№ 1903
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Т. Борисов
като разгледа докладваното от Валентин Т. Борисов Гражданско дело №
20221100102061 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.118 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. Г., гр.
София, срещу „Т.С.“ ЕАД, гр. София, в която се твърди, че ответникът през
2012 г. е допуснал злоупотреба с личните й данни, които довели до
погрешното й осъждане за заплащане на ел. енергия за имота на друг
потребител. Претендира присъждането на обезщетение за притърпените от
нея неимуществени вреди от нарушението в размер на 200 000 лв., както и
1 000 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Т.С.“ ЕАД, гр. София, е
депозирал отговор на исковата молба. Намира иска за процесуално
недопустим. Излага и подробни съображения и за неоснователност на иска,
при условие, че съдът го намери за допустим.
При тези данни, съдът намира, че делото е подсъдно административните
съдилища, по следните съображения. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 2
ЗЗЛД в производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение
за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на
лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни,
пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това означава,
че е налице специален ред за разглеждане на исковете за вреди от
незаконосъобразни действия на администраторите на лични данни и този ред
е предвиден да е по АПК от административните съдилища. Отделно от това
съдът констатира, че е налице и съдебна практика в тази насока, а именно
1
определение № 5 от 24.01.2020 г. на ВКС по гр.д. А № 55/2019 г., 5-членен
състав на ВКС и ВАС, по спор за подсъдност между гражданските и
административните съдилища, в което е прието, че нормата на чл. 250 АПК
предоставя компетентност на административния съд да се произнесе по
искане на всеки, който има интерес, за прекратяване на действия, извършвани
от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на
административен акт или на закон. Възможността в производството по чл. 39
ЗЗЛД да се иска и обезщетение за претърпените от същото лице вреди от
нарушението е изрично предвидена в ал.2 на този текст. Сезиращият съда
излага по същество твърдения за нарушение на ЗЗЛД и не може да определя и
да променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спора.
Правната квалификация е дейност на съда, а не на сезиращата съда страна и
се определя чрез подвеждане на твърденията и формулираният петитум под
приложимите материално правни и процесуални норми. Следователно
настоящото дело е подсъдно не на общите граждански съдилища, а на
административните съдилища, като в случая е ирилевантно обстоятелството
дали ответника е административен орган или не, а в релевантно единствено
обстоятелството, че се ангажира неговата отговорност в качеството му на
администратор на лични данни.
Съгласно чл.118, ал.2 ГПК съдът следи служебно за подсъдността на
предявения пред него спор. Поради неподсъдност на делото на Софийски
градски съд, производството по него следва да се възобнови, да се прекрати, а
делото да се изпрати по подсъдност на Административен съд София град.
По изложените мотиви и на основание чл.118, ал.2 ГПК Софийски
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2061 по описа на съда за
2022 г. на Софийски градски съд, ГО, І-22 - ри състав, пред Софийски градски
съд и на основание чл.118, ал.2 от ГПК ИЗПРАЩА същото на
Административен съд София - град по подсъдност.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на
Административен съд София - град.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3