РЕШЕНИЕ
№
19.02.2018 г. Град Пазарджик
В И М
Е Т О НА Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН СЪД –
Пазарджик, граждански състав
На деветнадесети януари, две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Г.
Секретар: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.
Гражданско дело №3949 по описа за 2017 година.
Предявени са обективно
съединени искови претенции с правно основание чл.61,ал.2 от ЗЗД и чл.55,ал.1 от ЗЗД от
ищеца „Регал“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пазарджик, ул.„*********“№*, представлявано от управителя Г. Д. Д. ,ЕГН-**********,***,
Булстат:*********, представлявана от кмета Т. Д. П. , с адрес- гр.Пазарджик,
бул.“********“№* .
В исковата си молба, ищецът твърди, че на
15.12.2003г., ищцовото дружество „РЕГАЛ“ ООД е закупило 1122/3122 идеални части
от земеделска земя-нива, означена като имот № 02212 по плана за земеразделяне в
землището на град Пазарджик, с площ от 3.122 дка в местността „СЪЗЛЪКА" С
договор за доброволна делба от 17.06.2006г., горецитираният имот е реално
поделен, като са образувани два имота: № 022230, с площ 1.22 дка., който остава
в дял на „РЕГАЛ" ООД и имот № 022229, с площ 2.000 дка., който остава в
дял на ЕТ „С. Ш.- **“. Своевременно с Решение № К-3/21.03.2006г. на Комисията
по чл. 17,ал.1,т.1 от 3033 към Областна дирекция „Земеделие и гори" гр.
Пазарджик е било променено предназначението на поделения имот от „Земеделска
земя" на „площадка/трасе за проектиране на обекти - „Търговия и
услуги"".
Твърди се в исковата молба, че
на 18.08.2008г. с Удостоверение № 188/18.08.2008г. е въведена в експлоатация, построената
в имота УПИ V-212, за търговия и услуги (по плана на гр. Пазарджик) с
идентификатор 55155.22.230 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Пазарджик от „РЕГАЛ" ООД, многофункционална сграда с РЗП 714,10 кв. м.
Въпреки урбанизирания характер на територията, до имота не са достигали нито
водопроводни, нито канализационни мрежи. От своя страна това наложило ищцовото
дружество да изгради за своя сметка обслужващи имота (УПИ V-212, за търговия и
услуги по плана на гр. Пазарджик) с идентификатор 55155.22.230 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, собственост на „РЕГАЛ"
ООД, външни ВиК връзки, представляващи захранващ водопровод с дължина 165
линейни метра, въведен в експлоатация на 19.06.2017г. с Удостоверение № 82/19.06.2017г.
Твърди се в исковата молба, че,
изградените от ищцовото дружество външни връзки са станали публична общинска
собственост на Община Пазарджик по силата на закона, на основание чл. 19, т. 4,
буква "а" от ЗВ, който предвижда, че Публична общинска собственост са
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение
на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества различни от ВиК
операторите с държавно и/или общинско участие в капитала или на сдружения за напояване
и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на
сдруженията за напояване: а) (изм. -ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009
г.) водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за
отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите,
чрез които се доставя вода за потребителите на територията на общината, с
изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 5 и 6, както и уличните разпределителни
водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и водопроводните отклонения до
измервателните уреди в имотите на потребителите.
Съгласно чл. 66, ал. 3 от ЗУТ, Община Пазарджик носила задължението за
изграждане на инфраструктурата в урбанизираните територии. Изграждайки външните
връзки, ищцовото дружество е действало във свой и в общ интерес, извършвайки
работа без натоварване (negotiorum gestio), поради което на основание чл. 61
ал. 2 от ЗЗД имало право да получи вложените от него в строителството на
частите от инфраструктурата средства до размера на обогатяването. Вложените от
ищеца средства за проектирането изграждането и въвеждането в експлоатация на
водопровода са както следва: за осъществяване на строителството - общо 13
664.13 лв., от които 8346.35 лв. за вложени водопроводни материали. Съгласно
изложеното в исковата молба, със Заповед
№ 1072 от 12.05.2016г. на кмета на община Пазарджик, по реда на чл. 193 от ЗУТ,
в полза на „РЕГАЛ" ООД е учредено сервитутно право на водопрекарване, тъй
като трасето на изградения водопровод преминава през общински имот с
идентификатор 55155.22.125, представляващ селскостопански ведомствен път -
публична общинска собственост. За учредяването на това сервитутно право е
определено, обезщетение в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/, платимо на
община Пазарджик, което ищецът е заплатил по сметка на общината с преводно
нареждане - вноска бележка от 27.04.2016г. Именно поради факта, че изградените
външни за имота връзки по силата на закона са публична общинска собственост и
че трасето за тяхното изграждане преминава през имот публична общинска
собственост, с цитираната заповед не би могло да бъде валидно учредено
сервитутно право по реда на чл. 193 ЗУТ, поради забраната с императивна правна
норма да се извършва разпореждане с вещи, които по закон са обявени за публична
собственост- държавна или общинска. Това налага извода, че заповедта на кмета
на община Пазарджик, с която се учредява сервитутно право на водопрекарване е
нищожна, поради противоречието й със закона, а от там и, че платените от
„РЕГАЛ” ООД 170 лв. са получени от общината без основание и на основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД подлежат на връщане.
Моли се съдът на основание чл.
61, ал. 2 от ЗЗД да осъди Община Пазарджик, Булстат: *********, представлявана
от кмета Т. Д. П. , с адрес: гр. Пазарджик, бул. „*******“ № *, да заплати на
„РЕГАЛ” ООД, Е ИК: *********, със седалище и адрес на управление, гр.
Пазарджик, ул. „*******“ № *, представлявано от управителя си Г. Д. Д. , сумата
от 15665.13 лв. /петнадесет хиляди шест стотин шестдесет и пет лева и
тринадесет стотинки/, представляващи вложени от последното средства за
изграждането на външни за имот с идентификатор 55155.22.230 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик водопроводни връзки - публична общинска
собственост, ведно със законната лихва от деня на завеждане на делото в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Моли се съдът на основание на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да осъди Община Пазарджик, Булстат: *********,
представлявана от кмета Т. Д. П. , с адрес: гр. Пазарджик, бул. „*******“ № *,
да заплати на „РЕГАЛ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление,
гр. Пазарджик, ул. „*******“ № *, представлявано от управителя си Г. Д. Д. ,
сумата от 170 лв. /сто и седемдесет лева/, представляващи недължимо платено,
без основание, обезщетение за учредено сервитутно право на водопрекарване,
поради нищожност на заповедта на кмета, с която се учредява то, ведно със
законната лихва от деня на завеждане на делото в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се разноски. Сочат
се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Община Пазарджик, в който се твърди, че
предявените искове от „РЕГАЛ" ООД са допустими, но неоснователни.
Описаните в исковата молба обстоятелства и по двата иска не отговаряли изцяло
на действителното положение между страните.Относно искът за заплащане на сумата
15 665.13 лв. се твърди в отговора на исковата молба, че в случая е неприложим
института на водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60 и сл. ЗЗД.
Твърди се в отговора на
исковата молба, че ищецът, като е предприел извършването на посочената в
исковата молба работа, е бил лично заинтересован от нея. За процесния
водопровод е бил одобрен подробен устройствен план /ПУЛ/- парцеларен план.
Водопроводът е изпълнен от ищцовото дружество, което е възложител по смисъла на
чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, т.е. процесният водопровод е частна собственост по
Закона за водите. Изложени са подробни възражения срещу исковете и
обстоятелствата, на които те се основават. Относно искът за заплащане на сумата
170 лв.- в полза на ищцовото дружество
било учредено сервитутно право. Не е нищожна заповедта на кмета на Общината за
учредяване в полза на ищцовото дружество право на прокарване.
Твърди се в отговора на
исковата молба, че безспорно е между страните: 1. че е налице ПУП-парцеларен
план, одобрен с Решение № 13 от 26.01.2016 г. на Общински съвет Пазарджик; 2.
че същото е влязло в сила; 3. че е издадена заповед N9 1072/12.05.2016 г. на
Кмета на Община Пазарджик, с която в полза на ищцовото дружество е учредено
правото на прокарване; 4. посочената заповед е влязла в сила; 5. ищецът е
заплатил на Община Пазарджик дължимото еднократно обезщетение.
Съгласно изложеното, Заповед № 9 1072/12.05.2016 г. на Кмета на
Общината не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен по степен, материя и
територия административен орган - кмета на Община Пазарджик /чл. 193, ал. 3 от ЗУТ/; волеизявлението на органа е в писмена форма - посочени са фактическите и
правни основания за издаването на заповедта; не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които биха довели до
липса на волеизявление; заповедта има законова опора в чл. 193, ал. 1 и ал. 3
от ЗУТ; заповедта съответства на целта на закона - правото на прокарване на
отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд
имот може да се постигне само и единствено посредством учредяването на
сервитута. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В проведеното на 19.01.2018г.
открито съдебно заседание по делото, ищецът е направил искане с правно
основание чл.214,ал.1 от ГПК – за изменение размера на предявения иск по
чл.61,ал.2 от ЗЗД, от 15 665.13лв. на 13 664.26лв, като искането е
било уважено от съда.
Съдът
като съобрази събраните по делото
доказателства и доводите на страните прие за установена следната фактическа
обстановка:
От приложения по делото препис от нотариален
акт №113, том ІІ, рег.№5960, нот. дело №439/2003г. се установява, че на 15.12.2003г., ищцовото дружество „РЕГАЛ“
ООД е закупило 1122/3122 идеални части от земеделска земя-нива, означена като
имот № 02212 по плана за земеразделяне в землището на град Пазарджик, с площ от
3.122 дка в местността „САЗЛЪКА" С договор за доброволна делба от
17.06.2006г.,приложен по делото, горецитираният имот е реално поделен, като са
образувани два имота: № 022230, с площ 1.22 дка., който остава в дял на
„РЕГАЛ" ООД и имот № 022229, с площ 2.000 дка., който остава в дял на ЕТ „С.
Ш.- **“.
Видно от приетият по делото заверен
препис от Решение № К-3/21.03.2006г. на Комисията по чл. 17,ал.1,т.1 от ЗОЗЗ
към Областна дирекция „Земеделие и гори" гр. Пазарджик, е било променено
предназначението на поделения имот от „Земеделска земя" на „площадка/трасе
за проектиране на обекти - „Търговия и услуги".
На 18.08.2008г. е било издадено от
Община Пазарджик Удостоверение № 188/18.08.2008г., с което е била
въведена в експлоатация построената в имота УПИ V-212, за търговия и
услуги (по плана на гр. Пазарджик) с идентификатор 55155.22.230 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик от „РЕГАЛ"
ООД, многофункционална сграда с РЗП 714,10 кв. м. Въпреки урбанизирания
характер на територията, до имота не са достигали нито водопроводни, нито
канализационни мрежи.
На 25.04.2016г. , с Протокол №2 от
посочената дата, комисия, назначена със заповед №976 от 22.04.2016г. на Кмета
на Община Пазарджик, определила парично обезщетение в размер на 170.00лв. на
ищцовото дружество, за учредяване право на прокарване през общински поземлени
имоти за изграждане на обект „Захранващ водопровод до поземлен имот с идентификатор
55155.22.230 в местността „Сазлъка“, землище- гр.Пазарджик. Видно от
приложеното по делото платежно нареждане от 27.04.2016г., сумата била внесена
от ищеца на посочената дата по сметка на общината.
Със Заповед №1072 от 12.05.2016г. на
Кмета на Община Пазарджик /приета и приложена по делото/, е било учредено в
полза на ищцовото дружество, право на прокарване през общински поземлени имоти
за изграждане на обект „Захранващ водопровод до поземлен имот с идентификатор
55155.22.230 в местността „Сазлъка“, землище- гр.Пазарджик, с дължина на
трасето , преминаващо през общински имоти, 161 м.л.
На 14.05.2016г. е било издадено
от Община Пазарджик Разрешение за строеж №39 от 14.05.2016г., с което е било
разрешено на ищцовото дружество да изгради захранващ водопровод до УПИ -212 за търговия и услуги, местност
„Сазлъка“, землище-гр.Пазарджик.
Ищцовото дружество се заело да изгради за своя сметка обслужващи имота
(УПИ V-212, за търговия и услуги по плана на гр. Пазарджик) с идентификатор 55155.22.230
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, собственост
на „РЕГАЛ" ООД, външни ВиК връзки, представляващи захранващ водопровод с
дължина 165 линейни метра, като за целта, на 01.09.2016г. бил сключен договор
за извършване на строително-ремонтни работи, със страни – възложител „Регал“ООД
, и „Инфрастрой-АВ“ООД- изпълнител. С представените стокови разписки и фактури се
установяват количествено и стойностно вложените за сметка на ищцовото дружество
строителни и технически материали за
започване на обекта и СМР, вкл. и труд, по него.
Видно от приложеното по делото
Удостоверение №82 от 19.06.2017г., издадено от Община Пазарджик, строежът
/захранващ водопровод/ бил въведен в експлоатация и бил изпълнен в съответствие
с одобрените проекти и Разрешение за строеж №39 от 14.05.2016г.
По делото е била допусната и
извършена съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която,
установената оценка за пазарната стойност на съответните извършени строителни
услуги за изграждането на „Захранващ водопровод до ПИ с идентификатор
55155.22.230 /УПИ V-212 за търговия и услуги/ по КК и
КР на гр.Пазарджик, намиращ се в местност „Сазлъка“- землището на гр.Пазарджик,
са на обща стойност 13 664.26 лева.
Съдът кредитира изцяло изготвеното по
делото експертно заключение, като обосновано, компетентно изготвено и
кореспондиращо с приетите по делото доказателства. Същото не е било оспорено от
страните и е било прието от съда.
Предвид
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение на
предявения иск по чл.61,ал.2 от ЗЗД: Предявеният иск е с правно основание
чл.61 ЗЗД, а не с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 85 от
2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, в случаите, когато се касае до
подобрение в чужд имот от лице, което не е владелец, не е и държател и не се
намира в договорни отношения със собственика на имота, за извършването на тези
подобрения правата на това лице трябва да се уредят съобразно разпоредбите на чл. 60 до 62 ЗЗД,
ако са налице предпоставките в тези текстове.
Правната квалификация на иска се дава от съда с оглед наведените
обстоятелства и петитума на исковата молба. По тези съображения, с оглед
наведените обстоятелства и петитума на исковата молба, настоящият състав
определя действителния предмет на спора по чл.61, ал.2 ЗЗД, по който се дължи
произнасяне по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗЗД, ако
работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да
обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да
му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им; съгласно ал. 2 - ако работата е била предприета и в собствен
интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му; а
съгласно ал.3 - ако някой е предприел чужда работа, въпреки волята на
заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, а в процеса се обосновава собствен интерес на ищеца от извършване на
съответната работа, поради което и при наличие на предпоставките по чл. 61, ал.
2 ЗЗД, при липса на заявени възражения от страна на ответника, че работата е
предприета от ищеца въпреки изявено противопоставяне от страна на Община – гр.
Пазарджик; и при липса на заявени твърдения от страна на ищеца при условията на
чл.62 ЗЗД да е одобрил управлението на работата, на ищеца следва да се дължи обезщетение по
реда на чл.61,ал.2 ЗЗД, макар и
дейностите да са били извършени и в собствен интерес. Неоснователно е
направеното от ответната страна възражение ,че не е налице института на водене
на чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл. от ЗЗД.
За
успешното провеждане на предявения по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД иск, в тежест на
ищеца, съответно на разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на неоправдано разместване на блага,
довело до обедняването му с направените разноски за изграждането на твърдяното
подобрение, вкл. и в собствен интерес, и
обогатяване на ответника за негова сметка, чрез придобиване в собственост на
изграденото. Ответникът от своя страна, при доказване горните факти от ищеца,
носи тежестта да докаже наличието на основание, оправдаващо настъпилото
имуществено разместване.
В разглеждания случай са налице
предпоставките на чл. 61, ал.2 ЗЗД за успешното провеждане на иска – установи се при условията на
пълно и главно доказване, че ищецът е изградил
обслужващи имота (УПИ V-212, за търговия и услуги по плана на гр.
Пазарджик) с идентификатор 55155.22.230 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пазарджик, собственост на „РЕГАЛ" ООД, външни ВиК връзки,
представляващи захранващ водопровод с дължина 165 линейни метра, въведен в
експлоатация на 19.06.2017г. с Удостоверение № 82/19.06.2017г. От приетите по
делото доказателство се установи по несъмнен начин, че ищецът е участвал с
пари, за закупуване на материали и заплащане на СМР, за изграждането на
техническо съоръжение- Захранващ водопровод до ПИ с идентификатор 55155.22.230
/УПИ V-212 за търговия и
услуги/ по КК и КР на гр.Пазарджик, намиращ се в местност „Сазлъка“- землището
на гр.Пазарджик.
Приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза установява
годно фактическите твърдения на ищцовата страна
за вложените от нея в изграждането
на съоражението материали и СМР, като се
установява стойността на същите, платена от ищеца- пазарната стойност на
съответните извършени строителни услуги за изграждането на захранващ водопровод
до ПИ с идентификатор 55155.22.230 /УПИ V-212 за търговия и услуги/ по КК и КР на
гр.Пазарджик, намиращ се в местност „Сазлъка“- землището на гр.Пазарджик, са на
обща стойност 13 664.26 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че
изграденият от ищеца водопровод не е станал общинска собственост, тъй като Община
– гр. Пазарджик е собственик на съоражението , което е в съответствие с
разпоредбата на чл.66, ал.3 ЗУТ -
собственик на изграденото съоръжение, е субектът, който съгласно чл. 66, ал. 3 от ЗУТ трябва да го изгради.
А това означава, че претенцията за обезщетяване на разходите, които ищецът е направил, без да е бил длъжен, за
изграждането на такова съоръжение, трябва да бъдат насочени срещу този, който е
негов собственик. В подкрепа на това са разясненията, изложени в Решение № 356
от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 853/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, както следва: „Когато става въпрос за съоръжения на
техническата инфраструктура в урбанизирани територии, чл. 66, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че те се
изграждат от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни
дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Законодателят е
предвидил различни субекти, задължени за изграждане на съоръженията, но това не
означава, че всеки от тези субекти е отговорен за изграждането на всички
съоръжения в републиката. Логиката е, че когато са разположени в държавна
собственост или касаят държавни обекти, съоръженията на техническата
инфраструктура трябва да бъдат изградени от държавата и са нейна собственост;
когато се намират в общинска собственост или касаят общински обекти, тези
съоръжения трябва да бъдат изградени от общината и остават нейна
собственост;.... Когато трето лице финансира изграждането на съоръжения на
техническата инфраструктура в свой интерес, то предприема чужда работа и трябва
да бъде обезщетено по правилата на чл. 61, ал. 2
или ал. 3 от ЗЗД или по чл. 62 от ЗЗД.
Задължено да плати обезщетението лице е това, чиято работа е изпълнена. .....
ако третото лице е извършило строителство на общински съоръжения - именно
общината трябва да го обезщети за разходите по извършване на работата; ...”. Изграденият
водопровод попада върху терен публична общинска собственост и съгласно чл.19, т.4, б. „а“ от Закона за
водите, доколкото съставлява водностопанско съоръжение на територията на
общината, за което няма твърдения да е налице изключението (да е включено в
имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно
и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се
изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на
сдруженията за напояване) и е част от уличната разпределителна водоснабдителна
мрежа в урбанизирана територия, е публична общинска собственост.
Обогатяването на общината е със сумата, която
тя е спестила, а е следвало да плати за изграждането на водопровода към момента
на неговото изграждане, като в тази насока е извършена съдебно-техническа
експертиза, която установява по безспорен начин пазарната стойност на
съответните извършени строителни услуги, а именно същите са на обща стойност 13 664.26 лева. Обедняването на ищеца се
изразява в сторените от него разходи към момента на извършването им за труд,
материали, платени такси, необходими за изграждането на водопровода,
включително и чрез възлагане работа на трети лица. Т.е настоящият съдебен състав приема, че по делото
е установен обема на извършените от ищцовото дружество работи по изграждането
на водопровода, както и размера на разходите за тях, предвид което предявеният
иск по чл.61,ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан, и следва да бъде
уважен изцяло като такъв.
По отношение иска по чл.55,ал.1 от
ЗД - от приетите по делото доказателства
се установява, че със Заповед №1072 от
12.05.2016г. на Кмета на Община Пазарджик /приета и приложена по делото/, е
било учредено в полза на ищцовото дружество, право на прокарване през общински
поземлени имоти за изграждане на обект „Захранващ водопровод до поземлен имот с
идентификатор 55155.22.230 в местността „Сазлъка“, землище- гр.Пазарджик, с
дължина на трасето , преминаващо през общински имоти, 161 м.л. За учредяването
на това сервитутно право е било определено обезщетение в размер на 170.00лв.,
като видно от приложеното по делото
платежно нареждане от 27.04.2016г., сумата е била внесена от ищеца на
посочената дата по сметка на ответната община. Съгласно гореизложените мотиви
на съда по предявения иск по чл.61,ал.2 ЗЗД, ответникът Община – гр. Пазарджик е собственик
на изграденото съоражение , което е в съответствие с разпоредбата на чл.66,
ал.3 ЗУТ - собственик на изграденото
съоръжение, е субектът, който съгласно чл. 66, ал. 3
от ЗУТ е трябвало да го
изгради. Предвид изложеното, изградените външни за имота връзки по силата на закона представляват публична
общинска собственост, а заплатената от ищеца сума за учредяване на сервитутно
право, ответникът е получил без правно основание, тъй като такъв сервивут не е
могъл да бъде учреден, защото изграденото и построеното в резултат на правото
на прокарване и извършените СМР, е станало публична общинска собственост, а не
собственост на ищеца или което и да е друго трето лице. С оглед на това, предявеният иск по
чл.55,ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан,, включително и по размер, и
като такъв следва да бъде уважен, а ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца претендираната сума от 170.00лв. като получена без основание.
С оглед изхода на делото, в тежест на ответника следва да
бъдат присъдени направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на
1976,61лв., от които 676,61лв. - внесена държавна такса по делото, адвокатско
възнаграждение в размер на 1100,00лв.,както и разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 200.00лева. Заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото. Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на ищцовото дружество, съдът приема за
неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на
ищеца процесуални действия, доказателствата събрани по делото, включително и
въпросите, обсъждани въз основа на направените от ответната страна възражения,
делото се явява сравнително сложно от фактическа, но най-вече от правна страна,
поради което съдът намира, че заплатеният от ищеца адвокатски хонорар се явява
е справедлив и не е прекомерен.
Предвид изложеното, РС- Пазарджик
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пазарджик, Булстат:*********,
представлявана от кмета Т. Д. П. , с адрес- гр.Пазарджик, бул.“********“№*, на
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, да заплати
на „Регал“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр.Пазарджик,
ул. „*********“№*, представлявано от управителя Г. Д. Д. ,ЕГН-**********,
сумата от 13 664.26 лв. /тринадесет хиляди шестотин шестдесет и и четири лева и
двадесет и шест стотинки /, представляваща вложени от ищеца средства за
изграждането на външни за имот с идентификатор 55155.22.230 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик водопроводни връзки - публична
общинска собственост, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда /29.09.2017г./ до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА
Община Пазарджик, Булстат:*********, представлявана от кмета Т. Д. П. , с
адрес- гр.Пазарджик, бул.“********“№*, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „Регал“ООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление- гр.Пазарджик, ул. „*********“№*, представлявано
от управителя Г. Д. Д. ,ЕГН-**********, сумата от 170.00 лв. /сто и седемдесет
лева/, представляващи недължимо платено, без основание, обезщетение за учредено
сервитутно право на водопрекарване, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба в съда /29.09.2017г./ до окончателното изплащане
на задължението
ОСЪЖДА
Община Пазарджик, Булстат:*********,
представлявана от кмета Т. Д. П. , с адрес- гр.Пазарджик, бул.“********“№*, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на „Регал“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр.Пазарджик,
ул. „*********“№*, представлявано от управителя Г. Д. Д. ,ЕГН-**********,
сторените по делото съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 1976.61лв. /хиляда деветстотин седемдесет и шест лева и
шестдесет и една стотинки/
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: