Определение по дело №1260/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 260295                              27.08.2020 година                                 град   Бургас

                                        

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                                ТРЕТИ  СЪСТАВ

На двадесет и седми август                                                                            Година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

             

                          

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Росен Парашкевов

                            ЧЛЕНОВЕ:        1.   Кремена Лазарова

                                                        2.   Йорданка Майска

 

 

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов

въззивно гражданско дело номер  1260 по описа за 2020 година, съобрази  следното:

                      

                     Производството е по чл.274, ал.1 вр.чл.248 от ГПК.

           Образувано е по повод депозирана частна жалба, вх№6134 от 2020г. от Главна Дирекция „Гранична полиция“- МВР, представлявана от юрисконсулт Красимира Иванова против Определение№582 от 21.01.2020г. по гр.д.№8286/2019г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е оставена без уважение молбата на ответника в първоинстанционното производство за допълване и изменение на решението в частта за разноските.   

            С частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага се становище, че след като съдът е приел изменението на иска чрез намаляването му(протоколно определение от 18.12.2019г.) , на ответника следва да се присъдят разноски за намалената част. Развиват се подробни съображения, че се касае за частично прекратяване на делото- за частта от размера на исковете, за които е заявено и прието намаляването.

             Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане разноски на ответника(частен жалбоподател), съобразно изменението на исковите претенции чрез намаляването им, както и намаляване присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.  

             Ответникът по частната жалба – А.П.А., ЕГН **********, не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок и не изразява становище по нея.   

             Бургаският окръжен съд, за да се по произнесе жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна  следното:

            Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законови срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

             Разгледана по същество, съдът намира  същата  за основателна.  

             Според чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

             Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК,  ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства.

             Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК. По отговорността за разноски, съдът се произнася при постановяване на решението, като процесуалния закон вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските- чл. 236 ал.1 т.6 от ГПК, т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за разноски. При неоснователност на искането за разноски, съдът излага съображения единствено в мотивите на съдебния акт.       

              Разпоредбата на  чл. 248, ал.1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 от ГПК.

              Първата хипотеза на  чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

            В конкретния случай,  с постановеното решение, районният съд не е присъдил разноски на ответника, съобразно извършеното оттегляне, поради което съшия е подал молба за изменение на осн. чл. 248 от ГПК, която е оставена без уважение от първоинстанционния съд с обжалваното определение.

              Първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, тъй като в случая не се касае нито за частично прекратяване на производството по делото, нито за частично отхвърляне на иска, които изводи, настоящият състав не споделя.

              В проведено открито съдебно заседание пред районния съд, преди да бъде приключено съдебното дирене, пълномощникът на ищеца е заявил по реда на чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 от ГПК, че изменя исковите претенции, съгласно размерите, визирани в експертното заключение- 536.57 лева (при първоначално предявена 1440 лева за 240 часа извънреден труд), което съдът е приел.

          Основният въпрос по делото е дали при пълно уважаване на намалената по реда на чл. 214 ГПК искова претенция се дължи пълния размер на направените от ищеца разноски или само част съобразно уважения размер от първоначално предявения иск. Изменението на иска чрез намаляване размера на вземането по съществото си е съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер, за която на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на съответните разноски.

           От изложеното се налага извод, че при пълното уважаване на намаления по реда на чл. 214 ГПК иск на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от първоначално предявения размер на иска, като в този случай право на разноски има и ответника съобразно отхвърлената част от първоначално предявения размер.

              Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.

             С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за прекратяване на производството – частично оттегляне на иска, частният жалбоподател има право да получи направените разноски по производството до момента на прекратяването. При това положение ищецът следва да бъде осъден да заплати, на осн. чл.78, ал.8, юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна в размер на 111.78 лева. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго за уважаване на искането за присъждане на разноски.  

 По изложените съображения, Окръжен съд - Бургас

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

             ОТМЕНЯ Определение №582 от 21.01.2020г. по гр.д.№8286/2019г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е оставена без уважение молбата на ответника в първоинстанционното производство- от Главна Дирекция „Гранична полиция“- МВР, представлявана от юрисконсулт Красимира Иванова, за изменение и допълване на решението в частта за разноскитe, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: 

 ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН ********** , да заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция“- МВР, представлявана от юрисконсулт Красимира Иванова, сумата от 111.78 лв. (сто и единадесет лева и седемдест и осем стотинки) - разноски по делото.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.