Р Е Ш Е Н И Е
№156
гр. Русе, 25.IV.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в публично съдебно заседание на 29 март 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в присъствието на прокурора .........
, като разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА в.гр.д. № 177 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Община Русе, представлявана от кмета П. С., е обжалвала решение №2040 от 18.12.2018г., постановено по
гр.д.№5462/2018г. по описа на Русенския районен съд в частта, с което е уважен
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане и е осъдена да заплати разноски по делото. Излага доводи
за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и да постанови
друго, с което да отхвърли иска изцяло, евентуално-да намали присъденото в
полза на ищеца обезщетение. Претендира разноски по делото.
Въззиваемият Т. М. К.,***, изразява
становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд намира жалбата за
допустима – подадена е от заинтересована по спора страна, в законния срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството пред
районния съд е образувано по искова молба на Т. М. К. ***, с която е предявен
иск за заплащане на сумата от 4960лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди върху собствения му
лек автомобил. Представен е протокол за ПТП от 14.05.2018г. от данните
по който се установява, че в гр.Р., по бул.“Ф.“ до дом №**, в посока хотел „Р.“,
лек автомобил „А. **“ с рег.№* **** **, управляван от Т.К., преминава през препятствие
на пътното платно-дупка, при което са настъпили материални щети - увредени са 2бр
джанти и 1 гума. По делото са представени писмени доказателства от които е
видно, че К. е собственик на автомобила и че
по отношение на него е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Не е било спорно, че няма застраховка „каско“.
В първоинстанционното
производство като свидетел е разпитан К.П., който е пътувал заедно с ищеца. Същият установява, че процесният
автомобил се е движел с 30-40км/ч, пред тях – на 8-10м, имало друга кола.
Изведнъж автомобила им „изхлопал“ на желязо и спрял.Когато излезли от
автомобила видели, че предната дясна джанта е крива, а гумата-спихнала.Установили,
че са преминали през голяма дупка- с размери 50/50/12см-по
преценка на свидетеля.Впоследствие от Т.К. разбрал, че автомобилът бил качен на
платформа, за да бъде придвижен до автосервиз.Свидетелят И. П. изнася конкретни
данни за състоянието на автомобила след инцидента, тъй като колата била
откарана в неговия гараж – П. констатирал, че имало проблеми и с трите шарнирни
връзки на носачите, бил спукан и въздушния амортисьор.Свидетелят
сменил гумата, а за отстраняване на останалите щети К. отишъл в оторизиран сервиз.
В първоинстанционното
производство като свидетел е разпитан и Т. Г., мл.автоконтрольор,
съставил протокола за ПТП.Приложена е преписката на Сектор
”Пътна полиция” образувана във връзка с произшествието, която съдържа и снимков
материал. Според Г. дупката, през която е преминал автомобила, е била дълга
около 20см, широка 50-60см и дълбока 10-15см, разположена в ляво на пътното
платно.Свидетелят направил снимки на джантата, тъй като други щети не е
констатирал.От приетата съдебна автотехническа
експертиза се установява, че на посоченото място, където е реализирано
произшествието, съществувала пътна неравност с размер около 40/60/12, която към
момента на огледа, извършен от вещото лице, е „прясно ремонтирана“.
По делото са
представени писмени доказателства и при изготвяне на автотехническата
експертиза вещото лице е приучило проекта „Интегрирана система за градски
транспорт на гр.Русе“ по отношение на знаците и временната организация на
движение в периода 1.05.-1.09.2018г.“ В
експертизата е посочено, че за периода 01.05.-01.09.2018 г. пътният участък по
бул.”Фердинад” е бил обозначен със знак А23 ”Участък
от пътя в ремонт”, касаещ бул.”Придунавски”, и
скоростта била ограничена до 40 км/ч.При проверката си вещото лице е установило,
че предвиденият по проект знак Г-2, указващ движение само на дясно, към датата
на инцидента - на 14.05.2018 г., не е бил наличен на място.В т.2. от
констативно-съобразителната част а
експертизата е обяснен механизма на настъпване на увреждането – водачът Т.К.
със закъснение е възприел процесната дупка, тъй като се е движил непосредствено
след други автомобили/св.П./ и не е имал време за реакция. При навлизане в
дупката се получава удар в срещуположния ръб на дупката и свиване на гумата с последващо нараняване на същата – разкъсване на бордовете.
По същия начин се получава и деформация на джантата.В заключението е посочено,
че ПТП не би се реализирало, ако водачът е спазил дистанция спрямо предходните
автомобили, която да е достатъчна за да възприеме пътната неравност и да я заобиколи.В т.9. експертът изразява становище, че при
движение в рамките на разрешената скорост водачът е имал възможност да заобиколи, да обходи или да спре пред пътната неравност,
ако се е движил със съобразена скорост и достатъчна дистанция след другите МПС.В
таблица са описани вида и степента на увреждане на отделните части – гума,
предна дясна; джанта, лята предна дясна; въздушен амортисьор-преден
десен;носач преден десен, горен; носач преден десен долен, преден; носач
пр.десен долен, заден.Стойността на нови оригинални части е 4750лв., а на неоригинални
– 2039лв,12лв.Разходите за труд са 210лв, а за материали -11лв.Пазарната
стойност на имуществените вреди по процесния лек автомобил вещото лице определя
на 4971лв при влагане на оригинални части и 2260,12лв.-при влагане на неоригинални
резервни части.В съдебно заседание заявява, че предполага, че частите са
оригинални, защото носят съответните знаци.Увредените части са били с остатъчна
годност около 50% - имало е още ресурс, но вследствие навлизането в пътната
неравност се е увеличила рязко хлабината на шарнирното съединение, което не
позволявало експлоатацията му повече.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира жалбата частично основателна. Правилно
районният съд е приел, че в случая са налице всички предпоставки за реализиране
отговорността на ответника по иска за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди. Съгласно чл.48,т.2 ППЗП организирането на дейностите по
поддържане на пътищата са задължение на за поддръжката на пътния участък, в
който е настъпило произшествието, съгласно чл.48 т.2 от ППЗП, отговорност има ответника.Съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.В чл.167 от ЗДвП
е постановено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, като в ал.2 е предвидено, че служби за контрол,
определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността
и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка,
средствата за организация и регулиране, което не е изпълнено от ответника.Причинно-следствената
връзка между настъпилите вреди и преминаването на автомобила през препятствие
на пътя е установена от заключението по приетата експертиза.Спорен по делото е въпросът какъв е размерът
на дължимото обезщетение и налице ли е съпричиняване.
Обезщетението при непозволено увреждане има за цел да обезщети увредения за
претърпените от него преки и непосредствени вреди и не следва да води до
неоснователното му обогатяване.По делото е установено, че годността на
увредените части е била 50% към момента
на инцидента.За причинените вреди следва да се присъди обезщетение, позволяващо
да се закупи друго имущество, от същото качество. В случая не се касае за увреждане на нови части,
а за такива, с 50% годност. Ето защо следва да са определи обезщетение в
размера, посочен от експертизата за разходи с монтаж на алтернативни /неоригинални/
части – 2260,12лв.Възражението за съпричиняване е
направено от ответника своевременно и е основателно. В т.8. от заключението на приетата експертиза изрично е
посочено, че пътно-транспортното произшествие не би се реализирало, ако водачът
е спазил дистанция спрямо предходните автомобили, което явно не е сторено.Това е основание да се определи съпричиняване
в размер на 20%, в каквато степен съдът приема, че водачът на автомобила е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат. След намаляване на щетата с 20%
дължимата сума е 1808,12лв.Обжалваното решение се явява неправилно в частта, с
която предявеният иск е уважен за сумата над 1808,12лв., а в останалата част е
правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на
спора решението следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът по иска
е осъден да заплати на ищеца разноски в размера над 342лв. Предвид частичното
уважаване на жалбата, жалбоподателят има право на 63лв. разноски за тази
инстанция, а на въззиваемия се дължат 211,43лв. Жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата 148,40лв разноски по компенсация.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на обжалване.
По тези съображения Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №2040 от 18.12.2018г., постановено по
гр.д.№5462/2018г. по описа на Русенския районен съд в частта, в която Община-Русе
е осъдена да заплати на Т. М. К., ЕГН **********,***, сумата над 1808,12лв. за разликата до 4 960 лв., представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска в размера над 1808,12лв., като
неоснователен.
ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която Община Русе е
осъдена да заплати на Т. М. К.,*** разноски в размера над 342лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета П. С., да заплати на Т. М. К.,***,40лв. разноски за въззивната инстанция, по компенсация.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.