№ 171
гр. Б., 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело №
20211210101879 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „БАНКА ***“ АД, с
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, ул. „М.“ № 19,
представлявано от изпълнителните директори, действащи чрез пълномощника си И. А. - ст.
юрисконсулт, със служебен адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ № 3, с която против Д. П. Т., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № 34, вх. А, ет. 1, ап. 1 - е предявен
установителен иск – с правно основание чл.422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че в качеството на заявител е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответната страна, по което е образувано заповедно производство под
№ 1552/2020г. по описа на БРС. Твърди се, че след получаване на разпореждане от
заповедния съд за подаване на иск за установяване на вземането, е подадена исковата молба
за установяване дължимост на спорното вземане.
На първо място се оспорва основанието на заповедния съд за даване на указания за
предявяване на установителен иск, като се твърди, че неправилно заповедния съд е приел, че
ЧСИ е изпълнил задълженията си по връчване на ПДИ на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК.
При поддържане на горните твърдения се иска прекратяване на производството като
недопустимо, а при условията на евентуалност се твърди основателност на иска по
същество.
Сочи се, че на 05.05.2015г. между „С. Ж. Е.“ АД /с последващо наименование „Е.“ АД,
чийто универсален правоприемник е „Банка ***“ АД/, от една страна и ответника, от друга,
като кредитополучател е сключен Договор за кредит експресо, по силата на който от
кредитора е предоставен на кредитополучателя кредит в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева. Сочи се, че отпуснатия кредит е усвоен еднократно от кредитополучателя
на 05.05.2015г. по банкова сметка с IBAN: *********************, открита на името на
ответника в банката. Сочи се, че ответника, като кредитополучател, се е задължил да
погасява отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски, всяка с падеж съгласно
Погасителен план - Приложение № 1 към Договора за кредит.
Твърди се, че така усвоеният кредит е погасяван частично по главница и лихви, но
1
кредитът е в просрочие, считано от 27.02.2017г. Излага се, че са просрочени общо 43 бр.
вноски, подробно посочени, като крайният срок за погасяване на вземането е 27.05.2020г., с
изтичане на който всички вземания са станали изцяло изискуеми.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. П. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. Б., ул. „Б.“ № 34, вх. А, ет. 1, aп. 1, че ДЪЛЖИ на ищеца „БАНКА ***“ АД, с ЕИК:
**********, следните суми, за които е издадената срещу ответника Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 6965/21.09.2020 година
и изпълнителен лист от 23.09.2020 година по ч.гр.д. № 1552/2020г. по описа на Районен съд
– гр. Б., произтичащи от отпуснат банков кредит по Договор за кредит експресо от дата
05.05.2015 г. със срок на издължаване 60 /шестдесет / месеца и краен падеж 27.05.2020 г., а
именно:
- сумата от 1082,99 лв. / хиляда осемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/ -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 20.08.2020г. до окончателното изплащане;
- сумата от 180,56 лв. /сто и осемдесет лева и петдесет и шест стотинки/ - дължимата
договорна лихва за периода от 27.02.2017г. до 27.05.2020г. вкл.;
- сумата от 24,97 лв. /двадесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/- законна лихва
за периода от 28.05.2020г. до 19.08.2020 г., вкл.;
- сумата от 229,99 лв. /двеста двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 27.02.2017г. до 27.05.2020 г. вкл.;
- сумата от 25,96 лв./двадесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/- дължими
застрахователни премии;
-сумата от 30,89лв. /тридесет лева и осемдесет и девет стотинки/- внесена държавна такса;
- сумата от 50,00 лева /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
представляващи разноски по заповедното производство.
Направено е искане да бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски в хода
на настоящото производство.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 23.05.2022г. на ответника, чрез
назначения му особен представител – адвокат Д.-Н..
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване
на съобщението е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
Предявеният иск се определя като недопустим с оглед позицията на самия ищец.
По същество искът се определя като неоснователен.
На самостоятелно основание искът се оспорва по основание и размер.
Иска се прекратяване на производството като недопустимо, а при евентуалност -
отхвърляне на иска като неоснователен.
С определение № 1025/27.07.2022г. на основание чл. 140 от ГПК съдът е насрочил
открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на
страните, съобщил им е проект на доклад по делото и ги е напътил към процедура по
медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
Б.ският районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
В съдебно заседание ищеца редовно призован, не се явява законния представител,
представлява се от юрисконсулт А., която поддържа поддържа предявеният иск.
Ответникът, редовно призован чрез адвокат Д.-Н., не се явява, представлява се от
упълномощения в хода на производството процесуален представител – адвокат Д., която от
името на доверителя си признава предявения иск.
С оглед становището на ответника ищцовото дружество чрез юрисконсулт А. е направила
2
искане за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение съобразно
признанието, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответника искове.
СЪДЪТ намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на
чл. 237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска, а именно:
В открито съдебно заседание проведено на 28.02.2023 г. ответникът чрез процесуалния си
представител е заявил становището си, че признава исковата претенция, а ищцовото
дружество чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. е направила искане за
постановяване на решение съобразно признанието. Признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, и касае право, с което всяка от страните може да се разпорежда.
С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, поради
което и исковете, предмет на настоящото производство следва да бъдат уважени така, както
са предявени, като постановеното решение се основава на признание на иска.
По отговорността за разноските:
По аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода на спора, а именно уважаване на
предявените искове, направеното искане от ищеца, и тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на иска, като не е заплатил дължимите суми по заповедта преди завеждане на
делото, то ответникът дължи на ищеца направените в хода на настоящото производство
разноски в общ размер от 537,26 лв. съобразно списък по чл.80 от ГПК, и доказателства за
тяхното извършване, от които 219,11 лева – заплатена държавна такса, 150,00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 168,15 лева – заплатено възнаграждение
за назначен на ответника особен представител в процедурата по размяна на книжа..
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да
разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Ищецът е претендирал разноски в заповедното производство в размер на
30,89 лева – внесена държавна такса и 50,00 лева –юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като с оглед изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 80,89 лв. направени
разноски в заповедното производство.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията
на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между страните, че ответникът Д. П.
Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № 34, вх. А, ет. 1, ап. 1 ДЪЛЖИ на
ищеца „БАНКА ***“ АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „О.“, ул. „М.“ № 19, представлявано от изпълнителните директори, действащи чрез
пълномощника си И. А. - ст. юрисконсулт на „Банка ***“ АД, със служебен адрес: гр. Б., ул.
„Т. А.“ № 3, следните суми, за които е издадената срещу ответника Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 6965/21.09.2020 година
и изпълнителен лист от 23.09.2020 година по ч.гр.д. № 1552/2020г. по описа на Районен съд
– гр. Б., произтичащи от отпуснат банков кредит по Договор за кредит експресо от
05.05.2015г., със срок на издължаване 60 /шестдесет / месеца и краен падеж 27.05.2020 г., а
именно:
- сумата от 1082,99 лв. / хиляда осемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/ -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 20.08.2020г. до окончателното изплащане;
- сумата от 180,56 лв. /сто и осемдесет лева и петдесет и шест стотинки/ - дължимата
договорна лихва за периода от 27.02.2017г. до 27.05.2020г. вкл.,
3
- сумата от 24,97 лв. /двадесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/- законна лихва
за периода от 28.05.2020г. до 19.08.2020 г. вкл.,
- сумата от 229,99 лв. /двеста двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 27.02.2017г. до 27.05.2020 г. вкл.;
- сумата от 25,96 лв./двадесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/- дължими
застрахователни премии;
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА Д. П. Т., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № 34, вх. А, ет. 1, aп. 1 ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ***“ АД, с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, ул. „М.“ № 19,
представлявано от изпълнителните директори, действащи чрез пълномощника си И. А. - ст.
юрисконсулт на „Банка ***“ АД, със служебен адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ № 3, сумата в размер
общо на 537,26 лв. /петстотин тридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща направени по исковото производство разноски и сумата в размер общо на
80,89 лв. /осемдесет лева и осемдесет и девет стотинки/, разноски по заповедното
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Б.ския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4