Р
Е Ш Е Н И Е
№
260631/13.05.2021 г.
гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 19.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на
секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 4411 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „А“ ЕООД, ЕИК представлявано от
управителя А Т, срещу Наказателно постановление № 529421-F557507/31.07.2020 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, представлява се от адв. С.С. от БАК, който поддържа жалбата и
прави искане за отмяна на НП.
ЦУ на НАП –
Бургас, чрез процесуалния си представител ю.к. Чолакова, оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните,
намира за установено следното:
На 02.07.2020 г.
свидетелят Д.У., в качеството си на инспектор по приходите в НАП, е извършил
проверка в търговски обект – сладкарница „А“, находящ се в гр. Бургас, ул.
Копривщица , стопанисван от жалбоподателя. При проверката свидетелят У. установил,
че в обекта не се съхранява свидетелството за регистрация на монтираното и
работещо фискално устройство модел DAISY
EXPERT 01-KL,
с ИН
на ФУ DY340656 и ИН на ФП 36551578, регистрирано
в НАП с № 3886598.
За установеното
нарушение на жалбоподателя е бил съставен на 04.07.2020 г. АУАН, а впоследствие
на 31.07.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така
установените факти съдът прави следните прави изводи:
Жалбата е
депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В тази
връзка настоящият състав не споделя изложеното в жалбата възражение за
допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН. Посочването на данни за
свидетеля имат за цел при необходимост свидетелят да бъде установен и да даде
показания за възприетите от него факти. Видно от АУАН в него са посочени три
имена и адрес, на който свидетелят може да бъде установен. В АУАН не е посочено
ЕГН на свидетеля, но съдът счита, че отразените данни за свидетелката са
достатъчни, същата да бъде индивидуализирана. Непосочването на ЕГН на свидетел
не е съществено процесуално нарушение, което да опорочава акта, след като са
посочени други данни, от които може свидетелят да бъде установен.
В случая се
касае за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, съгласно която разпоредба лицето по чл. 3 (всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги) със стационарен търговски
обект съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД.
От събраните по
делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че
жалбоподателят е осъществил състава на процесното нарушение, като при извършената
проверка се е установило, че в проверявания търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя, не се е съхранявало свидетелството за регистрация на фискалното
устройство, налично в обекта. Както се установи от посочената като нарушена
норма жалбоподателят е бил длъжен да държи в проверявания обект поисканото при
проверката свидетелство за регистрация на ФУ. В конкретния случай това не е
сторено, като по време на проверката свидетелството не е било представено на
контролните органи, поради което и правилно те са приели, че е извършено
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Следва да се
посочи и че законът не прави разлика относно причините, довели до липсата на
свидетелството за регистрация на ФУ в обекта. Нарушителят е търговец, който
следва да организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията
си, съгласно нормативната база, поради което и направеното възражение в тази
връзка се явява неоснователно.
За извършеното
нарушение разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС предвижда
наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв.
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към
процесното нарушение и на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че с така определеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Съдът намира, че
в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.
28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му
в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.
9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност"
следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му,
степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
В конкретния
случай нарушението е типично за вида си и с нищо не се отличава от останалите
такива. Извършеното нарушение е свързано с основни обществените отношения,
които са предмет на правна уредба от ЗДДС и Наредбата. Това, че органите по
приходите могат да извършват проверка в регистъра на НАП, по никакъв начин не
може да доведе до отпадане на изискването към търговците да изпълняват
вменените им по закон задължения. Липсата на вредни последици от деянието, за
което е ангажирана отговорността на дружеството, както и увреждането на фиска,
не са съставомерни елементи от фактическият състав на нарушението. Първото по
ред нарушение на дружеството представлява смекчаващо обстоятелство, което е
взето предвид от административнонаказващият орган при определяне и налагане на
минималната в закона имуществена санкция. С оглед горното съдът счита, че в
случая приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция - Решение № 816 от
05.05.2017 г. на АдмС – Бургас по к. а. н. д. № 453/2017 г.
С оглед всичко
посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото НП е правилно и
законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и
наказателното постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 3 вр. с чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в
тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП вр. чл. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в
размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия,
съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 529421-F557507/31.07.2020 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „А“ ЕООД,
ЕИК, представлявано от управителя Анастасия Томова, на основание чл. 185, ал.
2, изр. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е наложено наказание "имуществена санкция"
в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „А“ ЕООД, ЕИК, представлявано от
управителя А Т, да заплати в полза на Национална агенция за приходите – гр.
София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.