№ 260096 / 11.11.2020 г.

 

          РЕШЕНИЕ

 

Г. 11.11.2020 г.

 

                            В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ

 

при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гражданско дело № 2144 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.330 от ГПК, вр. чл. 50 от СК.

В.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx с постоянен и настоящ адрес: xxx и М.Т.Й.-К., ЕГН xxxxxxxxxx с настоящ адрес: xxx,,Ю. В. са подали до РС-Монтана молба за развод по взаимно съгласие.

В молбата се излагат следните твърдения:

Молителите сключили граждански брак на 18.05.2011 г. в гр.Монтана. От гр. брак нямат родени деца.

Стигнали до сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да поискат от съда прекратяването на брака, след обмисляне и преценка на всички обстоятелства.

Страните са представили към молбата за развод споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, окончателно уреждащо последиците от развода.

Страните в проведеното о.с.з. потвърдиха лично пред съда своето сериозно и непоколебимо намерение да извършат развод по взаимно съгласие, като заявиха и, че доброволно са подписали молбата за развод и споразумението към нея и са съгласни със законните последици.

Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо, което те потвърдиха и в проведеното открито съдебно заседание. Представеното от тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода, не противоречи на закона и морала.

 Предвид изложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 20,00лв., която страните следва да заплатят поравно.

Така мотивиран съдът, на осн. чл.330 от ГПК, вр. чл.50 от СК.

 

                                       РЕШИ:

 

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx с постоянен и настоящ адрес: xxx и М.Т.Й.-К., ЕГН xxxxxxxxxx с настоящ адрес: xxx,,Ю. В., сключен на 18.05.2011 г. в г. с акт за граждански брак № 0061 от същата дата, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.

УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:

1. От брака съпрузите нямат родени деца.

              2. Съпрузите не са придобивали недвижимо имущество, а движимите си вещи са разделили помежду си доброволно преди образуване на делото за развод.

3. Семейното жилище, намиращо се на адрес: г. у.р. с.‘‘№ 16, като собственост на неговите родители, след развода ще се ползва от В.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx.

4. Издръжка между съпрузите след развода не се дължи.

5. Съпругата М.Т.Й.-К., ЕГН xxxxxxxxxx променя фамилното си име и след развода ще носи предбрачното си фамилно име-М.Т.Й..

ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx с постоянен и настоящ адрес: xxx  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.Т.Й.-К., ЕГН xxxxxxxxxx с настоящ адрес: xxx,,Ю. В.  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: