Р Е Ш Е Н И
Е
№ /30.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова
мл.с. Насуф
Исмал
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1075 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№ 30110/22.05.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу решение № 1819 от 24.03.2020г.,
постановено по гр.дело № 14171/2019г. на Варненския районен съд, ХХХIII-ти
състав, с което е прието за установено, че С.В.Г.,
ЕГН **********, с
адрес: ***, м-ст „Свети Никола“ №60, вх. А,
ет.5, ап.20 не дължи на
въззивното дружество сумата от 2266,78лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 21.08.2017г. до 20.08.2018г., за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, м-ст „Свети Никола“ №60, вх. А,
ет.5, ап.20, с кл. № ********** и аб.
№ 0*********, за която сума е издадена фактура №**********/21.08.2019г.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ. При извършена проверка
е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от С.В.Г. срещу „Енерго- Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 2266,78лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 21.08.2017г. до 20.08.2018г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола“ №60, вх. А, ет.5, ап.20, с кл. № ********** и аб. № 0*********
Ищецът
твърди, че е потребител на електроенергия за имот, находящ се на адрес в гр. Варна, местност Свети Никола №60, вх. А, ет.5, ап.21, по партида с кл. № ********** и аб. № 0*********. Излага, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество
и свързаното с него „Електроразпределение Север” АД за извършване на периодични
проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция
е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в
ОУ корекционни процедури.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който
излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията.
Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
ел. енергия, а също и че на 20.08.2018г., в изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ,
е извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с
правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на
ПИКЕЕ.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за
обект, находящ се в гр.Варна, местност Свети Никола № 60, вх. А, ет.5, ап. 20 с аб. № **********
и кл. № **********.
От констативен протокол № 1104874 от 20.08.2018г., се установява, че на
посочената дата е извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца, находящ се в гр.Варна, местност Свети Никола № 60, вх. А, ет.5, ап. 20 с аб. № **********
и кл. № ********** , от
служители на „Енерго - Про Мрежи" АД, в присъствието на двама свидетели.
СТИ на адреса е било демонтирано и изпратено за проверка в БИМ.
Видно от констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 1917/16.08.2019г.
на Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология, електромерът
е представен в плик, пломбиран с пломба, като при огледа е установено
съответствие с КП № 1104874
от 20.08.2018г. Посочени са показанията на тарифите, като е отразено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 012079,8квтч. При
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено
е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. Електромерът
не съответства на технически характеристики.
Видно от становище за начисление на
електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 14.08.2019г. относно
КП № 1514 от 08.08.2018г., е
одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на 0021756,197квтч., за периода от 08.09.2017г.
до 07.09.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия.
Представена е фактура № **********
от 21.08.2019г., за сумата от 2266,78лв., представляваща
незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на
потребление гр.Варна, местност Свети Никола № 60, вх. А, ет.5, ап. 20, с аб. №********** и кл. № **********.
Съгласно заключението
на вещото лице по проведената
съдебно-техническа експертиза,
процесният електромер тип М 02 - „КАРАТ" е произведен през 2014г., като същата година е минал задължителната
проверка за годност в БИМ. Към датата на проверката уредът не е бил годно техническо средство за
измерване на ел.енергия от метрологична гледна точка. Извършеното неправомерно
претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата
видими такива на електромера - 1.8.1 -
нощна енергия, 1.8.2 дневна енергия.
Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показния в следствие на
консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития
регистър 1.8.3. Така, че електромерът е
отчел цялото количество на потребената ел.енергия в обекта. Електрическата
енергия натрупана в регистър 1.8.3 е
отчетена от процесния СТИ. Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след
човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера.
Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри,
като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Налице са били
технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел.
енергия, съгласно чл. 50 от
ПИКЕЕ
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и
потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при
редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ.
Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична
експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на
скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития
регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по скрития регистър
1.8.3., доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел.
енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на
сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на
проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по
двете визуализирани тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че
разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение №
13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ,
бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/,
регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена
на 20.08.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от 2266,78 лева,
претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 21.08.2017г. до 20.08.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е между
потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството
е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 01.06.2020г., а именно 276 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1819 от 24.03.2020г., постановено по гр.дело №
14171/2019г. на Варненския районен съд, ХХХIII-ти
състав, с което е прието за установено, че С.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „Свети Никола“ №60,
вх. А, ет.5, ап.20 не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 2266,78лв.,
представляваща
начислена ел.енергия за периода от 21.08.2017г. до 20.08.2018г.,
за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола“ №60,
вх. А, ет.5, ап.20, с кл. № ********** и
аб. № 0*********, за която сума е издадена фактура №**********/21.08.2019г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на С.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „Свети Никола“ №60, вх. А, ет.5, ап.20 сумата от 276
лв.
/двеста седемдесет и шест лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: