Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 29.11.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 6383 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.02.2019г., гр.д.26131/18г., СРС, 41 с-в
отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД срещу
Н.Л.П. искове с правна квалификация чл.124, ал.1 вр. чл.415 ГПК и чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124 вр. чл.415 ГПК и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че Н.Л.П. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 4
099,08 лева - главница за периода 01.05.2013г. – 30.04.2016г., от която 4 072 лева - стойност на топлинна енергия и 27,08
лева за дялово разпределение на топлинна енергия, както и сумата 729,52 лева - обезщетение
за забава за времето от 15.09.2014г. до 17.07.2017г., от които 723,70 лева - върху
главница за доставена и незаплатена топлинна енергия и 5,82 лева – върху главница
за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 05.08.2017г. по ч.гр.д. № 50839/2017 г.,
СРС, 41 с-в и осъжда ищеца на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.
чл.38, ал.2 вр.чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. да заплати на
адв. Р. И. сумата 568 лева - разноски.
Срещу решението в отхвърлителната
част постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че ответницата е
потребител на топлинна енергия и дължи съответната цена. Същата е клиент на ищеца
като ползвател на имота и на нейно име е открита съответната партида. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемата – ответницата по исковете Н.Л.П. оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Б.Б.” ООД не изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има
оплаквания.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Въз основа на договор за наем от 02.07.2001г., сключен
с Областния управител, ответницата Н.Л.П. е наемател на общинско жилище - топлоснабдения имот. По силата на възникналото наемното
правоотношение, ответницата притежава качеството държател на имота. Упражняваното
от нея право на ползване има изцяло облигационнен
характер, произтичащ от договора за наем. При липса на възникнало в нейната правна
сфера право на собственост или ограничено вещно право на ползване, тя като
наемател не е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката. Разпоредбата предвижда, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия.
Нарочно разрешение в тази насока се съдържа в т.1 от
ТР № 2/17.05.2018г., ОСГК на ВКС. Прието е, че собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение.
Изключение е налице, когато между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през чието времетраене
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
В случая, не се установява между
страните да е сключван писмен договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
Не се доказва ответницата да е подавала молба-декларация до ищеца за откриване
на партида за битови нужди на нейно име относно същия имот. Само по себе си,
наличието на открита партида на името на ответницата, но при липса на изразено
от нея изрично писмено съгласие в тази насока, не е годно да породи валидна
облигационна обвързаност между насрещните страни по делото. В този смисъл,
ответницата не притежава качество потребител на топлинна енергия и не дължи
съответната цена и лихви.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
В договора за правна защита и съдействие на въззиваемата е вписана уговорка за осъществяване на
безплатно представителството на конкретно основание - чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв (роднина, близък
или друг юрист). Затова и съгласно чл.38, ал.2
ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право на сумата
568 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред настоящата
инстанция.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.02.2019г., гр.д.26131/18г., СРС, 41 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на основание чл.38, ал.2
ЗА на адв.Р. Г. И., САК, с адрес: *** сумата 568 лв.
– възнаграждение за безплатно представителство пред въззивна
инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Б.Б.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.