране на Европейския съюз, а именно: а) принцип на предпазливост/ предпазен принцип /precautionary principle/ и б) превантивен принцип /prevention principle/. Посочените два принципа са залегнали и в нашето законодателство - чл. 3 ЗООС , те дават възможност на контролните органи по опазване на околната среда да действат на един по-ранен етап, изпреварващо, преди да са налице категорични научни доказателства за настъпване на вреди, и с цел предотвратяване на тяхното настъпване. Именно заради съществуващата вероятност и предположения, компетентният орган е разпоредил извършване на ОВОС на инвестиционното предложение. Изводът на административния орган, че инвестиционното предложение има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие компонентите на околната среда и човешкото здраве е направен въз основа на обема изложена информация в инвестиционното предложение, с позоваване на съответни характеристики на инвестиционното предложение и очаквания ефект от реализирането му, и в този смисъл е обоснован. Твърдението, че
становището на РЗИ е необосновано, също не намира опора в събраните доказателства и искани съпоставяния с други проекти.
В НУРИОВОС и ЗООС липсва изискване при даване на становища
специализираните органи до извършват съпоставяния и проверки на място,
собствени измервания и т.н. Именно затова, чл. 7, ал.2, т.2,
б."б" от НУРИОВОС задължава компетентния орган при
изискване на мотивирано становище от РЗИ да изпрати получената документацията
по чл. 6, ал.1 от
Наредбата - това е информацията по приложение № 2 от
Наредбата и информация относно обществения интерес към
инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен.
С оглед изложените по-горе съображения съдът приема, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма,
при спазване на процесуалните и материалноправни норми и в съответствие с целта
на закона. Не се установиха основания за отмяна по чл. 146 АПК,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед искането от процесуалния представител на
ответника и на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК,
следва да бъдат присъдени разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, съгласно чл.37 ЗПП във вр.с чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 АПК
и чл. 143 АПК,
административният съд
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на "Е*** К2" ЕООД,
ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.Белоградчик, ул.Д*** Б*** № * ,
представлявано от управителя Н.И.Б., „ против решение № МО2-ПР/2018г. от 07.02.2018
г. на директора на РИОСВ Монтана за преценяване на необходимостта от извършване
на оценка на въздействието върху околната среда, с което се разпорежда да се
извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно
предложение "Сграда за отглеждане на 400 кози и свързани с тях
допълнителни постройки” в поземлен имат с № 023007, местност Н*** , землище на
с.Ч*** , общ.Белоградчик".
ОСЪЖДА " Е*** К2" ЕООД, ЕИК * , със седалище и
адрес на управление гр.Белоградчик, ул.Д*** Б*** № * , представлявано от управителя
Н.И.Б. да заплати на РИОСВ Монтана сумата 100 лв./сто лева/ разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: