РЕШЕНИЕ
№ 7767
гр. ...., 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20231110111343 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
Ищцата С. И. К. твърди да е била в безсрочно трудово правоотношение с ответника
.... въз основа на Трудов договор № 350/12.11.2018 г., по силата на което е изпълнявалa
длъжността „....”, отдел „....“, в галерия „....“, гр. ..... Твърди, че със Заповед № 504/29.12.2022
г. на изпълнителния директор на .... на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ –
поради съкращаване на щата, трудовото й правоотношение било прекратено, считано от
04.01.2023 г. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно извършено на няколко
основания. На първо място излага, че посоченото в заповедта изменение на длъжностното
щатно разписание от 25.11.2022 г. и съкращаването на двете щатни бройки за длъжността
„....“ е фиктивно, като трудовите функции на съкратената длъжност продължават да
съществуват в пълен обем и до настоящия момент. Посочва, че до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение е работила редом със служителката ...., заемаща идентична на
нейната длъжност в галерия „....“. Сочи, че не е налице реално съкращаване на щата в
предприятието, тъй като .... продължава да изпълнява всички трудови функции на
съкратената длъжност – считано от 04.01.2023 г., галерия „....“ осъществява обичайната си
дейност, като в периода 13.01.2023 г. – 21.02.2023 г. служителката .... е успяла да организира
и да проведе три изложби и едно културно събитие по творческо четене. Твърди, че предвид
продължаващото фактическо изпълнение на присъщите за длъжността „....“ функции в
1
галерията, ответникът не е изпълнил задължението си да извърши подбор по реда на чл. 329
КТ. На второ място, сочи, че решението за съкращаване на щата от 25.12.2022 г. е взето от
некомпетентен орган в нарушение на предвидения в устава на работодателя ред, а новото
щатно разписание и заповедта за прекратяване са утвърдени и издадени от некомпетентен
орган. На трето място, твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение е
нарушена разпоредбата на чл. 8 КТ, която предвижда добросъвестно упражняване на
трудовите права и задължения. Счита, че е налице злоупотреба с право и целта била
конкретно уволнението на ищцата. Излага, че при евентуално проведена процедура по
подбор ищцата не би могла да бъде законосъобразно освободена от длъжността „....“ поради
многогодишния си опит и професионална квалификация, които сравнява с начина, по който
служителката .... е назначена на същата длъжност – без проведен конкурс и без никакъв
опит като .... и ..... С оглед на изложеното, моли съда да признае процесното уволнение за
незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „....“ и
да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 7317,30 лв. на осн. чл. 225, ал. 1
КТ за период от 6 месеца, считано от 05.01.2023 г. до 05.07.2023 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.03.2023
г., до окончателното й изплащане. Претендира и разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът .... е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Прави възражение, че исковата молба не е предявена в
давностния срок по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ. Оспорва твърденията на ищцата за
незаконосъобразност на процесната заповед, като заявява, че същата е мотивирана, издадена
от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма при спазване процедурата за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и
при наличие на материалните предпоставки за това. Оспорва твърденията на ищцата, че
решението за съкращаване на щата от 25.12.2022 г. е взето от некомпетентен орган в
нарушение на предвидения в устава на работодателя ред, като посочва, че компетентността
на Съвета на директорите на ответното дружество произтича както от разпоредбите на ТЗ,
така и съгласно чл. 34, ал. 1, т. 5 от устава на същото. Твърди, че и двете щатни бройки за
длъжността „....“ са премахнати и вече не съществуват, а фактът на извършеното
съкращаване се доказвал от момента, в който работодателят е волеизявил съкращаване на
щата – 25.11.2022 г. Сочи, че щом са съкратени и двете съществуващи до 25.11.2022 г.
щатни бройки за процесната длъжност, то за работодателя не е било налице задължението за
провеждане на процедура по извършване на подбор съгласно чл. 329 КТ. Посочва, че с
последваща заповед на работодателя задълженията по длъжностната характеристика за
длъжността „....“ са възложени на служителя, заемащ длъжността „Началник пазарна
площадка – Женски пазар“, като същите са включени в длъжностната му характеристика. По
тази причина излага, че в случая е налице трансформация, при която трудовите функции на
съкратената длъжност са преминали към длъжност със съществено различаващи се такива,
което представлява хипотеза на реално съкращаване на щата. Оспорва да е нарушена
разпоредбата на чл. 8 КТ, като излага, че преценката за съкращаване на определени щатни
2
бройки е предоставена изцяло на работодателя по целесъобразност и след като са съкратени
и двете щатни бройки за длъжността „....“, не би могло да се касае за недобросъвестно
упражняване на трудовите права и задължения. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото релевантни доказателства и след
обсъждане доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно съединение следните искове: за отмяна на
уволнението, извършено с Предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение с изх.
№ 130/01.12.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „....“, отдел „....“, в галерия „....“,
гр. .... – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 05.01.2023 г. –
05.07.2023 г. в размер на 7317,30 лв. – чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За уважаване на предявената искова претенция за признаване на
незаконосъобразността и отмяна на уволнението, ищцата следва да докаже незаконното
упражняване от страна на ответника на потестативното право едностранно да прекрати
трудовото правоотношение, сключено между тях.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че в
негова полза е възникнало потестативното право да прекрати правоотношението с ищцата на
основание чл.328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ: че съкращаването е реално, т.е. премахната е
съответната трудова функция, заемана от уволнения (длъжност или щатна бройка); че е
извършено по съответния ред – от компетентен орган; че е налице към момента на
уволнението – извършено преди или едновременно с уволнението, и че е извършен подбор
или че подборът по чл. 329 КТ не е бил задължителен, тъй като се съкращават всички
идентични и сходни длъжности.
С Определение № 26428/27.07.2023 г. на СРС, 87 състав, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „....“, отдел „....“, в
галерия „....“, гр. ...., прекратено едностранно от ответника с предизвестие поради
съкращаване на щата.
Преди да бъде разгледан спорът по същество, съдът следва да се произнесе по
направеното от ответника възражение за погасяване по давност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ поради предявяването му след изтичане на установения в чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. чл. 358,
ал. 2, т. 1, предл. 2 КТ срок. Съгласно цитираните разпоредби исковете по трудови спорове
относно прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок, който
започва да тече от деня на прекратяването. Относно деня на прекратяване на трудовото
правоотношение чл. 335, ал. 2 КТ предвижда три хипотези: 1. при прекратяване с
3
предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на
предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при
прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора. В настоящия случай основанието, което е използвал
работодателят за прекратяване на трудовия договор на ищцата – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
КТ /съкращаване на щата/, изисква отправяне на предизвестие от работодателя до
служителя. Според константната съдебна практика на ВКС, когато трудовият договор се
прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който съдът
следва да извърши контрол по законосъобразността на изявлението за прекратяване на
трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение. При прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие,
прекратителният ефект настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието /чл. 335,
ал. 2, т. 1 КТ/. Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил
този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед
при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй
като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича
срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към
момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се
преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. Това е така,
тъй като в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ се връчва предизвестие, а не заповед за
уволнение, каквато може въобще да не бъде издадена, като трудовото правоотношение се
прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Следователно, когато работодателят е
отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това
основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на
предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като ако работодателят
е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно
значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено. Следователно, меродавен е
моментът на предизвестяване на работника за прекратяване на трудовото правоотношение, а
не моментът на издадената впоследствие заповед за прекратяването му или нейното
съдържание, тъй като тя има единствено декларативно по отношение прекратяването
значение (в този смисъл Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г.
о., ГК; Решение № 62 от 1.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2013 г., III г. о., ГК; Решение
№ 664 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 192/2009 г., IV г. о.; Решение № 402 от 21.10.2011
г. на ВКС по гр. д. № 721/2011 г., IV г. о., ГК). Съобразявайки посочената последователна
практика на ВКС, настоящият съдебен състав счита, че представената на лист 10 по делото
Заповед № 504/29.12.2022 г., съгласно която трудовото правоотношение с ищцата се
прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ /поради съкращаване на щата/,
считано от 04.01.2023 г., е без правно значение и представлява акт на работодателя с чисто
декларативен, установителен смисъл. Следователно, денят на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните ще бъде определен по предвидения в чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ
начин, а именно – с изтичане на срока на предизвестието.
4
От представеното на лист 11-12 по делото Предизвестие с изх. № 130/01.12.2022 г. се
установява, че работодателят е отправил до ищцата 30-дневно предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ /съкращаване на
щата/, като съгласно разписката на гърба на предизвестието, същата го е получила на
01.12.2022 г. За пълнота на изложението, следва да се спомене и че видно от представения
на лист 6-7 по делото Трудов договор № 350/12.11.2018 г., в чл. 10 от същия е уговорено, че
срокът на предизвестие при прекратяване на договор е в размер на 30 дни. Съгласно чл. 326,
ал. 4 КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му, от
което следва, че срокът е започнал да тече на 02.12.2022 г. и е изтекъл на 31.12.2022 г. При
съобразяване на цитираната съдебна практика и императивната разпоредба на чл. 335, ал. 2,
т. 1 КТ съдът приема, че трудовият договор на ищцата следва да се счита прекратен на
01.01.2023 г. От тази дата, на основание чл. 358, ал. 2, т. 1, предл. 2 вр чл. 358, ал. 1, т. 2, КТ
е започнал да тече 2-месечният давностен срок за предявяване на иска за отмяна на
уволнението като незаконно и същият е изтекъл на 01.03.2023 г. Предявеният от ищцата на
02.03.2023 г. иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява погасен по давност. Няма спор в
съдебната практика, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е давностен и при констатация за
изтичането му исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като
възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо. Давността е въпрос на
материалната основателност на претенцията, поради което делото не се прекратява поради
недопустимост на иска (в този смисъл Определение № 43 от 27.01.2022 г. по гр. д. №
1723/2021 г., ІV Г. О., ВКС).
Възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно от ответника
с отговора на исковата молба и разгледано по същество, се явява основателно. С оглед
изложеното, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен като подаден след
изтичане на предвидения в закона 2-месечен давностен срок, поради което следва да бъде
отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са акцесорни на първия, то
същите се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за държавна такса
следва да останат за сметка на съда.
Ищцата няма право на разноски с оглед отхвърляне на исковите й претенции изцяло.
Ответникът няма право на разноски, тъй като не е доказал извършването им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., ....., против
...., ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. ...., , обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението, извършено с
Предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение с изх. № 130/01.12.2022 г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 /поради съкращаване на щата/, за незаконно и
неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „....“, отдел „....“, в галерия „....“, гр. ...., и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ - за заплащане на сумата от 7317,30
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 05.01.2023 г. до 05.07.2023 г., като погасени по давност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6