Определение по дело №856/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1281
Дата: 8 юли 2019 г.
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20192100500856
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

II - 1281                                                 08.07.2019 г.                                            град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                    втори въззивен гражданска състав

На:         осми юли                                                                две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Д. МИХОВА

                                                                                                ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 856  по описа за 2019 година.

 

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „САШ-2005“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Средец, ул.“Странджа“ № 9, представлявано от управителя Мирослав Сунгов, подадена чрез пълномощник – адв.В.Г., против решение № 766/04.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 8925/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е „САШ-2005“ ЕООД е осъдено да заплати на В.Й.П. ***, сумата от 9 500 лв., с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, поради внасянето й от името и за сметка на ответното дружество в периода от 20.04.2017 г. до 10.05.2017 г. в НАП за негови задължения, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2018 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото съдебни разноски в размер на 1 380 лв.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Счита се за неправилен извода на съда, че между страните е имало заемно правоотношение, като се сочи, че договорът за заем е между физическите лица, а не между ищцата и ответното дружество, което е видно от исковата молба и от приложеното по делото решение № 935/16.05.2018 г. на БРС. В тази връзка се посочва, че правоотношението по настоящото дело в действителност е възникнало между счетоводното дружество „Валерия 2007“ ЕООД, чийто управител е ищцата П., и счетоводно обслужваното дружество „САШ-2005“ ЕООД, представлявано от Мирослав Сунгов, поради което обедняването в случая е в патримониума на счетоводната фирма „Валерия 2007“ ЕООД, а не за физическото лице Валерия П., тъй като дружеството и неговия управител са различни правни субекти. Според въззивника, неправдоподобно е да се приеме, че физическото лице П. е имала реална възможност да погасява задължения на ответното дружество със свои лични средства, тъй като, ако тя е била платежоспособна, не би взела над 12 000 лв. в заем от Мирослав Сунгов. Въззивникът счита също така, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка и без с оглед на служебното начало съдът да прояви очевидно нужната активност за изясняване на спора от фактическа страна. В тази връзка се сочи, че в определението си по чл.140 ГПК съдът е указал, че в тежест на ищцата е да докаже, че внесените от нея суми са нейна лична собственост, а в първото и единствено съдебно заседание е променил указанията си, като е обърнал доказателствената тежест относно обстоятелството чия собственост е била сумата от 9500 лв., внесени от името и за сметка на ответника в НАП. По делото е бил разпитан само един свидетел, воден от ответника и този свидетел не е могъл да установи точно какви суми и кога са били давани, но е очевидно, че пари са давани. В тази връзка, въззивникът прави доказателствено искане за допускане до разпит поне на един свидетел за установяване конкретно какви суми, кога и с каква цел е предавал на управителя на счетоводната фирма, за да ги внесе в НАП за задължения на „САШ-2005“ ЕООД. Искането е обосновано с обстоятелството, че за проведеното пред БРС заседание ответникът не е бил в състояние да осигури тези свидетели, тъй като те отсъствали за неопределено време, но сега са се върнали по местоживеенето си и могат да се явят.

В заключение, моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендират се направените разноски в двете инстанции.

 При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, въззивния съд констатира, че първоинстанционното решение е връчено на въззивника „САШ-2005“ ООД на 12.04.2019 г. чрез адв.Г., като въззивната жалба е подадена на 30.04.2019 г., т.е. същата е депозирана в двуседмичния срок по чл.259,вр. чл.60, ал.6 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Валерия Й.П., подаден чрез адв.Хайк и адв.К., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Извършвайки анализ на доказателствата, въззиваемата излага подробни съображения за основателност на предявения от нея иск и изразява съгласие с приетите от районния съд правни изводи. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Оспорва се доказателственото искане на въззивника за разпит на свидетел, като преклудирано. Претендира се присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

Доказателственото искане на въззивника за ангажиране на гласни доказателства пред въззивния съд не следва да се уважава. Това искане е преклудирано, тъй като след като ответникът не е бил в състояние да осигури присъствието на искания свидетел за съдебното заседание пред БРС, то същият е имал възможност да поиска отлагане на делото, за да ангажира гласните си доказателства, което обаче не е сторил, като процесуалният му представител изрично е заявил, че няма доказателствени искания. С оглед на това, направеното пред въззивния съд искане за разпит на свидетел е преклудирано. Освен това не се твърдят новооткрити или нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК, които да налагат ангажирането на доказателства пред въззивния съд. Ето защо и при липсата на процесуални нарушения на БРС по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, доказателственото искане във въззивната жалба следва да бъде оставено без уважение.

С оглед горното и на осн. чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 856/2019 г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника „САШ-2005“ ЕООД и постъпилия писмен отговор от ищцата Валерия Й.П..

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „САШ-2005“ ЕООД за ангажиране на доказателства пред въззивния съд – допускане до разпит на свидетел.

 

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                2.