ОПРЕДЕЛЕНИЕ
24.10.2018г.,
гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа
докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 949 по описа на съда
за 2018 година.
Производството е образувано е по повод жалба от „Тера Реал“ЕООД, гр. С., подадена чрез
процесуален представител против Заповед № 03-РД/2000г. от 04.05.2018г.
В жалбата се сочи, че заповедта се
оспорва като незаконосъобразна поради това, че: 1.е издадена без наличието на съответната административна компетентност ,
от некомпетентен за това орган; и 2. поради
това, че е издадена при съществено
нарушаване на административно-производствените правила-без наличието на
съответните доказателства и при направено предположение за липса на
произнасяне.В заповедта не били посочени правните основания за издаването й и
жалбоподателя не бил уведомен за спиране на производството с посочената Заповед
№ 03-РД/2000 от 28.07.2014г.
По изложените съображения се моли за
отмяна на оспорената заповед. Към жалбата е приложено пълномощно.
Жалбата е подадена чрез Държавен фонд
„Земеделие“-София и заведена с вх. №
02-2600/4562 от 03.09.2018г., откъдето ведно с административната преписка по
издаване на Заповед № 03-РД/2000г. от 04.05.2018г. на Заместник-изпълнителният директор на Държавен
фонд“Земеделие“-София е представена в съда на 05.10.2018г. В съпроводителното писмо на Държавен фонд „Земеделие“ е направено
искане в полза на ДФЗ да бъдат
присъдени съдебни разноски представляващи
юрисконсулско възнаграждение в минимален
размер в случай на оставяне на жалбата без разглеждане, при оттегляне на жалбата или при нейното оставяне без уважение.
Към жалбата не е бил приложен документ за платена
държавна такса за образуване на
административно дело, каквато се дължи в размер от 50 лв.
съобразно т. 2б б. „б” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси
за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието. В оспорването не е бил индивидуализиран
надлежно и оспореният административен акт, тъй като не е било посочено кой е издателят на същия. Предвид
това жалбата се е явявала нередовна, тъй като не е отговаряла на
изискванията на чл.151,т.3 и т.5 от АПК. Ето защо,
с разпореждане от з.з. на 10.10.2018г. жалбата е оставена без движение. На оспорващото лице е било указано в 7-дневен
срок от получаване на съобщението, да отстрани констатираните нередовности,
като внесе по сметката на Административен съд- Хасково
държавна такса в размер на 50лв. и
в същия срок да представи по делото платежният документ, ведно с допълнително писмено
уточнение с което конкретизира кой е
издателят на визираният в жалбата адм. акт –Заповед № 03-РД/2000 от
04.05.2018г. Със същото разпореждане
жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на указанията на съда, жалбата ще бъде оставена без разглеждане и
производството по делото прекратено.
Съобщението за указанията на съда
е надлежно връчено на оспорващия на 12.10.2018г.
Срокът по чл. 158, ал. 1 от АПК, в който е следвало да бъдат отстранени нередностите по
жалбата е изтекъл на 19.10.2018г., петък
- присъствен ден.
На същата дата -19.10.2018г.
процесуалният представител на дружеството –жалбоподател е представил в съда молба
вх. № 6620 от 19.10.2018г., към която е представил документ за заплатена
държавна такса.
При извършената служебна проверка, съдът
намира, че са налице основания за оставяне на оспорването без разглеждане поради нередовност и недопустимост, и прекратяване на производството по делото, по
следните съображения:
Съда намира жалбата нередовна по смисъла
на чл.158, ал.3, вр. с чл.150,т.5 от АПК, тъй като оспорващият не е
изпълнил в цялост указанията на съда и не е
индивидуализирал оспорвания акт в необходимата степен. В жалбата се твърди, че се оспорва Заповед №
03-РД/2000г. от 04.05.2018г.Не е посочен обаче административният орган издател на същата, а
към жалбата също не е приложен препис на обжалваният акт. Следователно
оспорващият не е изпълнил в цялост указанията дадени с разпореждане на съдия при АдмС-Хасково от 10.10.2018г., като не са отстранили констатираните нередовности по жалбата свързани с изрична индивидуализация на обжалваният
административен акт, до изтичането на законоустановения в чл. 158, ал.1 от АПК, 7- дневен срок от
получаване на съобщението(12.10.2018г.), а това не е сторено и до
настоящият момент .
Предвид
неотстраняване на всички констатирани нередовности в указания от съда срок,
налице са основанията визирани в чл. 158, ал.3 от АПК, при което оспорването
следва да бъде оставено без разглеждане, а
производството по делото прекратено
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме,
че се оспорва наличната по преписката Заповед № 03-РД/2000г. от 04.05.2018г. на Заместник-изпълнителният директор на Държавен
фонд“Земеделие“-София, то въпреки това жалбата се явява недопустима
за разглеждане на
основание чл. 159, т.1 от АПК- липса на годен за обжалване административен акт.
В тази връзка следва да се има предвид
следното:
На обжалване по
реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите
административни актове, съответно посочени в чл. 21,ал.1-4, чл. 65 и чл. 75 от АПК. За всяка една от тези категории актове е характерно, че съдържа
властническо волеизявление, с което се
създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи
или законни интереси.
Видно
от конкретното съдържание на Заповед № 03-РД/2000г. от 04.05.2018г. на Заместник-изпълнителният директор на Държавен
фонд“Земеделие“-София, със същото се
възобновява спряното преди това административно производство по администриране/обработката
на заявление за подпомагане УИТ
26/060613/16651 подадено от „Тера Реал“ ЕООД. Със същото следователно не се препятства развитието на
административното производство, директно
не се създават права или задължения и
не се засяга непосредствено
правната сфера на оспорващото
лице. От заповедта не се пораждат
самостоятелно и непосредствено правни последици, които да подлежат на непосредствено
принудително изпълнение със средствата на държавната принуда, поради което не може да е предмет на съдебен
контрол. Предвид факта, че с оспореният акт не се засяга неблагоприятно
правната сфера на адресата му, то последният няма правен интерес от обжалването
му. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, поради което отсъствието му прави жалбата недопустима. Ето защо
оспорването срещу него се явява
недопустимо и съгласно чл.159, т.4 от АПК.
Административният акт издаден по
реда на чл. 55 от АПК, с който се възобновява едно спряно административно
производство, респ. в конкретният случай с който се възобновява производството
по администриране и обработка на заявление за подпомагане по реда на ЗПЗП, на практика е част от процедурата
по издаване на крайният индивидуален
административен акт, с който административното производство по ЗПЗП ще приключи
и съгласно чл. 21, ал.5 от АПК не
подлежи на самостоятелно обжалване. На такова ще подлежи крайният
административен акт, с който ще се разреши въпроса, подлежи ли на подпомагане подаденото от дружеството –жалбоподател
заявление за подпомагане, с който това особено административно производство
приключва, в случай че с него се
накърнява негативно правната сфера на оспорващото лице. Именно при това
обжалване може да се твърди незаконосъобразност на последния, поради допуснати при
преценка налице ли са или не предпоставките за възобновяване съществени
процесуални нарушения .
В този смисъл е както актуалната практика на Върховният административен
съд, по приложението на чл. 55 от АПК, изразена в Определение № 12561 от
19.10.2017г. по адм. дело № 10771 от 2017г., така и практиката на останалите
административни съдилища в страната –Определение от 16.01.2014г. по адм. дело №
3963/2014г. по описа на АдмС-Варна, Определение № 309 от 22.04.2013г. по адм.
дело № 286/2013г. по описа на АдмС-Плевен, Определение № 2026/14.08.2014г. по
адм. дело № 2158/2014г. на АдмС-Пловдив, Определение № 63 от 8.06.2016 г. на АдмС - Кърджали по адм.
д. № 69/2016 г.
Следователно и по посочените по –горе
съображения съдът намира, че липсва
административен акт, който да е годен предмет
на съдебна проверка от страна на АдмС-Хасково.
Предвид изложеното съда намира, че
жалбата е нередовна и недопустима поради което
ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратено.
С оглед изхода
на производството и направеното изрично искане, на ответния административен
орган следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, приложим по силата на
препращащата разпоредба на чл. 144
от АПК, в минималният определен от закона размер, а именно на 100 лева определено по реда на чл. 78, ал.
8, вр. с ал.4 от ГПК, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. с чл. 144 от АПК.
Водим от горното
и на основание чл. чл.158, ал.3, вр. с чл. чл.151,т.5 от АПК ш 159,т.1 от АПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба подадена от „Тера Реал“ЕООД, гр. С., чрез процесуален
представител, против Заповед № 03-РД/2000г.
от 04.05.2018г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д.№ 949 по описа на Административен съд – Хасково за 2018г.
ОСЪЖДА „Тера
Реал“ЕООД, гр. С., с ЕИК 200******, да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100.00(сто) лева
представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от съобщаването му на
страните.
Определението да се съобщи на страните.
Съдия: