Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№
………./ ………….09.2020 г.
гр. Варна
Елена
Янакиева – Председател на Административен съд Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах при
закрито заседание докладваното адм. дело № 1652 по описа за 2020 г. на
Административен съд Варна, взех предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл.
304 от АПК.
Образувано е по молба на М.Т.Х. с ЕГН № ********** ***,
за налагане на санкция по реда на чл. 304, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“, гр. София, за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение на
Административен съд – Варна по Адм. дело № 3236/2016 г., потвърдено от
Върховния административен съд /ВАС/ с решение по Адм. дело № 5017 за 2017 г., и
по-конкретно в частта досежно присъдените със съдебни решения разноски.
В молбата се твърди, че с цитираните по-горе съдебни
решения ИА „Автомобилна администрация“ гр. София е осъдена да заплати на М. Т. Х.
сторените от него съдебни разноски по посочените административни дела пред
двете съдебни инстанции, във връзка с което надлежно се е снабдил с
изпълнителен лист. изх. № 217/22.05.2020 година.
На 02.07.2020 год. с нарочно заявление вх. №
51-00-10-28 изпълнителният лист (в оригинал) е депозиран в деловодството на ИА „Автомобилна
администрация“ гр. София. Със заявлението М. Х. е поискал от Изпълнителния
Директор на Агенцията да му изплати в 7-дневен срок посочената в ИЛ сума. Твърди
се в жалбата, че в рамките на определения от взискателя 7-дневен срок, а така
също и до датата на сезиране на Председателя на АС- Варна с искането по чл.304,
ал.1 от АПК дължимата сума не е преведена по сметката на М. Х.. Липсва каквото
и да било друго произнасяне на длъжностното лице във връзка със заявлението от
02.07.2020 година. Предвид горното, е образувано настоящото производство, с
което М.Т. Х. иска от Председателя на Административен съд – Варна да наложи на Изпълнителния
Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София глоба
за неизпълнение на посочените съдебни решения и по-конкретно – за неизпълнение на
осъдителния диспозитив, с който Агенцията е осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените от него съдебни разноски. Към молбата, по която е образувано
настоящото производство, е приложено заверено копие на Заявление вх. №
51-00-10-28/02.07.2020 година. Видно от съдържанието му, в него са посочени
номерата на административните дела на АС-Варна и на ВАС, във връзка с които са
постановени цитираните по-горе съдебни решения, съдържащи осъдителни
диспозитиви. Посочен е общият размер на дължимата сума – 1014 /хиляда и
четиринадесет/ лв., както и номерът на банковата сметка, по която взискателят е
поискал да бъдат преведени.
На основание чл.306, ал.3 от АПК съдът е изпратил до
Изпълнителния Директор на ИА „Автомобилна администрация препис от искането като
изрично е указана възможността в 14-дневен срок да представи писмен отговор на
молбата. Съобщението е получено от адресата на 07.08.2020 г. като в указания
срок (до
21.08.2020 год.) не е
представено писмено становище. Такова не е постъпило и до датата на
постановяване на настоящото разпореждане.
По
допустимостта на молбата:
Административнонаказателните
разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е правото на депозиране на искане
за налагане на санкция по реда на чл.304 от АПК. От представените доказателства съдът установи, че М. Т. Х. е
лице, което е страна в посочените по-горе съдебни производства като повдигнатия
правен спор е решен в негова полза. Законодателят е посочил кое е лицето, чиято
отговорност следва да се ангажира в различните хипотези на производството по
чл.306, ал.2 вр. чл.304 от АПК, както и е регламентирана подведомствеността и
подсъдността на производствата по този ред. В този раздел не е предвидена
препращаща разпоредба към общите норми от кодекса. Поради това съдът
съобразява, че молбата е подадена пред компетентен съд с цел образуване на
производство по налагане на административна санкция на длъжностно лице - Изпълнителния
Директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, чието
Решение № РД-11-26 от 09.11.2016 г. / в
частта по т.3/, постановено в производство по Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/, по жалба на М. Т. Х. е отменено по съдебен ред.
С оглед
изложеното се налага извод, че искането е допустимо, като подадено от надлежна
страна – лице, по чиято жалба е отменен административен акт в оспорената част.
С искането е сезиран компетентен орган – Председателят на Административен съд –
Варна по аргумент от чл.306, ал.2 от АПК.
По същество
на молбата:
По жалба на М.Т.Х. *** е образувал Административно
дело № 3236 по описа на съда за 2016 г. С постановеното по делото решение съдът
е отменил Решение №РД-11-26/09.11.2016г. на Изпълнителният директор на ИА
“Автомобилна администрация“, в частта, с която е отказан достъп до обществена
информация по т.3 от заявление на М. Х. с
вх.№51-00-10-28/26.10.2016г., и в тази част делото е върнато на органа за ново
произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Същото съдържа
осъдителен диспозитив, с който ответникът - Изпълнителният директор на ИА
“Автомобилна администрация“, гр. София, е осъден да заплати на жалбоподателя М.
Х. сума в размер на 514 /петстотин и четиринадесет/ лева, представляващи
сторените съдебно-деловодни разноски пред първа инстанция. Решението на
Административен съд – Варна е оспорено по касационен ред. С Решение № 14335/
21.11.2018 г., постановено по Адм. дело № 5017/2017 г. по описа на ВАС, състав
на същия съд, V Отделение, е оставил в сила решението на първостепенния съд. С
диспозитива на касационното решение органът е осъден да заплати на ответника по
касация разноски за това производство в размер на 500 /петстотин/ лева.
За така възникналите парични задължения М.Т.Х. се е снабдил с изпълнителен лист, който е
внесен в деловодството на ИА “Автомобилна администрация“ със Заявление вх. №
51-00-10-28 от 02.07.2020 година. В него ясно са посочени имената на
взискателя, цитираните по-горе съдебни решения като източник на притезателното
право, размерът на дължимата сума и номер на банковата сметка на взискателя, по
която желае да се преведе сумата. В заявлението М. Х. е посочил, че желае
дължимата сума да бъде преведена по посочената сметка в 7-дневен срок.
Като съобразих додовите, изложени в молбата и
аргументиращи искането за налагане на санкция, в аспекта на относимата
регламентация, приемам молбата за неоснователна.
В случая релевантен за изхода на настоящото производство
по чл. 306, ал.2 от АПК е въпросът за характера на правоотношението, във връзка
с което е възникнало притезателното право на М. Х. спрямо Изпълнителния
директор на ИА “Автомобилна администрация“. Независимо от обстоятелството, че паричното
вземане на молителя е възникнало в съдебно производство по оспорване на
административен акт, то задължението за изплащане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в изпълнителното производство по събирането им има гражданскоправен
характер, а не административно-правен такъв. Поради това тази процедура е
уредена не в АПК, а Гражданско-процесуалния Кодекс /ГПК/.
Редът за получаване на парични вземания от държавни
учреждения е по-различен от общите разпоредби на ГПК, разписани в Част V
„Изпълнително производство“. Той е уреден в Глава XLVІ „Изпълнение
срещу държавни учреждения, общини и бюджетно субсидирани учреждения“ на ГПК. В
чл.519, ал.1 от ГПК е наложена забрана
за допускане на изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Съгласно
ал.2 на същата разпоредба „Паричните
вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства
по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган
на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен
ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят
най-късно в следващия бюджет.“. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че изпълнителният
лист за събиране на такива суми се предявява не на административния ръководител
на учреждението, а на финансовия орган към него. Съответно - задължението за извършване
на фактическите действия по изплащане на всякакви парични задължения на
държавни учреждения, каквито са и съдебните разноски, не е в правомощията на
административния ръководител, а на финансовия орган към него. Задължения за
извършване на действия от страна на първостепенния ръководител с бюджет на държавното
учреждение възникват едва в хипотезата, когато в бюджета няма достатъчно
средства за удовлетворяване искането на взискателя, съответно – когато такива
следва да се предвидят в следващия бюджет. Твърдения за наличието на тази
хипотеза не се съдържат в молбата на М. Т. Х. и доказателства в този смисъл
също не са представени.
След като, съгласно разпоредбата на чл.519, ал.2 от ГПК, Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ не е пряко
отговорен за изплащане на сумата по представения изпълнителен лист в качеството
на административен ръководител на Агенцията, то не е налице правно основание за
ангажиране на административната му отговорност по реда на чл.306 от АПК,
каквото е искането на М.Т.Х..
За пълнота следва да се отбележи, че предвид
систематичното място на чл.304 и чл.306 от АПК, както и предвид факта, че
санкция по този ред може да се наложи на лице, което има качеството на „длъжностно“ такова, следва
извод, че това е способ за ангажиране административната отговорност на такова длъжностно
лице, което не изпълни съдебно решение, но само ако дължимото поведение е
свързано с упражняваната от него административна дейност в рамките на неговата
материална, функционална и териториална компетентност, произтичащи пряко от закон
или по изрична делегация, тоест – в производства и правоотношения от
административен характер. Както се посочи по-горе в изложението, поради
гражданско-правния характер на правоотношението между страните в изпълнителното
производство, настоящият случай не е такъв.
Мотивирана
от изложеното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
/молбата/ на М.Т.Х. с ЕГН № ********** ***, за налагане на санкция по реда на
чл. 304, ал.1 от АПК на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“, гр. София, за неизпълнение на влязло в сила
съдебно решение на Административен съд – Варна по Адм. дело № 3236/2016 г.,
потвърдено от Върховния административен съд /ВАС/ с решение по Адм. дело № 5017
за 2017 година, изразяващо се в неизплащане на присъдените в полза на молителя
съдебно-деловодни разноски.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Варна в
7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: