О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ ІІІ -1357
19.07.2019 год.
гр. Бургас
Бургаски
окръжен съд трети въззивен граждански състав
на
деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело номер 1035 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.413, ал.2 и от Гражданския
процесуален кодекс.
Постъпила е частна жалба подадена от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот
Волов“, № 29, ет.3, чрез процесуален представител ю.к. Десислава Александрова,
срещу разпореждане обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, № 200/31.05.2019 год. по ч.гр.д.№421/2019 год. по описа на
Поморийския районен съд, в частта, с
която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение в
частта му относно вземания в размер на 236,25 лв. - такса за експресно
разглеждане на документи, 236,25 лв.- неустойка и 245 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, както и в частта за разноските над 35,08 лв. до претендирания
размер от 226,49 лв.
В частната жалба се твърди, че
заповедният съд е превишил правомощията си по ГПК като необосновано е разширил
обхвата на проверката, която следва да извърши в процедурата за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди се, че проверката на районния
съд за нищожност на задълженията за заплащане на заявените претенции за
разходи, такси и неустойки и за неравноправни клаузи излиза извън целите и
характера на заповедното производство, като не предоставя на заявителя надлежно
право на защита. Твърди се, че повдигнатите от районния съд въпроси могат да
бъдат обект на подробно изследване само след представяне на писмените
документи, от които произтичат вземанията, което не може да се случи в
заповедното производство. Изложени са и съображения за действителност на
задълженията за заплащане на процесните суми и непротиворечие с нормите на ЗПК.
Цитирана е практика на окръжни съдилища и на СГС, с която се твърди, че
разпореждането в обжалваната част е в противоречие. Направено е искане за
отмяна на разпореждането в обжалваната част и за цялостно уважаване на
подаденото заявление.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира следното от правна и фактическа страна.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи
на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заявителят Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот
Волов“, № 29, ет.3, чрез процесуален представител ю.к. Десислава Александрова е
подал пред Поморийския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С.И.Х., ЕГН ********** от с.Г., ул.“Р.“ №** за вземания произтичащи от твърдяно
неизпълнение на сключен между длъжника и „Вива кредит“ ООД, договор за паричен
заем с номер 5427288, от 24.03.2018 год., по който вземанията на заемодателя
спрямо заемателя са прехвърлени на заявителя съгласно договор за цесия от
02.01.2019 год. В заявлението са посочени подробни обстоятелства относно
фактите и основанията на претендираните вземания. Твърди се, че длъжникът е
уведомен за прехвърлянето от цедента на 07.01.2019 год.
Поморийският районен съд е издал
заповед № 200/31.05.2019 год. по ч.гр.д.№ 421/2019 год., по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредил длъжникът С.И.Х. ЕГН **********, с постоянен адрес от с.Г.,
ул.“Р.“ №**, да заплати на кредитора
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в гр.София. ул. “Панайот Волов”, № 29, ет.3, п.к.1527,
представляван от управителя Ивелина Цанкова Кавурска, чрез пълномощника
Десислава Венциславова Александрова с адрес в гр.София, ул. „Панайот Волов”, №
29, ет.3, п.к.1527, тел.: 0700 200 27, сумата 500 лв. (петстотин лева),
представляваща задължение, произтичащо от договор за паричен заем от 24.03.2018
г., сумата 87.61 лв.
(осемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 23.04.2018 г. до 19.12.2018 г., сумата 19.16 лв.
(деветнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 20.12.2018 г. до 21.05.2019 г„ ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 35.08 лв. (тридесет и пет лева и осем стотинки), представляваща разноски
по делото.
С разпореждането в обжалваната
част са отхвърлени исканията на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение, в частите относно следните
вземания: в размер 236,25 лв. - такса за експресно разглеждане на документи, в размер 236,25 лв. - неустойка и в размер 245
лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране. Отхвърлено е и искането на
заявителя за присъждане на разноски в частта над уважения размер от 35,08 лв.,
до претендирания размер от 226,49 лв.
За да постанови разпореждането в
обжалваната част Поморийският районен съд е изложил подробни съображения
относно нищожност на претендираната неустойка в размер 236.25 лв., която е
уговорена в случай, че в тридневен срок от сключване на договора
кредитополучателят не предостави на кредитора обезпечение - поръчител. Прието е,
че неустойката има подчертано санкционен характер и присъждането й би довело до
несправедлив правен резултат, несъвместим с добрите нрави. Посочено е, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към
момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Поради това и с оглед указанията
в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, уговорената
неустойка е приета за нищожна, на основание чл.26. ал.1, пр.3 ЗЗД. Прието е
също, че уговорената неустойка противоречи на чл.33 от Закона за потребителския
кредит, на който закон противоречат и претендираните плащания за експресно
разглеждане на документи и разходи за събиране. Посочено е, че тези плащанията
противоречат и на добрите нрави. Прието е, че посочените разходи нямат
характеристиката „допълнителни услуги" в полза на потребителя, по смисъла
на чл. 10а, ал. 1 от
ЗКП, а законът забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл10а, ал.2 ЗПК.
Посочено е, че забраната за кредитора да възлага на потребителя други такси и
разходи, извън обявената договорна лихва и обезщетението за забава, произтича
от разпоредбите на чл10а, чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК. На базата на горните
изводи районният съд е приел, че на осн. чл.411, ал.2, т.2 ГПК, искането на
заявителя в частта му относно претендираните неустойка, такса за експресно
разглеждане на документи и разходи за събиране е неоснователно и като такова
следва да бъде отхвърлено.
Настоящият съд също намира, че заявлението
в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за вземанията за неустойка,
такса за експресно разглеждане на документи и разходи за събиране е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено поради наличието на обстоятелства по
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, като препраща към изложените по-горе мотиви на
районния съд.
Неоснователно е възражението на
частния жалбоподател, че като е направил преценка за нищожност и за
противоречие с добрите нрави заповедният съд е излязъл извън рамките на
предоставените му със закона правомощия. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК, когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави съдът
не издава заповед за изпълнение. Правомощието на съда да извърши преценка за
нищожност и за противоречие с добрите нрави не е ограничено с конкретни
хипотези, поради което неоснователно се твърди от частния жалбоподател, че
такава преценка от страна на съда може да бъде извършвана само в някои случаи.
Заповедният съд, който е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК прави конкретната си преценка по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК въз
основа на твърдените в заявлението обстоятелства, които съгласно изискването на
чл.410, ал.2 от ГПК, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК представят точно и пълно
изложението на фактите, на които се основават заявените претенции. Ето защо
законодателят е приел, че дори и без приложени документи, от които се твърди,
че произтичат вземанията, съдът би могъл да извърши преценката по чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК. Тази възможност не нарушава правото на защита на заявителя, тъй
като актът на заповедния съд за отказ да се издаде заповед за изпълнение не се
ползва със сила на пресъдено нещо за претендираните вземания. Заявителят, който
твърди, че е кредитор винаги може да предяви за вземането си осъдителен иск
срещу длъжника, чрез който в двустранно производство да реализира в пълна
степен правото си на защита.
Цитираната като крайни съдебни
актове практика от частния жалбоподател касае актове на равни по стенен
съдилища на настоящия съд. Не е ясно дали същата е относима към конкретния
случай, но дори да приема нещо различно от гореизложеното, тя не е обвързваща
при разрешаването на настоящото дело.
На база на изложеното по-горе съдът
приема, че разпореждането в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд ,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, № 200/31.05.2019 год. по ч.гр.д.№ 421/2019 год. по описа на
Поморийския районен съд, в частта, с
която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение в
частта му относно вземания в размер на 236,25 лв. - такса за експресно
разглеждане на документи, 236,25 лв.- неустойка и 245 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, както и в частта за разноските над 35,08 лв. до
претендирания размер от 226,49 лв.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.