Решение по дело №2871/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 20.04.2022 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 21.10.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Виолета Йовчева

Членове: Мариана Георгиева

Димитър Ковачев                                                                                 

При секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 2871/ 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.Л.В., ЕГН ********** срещу РЕШЕНИЕ № 20265543/01.12.2020г. на СРС по гр.д. 19203/2019г, с което са уважени предявените от Д.К.К., ЕГН ********** и В.К.Х., ЕГН ********** срещу жалбоподателката искове с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН и чл. 108 ЗС за обявяване на нищожност на саморъчно завещание на В.С.Т., ЕГН ********** (в обжалваното решение е допусната ЯФГ в ЕГН на починалия В.Т.) и по чл. 108 ЗС за установяване на собственост и предаване владението върху недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 68134.896.42 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София, одобрени със заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*******, с площ от 1731 кв.м., при квоти: 213,5/1731 идеални части за Д.К.К. и 213,5/1731 идеални части за В.К.Х. и недвижим имот с идентификатор 68134.1896.42.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София, одобрени със заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*******, който имот представлява еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ 109 кв.м., при квоти: 1/2 идеални части за Д.К.К. и 1/2 идеални части за В.К.Х..

С решението поради уважаване на главния иск за нищожност СРС не се е произнасял по евентуалните искове за унищожаемост на завещанието.

Изложени са оплаквания за превратно тълкуване на волята на завещателя, като СРС неправилно приел, че е налице възмездност и е нарушен безвъзмездния характер на завещанието като едностранна сделка. Посочва, че в завещанието има повече от един мотив, като се цитира част от завещанието и счита, че тълкуването налага извод, че завещанието е извършено не само с оглед на бъдещи грижи за завещателя, но и с благодарствен мотив за вече положени такива при многогодишното съвместно съжителство на съпружески начала. Позовава се на практика на ВКС, с която се твърди да е изоставена предходна такава, цитирана в обжалваното решение. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Няма отговори на жалбата.

В съдебно заседание страните поддържат заявените си позиции по делото.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира решението за неправилно по следните съображения:

Между страните няма спор и се установява от събраните писмени доказателства, че ищците са наследници по закон от четвърти ред на В.Т., който е бил собственик на 427/1731 идеални части от процесните имоти. Няма спор и че починалия е оставил саморъчно завещание, с което се разпоредил за след смъртта си с всичкото си имущество в полза на ответницата. Относно автентичността на завещанието също няма спор. Така направеното завещание е универсално и придава на ответницата качеството на единствен наследник.

Не се спори и че завещателя и ответницата - въззивник са живеели на съпружески начала в спорния имот, заедно с майката на починалия (до нейната смърт през 2013г.).

Не се доказват твърденията на ищците за наличие на алкохолна зависимост, за лошо отношение на ответницата към починалия, за скандали между тях и за психологическа принуда. В представеното медицинско свидетелство за смърт на В.Т. няма такива данни. Данни в подкрепа на твърдения за злоупотреба с алкохол и за скандали между починалия и ответницата се извличат само от показанията на свидетеля И. Б.. От друга страна те са в противоречие с показанията на другия свидетел К., който е съсед, като няма данни да е заинтересован по случая, познава ответницата и починалия много преди св. Б.и който заявява, че не е имало скандали и че не е виждал злоупотреби с алкохол. Установява и че починалият е работил, съответно е реализирал доход, а здравословното му състояние се влошило около 2016г. (две години след завещанието). Същевременно св. К. изнася и данни за лоши отношения между свидетеля Б.и ответницата, като посочва, че св. Б.е бил наемател и е имало спорове за неплатени наеми и за освобождаване на имота, които не са опровергани от доказателства по делото, а косвено се потвърждават и от самия св. Б.при неговия разпит, когато той е заявил, че е бил ползвател на имота. И двамата свидетели установяват, че починалия и ответницата не са се разделяли, както се твърди в исковата молба във връзка с евентуалния иск за унищожаемост поради психическа принуда.

При така приетото относно твърдените факти СГС намира исковете за неоснователни.

Спорът е концентриран около действителната воля на завещателя, а именно дали е целял безвъзмездно и с благодарствен мотив да остави цялото си имущество.

Съгласно трайната съдебна практика завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта. Предвид този едностранен и безвъзмезден характер мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. А мотивите могат да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещия се, да се накаже безотговорния - това са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя.

Безвъзмездният характер, обаче не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер. Напротив, обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е обусловено от няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят волята на завещателя. Разпоредбата на  чл. 42, б. "в" ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви, не се отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание  чл. 42, б. "в" ЗН (решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр. д. № 710/15 г. на ГК, II ГО на ВКС и най-новата такава-определение № 554 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 3221/20 г., ГК, II ГО на ВКС).

В конкретния случай според настоящият състав на СГС при тълкуване на текста на завещанието с оглед на установените по делото конкретни условия на живот на завещателя се налага извод, че мотива на завещанието е да се отблагодари и за вече положени грижи през време на съвместния му живот с ответницата. Това следва от изричния текст на последното изречение от завещанието: „Всичко горенаписано е въз основа на дългогодишният ни съвместен живот.“. От показанията на свидетелите става ясно ( а и не се оспорва от ищците), че починалия завещател и ответницата са живеели практически като съпрузи. Очевидно завещавайки цялото си имущество на ответницата водещият мотив на починалия В.Т.е бил да се окаже благодарност и да възнагради ответницата за споделянето през годините на житейския му път и предвид оказваната помежду им постоянна грижа и създадената на практика семейна връзка. Вписването в завещанието на израза „с договорка от двете страни на договора К. да се грижи за мен и имота и имуществото“ не води до извод за нищожност щом като има и друг мотив за извършване на завещанието и този друг мотив не противоречи на закона, добрите нрави и обществения ред. Касае се за допълнителен нерешаващ мотив, чийто пороци не рефлектират върху завещанието.

Не се доказват твърденията на ищците за наличие на алкохолна зависимост, за лошо отношение на ответницата към починалия, за скандали между тях и за психологическа принуда. В представеното медицинско свидетелство за смърт на В.Т. няма такива данни. Данни в подкрепа на твърдения за злоупотреба с алкохол и за скандали между починалия и ответницата се извличат само от показанията на свидетеля И. Б.. От друга страна те са в противоречие с показанията на другия свидетел К., който е съсед, като няма данни да е заинтересован по случая, познава ответницата и починалия много преди св. Б.и който заявява, че не е имало скандали и че не е виждал злоупотреби с алкохол. Установява и че починалият е работил, съответно е реализирал доход, а здравословното му състояние се влошило около 2016г. (две години след завещанието). Същевременно св. К. изнася и данни за лоши отношения между свидетеля Б.и ответницата, като посочва, че св. Б.е бил наемател и е имало спорове за неплатени наеми и за освобождаване на имота, които не са опровергани от доказателства по делото, а косвено се потвърждават и от самия св. Б.при неговия разпит, когато той е заявил, че е бил ползвател на имота. И двамата свидетели установяват, че починалия и ответницата не са се разделяли, както се твърди в исковата молба във връзка с евентуалния иск за унищожаемост поради психическа принуда.

При това положение и предвид тежестта върху ищците да докажат пълно и главно твърденията си, което не е сторено СГС намира, че следва да се приеме за недоказано твърдението в исковата молба за непрекъснати скандали между ответницата и починалия и за някакъв натиск върху него при съставяне на завещанието, което води до неоснователност на иска за унищожаване поради насилие (психическа принуда). Показанията на св. Б., че знае ответницата да е водила починалия при адвокати три-четири месеца преди да почине по никой начин не може да се тълкуват като доказателство за някаква принуда към момента на извършване на завещанието, който е повече от три години по-ранен, нито пък даването на нотариално заверено пълномощно в полза на майката на ответницата за разпореждане с имота може да се счита за оттегляне на завещанието с конклудентни действия, защото конклудентно оттегляне на завещание е възможно само при отчуждаване на конкретно описан в завещанието имот след завещанието и приживе на завещателя (тоест при завет-чл. 41 ЗН. В случая е налице универсално завещание и негово оттегляне е възможно само изрично с ново такова или с нотариален акт (пак изрично). Представеното копие на прокурорско постановление не може да се ползва като доказателство в гражданския процес за изявления, за които се твърди, то да отразява, а и изразявано приживе желание на починалия да прехвърли имота не е несъвместимо със завещаването му в полза на лицето на което починалият е изразявал желание да прехвърли.

Не са налице доказателства завещателят да не е разбирал свойството и значението на постъпките си към момента на завещанието, каквито твърдения има в исковата молба и да е неспособен да завещава. От самото завещание не следва такъв извод. То е ясно, структурирано и последователно.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има само въззивницата, която не е сторила разноски.

Нейния пълномощник претендира възнаграждение за оказана безплатна защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 2000,00 лева., които следва да му се присъдят.

Следва да се осъдят ищците да заплатят дължимата се държавна такса по сметка на СГС в размер на 196,32 лева или по 98,16 лева за всеки ищец.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО РЕШЕНИЕ № 20265543/01.12.2020г. на СРС по гр.д. 19203/2019г, с което са уважени предявените от Д.К.К., ЕГН ********** и В.К.Х., ЕГН ********** срещу К.Л.В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН и чл. 108 ЗС - за обявяване на нищожност на саморъчно завещание съставено от В.С.Т., ЕГН **********, починал на 05.02.2018 г., вписано в Службата по вписванията с вх. № 12539/06.03.2018 г., акт № 1, том 3, и по чл. 108 ЗС за установяване на собственост и предаване владението върху недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 68134.896.42 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София, одобрени със заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*******, с площ от 1731 кв.м., при квоти: 213,5/1731 идеални части за Д.К.К. и 213,5/1731 идеални части за В.К.Х. и недвижим имот с идентификатор 68134.1896.42.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София, одобрени със заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*******, който имот представлява еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ 109 кв.м., при квоти: 1/2 идеални части за Д.К.К. и 1/2 идеални части за В.К.Х. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.К.К., ЕГН ********** и В.К.Х., ЕГН ********** срещу К.Л.В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН - за обявяване на нищожност на саморъчно завещание съставено от В.С.Т., ЕГН **********, починал на 05.02.2018 г., вписано в Службата по вписванията с вх. № 12539/06.03.2018 г., акт № 1, том 3

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците искове за унищожаване на завещанието поради насилие (чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. 2 от ЗН) и поради неспособност на завещателя (чл. 43, ал.1, б. „а“ от ЗН), КАКТО И ИСКОВЕТЕ ПО чл. 108 ЗС- за признаване за установено, че ищците са съсобственици на процесните, описани по-горе имоти при квоти от 213,5/1731 идеални части за Д.К.К. и 213,5/1731 идеални части за В.К.Х. по отношение на имот с идентификатор 68134.896.42 и квоти от по ½ идеални части в имот с идентификатор 68134.1896.42.3 и за предаване на владението върху имотите.

 

ОСЪЖДА всеки от двамата ищци Д.К.К. и В.К.Х. да заплати на адвокат к.М.М. със служебен адрес *** сумата от 1000,00 лева – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото безплатно процесуално представителство на К.Л.В..

ОСЪЖДА всеки от двамата ищци Д.К.К. и В.К.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка ***,16 лева – държавна такса за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       Членове: 1.                                      2.