Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2705 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на молителя “Г. - 07” ЕООД, ЕИК*******, за откриване на производство по несъстоятелност на “Р.0.” ЕООД, ЕИК*******, поради неплатежоспособност.
Молителят твърди, че има вземания към ответника, произтичащи от търговска сделка – договор за наем, сключен на 24.03.2015 г. между него като наемодател и ответника като наемател за имоти, находящи се в гр. София, ул. “*******Твърди, че към месец юни 2016 г. ответникът изцяло е преустановил плащанията на дължимите наеми и консумативни разноски (за електричество, студена вода, топлинна енергия, такса за битови отпадъци и др.). Твърди, че на 28.09.2019 г. ответникът е напуснал наетите помещения. Твърди, че с покана от 04.10.2019 г. е отправил до наемателя ответник изявление за едностранно прекратяване на договора за наем и го е поканил да изпълни доброволно задълженията си по договора. Твърди, че връчването на поканата е извършено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, считано на 26.11.2019 г. и от тази дата договорът е прекратен. Твърди, че задълженията на ответното дружество по договора възлизат общо на 246 406,23 лева, от които наем в размер на 163 543,87 лева с ДДС, консумативи в размер на 80 608,20 лева и такса битови отпадъци в размер на 2 254,16 лева.
Молителят твърди, че ответникът не е извършвал плащания към “Г. - 07” ЕООД от месец юни 2016 г. Твърди, че ответното дружество е неплатежоспособно. Позовава се на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, тъй като е спрял плащанията. Твърди, че ответникът не разполага с парични средства и не е в състояние да погаси задълженията си.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху движимото имущество и банкови сметки на ответното дружество и възбрана върху притежаваните от ответника недвижими имоти, да бъде назначен временен синдик и да бъде свикано първо събрание на кредиторите.
Молителят претендира направените по делото разноски.
Ответникът “Р.0.” ЕООД не изразява становище по молбата по чл. 625 от ТЗ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя “Г. - 07” ЕООД и приети като доказателства Договор за наем от 24.03.2015 г., сключен между молителя като наемодател и ответното дружество “Р.0.” ЕООД като наемател, по силата на който наемодателят отдава на наемателя за временно възмездно ползване следния свой недвижим имот, а именно: 1. помещение в партерния етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. “*******в УПИ 1, кв. 6 по регулационния план на кв. Гео Милев, район “Слатина”, с площ от 226 кв.метра; 2. помещение в сутерена на горепосочената сграда с площ от 95 кв. метра; 3. открит терен, прилежащ към лицето на помещение по т. 1 (с вход от бул “Шипченски проход”); 4. две паркоместа, разположение на паркинг откъм ул. “Ал. Нобел”.
Съгласно чл. 2.1. от договора за наем, имотите се предоставят на наемателя срещу месечен наем в размер на 2 000 евро с ДДС в левовата им равностойност съгласно фиксинга на БНБ за първите шест месеца от срока на договора. Предвидени са клаузи за промяна на наемната цена.
Съгласно чл. 4 от договора, наемът се заплаща авансово до пето число на текущия месец, а ако е неработен ден, то сумата се дължи на първия работен ден след падежа.
Съгласно чл. 5.1. от договора, консумативните разноски за електроенергия, вода, парно, телефон и др. се фактурират на база данните от съответните уреди за отчитане и се дължат в тридневен срок от получаване на протокол, подписан от страните, за непосредствено предхождащите го отчетни периоди за съответните консумативи. Същите се заплащат отделно от наемната цена. Хипотезата при липса на монтирани уреди за отчитане е уредена в чл. 5.2. от договора.
Съгласно чл. 5.3. от договора, таксата за битови отпадъци се заплаща на наемодателя годишно на четири вноски – до 30.03., до 30.06., до 30.09. и до 30.11. на съответната година.
Съгласно чл. 6.1. от договора, при забава на плащането на дължимия наем и консумативите наемателят дължи неустойка в размер на 0,1% върху забавената сума за всеки просрочен ден.
Съгласно чл. 7 от договора за наем, същият влиза в сила от 24.03.2015 г. и е за срок от десет години.
В чл. 12.3. от договора за наем е уредена възможността за прекратяване на договора при забава в плащанията или при нарушение на други клаузи от договора от страна на наемателя.
Представена е по делото покана, изпратена от молителя наемодател и връчена на ответното дружество на 26.11.2019 г., с която наемодателят уведомява наемателя, че на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. с т. 12.3., раздел VІ от договора за наем от 24.03.2015г. прекратява едностранно без предизвестие наемното правоотношение поради неплащането на наемна цена за периода от 24.03.2015 г. до 28.09.2019 г. в размер на 135 752,97 лева без ДДС или 162 903,57 лева с ДДС; консумативни разноски за електроенергия, вода и парно за периода от 24.03.2015 г. до 28.09.2019 г. в размер на 67 707,07 лева без ДДС или 81 248,49 лева с ДДС; такса за битови отпадъци за периода от 24.03.2015 г. до 28.09.2019 г. в размер на 1 878,47 лева без ДДС или 2 254,16 лева с ДДС. С поканата наемателят е поканен да заплати дължимите суми в едноседмичен срок от връчването й.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната
система ИКАР – Имотен регистър за притежавани от “Р.0.” ЕООД недвижими имоти на
територията на цялата страна по партидата на молителя, от която се установява,
че за дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и е представена по
делото от СДВР – Отдел “Пътна
полиция” справка за МПС, от
която е видно, че в централната база на АИС КАТ към 20.12.2019 г. няма данни за
регистрирани МПС на името на “Р.0.” ЕООД.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че има наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на “Р.0.” ЕООД, като е посочено, че няма започнати действия по принудително изпълнение срещу имуществото на дружеството по реда на ДОПК.
Ответното дружество не е представило по делото в указания срок съгласно чл.190, ал. 1 от ГПК, за което е било задължено с определение от 18.12.2019 г., годишните си финансови отчети с всички съставни части по Закона за счетоводството за периода от 2015 г. до 2018 г. вкл., а ако подлежат на независим финансов одит – и докладите на независимия одитор; инвентаризационните описи и сравнителната ведомост на ответното дружество за 2017 г. и 2018 г., а ако няма такива описи и ведомост - последните съставени от ответника; списък на кредиторите на ответното дружество, с посочване на вида, размера и обезпеченията на вземанията им. Съдът преценява това съгласно чл. 161 от ГПК.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2015 г. – 2018 г. вкл. Към 30.11.2019 г. не са представените на вещото лице междинен баланс и отчети. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи на дружеството са длъготрайните нематериални активи, които към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г. са в размер на 5 хил. лева, представляващи 100% от нетекущите активи. Към 31.12.2018 г. най-голям относителен дял имат дълготрайните материални активи в размер на 4 хил. лева, представляващи 100% от нетекущите активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2015 г. са вземанията на дружеството, които са в размер на 62 хил. лева, представляващи 50,4% от краткотрайните активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. са материалните запаси, както следва: към 31.12.2016 г. са в размер на 100 хил. лева, представляващи 60,2% от краткотрайните активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 134 хил. лева, представляващи 63,8% от краткотрайните активи; към 31.12.2018 г. са в размер на 108 хил. лева, представляващи 56,8% от краткотрайните активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството са други задължения за всяка година от анализирания период, както следва: към 31.12.2015 г. са в размер на 104 хил. лева, представляващи 68,8% от всички задължения; към 31.12.2016 г. са в размер на 166 хил. лева, представляващи 76,8% от всички задължения; към 31.12.2017 г. са в размер на 112 хил. лева, представляващи 44,1% от всички задължения; към 31.12.2018 г. са в размер на 172 хил. лева, представляващи 57% от всички задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 0,8146 за 2015 г., 0,7685 за 2016 г., 0,8268 за 2017 г., 0,6291 за 2018 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,4305 за 2015 г., 0,3056 за 2016 г., 0,2992 за 2017 г., 0,2715 за 2018 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,0199 за 2015 г., 0,0185 за 2016 г., 0,0354 за 2017 г., 0,0132 за 2018 г.
Вещото лице дава заключение, че за изследвания период коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности. Дава заключение, че през изследвания период краткотрайните активи на дружеството те са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. Налице е тенденция ответникът да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: -0,1523 за 2015 г., -0,2083 за 2016 г., -0,1732 за 2017 г., -0,3576 за 2018 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: -6,5652 за 2015 г., -4,8000 за 2016 г., -5,7727 за 2017 г., -2,7963 за 2018 г.
Вещото лице дава заключение, че коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност и показва декапитализиран собствен капитал и пълна зависимост от кредиторите. Коефициентът на задлъжнялост е реципроцен на коефициента на финансова автономност и показва задлъжнялостта на дружеството.
Вещото лице е изготвило и алтернативен вариант, при който в пасива на баланса на ответното дружество са включени неосчетоводените задължения в размер на 184 хил. лева, които вещото лице описва. При алтерантивния вариант вещото лице е изчислило, че към 31.12.2018 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,3909, коефициентът на бърза ликвидност е 0,1687, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0082, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0082. Вещото лице дава заключение, че при алтернативния вариант коефициентите на ликвидност са извън референтните стойности.
Вещото лице
дава заключение, че последното плащане от ответното дружество за погасяване на задължение
на ответника към “Г. -
07” ЕООД по банков път
е извършено на 11.07.2018 г. в размер на 1 500 лева, представляващо
частично плащане по фактура № ********* от 01.06.2016 г., издадена с основание “наем за месец 06.2016 г.”. Последното плащане към НАП
е извършено на 15.04.2016 г. в размер на 150,58 лева за дължимо ДДС по месечна справка декларация с вх. № 22102186996/ 07.03.2014
г.
Вещото лице
дава заключение, че последното плащане по
търговска сделка “Р.0.” ЕООД е извършено в брой към доставчик “И.Б.” ЕАД в размер на 65 лева по
фактура № *********/30.08.2019 г., с основание “лозови сърми с ориз -12 бр. и
зрял фасул -12 бр.”.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2018 г. дружеството отчита в баланса си парични средства в банкови сметки в размер на 3 хил. лева и на каса 1 хил. лева. Вещото лице дава заключение, че последната оборотна ведомост, изготвена от счетоводната фирма “А.К.2017” ЕООД и представена на експертизата, е към 30.09.2019 г., съгласно която отчетените парични средства на каса са 1 979 лева и 3 хил. лева в банкова сметка.
*** дава
заключение, че процесните фактури за периода
01.06.2016 г. – 15.11.2018 г. са осчетоводени
като вземане в счетоводството на “Г. - 07”
ЕООД съгласно Закона за счетоводството и
приложимите стандарти, както и че са включени в съответния дневник за
продажбите за месеца, в който са издадени.
Вещото лице
дава заключение, че от представените от ТД
на НАП офис ЦЕНТЪР дневници за покупките на “Р.0.” ЕООД за периода от 01.06.2016 г. до м.декември 2018 г. е констатирано, че в
само в дневника за покупките за месец август 2018 г. са включени три броя
фактури, издадени от “Г.
- 07” ЕООД, както следва: № **********/01.09.2017 г. на
стойност с ДДС 4 511,66 лева, № **********/ 01.11.2017 г. на стойност с
ДДС 3 911,67 лева и № **********/15.11.2017 г. на стойност с ДДС 2 025,67
лева. Задължението, което води в баланса си “Р.0.” ЕООД към “Г. - 07” ЕООД, осчетоводено по кредита на сметка 401”Доставчици” е в размер на 10 946,40 лева по фактури № **********/25.03.2015 г. на стойност 7 824,00 лева с ДДС
и № **********/16.02.2016 г. на стойност 3 122,40 лева с ДДС.
Вещото лице
дава заключение, че общият размер на
незаплатените от “Р.0.” ЕООД суми по Договор за наем от 24.03.2015 г. възлиза на 246 406,33 лева,
от които наемни месечни вноски в размер на 163 543,87 лева с
ДДС (осчетоводени фактури 121 878,39 лева и проформа
фактури 41 665,48 лева); консумативи в размер на
80 608,20 лева с ДДС (осчетоводени фактури 61 270,11 лева и проформа фактури 19 338,09 лева) и такса за битови
отпадъци в размер на 2 554,16 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “Р.0.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и
са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се
касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер,
следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на
произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се
прилагат общите правила на гражданското право.
В случая съдът е сезиран от молителя “Г. - 07”
ЕООД, който твърди,
че имат вземания към ответното дружество, произтичащи от договор за наем на
недвижим имот. Съгласно нормата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от
търговец и свързана с упражняването от него занятие. Съгласно ал. 3 на чл. 286 от ТЗ, при съмнение се смята,
че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Безспорно
е, че молителят и ответното дружество са търговци,
поради което следва да се приеме, че е налице субективният критерий по чл. 286,
ал. 1 от ТЗ. Следва да се изследва дали е налице обективният критерий, за да се
определи сделката като търговска – сделката да е част от упражняваната от
търговеца дейност въобще, респективно с икономическото обезпечаване или
функциониране на ответното дружество. При липса на
доказателства за противното и предвид нормата на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, следва
да се приеме, че сключеният от ответника договор за наем е свързан с
упражняваното от него занятие. Поради това следва да се приеме, че сключената
сделка има търговски характер и вземанията на молителя за наемна цена и консумативни разноски за периода до
прекратяване на договора за наем могат да служат като основание за
иницииране на производство по несъстоятелност.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване на вземанията на молителя за наемна цена и консумативните разноски, не представи доказателства в тази насока.
С оглед на горното съдът
намира, че е налице материално-правна легитимация на молителя “Г. - 07” ЕООД да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното
дружество.
При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по счетоводни документи на ответното дружество, се установява, че коефициентите за ликвидност са извън референтните стойности към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).
При преценка на финансово-икономическото състояние на ответното дружество следва да се приеме алтернативния вариант на изчислените коефициенти при корекция на балансите на ответното дружество, доколкото се установява по делото, че част от изискуемите вземания на молителя и част от публичните задължения към НАП не са намерили отражение в баланса на ответното дружество като краткосрочни задължения към 31.12.2018 г. С оглед на това към 31.12.2018 г. съдът кредитира заключението на вещото лице в неговия алтернативен вариант. В случая през целия изследван период коефициентите на ликвидност за извън референтните стойности, като е налице тенденция за влошаването им. Като се отчетат и задълженията, установени от вещото лице при алтернативния вариант, показателите на коефициентите за ликвидност силно се влошават към 31.12.2018 г.
След като изчислените стойности на коефициента за обща ликвидност към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. (в алтернативния вариант) се съпоставят с останалите коефициенти за ликвидност - за бърза, за незабавна и за абсолютна, и бъдат анализирани заедно с тях, се налага изводът, че ответното дружество има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи, като е налице тенденция за влошаването им. Ответното дружество изпада в зависимост от кредиторите си, като предвид изискуемостта на вземанията на молителя и публичните вземания на НАП състоянието се задълбочава през изследвания период. Ответното дружество е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
С оглед на изложеното съдът намира, че през изследвания период е налице тенденцията за влошено икономическо състояние на ответното дружество “Р.0.” ЕООД. Състоянието е трайно изразено, след като ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки в посочения период. Обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.
В случая молителят се позовава и на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (изм.- ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ въз основа на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че последното плащане от ответното дружество за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка е извършено на 30.08.2019 г. в размер на 65 лева. Последното плащане към молителя е извършено на 11.07.2018 г. в размер на 1 500 лева и последното плащане към НАП за дължимо ДДС е извършено на 15.04.2016 г. в размер на 150,58 лева. Установява се също, че ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл.608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, каквито са вземанията към молителя, както и публични везмания към държавата, свързани с търговската му дейност, съгласно чл. 608, ал. 1, т.2 от ТЗ. Това е израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към молителя и към НАП, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не обори същата. Събраните по делото доказателства не водят до извод за наличието на ликвидни и налични краткотрайни активи, с които ответникът да може да посрещне краткосрочните си задължения, в какъвто смисъл са мотивите на съда, изложени по-горе.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ответното дружество “Р.0.” ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Р.0.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 07.06.2016 г. - датата, следваща датата на падеж на най-старото изискуемо задължение на ответното дружество към молителя (част от наемната вноска за м. юни, 2016 г., дължима до 06.06.2016 г. – понеделник, първия работен ден след 05.06.2016 г. - неделя, съгласно чл. 4 от сключения между страните договор за наем от 24.03.2015 г.). Към тази дата се установява от събраните по делото доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че финансовото-икономическото състояние на ответното дружество е влошено, дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения, свързани с търговската му дейност, и е неплатежоспособно, както и че това състояние има траен и необратим характер.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
Съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде назначен Б.А.М., с адрес: гр. София, ж.к. “Иван Вазов”, ул. “*********вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал.2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с допълнението на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 21.07.2020 г. от 10,15 часа, което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.
Молителят претендира да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху движимото имущество и банкови сметки на ответното дружество и възбрана върху притежаваните от ответника недвижими имоти.
С решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 от ТЗ може да бъдат допуснато обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки. Обезпечението може да бъде допуснато само по изрично искане на молителя, като обектът на същото следва да бъде индивидуализиран – запор/възбрана върху конкретно индивидуализирано имущество на длъжника. Общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника се постановява на по-късен етап в производството по несъстоятелност – с решението за обявяване в несъстоятелност по чл. 710 вр. с чл. 711 от ТЗ, когато е отпаднала възможността за оздравяване на предприятието на длъжника. Значението на обезпечителните мерки по чл. 630, ал. 1, т.4 от ТЗ цели да се съхрани имуществото, включено в масата на несъстоятелността, когато с поведението си длъжникът застрашава интересите на своите кредитори, но не и да се възпрепятства дейността на дружеството, която на този етап от производството по несъстоятелност не е прекратена. Поради това искането на молителя в тази част не следва да бъде уважено.
Предвид приетото заключение на вещото лице относно данните за размера на наличните парични средства и за да се обезпечи развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат осигурени началните разноски, като съдът на основание чл.629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 7 000 лева (седем хиляди лева), които да укаже да бъдат внесени в двуседмичен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, молителят претендират разноски в общ размер на 3 900 лева, от които 250 лева - държавна такса, 1250 лева - депозити за вещо лице и 2 400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за плащане съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото, в полза на молителя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 3 900 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Р.0.” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 07.06.2016 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “Р.0.” ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Б.А.М., с адрес: гр. София, ж.к. “Иван Вазов”, ул. “*********вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Б.А.М. в размер на 1 000 лева (хиляда лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “Р.0.” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 21.07.2020 г. от 10,15 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Р.0.” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Г. - 07” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3 900 лева (три хиляди и деветстотин лева) – разноски по делото.
УКАЗВА на кредиторите на “Р.0.” ЕООД, ЕИК*******, в двуседмичен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, да предплатят по сметката на Софийския градски съд сумата от 7 000 лева (седем хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Р.0.” ЕООД, ЕИК*******, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл.
14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ,
която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :