Решение по дело №350/2018 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№167

 

Гр.Русе, 29.10.2018г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  търговско отделение в закрито заседание на 29 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

 

Като разгледа докладваното търговско дело №350 по описа за 2018 година, зада се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл.274-279 ГПК.

                         Делото е образувано по жалба на Д.С.М., Едноличен търговец с фирма „Д.М.-К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление  гр. Р, ул.”***, против отказ №20181010091236/16.10.2018г. на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. Обжалва отказа като незаконосъобразен и иска да бъде отменен от съда и дадени задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване, без да изисква нов документ за държавна такса, а да приеме представения вече такъв.

                          За да се произнесе по жалбата, Окръжният съд взе предвид следното:

                           Жалбата е постъпила на 18.10.2018г., видно от посоченото в  уведомителното писмо на Агенция по вписвания, отказът е постановен на 16.10.2018г., поради което тя е в срок и подлежи на разглеждане.

                          Разгледана по същество, постъпилата жалба е неоснователна, по следните съображения:

                          Със заявление А1, подадено по електронен път с №20181010091236 настоящият жалбоподателят е поискал заличаване от ТР. Към документите е приложен и такъв за внесена държавна такса от 15лв.-вносна бележка от 25.07.2018г. Длъжностно лице двукратно е дало указания-на 13 и на 15 октомври 2018г. да се приложи документ за внесена държавна такса, тъй като представеният е приложен и към предходно заявление №20180725165507/25.07.2018г., по което е постановен отказ. След първите указания отново е приложена същата вносна бележка /от 25.07.2018г./, както и отговор на указанията от заявителя от 15.10.2018г. За да постанови отказа от 16.10.2018г., предмет на обжалване, длъжностното лице е изложило мотиви, които се свеждат до следното: Представеният документ за платена държавна такса е приложен и по предходното заявление, по което е постановен отказ и сумата е усвоена, заявителят не е изпълнил указанията да отстрани нередовностите.

                                 Отказът на длъжностното лице е правилен и следва да бъде потвърден, поради следните съображения:

                                  С оглед изложеното в жалбата е безспорно, че по подаденото заявление №20181010091236/10.10.2018г., жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса, а отново е приложил документа за внесената такава по предходното негово заявление от  25.07.2018г., по което е налице постановен отказ. Тезата на жалбоподателя, че нова държавна такса не се дължи по новото заявление, респ. позоваването му на посочените разпоредби от ЗТРРЮЛНЦ и Тарифата е  неправилно. Нормата на чл.26, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ постановява, че при подаване на ново заявление заявителят може да ползва документите, които вече е представил със заявлението, по което има отказ, като посочи неговия номер и вида на документите и представи нова декларация по чл.13, ал.4. В тази хипотеза законодателят е предвидил цитираната възможност да се ползват вече приложените по предходно заявление документи, като се посочи номера на заявлението, но под документи се имат предвид тези по чл.21, т.4 и 5 ЗТР, но не и документа, удостоверяващ внасянето на държавната такса, изискуема за съответното вписване или обявяване-т.9. Това несъмнено е така и предвид даденото в чл.7 от Наредба №1/14.02.2007г. разграничение между изискуемите документи, които установяват съществуването  заявеното за вписване обстоятелство, от документа за внесена държавна такса, който следва да бъде приложен към всяко заявление. Тълкуването на законовата норма според съда е еднозначно-могат се ползват вече представени документи, а под такива се имат предвид тези, визирани в чл.21, т.4-5 ЗТРРЮЛНЦ. Доказателствата за внесената държавна такса за вписване, съответно-обявяване не е документ по смисъла на чл.21, т.4 и 5, вр.26, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Несъмнено е също така, че след като е налице произнасяне на длъжностното лице с отказ, по подадено ново заявление се дължи внасяне отново на дължимата държавна такса. Заплащането на държавна такса е самостоятелно условие за редовност на всяко заявление и само при наличие на такава длъжностното лице дължи произнасяне, ако такава липсва, то следва да даде указания таксата да бъде внесена-чл.22, ал.5. Длъжностното лице е дало двукратно указания да бъде внесена дължимата по заявлението такса, но това не е сторено. Такса се дължи по всяко заявление за вписване, респ. обявяване, а не за самото вписване или обяваване, т.е. за положителен/позитивен резултат. Ето защо отказът се явява правилен и следва да бъде потвърден.

                            

                       Предвид гореизложеното, Окръжният съд

 

                       

 

                                             Р   Е   Ш   И :

                                  

                    ПОТВЪРЖДАВА отказ №20181010091236-3/16.10.2018г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписвания, за вписване на обстоятелства по партидата на ЕТ“Д.М.-К.”,ЕИК ***.

                     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

 

                                                                  Окръжен съдия: