№ 391
гр. Стара Загора, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20215530104378 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и
чл.86 ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „В И К”
ЕООД, представлявано от РУМЕН ТЕНЕВ РАЙКОВ против М. В. Г..
Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърди в исковата си молба, че
ответницата има открита партида с № .... в “Водоснабдяване и канализация” ЕООД за адрес -
.........
С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и
потребителя възниквали договорни отношения, по силата, на които ЕООД “ВиК” се
задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на
абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода
през месеца, следващ този на засичането.
За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от
инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
М. В. Г. имала неизплатени в срок задължения към дружеството, което
представлявало в размер на 1193, 82 лева /хиляда сто деветдесет и три лева и осемдесет и
две стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 02.10.2019г. до
30.10.2019г., за което била издадена фактура № **********/08.11.2019г., както и лихви за
забавено плащане в размер на 169,79 лева /сто шестдесет и девет лева и седемдесет и девет
1
стотинки/ за период от 08.11.2019г. до 21.06.2021г.
За този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества
вода в имота на потребителя, находящ се в .........
Отчитането на количествата доставена и отведена вода било обективирано чрез запис
в електронен карнет за партидата на ответника и ставало през текущия месец, като
платежния документ - фактура за тях се издавал до края на месеца, в който станало
отчитането.
Срокът за заплащане на дължимата сума по издадените платежни документи бил 30
дни от датата на издаване на всеки един от тях /задължение регламентирано в Общите
условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ
и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/.
В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на
потребителя била издадена фактура № **********/08.11.2019г., сумите по която не били
заплатени.
Срещу М. В. Г. от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Стара Загора било
подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 946/ 13.07.2021г. пo ч.гр.д. № 20215530103290 по описа на Районен
съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на „Вооснабдяване и
канализация” ЕООД — гр. Стара Загора, както следва: 1193,82 лева за главница; 169,79 лева
- лихва върху тази сума за периода от 08.11.2019г. до 1.06.2021г.; законната лихва от
12.07.2021г. до окончателното заплащане на сумата; 28 лева за заплатената държавна такса и
360 лева с ДДС за заплатен адвокатски хонорар.
Предвид обстоятелството, че срещу издадената заповед постъпило в срок възражение
от длъжника, в което твърди, че не дължал изпълнение по издадената заповед за
изпълнение, Районен съд - Стара Загора дал на заявителя, „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД - гр. Стара Загора, указания за предяви иск относно съществуване на вземането си.
Предвид изложеното по-горе считат, че за „Водоснабдяване и канализация” ЕООД -
гр. Стара Загора бил налице правен интерес от воденето на настоящото дело.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника М. В. Г., ЕГН
**********, ........, че дължи да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.
Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” № 62, представлявано от управителя инж. Румен Тенев Райков сумата от
1193, 82 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 02.10.2019г. до
30.10.2019г., за което била издадена фактура № **********/08.11.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 12.07.2021г. до окончателното
заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 169,79 лева за период
от 08.11.2019г. до 21.06.2021г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
2
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист -
извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да осъди
ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 3290/2021г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, разноски в размер на 28 лева за заплатената държавна такса и 360 с ДДС за
заплатен адвокатски хонорар. Задължението може да бъде заплатено по следната банкова
сметка: банка „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД - Стара Загора, IBAN BG .......
......... Моли съда да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответницата М. В. Г., с
който заявява, че оспорва изцяло така предявения иск, както по основание, така и по размер.
Счита, че така предявения иск бил недопустим и не следвало да бъде разглеждан от
съда.
Между основанието посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение (по
повод на което било образувано ч.гр.дело №3290/2021г.) и основанието посочено в исковата
молба по настоящото дело, имало разминавания и несъответствие.
Липсвало тъждественост между основанието, посочено по заповедното производство
и основанието посочено в установителния иск. Разминаването било както по отношение на
основанието за дължимостта на процесната сума, така и по отношения на съществени
елементи на твърдяното задължение - основание за възникване, документи от които се
установявал, период, размер и т.н.
Затова счита иска за недопустим и моли съда да прекрати производството по същия.
Именно поради всичко изложено по-горе счита, че така предявения иск бил
недопустим.
Счита, че така предявения иск бил изцяло неоснователен, както по основание така и
по размер.
Действително ответницата била собственик на недвижим имот в ........ Подобно
обстоятелство било посочено и в исковата молба, без обаче да се сочило вида на имота,
точното му местоположение, точен адрес и т.н.
Следователно не можело да се установи дали имота, посочен в исковата молба бил
идентичен с притежавания от ответницата имот.
Възможно било за имота на ответницата да имало открита партида в регистрите на
“ВиК“ ЕООД гр.Стара Загора, с посочения номер .....
С това се изчерпвали фактите, изложени в исковата молба, които би могло да се
приеме, отговаряли на действителното състояние на отношенията, породени между страните
по повод предоставяните от ищеца услуги за конкретния обект и за конкретното лице
/ответника/.
Между страните (ищеца и ответницата) не останали неизчистени и неуредени
задължения във връзка с предоставяните от ищеца услуги, за периодите посочени в исковата
3
молба, поради което счита, че предявения иск бил неоснователен и недоказан, както по
основание, така и по размер.
В исковата молба се твърди, че това задължението на ответницата към ищеца
възникнало вследствие на потребени от нея количества вода, за посочения период, за който
период било извършвано ежемесечно начисляване на тези потребени количества вода.
Твърди се, че ответницата дължала на експлоатационното дружество сума в размер
на 1193,82 лева за потребени от нея количества вода за посочения недвижими имот (неясно
кой бил точно този имот), като се твърдяло, че консумацията на тези потребени количества
вода била осъществена в периода от 02.10.2019г. до 30.10.2019г.
Твърди се, че към 21.06.2021г. ответницата не заплатила задълженията за посочения
период, и поради това се претендирало и обезщетение за забава /мораторна лихва/.
Счита, че в случая твърденията на ищеца изложени в исковата молба не отговаряли
на действителното състояние на отношенията между страните по делото.
На първо място — по отношение на твърдението, че между ответницата и ищеца
съществували договорни отношения по отношения на имот в ........
В исковата молба се твърдяло, че партидата с номер .... била открита на името на М.
В. Г. за имот с адрес: ......., общ. Стара Загора. До известна степен това твърдение се
подкрепяло и от представеното по делото компютърно извлечение - лихвен лист, както и
фактура. В това извлечение, като титуляр на партидата било посочено лицето М. В. Г..
Никъде в исковата молба не се посочвал вида на имота, точното му местонахождение
или каквито и да били други индивидуализиращи го характеристики и данни. Посочването
на населеното място, не можело да спомогне за установяване на връзка между имота и
титуляра на партидата. Не можело да се установи идентичност между имота, твърдян в
исковата молба и този притежаван от ответницата.
Никъде в исковата молба не се сочило, че ответницата влязла по някакъв начин в
договорни отношения с ищцовото дружество. Не били представени и доказателства за
наличието на договорни отношения между нея и ищеца.
С исковата молба не били представени каквито и да било доказателства, че между
ответницата и ищеца има сключен договор за предоставяне на ВиК услуги. След като
нямало представени доказателства в тази насока, то не можело да се приеме за вярно и
твърдението на ищеца, че именно тя била страна в отношенията с “ВиК“ ЕООД гр.Стара
Загора.
След като не били налице валидно действащи договорни отношения между ищеца и
ответницата, то и съответно исковата претенция към нея основаваща се на договорни
отношения /каквито не били налице/ била изцяло неоснователна.
На следващо място - по отношение на твърдението, че ответницата не изпълнила
стриктно задълженията си вменени й с нормативните актове, уреждащи материята по
предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
4
От представените по делото доказателства не можело да се приеме за вярно това
твърдение на ищеца.
От една страна - от 2016г. до момента на ответницата не ползвала имота, който
притежавала в ........ Имота се ползвал от наемател, като ползването на имота се осъществяло
по силата на договор за наем.
Наемател на имота бил дружеството .......... Представител на това дружество ползвал
имота, който бил собственост на ответницата. Това лице ползвало самостоятелно имота от
момента влизане в сила на договора за наем и до настоящия момент.
В този период, включително и в процесния такъв посочен в исковата молба), това
лице именно се явявало ползвател на услугите, предоставяни от ищеца за този недвижим
имот. След като това лице било ползвател - то и за него следвало да възникнат задълженията
в отношенията с ищеца. За този период /от възникване на наемните отношения до момента/
ответницата нямала възможност да ползва имота, предмет на договора за наем, респ. не
могла да ползва и услугите предоставяни от ищеца за този имот.
След като били налице данни, че ползвател на недвижимия имот, и съответно и на
услугите на експлоатационното дружество (за които следвало да се има предвид, че не били
представени, каквито и да било доказателства, че били действително предоставени по вид и
количество), то този ползвател се явявал и лицето, което евентуално би било в
облигационни отношения с ищеца. Като лице, което ползвало имота и евентуално
потребявало услугите на ищцовото дружество, дружеството ......... било задълженото лице в
отношенията с ищеца. От това лице следвало да се търси заплащане на дължимите суми за
евентуално потребените от него услуги.
От изложеното по-горе ставало ясно, че ответницата не била в състояние да ползва
имота и реално не могла да потреби услугите, предоставяни от ищеца за този имот.
От друга страна - В исковата молба се посочвало, че ищеца издал документ /фактура/
за процесната сума, и действително такъв документ бил представен с исковата молба. Такъв
документ обаче не бил представен в заповедното производство по ч.гр.дело № 3290/2021г.
на РС-Стара Загора. В исковата молба бил посочен такъв документ и имало позоваване на
същия. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение имало посочване на други
документи - изготвени квитанции, посочени в опис на неплатените квитанции, и съответно
имало позоваване на тези документи.
Такива документи (посочените в заявлението квитанции и опис) не били представени
- нито към заявлението в заповедното производство, нито към исковата молба по
настоящото дело. Отделно от това - не били представени и доказателства дали документите,
свързани с отчитането на количествата потребена вода и определяне на размера на
задължението, които се твърдяло, че били издадени от ищеца, били връчени на ответницата,
както и че същата по някакъв начин ги получила.
След като фактурите/квитанциите и другите документи не били връчени на
потребителя, то същия бил лишен от възможността да се запознае със записите във
5
фактурите/квитанциите и останалите документи, касаещи доставените количества,
периодите и т.н. Това запознаване било от съществено значение, във връзка с евентуалните
оспорвания на тези записвания. Още повече, че след като потребителя не получил фактура,
то съответно и нямало как да установи дължимата сума, която следвало да заплати на ВиК
оператора.
От друга страна - В документите приложени към исковата молба се съдържало
информация за количества потребена вода, които не отговаряли на действително
потребената такава.
В представената по делото фактура било посочено, че за периода от 02.10.2019г. до
30.10.2019г. потребеното количество възлизало на 505.00 куб.м. Такова огромно количество
вода било невъзможно да бъде потребено за такъв кратък период от време, от ползвателите
на един жилищен имот (къща с площ от около 200.00 кв.м и дворно място с площ от около
450.00 кв.м.).
Счита, че посочените от ищеца количества потребена вода (посочени в процесната
фактура приложена към исковата молба), не отразявали действителното потребление на
вода в имота.
В тази връзка прави изрично оспорване на представения документ (фактура №
**********/08.11.2019г.), като твърди, че съдържанието на същия, в частта в която било
посочено потребеното количество вода в размер на 505.00 куб.м., не отговаряло на
действителността. Оспорва изцяло записа в документа, че потребеното количество вода за
този период възлизало на 505.00 куб.м.
Преди процесния период, потребените количества вода били значително по-малки от
посоченото в представената фактура - количествата варират в рамките на между 5.00 и 10.00
куб.м. В подобна рамка варирали и количеството вода потребена след процесния период.
Нелогично и невъзможно било да се получи така, че само и единствено в периода
посочен в исковата молба, било потребено количество вода, което било между 50.00 и
100.00 пъти по-голямо от нормалното количество, ползвано през предходните и през
следващите периоди. Посочените данни за количествата потребена вода били известни на
ищеца, тъй като те се извличали от издадени от него документи — фактури, квитанции и др.
Именно поради несъгласието било посоченото количество потребена вода, посочено
в представената фактура, било и поведението на ответника изразяващо се в неплащане на
процесното задължение. Същото не било заплатено, тъй като ползвателя на имота (действащ
и като представител на собственика) оспорил размера на това задължение пред ищеца и
пред КЕВР. Представител на ползвателя депозирал писмени жалби пред ищеца и пред
КЕВР.
Също така по негова инициатива била извършена проверка на уреда за измерване
(т.нар. водомер), като от протоколите за монтаж и демотнаж се установило, че уреда не
отговорал на законовите предписания за задължителна периодична проверка, тъй като
същия бил без пломби за такива проверки. При тази проверка се установило също така, че
6
при използването на оборотния уред за отчитане (монтиран докато траело проверката на
основния) било отчетено потребление от 2.00 куб.м. вода за период от 10 дни. Логично било
при тези показания да се очаквало, че потреблението за 30 дни би следвало да бъде в
порядъка на около 6.00 куб.м. това било потвърждение на изложеното по-горе, че
нормалното потребление за този имот варирало в рамките на 5.00 - 10.00 куб.м., което се
различавало съществено с количеството, посочено от ищеца за процесния период
(02.10.2019г. - 30.10.2019г.).
Въпреки писмено изразеното несъгласие с размера на задължението (произтичащо от
некоректно посочения размер на потребена вода за кратък период), и въпреки че ищеца
разполагал с информация за обичайното потребление за този имот, не последвали никакви
действия за коригиране на данните в представената сега фактура.
От посоченото можело да се направи извода, че в конкретния случай било налице
некоректно и неправилно и/или погрешно отчитане на потребените количества вода за
процесния период.
Това отчитане обаче било задължение на ищеца, и неточното изпълнение на това
задължение (извършено в несъответствие с предписаното от нормативните актове
регулиращи материята), не следвало да води до негативни последици за потребителя.
Както било посочено по-горе - не били представени каквито и да било доказателства
във връзка с отчитането на количествата потребена вода и определяне на размера на
задължението.
Именно поради всичко изложено по-горе, се налагал извода, че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело №3290/2021г.,
ответницата нямала задължение към ищеца произтичащо от посочените в заявлението и
исковата молба документи /за процесния период от 02.10.2019г. до 30.10.2019г./, и поради
това предявения иск се явявал изцяло неоснователен и недоказан.
След като към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ответницата няма
задължение към ищеца, то съответно и не следва в нейна тежест да бъдели възлагани и
направените от заявителя съдебни и деловодни разноски за заповедното производство.
Изрично заявява, че оспорва дължимостта на тези разноски, както поради недължимост, така
и поради прекомерност и липса на доказателства, че действително били сторени тези
разноски.
Същото важи и за претендираните разноски в настоящото производство.
Предвид всичко посочено по-горе, счита, че: 1.предявения иск е недопустим и поради
това производството по делото следвало да бъде прекратено, ведно и с произтичащите от
това последици; 2.ако бъде преценено, че предявения иск е допустим, то счита същия за
изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно и с
произтичащите от това последици.
Моли съда да се произнесе със съдебния акт, с който да прекрати производството,
поради недопустимост на предявения иск, а при преценка за допустимост — да отхвърли
7
предявения срещу М. В. Г., иск като неоснователен и недоказан, както и да и присъди
направените от нея съдебни и деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Искът по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД е
установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 149/2015г. по описа на
Старозагорски районен съд, съществува.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 3290/2021г. по описа на Районен
съд Стара Загора се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение № 946/13.07.2021г., съгласно която е разпоредил длъжникът М. В. Г. да заплати
на кредитора „В и К” ЕООД Ст.Загора сумата от 1193,82 лв. за главница за доставена
питейна и отведена канална вода по партида № .... за периода от 02.10.2019г. до 30.10.2019.,
169,79 лв. – лихва за забавено плащане на главница за периода от 08.11.2019 г. до 21.06.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
– 12.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски – държавна такса
в размер на 28,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 360,00 лв.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по
издадената заповед за изпълнение. В указания срок, заявителят е предявил иск относно
вземането си, предмет на настоящото производство.
Видно от представените фактури, протоколи за проверка и монтаж на водомер и
досие на абонат, страните са в договорни отношения, като ответникът има открита партида
при ищеца № .... за имот, находящ се в с. Змейово, Община Стара Загора. Основно
задължение на ищеца съобразно съществуващите договорни отношения между страните е да
доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава, а основно задължение на ответника
– потребител е да заплаща консумираната и отчетена вода.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-
икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице по същата – по данни на
ищеца, на името на М. В. Г. има издадена фактура № **********/08.11.2019 г. от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД , гр. Стара Загора, на стойност 1193,82 лв. с
включен ДДС за ползвана питейна вода и отведена пречистена канална вода за периода
02.10.2019 г. – 30.10.2019 г. на стойност 1193,82 лв., която сума не е заплатена към
15.12.2021 г. Според вещото лице законната лихва върху незаплатената главница е в размер
на 169,79 лв.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства. От разпита на свидетеля ИВ. Ж. Ш. /без родство със страните/ се установява,
че е в наемни правоотношения с ищцата, като последната се явявала наемодател на
предприятието, с което св. Ш. е в трудово правоотношение. Имотът се ползвал единствено
8
от Ш. от 2016 г. до настоящия момент. През посочения период служител на В и К посещавал
имота два пъти да отчита показанията на водомера, като при едно от посещенията било
установено процесното завишено потребление на вода. Водомерът се намирал в двора на
къщата, като бил така разположен, че без присъствието на ползвателя на имота било
невъзможно да се извърши отчитане. Водомерът се отчитал рядко, но св. Ш. плащал сметки
редовно. След установяване на завишените показатели, същият е пуснал жалба към В и К
оператора, на която било отговорено, че сумата за отчетеното потребление в размер на 500
м3 вода била дължима. В имота нямало басейн или градина и свидетелят не бил забелязал
изтичане на вода. От показанията на св. Х.Г.М. /служител при ищеца/ се установява, че
започнал работа в дръжеството „В и К“ оператор 2017-2018 г., като до 2020 г. заемал
длъжността „инкасатор“, като отговарял за районите при селата .... През 2019 г. отчитал
потреблението на вода, но не влизал в къщата, не бил осъществявал контакт с лицето, което
живее в нея. През месеците октомври и ноември на 2019 г. не бил влизал в къщата. Нямал
информация и негови колеги да са влизали и отчитали за периода.
Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „ВиК“ ЕООД гр.Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и публично обявени в
пресата и на сайта на дружеството.
Според чл. 32, ал. 1 и 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение,
данните от които се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на
отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите
на отчитане по електронен път, а според чл.35, ал.1 и 2 от същата Наредба № 4/14.09.2004 г.,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, определен в общите
условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, като когато този период е по-дълъг от
един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди
на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството
вода се изравнява от него в съответствие с реалното потребление. Такова задължение на
ищеца е уговорено и в чл.21, ал.1, т.2 и ал.3 от общите условия на договора между страните,
според които, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат с
точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3 месеца за потребители по чл.3, т.1 от ОУ,
като ответника, които ползват предоставените от ищеца ВиК услуги за питейно – битови
нужди, като в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните 2 отчета, като след отчитане показанията на водомерите, количеството вода
се изравнява в съответствие с реалното потребление.
С оглед на представените по делото документи се установява, че „Водоснабдяване и
9
канализация“ ЕООД гр. Стара Загора доставя питейна в имот, собственост на ответницата,
находящ се в с. Змейово. Установено е също така, че за периода 02.10.2019 г.– 30.10.2019 г.
по партидата на ищцата е налице неплатено задължение в размер на 1193, 82 лв. Съдът
намира, че претенцията за същата сума е неоснователна поради липса на годни
доказателства да установят консумацията на твърдените от ищеца количества. Всички
доказателства, представени от ищеца по същество се изразяват в 1 бр. фактура №
**********/08.11.2019 г., като същата представлява частен изходящ от него документ, който
установява благоприятни за ищеца обстоятелства и няма обвърваща съда материална
доказателствена сила.
Следва да се отбележи, че одобрените от ДКЕВР и влезли в сила Общи условия на В
и К оператора са задължителни и за двете страни по индивидуалния договор и с оглед на
тяхното спазване съдът ще преценява основателсността на предявения иск.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ, „Отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел , който може да бъде и длъжностно
лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не
се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет“.
За установяване на отчетените количества потребена вода, съдът намира за безспорно, че
същите следва да бъдат вписани в нарочен за целта удостоверителен документ – „отчет“,
„електронен карнет“, чието показание да се обективира в платежния документ – фактура. По
делото не е представен електронния карнет или друг документ, който да обективира
показанията на измервателния уред, на основание на които е начислено задължението на
ответницата, претенция на ищеца. Нещо повече, от показанията на длъжностното лице,
чието задължение е било да отчита консумиранат вода в процесния имот, по никакъв начин
не се установява начина на снемане на данните от измервателния уред.
Съдът намира, че в доказателствена тежест на ищеца е било да се установи как се
констатират отчетените в представената фактура № **********/08.11.2019 г. количества,
основание за начислената в същата сума. Твърденията на ищеца за основанието на
вземането му се подкрепят единствено от изходящ от него частен документ, който няма
обвързваща доказателствена сила за съда. В условията на пълно, главно доказване не е
установено нито количеството потребена вода, нито периодът, за който се твърди, че същата
е потребена.
Съдът не споделя твърдението на ищеца, че в процесния период – 02.10.2019 г. –
30.10.2019 г. в имота на ответницата е възникнало изтичане на по-голямо количество вода,
което е довело до начислено потребление в размер на 505 куб. м. вода. Подобно изтичане, за
сравнително кратък период от време /по-малко от 1 месец/ би било забелязано от ползвателя
на имота. На основание чл. 232 ал.2 ЗЗД и раздел III, т.9, подточка 2 от представения
договор за наем, наемателят е заинтересован от нормалното функциониране на В и К
инсталацията в имота, тъй като дължи разходите за ползване на вода в същия. Ето защо
10
подобна авария би провокирала у ползвателя поведение на отстраняване на аварията и
уведомяване на В и К оператора. В показанията си, фактическият ползвател на имота
категорично заявява, че не е забелязвал изтичания и че водоползването в имота се
ограничава до нормалното битово такова. Ищецът, чиято е докаателствената тежест, не
ангажира други доказателства в подкрепа на това свое твърдение, поради което съдът
приема, че същото остана недоказано.
Относно връчването на платежния документ на задължената страна, следва да се
отбележи, че за да е редовна една фактура няма изискване за подпис нито от издалото я лице,
нито от лицето, което се ползва от услугата – чл. 114, ал.1 ЗДДС, но това е единствено с
оглед нуждите на фиска и воденето на счетоводство от страна на търговците. За да може по
годен начин да установи наличие на договорни отношение и породено правно задължение,
фактурата следва да носи подписи и на двете страни по договорното отношение в тази
насока ( така Р № 20/25.03.2013 по т.д. № 206/2012 I т.о. ВКС).
Предвид изричното оспорване от страна на ответника на фактура №
**********/08.11.2019г. и липсата на доказателства как е било определено и начислено това
количество вода за един месец на стойност 1193,82 лева, съдът приема, че ответникът не
дължи тази сума на ищеца за потребена питейна вода и отведена канална вода.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че искът за неплатени ВиК услуги за
доставена питейна и отведена канална вода до посочения имот се явява неоснователен и
недоказан за периода от 02.10.2019г. до 30.10.2019г. и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид акцесорния характер на иска по чл.86 ЗЗД, същият зависи изцяло от
уважаване претенцията по главния иск, следователно също следва да бъде отхвърлен.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намира, че предявените искове
по чл.422, ал.1 ГПК са неоснователни и недоказани като с настоящото решение се отхвърли
иска на ищеца за сумата от 1193,82 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна
и отведена канална вода за периода от 02.10.2019 г. до 30.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 12.07.2021г. до изплащането й, както и сумата от 169,79 лева
– мораторна лихва за периода от 08.11.2019 г. до 21.06.2021 г., представляваща неизплатено
задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по партида № ...., за изпълнение
на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3290/2021г. по описа на Старозагорския районен съд.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
съразмерно с отхвърлената част от исковете направените по делото разноски за
възнаграждение за адвокат представител в размер общо на 500 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ иска на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от РОСЕН НАЙДЕНОВ, БУЛСТАТ
*********, чрез адв. А.С., АК Стара Загора, със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул. „Захари
Княжески“ №79 против М. В. Г., ЕГН ********** от ........, чрез адв. П.Д., АК Стара Загора
със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 111, ет.1, за признаване на
установено по отношение на М. В. Г., че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора следните суми: главница в размер на 1193,82 лева,
представляваща цената на доставената за периода от 02.10.2019 г. до 30.10.2019 г. питейна и
отведена канална вода, за партида № .... за имот, находящ се в ........, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 12.07.2021 г. до изплащането й, както и сумата от 169,79 лева
– мораторна лихва за периода от 08.11.2019г. до 21.06.2021 г., за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД гр.Ст.Загора, с п.а. против М. В. Г., с п.а. заповед № 946/13.07.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №3290/2021г. по описа на Старозагорски
районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, с п.а. да
заплати на М. В. Г., с п.а. направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12