Решение по дело №597/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260062                                14.12.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На осми декември                                                                                         2020 година

В публично заседание в следния състав:                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 597 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 128, т. 2 КТ и осъдителни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Д.Д.Д. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, с която се предявяват установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на трудови възнаграждения с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 128, т. 2 КТ и осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че работи при ответника по трудов договор № 39/15.04.2004 г. и допълнително споразумение № 42/28.01.2019 г. на длъжността „началник отделение” Вътрешно. Твърди, че по ч.гр.д. № 432/2020 г. била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 11192,48 лв., представляваща размер на неплатени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г., за месец декември 2019 г. и за месец януари 2020 г. Твърди, че не му били изплатени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. частично в брутен размер на 1500 лв., за месец декември 2019 г. в брутен размер на 4131,34 лв., за месец януари 2020 г. в брутен размер на 5561,14 лв. Твърди, че трудовото възнаграждение се дължи месечно, а той добросъвестно е изпълнил трудовите си задължения. Твърди, че направил опит работодателят да му плати трудовите възнаграждения, но срещнал отказ и разбиране, въпреки че се изплащали суми към външни доставчици. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество му дължи сумите трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. частично в брутен размер на 1500 лв., за месец декември 2019 г. в брутен размер на 4131,34 лв., за месец януари 2020 г. в брутен размер на 5561,14 лв., ведно със законната лихва върху сумите, както и да бъде осъден ответника да заплати суми за мораторно обезщетение върху главниците както следва: сумата от 119,58 лв. върху главницата от 1500 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.08.2020 г., сумата от 259,36 лв. върху главницата от 4131,34 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 13.08.2020 г., сумата от 301,23 лв. върху главницата от 5561,14 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 13.08.2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

От изисканото за послужване ч.гр.д. № 432/2020 г. по описа на РС-Раднево е видно, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните понастоящем суми за трудови възнаграждения в общ размер на 11192,48 лв., ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до погасяване на задължението.

От приетото като писмено доказателство допълнително споразумение № 42/28.01.2019 г. към трудов договор № 39/15.07.2004 г. /л.5-6/ е видно, че ищецът заема длъжност „началник отделение”. Уговорено е работно време от 8 часа и при основно месечно трудово възнаграждение от 800 лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 23,2 %, които се изплащат месечно.

По делото е приета като писмено доказателство издадена от работодателя справка изх. № 764/20.07.2020 г., в която е посочен размерът на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения на ищеца, които са както следва: за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 6495,59 лв., нетен размер 3957,27 лв., неизплатена сума 1500 лв.; за декември 2019 г. в брутен размер на 5049,00 лв., нетен размер 4131,34 лв., неизплатена сума 4131,34 лв; месец януари 2020 г. в брутен размер на 6611,00 лв., нетен размер 5561,14 лв., неизплатена сума 5561,14 лв. Така издадената от ответника справка представлява извънсъдебно признание на факта, че са начислени и се дължат неизплатените суми за въпросните месеци. Справката не е оспорена от ответника, поради което съдът ги кредитира като годни писмени доказателства, установяващи факта на начислените трудови възнаграждения.

Поради това съдът приема, че се установява по делото, че ответното дружество дължи на ищеца начислени и неплатени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в нетен размер на 1500 лв., за декември 2019 г. в нетен размер на 4131,34 лв., месец януари 2020 г. в нетен размер на 5561,14 лв.

С протоколно определение от 08.12.2020 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 7000 лв. на 12.11.2020 г. и сумата от 3000 лв. на 07.12.2020 г. Първото плащане от 7000 лв. е годно да погаси всяко едно от отделните задължения за всеки месец, но не и всички заедно.

Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД ако лицето, което има към друго няколко еднородни задължения, не заяви кое от тях погасява с изпълнението си, което не е достатъчно да погаси всички тях, се погасява най-обременителното за него задължение, а по делото няма данни същият да е заявявал кое от задълженията си към ищеца за трите неплатени трудови възнаграждения погасява. Но същевременно тази норма в случая е неприложима, защото според същата длъжникът има право да избира кое свое еднородно задължение към кредитора си да погаси, само ако плаща същото изцяло – разноски, лихви и главница, а не и когато изпълнението му не е достатъчно да погаси изцяло нито едно от еднородните му задължения към този кредитор. Това е така, защото кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части и в хипотезата на няколко еднородни задължения, макар всички те да са делими съгласно правилото на чл. 66 ЗЗД. В този случай, ако кредиторът приеме такова частично плащане, не извършилият го длъжник, а кредиторът има право да посочи на какво основание го приема и само ако кредиторът не посочи в погашение на кое задължение приема частичното плащане, тогава се погасява съответна нему част от най-обременителното за длъжника задължение, а ако задълженията му са еднакво обременителни – най-старото, а ако са възникнали едновременно – се погасяват съразмерно (чл. 76, ал. 1 ЗЗД; Решение № 294 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1276/2012 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). В случая и кредиторът не е посочил кое свое вземане счита за погасено с платените от ответника суми, поради което с тях следва да се погаси най-старото от еднакво обременителните в случая задължения за трудови възнаграждения.

Поради това със сумата от 7000 лв., платена на 12.11.2020 г. е погасено изцяло задължението в размер на 1500 лв. за трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г., както и трудовото възнаграждение за месец декември 2019 г. в размер на 4131,34 лв. С остатъка от 1368,66 лв. е погасено частично задължението за трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. в общ нетен размер от 5561,14 лв. и е останал неплатен остатък от 4192,48 лв. Съответно с плащането в размер на 3000 лв. на 07.12.2020 г. е погасено частично останалото задължение за месец януари 2020 г. до сумата от 1192,48 лв., за които няма доказателства за плащане от страна на ответника.

Поради това ще се отхвърлят установителните искове за трудовото възнаграждение за месец октомври 2019 г. в размер на 1500 лв., за трудовото възнаграждение за месец декември 2019 г. в размер на 4131,34 лв. и частично за трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. до размера от 4368,66 лв. като погасени чрез плащане в хода на процеса, а ще се уважи само частично искът за трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. до размера от 1192,48 лв.

Следва да се присъдят на ищеца законната лихва върху сумата от 1500 лв. за трудовото възнаграждение за месец октомври 2019 г. за периода от 13.08.2020 г. до 12.11.2020 г.; законната лихва върху сумата от 4131,34 лв. за трудовото възнаграждение за месец декември 2019 г. за периода от 13.08.2020 г. до 12.11.2020 г.; законната лихва върху сумата от 5561,14 лв. за трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. за периода от 13.08.2020 г. до 12.11.2020 г.; законната лихва върху сумата от 4192,48 лв. за частично задължение за трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. за периода от 12.11.2020 г. до 07.12.2020 г.; както и законната лихва върху сумата от 1192,48 лв. за частично задължение за трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. за периода от 07.12.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

Относно мораторното обезщетение следва да се посочи, че съгласно трудовия договор трудовото възнаграждение се дължи месечно, тоест до края на месеца, за който се дължи. При това положение при неплащане на трудовото възнаграждение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД се дължи мораторно обезщетение за всяко неплатено трудово възнаграждение от първо число на следващия месец до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.08.2020 г. Изчислени с калкулатор за законна лихва на основание чл. 162 ГПК съдът констатира, че ответникът дължи на ищеца следните мораторни обезщетения: за неплатеното трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г. в размер на 1500 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.08.2020 г. в размер на 119,58 лв.; за неплатеното трудово възнаграждение за месец декември 2019 г. в размер на 4131,34 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 13.08.2020 г. в размер на 259,36 лв.; за неплатеното трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. в размер на 5561,14 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 13.08.2020 г. в размер на 301,23 лв. За тези суми исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да се уважат.

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за исковете по сметка на РС-Раднево в размер на 497,70 лв. /по иска по чл. 128, т.2 КТ в размер на 447,70 лв. и по иска по чл. 86, ал. 1 КТ в размер на минималната държавна такса от 50 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК/.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се установиха в размер на 890 лв. за исковото производство /база платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 14.10.2020 г. на л.19/ и в размер на 440 лв. за заповедното производство /база платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.08.2020 г. на л.7 от заповедното производството/.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 42, дължи на Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 229 от 14.08.2020 г. по ч.гр.д. № 432/2020 г. на РС-Раднево:

-         за неплатено трудово възнаграждения за месец януари 2020 г. частично до размера на сумата от 1192,48 лв. /хиляда сто деветдесет и два лева и 48 ст./;

-         законната лихва върху сумата от 1500 лв. за трудовото възнаграждение за месец октомври 2019 г. за периода от 13.08.2020 г. до 12.11.2020 г.;

-         законната лихва върху сумата от 4131,34 лв. за трудовото възнаграждение за месец декември 2019 г. за периода от 13.08.2020 г. до 12.11.2020 г.;

-         законната лихва върху сумата от 5561,14 лв. за трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. за периода от 13.08.2020 г. до 12.11.2020 г.;

-         законната лихва върху сумата от 4192,48 лв. за частично задължение за трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. за периода от 12.11.2020 г. до 07.12.2020 г.;

-         както и законната лихва върху сумата от 1192,48 лв. за частично задължение за трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. за периода от 07.12.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 42, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: за трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г. в нетен размер на 1500 лв., за трудово възнаграждение за декември 2019 г. в нетен размер на 4131,34 лв., и за трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. частично за сумата над нетния размер от 1192,48 лв. до пълния предявен нетен размер от 5561,14 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 229 от 14.08.2020 г. по ч.гр.д. № 432/2020 г. на РС-Раднево.

         ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 42, да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми за мораторни обезщетения:

- в размер на 119,58 лв. /сто и деветнадесет лева и 58 ст./ за неплатеното трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г. в размер на 1500 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 13.08.2020 г.;

- в размер на 259,36 лв. /двеста петдесет и девет лева и 36 ст./ за неплатеното трудово възнаграждение за месец декември 2019 г. в размер на 4131,34 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 13.08.2020 г.;

- в размер на 301,23 лв. /триста и един лева и 23 ст./ за неплатеното трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. в размер на 5561,14 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 13.08.2020 г.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 42, да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за исковото и заповедното производство в общ размер на 1330 лв. /хиляда триста и тридесет лева/.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 4, да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 497,70 лв. /четиристотин деветдесет и седем лева и 70 ст./.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 22.12.2020 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: