№ 51
гр. Свиленград, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. П.а
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №
20215620100465 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна
квалификация чл.108 и чл.109 от ЗС.
Ищците Г. М. Г., Д. АНГ. Г. и ЕЛ. Г. М. искат от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
„Агропионер” АД, че ищците Г. М. Г. и Д. АНГ. Г. притежават правото на
собственост върху 1/2 ид. част в режим на СИО, а ищецът ЕЛ. Г. М.
притежава правото на собственост върху останалата 1/2 ид. част от Поземлен
имот с идентификатор идентификатор 36110.27.521 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, в местността „Малък чифлик”, с обща площ от 4 709 кв. м., и да
осъди ответниците да предадат на ищците владението върху реална част от
имота с площ от 696 кв.м., върху която е разположен лозов масив с площ 361
кв.м. и изорана ивица земя за обслужването му с площ от 335 кв.м. Ищците
искат от съда и да осъди ответника да премахне лозовия масив, разположен
върху частта от 361 кв.м. от съсобствения им поземлен имот, тъй като същият
им пречи да ползват в цялост имота си.
Ищците твърдят, че на 29.07.2008г. съпрузите Г. М. Г. и Д. АНГ. Г. са
придобили чрез покупко-продажба собствеността върху Поземлен имот с
идентификатор идентификатор 36110.27.521 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, с обща площ от 4 709 кв. м., с начин на трайно ползване: нива,
четвърта категория, в местността „Малък чифлик”, при граници: имоти с
идентификатори 36110.27.522, 36110.28.714, 36110.27.501, 36110.27.113, и
36110.27.528. Твърдят, че на 11.02.2021г. ищците Георги и Деля Г.и дарили на
дъщеря си – ищецът Е.М. собствената си 1/2 ид. част от имота.
1
Ищците твърдят още, че в съседство на процесния имот се намирал
Поземлен имот с идентификатор 36110.27.113, с площ от 10 000 кв.м., с начин
на трайно ползване „лозе”, който бил собственост на ответното дружество.
Ответникът навлязъл без разрешение на ищците в собствения им имот, като
засадил в него лозови насаждения. Затова през 2018-та година по иска на
първите двама ищци срещу ответника било образувано гр. дело № 240/2018г.
по описа на РС – Свиленград, по което дружеството било осъдено да им
заплати, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, обезщетение за лишаването им от
ползване на имота за периода 29.03.2013г. – 29.03.2018г.
Завзетата от ответното дружество част от имота била с площ от 696
кв.м., от която върху 361 кв.м. били засадени лозови насаждения, а върху 335
кв.м. - изорана ивица земя, обслужваща лозовия масив. По този начин ищците
били лишени, без основание, от възможността да използват тази част от имота
си, като това състояние продължавало и към настоящия момент.
По изложените съображения ищците молят да бъдат уважени
предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Агропионер”
АД, с който оспорва исковете като неоснователни. Ответникът не оспорва
факта, че ищците са собственици на описания в исковата молба имот с
идентификатор 36110.27.521, на посочените от тях придобивни основания.
Не оспорва и факта, че „Агропионер” АД е собственик на имот с
идентификатор 36110.27.113, съседен на собствения на ищците имот с
идентификатор 36110.27.521, както и че по време на засаждането на лозовите
насаждения в притежавания от него имот навлязъл в имота на ищците.
Последното се случило през месец март 2008г., когато върху площ от 301
кв.м. от съседния на него имот „Агропионер” АД засадил лозови насаждения.
Ответникът упражнявал фактическа власт върху засятата площ от 301 кв.м. от
момента на засаждането на лозовите насаждения до месец април 2018г.,
когато дружеството освободило засвоената част от имота на ищците. Това
станало в резултат на заведеното от ищците срещу ответника гр.д. № 240/
2018г. по описа на РС-Свиленград, образувано по иска с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД. През месец април 2018г. „Агропионер” АД напуснал имота на
ищците и от 2018г. до сега гроздето от засадените в имота на ищците лози се
прибирало от първите двама ищци.
Според ответника, лозето, засято от него върху площта от 301 кв. м. в
имота на ищците, представлявало подобрение и по силата на приращението то
преминало в собственост на ищците. Това подобрение било създадено още
през 2008г., като нито праводателят на първите двама ищци, нито
впоследствие самите ищци се противопоставили на съществуването му.
Напротив, ежегодно от 2018 година насам те прибирали реколтата от
лозовите насаждения.
Отделно от това, ответникът твърди, че искането на ищците да
премахне лозовите насаждения противоречи и на разпоредбата на чл.32, ал.1
от ЗОСИ.
2
Предвид гореизложеното, ответникът моли съда да отхвърли идсковете
и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл.235, ал.2, във връзка с чл.12 ГПК, обсъди доводите
и възраженията на страните, намери за установено следното:
С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, е
прието, че се признават и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че
ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 36110.27.521 в
землището на с.Капитан Андреево, общ. Свиленград, на посочените от тях
придобивни основания и при посочените квоти от съсобстеността, и че
ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор 36110.27.113,
както и че двата имота са съседни. За тези обстоятелства са представени
писмени доказателства и са безспорно установени.
От представената с исковата молба скица се установява актуалното
положение на собствения на ищците имот, както следва: Поземлен имот с
идентификатор идентификатор 36110.27.521 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на землището на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016г. на Изп.
директор на АГКК, в местност „Малък чифлик”, с площ: 4 709 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 4, номер по предходен план: 027106, при съседи:
36110.27.522, 36110.28.714, 36110.27.501, 36110.27.113, 36110.27.528.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, става ясно, че поземления имот на
ищците с идентификатор 36110.27.521 е затревен, а поземления имот на
ответника с идентификатор 36110.27.113 е засаден с трайно насаждение –
лозе. Видно от заключението, част от имота на ищците с площ от 361 кв.м. е
засаден с лозови насаждения от ответника, а друга част с площ 355 кв.м. е
изорана. Вещото лице е онагледило заключението си в комбинирана скица
(Приложение № 1 към заключението), видно от която в имота на ищците
попадат част от три реда лозя и част от изорана ивица земя.
От заключението на назначената по делото съдебно-агрономическа
експертиза, също неоспорено от страните, е видно, че възрастта на лозовите
насаждения в имота на ищците е 14 години. Вещото лице е посочило в
заключението си, че лозовото насаждение в този имот е от сорт „Мерло“, в
добро биологично състояние, с добре развит хабитус и вкореняване, във фаза
на плододаване. Посочило е също, че лозовото насаждение е реализирано
през 2008г., като има изградена конструкция от циментови колове и телена
конструкция.
От приложеното за послужване гр. дело № 204/2018г. по описа на РС –
Свиленград е видно, че същото е било образувано по иск с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД, предявен от ищците Г. М. Г. и Д. АНГ. Г. срещу ответника
„Агропионер” АД. Видно от постановеното по делото Решение №
274/06.12.2018г., влязло в сила на 09.04.2019г., ответникът е осъден да
заплати на ищците сумата 42,10 лв., представляваща обезщетение за
3
лишаването им от ползване без правно основание за периода 29.03.2013г. –
29.03.2018г. на 361 кв.м. от собствения им поземлен имот с идентификатор
36110.27.521 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Капитан
Андреево, общ. Свиленград. В мотивите на решението е прието, че от месец
март 2007г. до месец април 2018г. ответното дружество е осъществявало
фактическа власт върху частта от имота на ищците, засята с лозови
насаждения, но след това е маркирало и освободило доброволно тази част от
имота. В тази връзка и по повод възражението на ответника за придобивна
давност съдът е приел, че след месец април 2018г. ответникът не е имал
намерение да свои тази част от имота на ищците.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
по време на съдебния спор (през 2018-та година) ищецът Г.М. е прибрал
реколтата от грозде от лозовите насаждения, попадащи в процесната част от
неговия имот. Относно обстоятелството кой е прибрал тази реколта през
следващите години, свидетелите дават противоречиви показания. Според св.
А.А. през следващите години ответното дружество „си работи“ лозето, така
че го оре, пръска, реже и събира гроздето. Свидетелят А.А., ангажиран от
ищците, няма преки наблюдения за това, а свидетелите С.Х. и С.Б.,
ангажирани от ответника, заявават, че ответното дружество не бере лозето,
попадащо в имота на ищците. Последните двама свидетели са категорични,
тъй като самите те участвали в брането, при което оставяли гроздето по
лозето в имота на ищците – до там, докъдето било отбелязано. Същите
свидетели посочват, че спорната част от имота е белязана с червена боя по
коловете и било ясно кое е на „Агропионер“, кое – на Георги. От показанията
на ангажираните от ответника свидетели става ясно че след приключване на
съдебния спор между страните, воден през 2018-та година, през 2019-та
година ответното дружество не обработвало лозовия масив в частта му,
попадаща в имота на ищците, но след като там „станало гора“, започнало да
го обработва отново, но не събирало реколтата от грозде. Става ясно също, че
ответното дружество ползва изораната ивица земя за преминаване на
техниката, обработваща собствения му лозов масив.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Фактическият състав на иска по чл.108 от ЗС съдържа три комулативно
изискуеми елемента - доказване правото на собственост на ищеца,
осъществяване на владение върху имота от страна на ответника и липсата на
правно основание за това владение. И трите елемента следва да се установят
от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване.
По делото е установено правото на собственост на ищците върху
процесния ПИ с идентификатор 36110.27.521, т.е налична е първата
изискуема предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС.
Относно втората предпоставка е въведено от ответника възражение, че
не е владелец и държател на имота. В случая е категорично установено, че
ответникът не е владелец, тъй като липсва субективния елемент на
4
владението, дефинирано в чл.68, ал.1 от ЗС. Сам ответникът заявава, че не
свои процесната реална част от имота на ищците, а и от събраните по делото
доказателства не се установява да има такова своене. Напротив, извършеното
от ответника маркиране и освобождаване на процесната част от имота на
ответниците сочи липса на своене.
За разлика от владението, държането, дефинирано в чл.68,
ал.2 от ЗС, е “упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя”. По делото е спорно дали има държане от страна на ответника, а
наличието на държане в случая предполага нарушение на фактическата власт на
ищците.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото
не е доказано, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът
държи процесната реална част от имота. От събраните по делото
доказателства се установи, че още преди приключване на съдебния спор
между страните през 2018 година „ответното дружество е освободило
доброволно площта от имота на ищците, засята с лозови насаждения“ и това е
прието и в съдебното решение по гр.д. № 240/2018г. по описа на РС –
Свиленград. От свидетелските показания се установи, че през 2018 г. ищецът
Г.М., заедно със свидетелят А.А. са обрали лозето, подапащо в имота на
ищците. Не става ясно кой е събирал реколтата от тази част от лозето през
следващите 2019-та, 2020-та и 2021-ва години, като по този въпрос
показанията на свидетелите, ангажирани от двете страни, са различни. Затова,
съдът намира, че по делото не се събраха доказателства, които с
категоричност да доведет до извода, че ответното дружество държи
процесната част от имота на ищците.
По тези съображения предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС
следва да се отхвърли, поради това, че ответникът не владее и не държи имота
на ищците.
По иска с правно основание чл.109 от ЗС:
За уважаването на този иск, на ищецът следва да докаже: 1/. че е
собственик на имота или че притежава ограничено вещно право върху него на
твърдяното от ищеца основание за придобиване на правото на собственост и
ограниченото вещно право; 2/. неправомерно въздействие върху имота му,
извършено от ответника; 3/. извършеното от ответника незаконно действие
реално да създават на ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
Съгласно т 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2015
г., ОСГК, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му
пречи да упражнява своето право. В мотивите към т.3 от тълкувателното
решение обаче е посочено, че понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, когато ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в
резултат на такива действия състояния, без да има облигационно, пълно или
5
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. В този случай за
ищеца не съществува задължение да доказва, че извършените от ответника
неоснователни действия му пречат да упражнява в пълен обем правото си на
собственост. Този извод се извежда от абсолютния характер на правото на
собственост, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и
да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е
длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва
без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика
без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова
въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
В настоящия случай сме изправени в хипотеза, при която ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца имот (обработва лозовите
насаждения и ползва изорана ивица земя за обработване на собствения си
лозов масив), без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право
или сервитут върху този имот. В тази хипотеза ищците не са длъжни да
доказват, че действията на ответника им пречат да упражняват в пълен обем
правото си на собственост, тъй като това би противоречало на
неприкосновения характер на частната собственост, прокламиран в чл.17,
ал.3 от Конституцията, в чието съдържание се включва правото на
собственика да се ползва необезпокоявано и спокойно в предвидените от
закона граници от своята собственост, както и правото му да иска
преустановяване на всички незаконни действия и посегателства, които я
засягат.
С иска си по чл.109 от ЗС обаче ищците не искат от съда да осъди
ответника да преустанови горепосочените действия – обработването на
лозовите насаждения и ползването на изораната ивица земя, попадащи в
имота на ищците, а искат единствено премахването на частта от лозовия
масив.
Процесните лозови насаждения обаче попадат в приложното поле на
чл.32, ал.1 от ЗОСИ, съгласно която норма „Забранено е отсичането и
изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските
земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата.“.
Законът дава особена закрила на лозята и тяхното премахване може да се
извърши по реда на чл.32, ал.2 и ал.3 от ЗОСИ. Ето защо, предявеният иск с
правно основание чл.109 от ЗС следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски, които се установиха в
размер на 866 лв., от които 256 лв. – депозит за вещо лице, 10 лв. – депозит за
призоване на свидетел и 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Г., с ЕГН: **********, Д. АНГ. Г., с
ЕГН: **********, и ЕЛ. Г. М., с ЕГН: **********, тримата с адрес за
призоваване: гр. Свиленград, бул. „България“ № 55, срещу „Агропионер” АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, иск за предаване на владението върху реална част с площ
от 696 кв.м., заета от лозови насаждения с площ 361 кв.м. и изорана ивица
земя с площ от 335 кв.м., от Поземлен имот с идентификатор идентификатор
36110.27.521 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището
на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-
106/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, в местност „Малък чифлик”, с
площ: 4 709 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план:
027106, при съседи: 36110.27.522, 36110.28.714, 36110.27.501, 36110.27.113,
36110.27.528, поради липса на владение и държане на имота от страна на
ответното дружество, като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на
страните, че Г. М. Г., с ЕГН: **********, и Д. АНГ. Г., с ЕГН: **********,
притежават правото на собственост върху 1/2 ид. част, в режим на СИО, а ЕЛ.
Г. М., с ЕГН: **********, притежава правото на собственост върху
останалата 1/2 ид. част от същия Поземлен имот с идентификатор
идентификатор 36110.27.521.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Г., с ЕГН: **********, Д. АНГ. Г., с
ЕГН: **********, и ЕЛ. Г. М., с ЕГН: **********, тримата с адрес за
призоваване: гр. Свиленград, бул. „България“ № 55, срещу „Агропионер” АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, иск за осъждане на ответното дружество да премахне
лозовите насаждения, засяти от последното върху реална част с площ от 361
кв.м. от собствения на ищците Поземлен имот с идентификатор
идентификатор 36110.27.521 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, одобрени
със Заповед № РД-18-106/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, в местност
„Малък чифлик”, с площ: 4 709 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по
предходен план: 027106, при съседи: 36110.27.522, 36110.28.714,
36110.27.501, 36110.27.113, 36110.27.528
ОСЪЖДА Г. М. Г., с ЕГН: **********, Д. АНГ. Г., с ЕГН: **********,
и ЕЛ. Г. М., с ЕГН: **********, тримата с адрес за призоваване: гр.
Свиленград, бул. „България“ № 55, да заплатят на „Агропионер” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, сумата 866 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7